Неясната заплаха от Брюксел
Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер се пошегува, че в къща без пари, любовта умира. В идната година, когато текат договарянията за новия бюджет на Европейски Съюз, любовта сред страните членки ще бъде сложена на съществено тестване.
© FRANCOIS LENOIR Още по тематиката
Няколко страни към този момент се оповестиха срещу оферти бюджет на Европейски Съюз
Полша и Франция не са удовлетворени от плануваното орязване на средствата, Швеция не желае увеличение на вноските
3 май 2018
Унгария съобщи, че няма да отстъпи пред " изнудването " за еврофондове
от Дневник,3 май 2018
Плановете за бюджета на Европейски Съюз имат цел, само че им липсва упоритост, съобщи европарламентът
от Дневник,3 май 2018
В Европейски Съюз стартира голямaта борба за пари
Обсъждането на бюджета на 27-те за интервала 2021-2027 година има всички изгледи да се трансформира в открита борба
1 май 2018 - Засега орязването на фондове е умерено, само че това може да се промени
- България може би ще излезе от мониторинга, с цел да влезе в нова обща система с същински наказания
" В бюджета на Европейски Съюз за интервала след 2020 година българският интерес е в задоволителна степен предпазен ".
Позицията на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на финансите Владислав Горанов във връзка показания в сряда от Европейската комисия план за бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 - 2027 година наподобява странна. На процедура няма страна, която да не възразява против препоръчаните разноски за 1.279 трилиона евро.
След напускането на Европейския съюз от Англия и препоръчаните нови европейски политики в региона на защитата, миграцията, защитата на границите, проучванията и цифровите технологии в евробюджета ще се отвори дупка от съвсем 20 милиарда евро. За да компенсира неналичието, Европейска комисия предлага най-сериозната промяна на европейските финанси в последните 20 години. Сега европейската администрация планува орязване на остарели стратегии, които се смятат за свещени крави, като Общата селскостопанска политика, въвеждането на нови цели, които изискват пари, и не последно място, опцията за наказания в региона на върховенството на закона, които могат да засилят разделянето сред страните членки.
Австрия и Холандия към този момент се изрекоха твърдо срещу да внасят и един евроцент повече, Германия предизвестява, че ще желае заслужено систематизиране на тежестите, Испания и Италия задават въпроси за кохезионните политики, а Полша и Унгария се възмущават на препоръчаните ограничения, които могат да доведат до прекъсването на еврофондовете за тях. И тъй наречените
На този декор, българското държавно управление влиза с допустимо най-слабата преговорна позиция – единодушието с първичното предложение значи, че София може единствено да отстъпва. Освен в случай че, несъмнено, кабинетът не смята, че България е блъснала огромния джакпот и не следва да провокира ориста, като подлага на критика Брюксел.
Какво носи новият бюджет на Европейски Съюз с две думи
На доктрина, това което предлага Европейска комисия е леко стесняване на фондовете, малко повече надзор и умерени нови условия за промени. По-сериозния напън за промени не идва от самия бюджет, а да вземем за пример от към този момент признатото енергийно и климатично законодателство на Европейски Съюз. Според комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер кохезионните фондове ще се свият със 7%, а селскостопанската политика с 5%. Точните числа за България ще бъдат ясни след две седмици, само че те надали ще бъдат доста по-различни (орязването ще бъде може би малко по-високо в региона на кохезията). Всичко това на фона на получаваните 9.8 милиарда евро от структурните фондове и настрана 7 милиарда евро за земеделие може да се преглътне без изключително усложнение.
Надеждата на българските управляващи е, че поради новите начинания на Европейска комисия София в действителност може даже да компенсира понижените средства. Например парите за гранична защита скачат четири пъти, като Йотингер уточни точно България като една от дестинациите за попълненията на " Фронтекс ". Средства към България могат да дойдат и от новия фонд за поддръжка на промените, който също така би трябвало да финансира и подготовката на страната за влизане в еврозоната.
Европейска комисия планува и кохезионните фондове (които се получават от страните и районите с Брутният вътрешен продукт под 90% от междинното за ЕС) към този момент да бъдат по-тясно обвързани с общите цели на Европейски Съюз за стопански напредък или с битка с климатичните промени. Подобна обвръзка би трябвало да принуди страните членки да харчат парите, тъй че да се трансформира цялостната икономическа среда. Това обаче към този момент е отигравано неведнъж и няма по какъв начин българско държавно управление да се тормози от рецензии, че не прави задоволително за образованието, опазването на здравето или интеграцията на малцинствата. Същото важи и за новия фонд за поддръжка на промените, от чийто прототип България към този момент получи помощ за разбор на обстановката в правосъдната система, която като цяло беше подценена (а новите оферти за проучвателни задачи непосредствено биват отхвърляни).
Неясната опасност
Това, което тревожи кабинета, е друго. Европейска комисия предлага въвеждането на нов механизъм за " Добро финансово ръководство и господство на закона ". С негова помощ Брюксел ще може да глоби финансово страните, които имат проблеми със правосъдните си системи или с потреблението на европейските фондове.
От една страна, механизмът звучи по този начин като че ли България би била първият му клиент от момента, в който той бъде задействан през 2021 година Вече единадесет години София е под наблюдаване на Механизма за съдействие и инспекция (МСП), който трябваше да подсигурява, че българската правосъдна система ще отговори на минималните европейски стандарти. Това още не се е случило и няма изгледи скоро да се получи. В същото време за в никакъв случай не е загадка, че система на публичните поръчки в България е тотално опорочена и надали е нужно задълбочено следствие на ОЛАФ (европейската организация за битка с измамите с европейски средства), с цел да се потвърди нагласянето на поръчки.
България е една от страните, чиито фондове са били замразявани (през 2009 и 2014 г.) и въпреки че действително изгубените пари бяха малко и в двата случая кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски изгубиха доверие и малко по-късно слязоха от власт.
За това и още от края на предходната година кабинетът възразява против обвързването на фондовете и качеството на правораздавателната система.
Новата мярка обаче явно е ориентирана към Унгария и Полша, двете страни, които имат съществени политически различия с Брюксел. В момента против Будапеща текат следствия за погрешно асимилиране на европейски средства, а против Полша - процедура за нарушаване на главните полезности на Европейски Съюз. Първият политик, на който комисарят Вера Йоурова, в чийто сектор е господство на закона, ще изяснява новия механизъм, е полският външен министър.
Критериите за активиране на механизма са по този начин дефинирани, че те надали ще обиден България. Например един от тях е опасността за независимостта на правосъдната система. В полския случай той е доста елементарно използван, защото поправките в месните правосъдни закони дават право на министъра на правораздаването непосредствено да уволнява и назначава съдии.
По този аршин България мъчно може да бъде уязвима. Тук завладяването на съда става не експлицитно (чрез законодателни промени), а с години отрицателна селекция. Сложният подтекст, по който става слагането под надзор над съда (непрозрачни назначения, прикриване на корупционни казуси) е мъчно понятен за непознатите специалисти и те постоянно не виждат огромната картина. Този фасон на подриване на независимостта на съда мъчно се улавя в съответни обвинявания.
От тази позиция българските управляващи (от всяка партийна окраска) могат да дишат умерено. Като бонус за кабинета може да пристигна потреблението на " Добро финансово ръководство и господство на закона " за претекст за отпадането на наблюдението върху правосъдната система. В момента всички желаят прекратяването на МСП като безусловно неработещ инструмент. В последните четири години Европейска комисия в действителност търси претекст да се отърве от мониторинга, защото той явно не води до прогрес в България. Не на вятъра ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер заявява от началото на мандата си, че желае да постави завършек на наблюдението до 2019 година След това Брюксел и София могат да настояват, че то е сменено с нова система, която дори допуска наказания.
Много розово не е на розово
В момента българските проблеми в правораздаването остават в дебелата сянка на откритото опълчване на Полша и Унгария на рецензиите от Брюксел. Високопоставен източник от Европейска комисия обаче сподели, че за никого не е загадка, че МСП не работи и даже че напоследък в България се вижда декаданс. Същият източник уточни, че София също би трябвало да се замисли за бъдещото използване на процедурата за " Добро финансово ръководство и господство на правото ", която за разлика от настоящето наблюдаване на правосъдната система предлага същински механизми за наказания.
На процедура сегашната обстановка, в която България елементарно минава сред капките, защото не провокира намерено Брюксел, елементарно може да се промени. Как - в този момент надали някой може да каже, защото след 2021 година, когато новите механизми влязат в действие (ако и бъдат одобрени), Европейската комисия ще има напълно различен състав и евентуално разнообразни цели.
Във финансовата област обстановката също не е толкоз розова. Според вицепремиера Дончев, че първичните оферти на Европейска комисия за бюджета рядко претърпяват срочни корекции. С този бюджет това няма да е по този начин.
Отсега е ясно, че някои оферти на европейската администрация за централизиране на европейското финансиране няма да се случат. Един от методите, по които Европейска комисия се пробва да продаде новия си бюджет на страните членки, е с изказванието, че те няма да внасят повече средства. Брюксел предлага въвеждането на нови доходи за общия бюджет – 20% от постъпленията от продажбите на права за излъчвания от CO2, вноски въз основата на корпоративните налози в страните членки или нов налог върху нерециклираните пластмаси. Промяната на източниците на финансиране на Европейски Съюз обаче изисква комплицирана юридическа процедура. И защото вероятността да се случи е дребна, това значи, че страни като Холандия или Дания ще би трябвало да внасят доста повече пари в Европейски Съюз. Това също мъчно ще се случи, което може да докара до в допълнение стесняване на европейския бюджет.
Подобно развиване неизбежно ще засегне България. Очакванията на българските управляващи, че по новите цели на Европейски Съюз – защита, миграция и защита на външните граници, София ще получи пари, също евентуално ще останат излъгани. Например от предвижданите 1.5 милиарда евро годишно в Европейския защитителен фонд към България ще стигнат трохи, защото страната към момента не може да се нарежда в нито един сериозен общ план. За защита на границите фактически в посока България ще дойдат спомагателни средства, само че те ще бъда изхарчени главно от европейската организация " Фронтекс ".
Засега държавното управление играе за разновидността, в който България заради стичане на събитията (и поради това, че не нервира намерено Брюксел) ще получи преференциална договорка. В идващите няколко месеца, когато дебатът за европейския бюджет се разгорещи, следва да се види дали този залог е бил сполучлив.
По тематиката работи и Росен Босев
© FRANCOIS LENOIR Още по тематиката
Няколко страни към този момент се оповестиха срещу оферти бюджет на Европейски Съюз
Полша и Франция не са удовлетворени от плануваното орязване на средствата, Швеция не желае увеличение на вноските
3 май 2018
Унгария съобщи, че няма да отстъпи пред " изнудването " за еврофондове
от Дневник,3 май 2018
Плановете за бюджета на Европейски Съюз имат цел, само че им липсва упоритост, съобщи европарламентът
от Дневник,3 май 2018
В Европейски Съюз стартира голямaта борба за пари
Обсъждането на бюджета на 27-те за интервала 2021-2027 година има всички изгледи да се трансформира в открита борба
1 май 2018 - Засега орязването на фондове е умерено, само че това може да се промени
- България може би ще излезе от мониторинга, с цел да влезе в нова обща система с същински наказания
" В бюджета на Европейски Съюз за интервала след 2020 година българският интерес е в задоволителна степен предпазен ".
Позицията на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на финансите Владислав Горанов във връзка показания в сряда от Европейската комисия план за бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 - 2027 година наподобява странна. На процедура няма страна, която да не възразява против препоръчаните разноски за 1.279 трилиона евро.
След напускането на Европейския съюз от Англия и препоръчаните нови европейски политики в региона на защитата, миграцията, защитата на границите, проучванията и цифровите технологии в евробюджета ще се отвори дупка от съвсем 20 милиарда евро. За да компенсира неналичието, Европейска комисия предлага най-сериозната промяна на европейските финанси в последните 20 години. Сега европейската администрация планува орязване на остарели стратегии, които се смятат за свещени крави, като Общата селскостопанска политика, въвеждането на нови цели, които изискват пари, и не последно място, опцията за наказания в региона на върховенството на закона, които могат да засилят разделянето сред страните членки.
Австрия и Холандия към този момент се изрекоха твърдо срещу да внасят и един евроцент повече, Германия предизвестява, че ще желае заслужено систематизиране на тежестите, Испания и Италия задават въпроси за кохезионните политики, а Полша и Унгария се възмущават на препоръчаните ограничения, които могат да доведат до прекъсването на еврофондовете за тях. И тъй наречените
На този декор, българското държавно управление влиза с допустимо най-слабата преговорна позиция – единодушието с първичното предложение значи, че София може единствено да отстъпва. Освен в случай че, несъмнено, кабинетът не смята, че България е блъснала огромния джакпот и не следва да провокира ориста, като подлага на критика Брюксел.
Какво носи новият бюджет на Европейски Съюз с две думи
На доктрина, това което предлага Европейска комисия е леко стесняване на фондовете, малко повече надзор и умерени нови условия за промени. По-сериозния напън за промени не идва от самия бюджет, а да вземем за пример от към този момент признатото енергийно и климатично законодателство на Европейски Съюз. Според комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер кохезионните фондове ще се свият със 7%, а селскостопанската политика с 5%. Точните числа за България ще бъдат ясни след две седмици, само че те надали ще бъдат доста по-различни (орязването ще бъде може би малко по-високо в региона на кохезията). Всичко това на фона на получаваните 9.8 милиарда евро от структурните фондове и настрана 7 милиарда евро за земеделие може да се преглътне без изключително усложнение.
Надеждата на българските управляващи е, че поради новите начинания на Европейска комисия София в действителност може даже да компенсира понижените средства. Например парите за гранична защита скачат четири пъти, като Йотингер уточни точно България като една от дестинациите за попълненията на " Фронтекс ". Средства към България могат да дойдат и от новия фонд за поддръжка на промените, който също така би трябвало да финансира и подготовката на страната за влизане в еврозоната.
Европейска комисия планува и кохезионните фондове (които се получават от страните и районите с Брутният вътрешен продукт под 90% от междинното за ЕС) към този момент да бъдат по-тясно обвързани с общите цели на Европейски Съюз за стопански напредък или с битка с климатичните промени. Подобна обвръзка би трябвало да принуди страните членки да харчат парите, тъй че да се трансформира цялостната икономическа среда. Това обаче към този момент е отигравано неведнъж и няма по какъв начин българско държавно управление да се тормози от рецензии, че не прави задоволително за образованието, опазването на здравето или интеграцията на малцинствата. Същото важи и за новия фонд за поддръжка на промените, от чийто прототип България към този момент получи помощ за разбор на обстановката в правосъдната система, която като цяло беше подценена (а новите оферти за проучвателни задачи непосредствено биват отхвърляни).
Неясната опасност
Това, което тревожи кабинета, е друго. Европейска комисия предлага въвеждането на нов механизъм за " Добро финансово ръководство и господство на закона ". С негова помощ Брюксел ще може да глоби финансово страните, които имат проблеми със правосъдните си системи или с потреблението на европейските фондове.
От една страна, механизмът звучи по този начин като че ли България би била първият му клиент от момента, в който той бъде задействан през 2021 година Вече единадесет години София е под наблюдаване на Механизма за съдействие и инспекция (МСП), който трябваше да подсигурява, че българската правосъдна система ще отговори на минималните европейски стандарти. Това още не се е случило и няма изгледи скоро да се получи. В същото време за в никакъв случай не е загадка, че система на публичните поръчки в България е тотално опорочена и надали е нужно задълбочено следствие на ОЛАФ (европейската организация за битка с измамите с европейски средства), с цел да се потвърди нагласянето на поръчки.
България е една от страните, чиито фондове са били замразявани (през 2009 и 2014 г.) и въпреки че действително изгубените пари бяха малко и в двата случая кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски изгубиха доверие и малко по-късно слязоха от власт.
За това и още от края на предходната година кабинетът възразява против обвързването на фондовете и качеството на правораздавателната система.
Новата мярка обаче явно е ориентирана към Унгария и Полша, двете страни, които имат съществени политически различия с Брюксел. В момента против Будапеща текат следствия за погрешно асимилиране на европейски средства, а против Полша - процедура за нарушаване на главните полезности на Европейски Съюз. Първият политик, на който комисарят Вера Йоурова, в чийто сектор е господство на закона, ще изяснява новия механизъм, е полският външен министър.
Критериите за активиране на механизма са по този начин дефинирани, че те надали ще обиден България. Например един от тях е опасността за независимостта на правосъдната система. В полския случай той е доста елементарно използван, защото поправките в месните правосъдни закони дават право на министъра на правораздаването непосредствено да уволнява и назначава съдии.
По този аршин България мъчно може да бъде уязвима. Тук завладяването на съда става не експлицитно (чрез законодателни промени), а с години отрицателна селекция. Сложният подтекст, по който става слагането под надзор над съда (непрозрачни назначения, прикриване на корупционни казуси) е мъчно понятен за непознатите специалисти и те постоянно не виждат огромната картина. Този фасон на подриване на независимостта на съда мъчно се улавя в съответни обвинявания.
От тази позиция българските управляващи (от всяка партийна окраска) могат да дишат умерено. Като бонус за кабинета може да пристигна потреблението на " Добро финансово ръководство и господство на закона " за претекст за отпадането на наблюдението върху правосъдната система. В момента всички желаят прекратяването на МСП като безусловно неработещ инструмент. В последните четири години Европейска комисия в действителност търси претекст да се отърве от мониторинга, защото той явно не води до прогрес в България. Не на вятъра ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер заявява от началото на мандата си, че желае да постави завършек на наблюдението до 2019 година След това Брюксел и София могат да настояват, че то е сменено с нова система, която дори допуска наказания.
Много розово не е на розово
В момента българските проблеми в правораздаването остават в дебелата сянка на откритото опълчване на Полша и Унгария на рецензиите от Брюксел. Високопоставен източник от Европейска комисия обаче сподели, че за никого не е загадка, че МСП не работи и даже че напоследък в България се вижда декаданс. Същият източник уточни, че София също би трябвало да се замисли за бъдещото използване на процедурата за " Добро финансово ръководство и господство на правото ", която за разлика от настоящето наблюдаване на правосъдната система предлага същински механизми за наказания.
На процедура сегашната обстановка, в която България елементарно минава сред капките, защото не провокира намерено Брюксел, елементарно може да се промени. Как - в този момент надали някой може да каже, защото след 2021 година, когато новите механизми влязат в действие (ако и бъдат одобрени), Европейската комисия ще има напълно различен състав и евентуално разнообразни цели.
Във финансовата област обстановката също не е толкоз розова. Според вицепремиера Дончев, че първичните оферти на Европейска комисия за бюджета рядко претърпяват срочни корекции. С този бюджет това няма да е по този начин.
Отсега е ясно, че някои оферти на европейската администрация за централизиране на европейското финансиране няма да се случат. Един от методите, по които Европейска комисия се пробва да продаде новия си бюджет на страните членки, е с изказванието, че те няма да внасят повече средства. Брюксел предлага въвеждането на нови доходи за общия бюджет – 20% от постъпленията от продажбите на права за излъчвания от CO2, вноски въз основата на корпоративните налози в страните членки или нов налог върху нерециклираните пластмаси. Промяната на източниците на финансиране на Европейски Съюз обаче изисква комплицирана юридическа процедура. И защото вероятността да се случи е дребна, това значи, че страни като Холандия или Дания ще би трябвало да внасят доста повече пари в Европейски Съюз. Това също мъчно ще се случи, което може да докара до в допълнение стесняване на европейския бюджет.
Подобно развиване неизбежно ще засегне България. Очакванията на българските управляващи, че по новите цели на Европейски Съюз – защита, миграция и защита на външните граници, София ще получи пари, също евентуално ще останат излъгани. Например от предвижданите 1.5 милиарда евро годишно в Европейския защитителен фонд към България ще стигнат трохи, защото страната към момента не може да се нарежда в нито един сериозен общ план. За защита на границите фактически в посока България ще дойдат спомагателни средства, само че те ще бъда изхарчени главно от европейската организация " Фронтекс ".
Засега държавното управление играе за разновидността, в който България заради стичане на събитията (и поради това, че не нервира намерено Брюксел) ще получи преференциална договорка. В идващите няколко месеца, когато дебатът за европейския бюджет се разгорещи, следва да се види дали този залог е бил сполучлив.
По тематиката работи и Росен Босев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ