Д-р Маджаров: Реалният брой на хоспитализациите у нас е 1,5 млн.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров пред Zdrave.net за бюджета на НЗОК, рамковия контракт, цените на клиничните пътеки и размерите активност на лечебните заведения.
Д-р Маджаров, съгласно данните на НЦОЗА за 2022 година броят на хоспитализациите за годината е бил 2 093 034. Това може би значи, че от Касата имат съображение, когато упорстват в бюджета да бъдат записани планирани стойности от 2,2 млн. хоспитализации…
В тази информация липсва информация каква част от тях са еднодневните процедури, както и какъв брой от миналите пациенти са по Здравна каса. Данните, с които ние работим, са от НЗОК и те са най-реални, тъй като се основават на това, което Касата е заплатила на лечебните заведения, а те демонстрират напълно друга реалност.
Какви са те?
Практически заложените размери са неизпълнени. Общо регистрираните и заплатени действия в болничната здравна помощ за 2022 година са 3 454 000 при заложени малко над 3 626 000. Оказва се, близо 173 000 броя действия не са осъществени. В тези огромни числа обаче се включват и хоспитализациите по клинични пътеки. Там при контрактувани 1 953 475 хоспитализации, заплатени са 1 940 862 или 12 613 по-малко от заложеното.
При клиничните процедури на практика ситуацията е същото. При заложени 339 701 са регистрирани 279 668, или 60 000 клинични процедури по-малко.
При амбулаторните процедури от заложени към 1 333 500 са изпълнени близо 1 233 500.
За сметка на тези по-малко осъществени действия и на фона на увеличените цени имаме опция да забележим за какво се е формирал остатъкът в бюджета на Касата – предвиждания за огромни размери, които не се реализират. Те пък са свързани с обособяване на пари за тях и разумно цените за неизпълнените бройки водят до сумата, която е останала като спестовност.
Разликата от заложените и изпълнени хоспитализации не е огромна, макар че стойностите не са достигнати.
Това значи, че ние сме били доста по-точни в предложенията си, в сравнение с Касата с нейните претенции за 2,2 млн. хоспитализации. Има обаче клинични пътеки, при които размерите са в леглодни и техният брой не следва да се регистрира за една хоспитализация. За 2022 година са регистрирани към 103 000 леглодни по тези пътеки, което е равно на 19 000 хоспитализации. Т.е. с тях за 2022 година регистрираните и заплатени хоспитализации са към 1 857 000.
Връщат ли се равнищата на хоспитализациите в естествените си граници, както бяха преди COVID-пандемията?
Не, не се връщат. Нормалното число хоспитализации за популацията на България, при приложимост на лечебните заведения към 75%, е не повече от 1,5 млн. И това е даже доста на фона това, което е било преди години, само че одобряваме, че в този момент популацията е застаряващо, има повече благоприятни условия за лекуване, хората са по-информирани за здравните услуги и постоянно ги търсят сами.
Ако не научим точната методология на НЦОЗА, по която са изчислени тези хоспитализации, посочените числа ми звучат по-скоро като опит за поддръжка на прогнозата на Здравната каса. А това допускам се прави, с цел да се прикрият парите, които Парламентът ще гласоподава като нарастване на бюджета за болнична помощ.
Това е недопустимо за нас. Редно е в бюджета за болнична помощ на практика да фиксираме твърдо една цифра и да не приказваме за повече хоспитализации, без значение какво се случва.
Правилният път е не да се опитваме да намерим пациенти по улиците, с цел да поддържаме жива здравната система, колкото и жестоко да звучи това, което споделям, а в противен случай – всяка година нарастването в бюджета на НЗОК да се насочва главно към нарастване на цените за действия, а в останалата част – към закупуване на нововъзникващи действия като роботозираната хирургия и други
В този ред на мисли ние имаме концепция, която ще бъде доразвивана, несъмнено, само че в същината си е: новите действия да бъдат извадени като настрана перо в бюджета за болнична помощ. По този метод ще знаем какви средства ще отделя НЗОК за стимулиране на съвременни технологии и модерно лекуване, по този начин както всяка година във фармацевтичната промишленост се включват новаторски лекарства. Къде остават нововъведенията в лекуването, отвън лекарствената терапия? Те също би трябвало да имат приоритет и всичко да е транспарантно.
Според листата на чакащи, оповестена на уеб страницата на Здравната каса, най-дълго се чака за роботизирана хирургия. Каква е повода за това?
Няма логичност и не може да бъде обяснено какво постанова това очакване. Касата не отпуска някакви обособени пари за тази активност. Средствата са част от бюджетите на лечебните заведения. Когато болничното заведение кандидатства пред НЗОК за пациент, който да бъде опериран по този метод, тя не желае в допълнение пари. Самите бройки пък са избрани емпирично, без никаква връзка с потребностите на популацията.
Какво би се случило, в случай че действителният брой пациенти се окаже по-висок от заложения обаче?
Това би било проблем преди години, когато един шеф на Касата се опита да наложи брой пациенти на лечебните заведения. Тогава стоеше въпросът какво се случва с втория пациент, в случай че болничното заведение има право единствено на един. Сега това към този момент го няма и оперативната независимост е оставена в ръцете на шефовете на лечебните заведения. По времето, когато шеф на НЗОК беше доктор Дечо Дечев, договорихме един доста еластичен механизъм, при който лечебните заведения боравят с пари за 9 месеца, а не за месец. И това се случва. Не се получава само когато едно лечебно заведение се разраства с нова лечебна активност, и тогава постоянно има един сериозен интервал и се осъществя надлимитна активност. Заплащането на такава активност обаче се случва и сега, за сметка на това, че една част от лечебните заведения не могат да доближат избраните им стойности. Вече действително започваме да виждаме същинско преливане на пациенти. Когато една болница се разраства, на практика следим отлив на пациенти от друга болница.
Надзорният съвет на Касата взе решение да изплати всички действия досега, без да се чака деветмесечието, защото сега се работи по миналогодишния бюджет и няма по какъв начин да бъде прибавен Механизмът. До какво обаче може да докара това?
Не е ясно дали това необятно отваряне на вратата сега ще разреши да бъде спряна вълната от надлимитни действия. Ние бяхме очевидци на едно относително дисциплиниране от страна на лечебните заведения в последните три години. Макар че НЗОК плащаше всичко в края на годината, това не беше записано като наложително и за лечебните заведения това беше един прекомерно нерешителен вид за покриване на надлимитната активност. Ние няма по какъв начин да бъдем срещу да бъде заплатена активността на нашите сътрудници, само че стои въпросът дали не се отваря по този метод още веднъж Кутията на Пандора и дали няма да стартира да се осъществя прекалено много такава активност, защото на процедура се оказва, че всички, които са се самоограничавали и са били дисциплинирани, са ощетени. Ако Кутията на Пандора се отвори и това, за което приказвам, се случи на процедура, ние мъчно ще можем да преговаряме за повишение на цените. Това ще сложи в неизгодно състояние съвсем всички реализатори на болнична помощ, само че ще облагодетелства тези, които разпределят бюджетите.
Какво ще се случи, в случай че се осъществен социологическите прогнози и в новия парламент партиите не се схванат за годишните бюджети за 2023 година?
Не е ясно какво ще вършим, в случай, че са разпределени три дванайсети за първото тримесечие, а са изхарчени четири дванайсети. Ако няма бюджет за тази година, не се знае по какъв начин ще платим последния месец и това още веднъж ще облагодетелства едни за сметка на други. Тези, които са спазвали финансова дисциплинираност, още веднъж ще бъдат в неизгодна позиция.
Какво ще се случи с надсъбраните здравни вноски в края на годината? Не е ли време разпределението на тези средства да бъде записано в НРД?
Една от аргументите да желаяме оставката на предходното управление на Касата беше нежеланието да се подпише НРД, тъй като нямаше никакво съображение да се претендира, че неналичието на бюджет пречи на това. Имахме всички условия, които да ни дадат опция, даже въз основата на икономията в болничната помощ, без нарастване на бюджета, да предвидим нарастването на някои клинични пътеки. Това емпирично нарастване от 8% беше единствено с цел да се замаже ситуацията.
Реално всичко зависи от задачите, които си слагат управлението на НЗОК и страната, в лицето на нейните представители в Надзора на Касата. Ако в действителност са откровени и задачата им е да понижат хоспитализациите и да финансират високотехнологичните действия, да изместват дейностите към извънболничната помощ, това може да се направи постоянно и без съществуването на бюджет.
Тук обаче има нещо, което би трябвало да отбележа: оказа се, че положителното желание да има тригодишен Рамков контракт, с цел да се подсигурява някакво успокоение на сътрудниците, не се случи на процедура. Реалността е друга: на практика бяхме принудени да подписваме непрекъснато анекси и това не се оказа работещ вид. Затова ще предложим на бъдещия парламент в Закона за здравното обезпечаване да се възвърне периодичността на НРД като годишен. Явно не сме дорасли за тригодишни, четиригодишни, петгодишни проекти, които да бъдат подписвани и да работят напред.
Д-р Маджаров, съгласно данните на НЦОЗА за 2022 година броят на хоспитализациите за годината е бил 2 093 034. Това може би значи, че от Касата имат съображение, когато упорстват в бюджета да бъдат записани планирани стойности от 2,2 млн. хоспитализации…
В тази информация липсва информация каква част от тях са еднодневните процедури, както и какъв брой от миналите пациенти са по Здравна каса. Данните, с които ние работим, са от НЗОК и те са най-реални, тъй като се основават на това, което Касата е заплатила на лечебните заведения, а те демонстрират напълно друга реалност.
Какви са те?
Практически заложените размери са неизпълнени. Общо регистрираните и заплатени действия в болничната здравна помощ за 2022 година са 3 454 000 при заложени малко над 3 626 000. Оказва се, близо 173 000 броя действия не са осъществени. В тези огромни числа обаче се включват и хоспитализациите по клинични пътеки. Там при контрактувани 1 953 475 хоспитализации, заплатени са 1 940 862 или 12 613 по-малко от заложеното.
При клиничните процедури на практика ситуацията е същото. При заложени 339 701 са регистрирани 279 668, или 60 000 клинични процедури по-малко.
При амбулаторните процедури от заложени към 1 333 500 са изпълнени близо 1 233 500.
За сметка на тези по-малко осъществени действия и на фона на увеличените цени имаме опция да забележим за какво се е формирал остатъкът в бюджета на Касата – предвиждания за огромни размери, които не се реализират. Те пък са свързани с обособяване на пари за тях и разумно цените за неизпълнените бройки водят до сумата, която е останала като спестовност.
Разликата от заложените и изпълнени хоспитализации не е огромна, макар че стойностите не са достигнати.
Това значи, че ние сме били доста по-точни в предложенията си, в сравнение с Касата с нейните претенции за 2,2 млн. хоспитализации. Има обаче клинични пътеки, при които размерите са в леглодни и техният брой не следва да се регистрира за една хоспитализация. За 2022 година са регистрирани към 103 000 леглодни по тези пътеки, което е равно на 19 000 хоспитализации. Т.е. с тях за 2022 година регистрираните и заплатени хоспитализации са към 1 857 000.
Връщат ли се равнищата на хоспитализациите в естествените си граници, както бяха преди COVID-пандемията?
Не, не се връщат. Нормалното число хоспитализации за популацията на България, при приложимост на лечебните заведения към 75%, е не повече от 1,5 млн. И това е даже доста на фона това, което е било преди години, само че одобряваме, че в този момент популацията е застаряващо, има повече благоприятни условия за лекуване, хората са по-информирани за здравните услуги и постоянно ги търсят сами.
Ако не научим точната методология на НЦОЗА, по която са изчислени тези хоспитализации, посочените числа ми звучат по-скоро като опит за поддръжка на прогнозата на Здравната каса. А това допускам се прави, с цел да се прикрият парите, които Парламентът ще гласоподава като нарастване на бюджета за болнична помощ.
Това е недопустимо за нас. Редно е в бюджета за болнична помощ на практика да фиксираме твърдо една цифра и да не приказваме за повече хоспитализации, без значение какво се случва.
Правилният път е не да се опитваме да намерим пациенти по улиците, с цел да поддържаме жива здравната система, колкото и жестоко да звучи това, което споделям, а в противен случай – всяка година нарастването в бюджета на НЗОК да се насочва главно към нарастване на цените за действия, а в останалата част – към закупуване на нововъзникващи действия като роботозираната хирургия и други
В този ред на мисли ние имаме концепция, която ще бъде доразвивана, несъмнено, само че в същината си е: новите действия да бъдат извадени като настрана перо в бюджета за болнична помощ. По този метод ще знаем какви средства ще отделя НЗОК за стимулиране на съвременни технологии и модерно лекуване, по този начин както всяка година във фармацевтичната промишленост се включват новаторски лекарства. Къде остават нововъведенията в лекуването, отвън лекарствената терапия? Те също би трябвало да имат приоритет и всичко да е транспарантно.
Според листата на чакащи, оповестена на уеб страницата на Здравната каса, най-дълго се чака за роботизирана хирургия. Каква е повода за това?
Няма логичност и не може да бъде обяснено какво постанова това очакване. Касата не отпуска някакви обособени пари за тази активност. Средствата са част от бюджетите на лечебните заведения. Когато болничното заведение кандидатства пред НЗОК за пациент, който да бъде опериран по този метод, тя не желае в допълнение пари. Самите бройки пък са избрани емпирично, без никаква връзка с потребностите на популацията.
Какво би се случило, в случай че действителният брой пациенти се окаже по-висок от заложения обаче?
Това би било проблем преди години, когато един шеф на Касата се опита да наложи брой пациенти на лечебните заведения. Тогава стоеше въпросът какво се случва с втория пациент, в случай че болничното заведение има право единствено на един. Сега това към този момент го няма и оперативната независимост е оставена в ръцете на шефовете на лечебните заведения. По времето, когато шеф на НЗОК беше доктор Дечо Дечев, договорихме един доста еластичен механизъм, при който лечебните заведения боравят с пари за 9 месеца, а не за месец. И това се случва. Не се получава само когато едно лечебно заведение се разраства с нова лечебна активност, и тогава постоянно има един сериозен интервал и се осъществя надлимитна активност. Заплащането на такава активност обаче се случва и сега, за сметка на това, че една част от лечебните заведения не могат да доближат избраните им стойности. Вече действително започваме да виждаме същинско преливане на пациенти. Когато една болница се разраства, на практика следим отлив на пациенти от друга болница.
Надзорният съвет на Касата взе решение да изплати всички действия досега, без да се чака деветмесечието, защото сега се работи по миналогодишния бюджет и няма по какъв начин да бъде прибавен Механизмът. До какво обаче може да докара това?
Не е ясно дали това необятно отваряне на вратата сега ще разреши да бъде спряна вълната от надлимитни действия. Ние бяхме очевидци на едно относително дисциплиниране от страна на лечебните заведения в последните три години. Макар че НЗОК плащаше всичко в края на годината, това не беше записано като наложително и за лечебните заведения това беше един прекомерно нерешителен вид за покриване на надлимитната активност. Ние няма по какъв начин да бъдем срещу да бъде заплатена активността на нашите сътрудници, само че стои въпросът дали не се отваря по този метод още веднъж Кутията на Пандора и дали няма да стартира да се осъществя прекалено много такава активност, защото на процедура се оказва, че всички, които са се самоограничавали и са били дисциплинирани, са ощетени. Ако Кутията на Пандора се отвори и това, за което приказвам, се случи на процедура, ние мъчно ще можем да преговаряме за повишение на цените. Това ще сложи в неизгодно състояние съвсем всички реализатори на болнична помощ, само че ще облагодетелства тези, които разпределят бюджетите.
Какво ще се случи, в случай че се осъществен социологическите прогнози и в новия парламент партиите не се схванат за годишните бюджети за 2023 година?
Не е ясно какво ще вършим, в случай, че са разпределени три дванайсети за първото тримесечие, а са изхарчени четири дванайсети. Ако няма бюджет за тази година, не се знае по какъв начин ще платим последния месец и това още веднъж ще облагодетелства едни за сметка на други. Тези, които са спазвали финансова дисциплинираност, още веднъж ще бъдат в неизгодна позиция.
Какво ще се случи с надсъбраните здравни вноски в края на годината? Не е ли време разпределението на тези средства да бъде записано в НРД?
Една от аргументите да желаяме оставката на предходното управление на Касата беше нежеланието да се подпише НРД, тъй като нямаше никакво съображение да се претендира, че неналичието на бюджет пречи на това. Имахме всички условия, които да ни дадат опция, даже въз основата на икономията в болничната помощ, без нарастване на бюджета, да предвидим нарастването на някои клинични пътеки. Това емпирично нарастване от 8% беше единствено с цел да се замаже ситуацията.
Реално всичко зависи от задачите, които си слагат управлението на НЗОК и страната, в лицето на нейните представители в Надзора на Касата. Ако в действителност са откровени и задачата им е да понижат хоспитализациите и да финансират високотехнологичните действия, да изместват дейностите към извънболничната помощ, това може да се направи постоянно и без съществуването на бюджет.
Тук обаче има нещо, което би трябвало да отбележа: оказа се, че положителното желание да има тригодишен Рамков контракт, с цел да се подсигурява някакво успокоение на сътрудниците, не се случи на процедура. Реалността е друга: на практика бяхме принудени да подписваме непрекъснато анекси и това не се оказа работещ вид. Затова ще предложим на бъдещия парламент в Закона за здравното обезпечаване да се възвърне периодичността на НРД като годишен. Явно не сме дорасли за тригодишни, четиригодишни, петгодишни проекти, които да бъдат подписвани и да работят напред.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ