Патриаршеска литургия и две ръкоположения на Игнажден
Предпразненство на Рождество Христово, когато честваме паметта на свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави божествената Литургия в столичния митрополитски катедрален храм „ Св. вмчца Неделя “.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Бисер Костадинов – ръководител на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодякон Иван Петков дружно с дяконите Юлиан Периклиев, Йоан Златев и Димитър Стефанов.
След Великия вход бе осъществено свещеническото ръкоположение на дякон Благовест Миланов, последвано от ръкоположението за дякон на Васил Груев.
В края на богослужението Негово Светейшество се обърна към вярващия народ със слово за празника:
„ С мъченическата кончина на свети Игнатий съпреживяваме насладата, която споделял с християните в другите градове, през които прекосявал – от Антиохия до Рим. В посланията, които написа до Ефеската, Магнезийската, Римската, Тралийската, Филаделфийската и Смирненската църкви, ние блестящо виждаме душевното разположение, което имал този апостолски мъж, възпитаник на свети Йоан Богослов. Бил подложен за свещеник на Антиохия и имал опцията персонално да поддържа връзка с апостолите. Приел от тях проповедта за Словото, в продължение на четиридесет години той светителствал в Антиохия, одобрен във вярата и в светия живот. Когато при император Траян бил изправен на съд, след отхвърли да се подчини и принесе жертва на езическите богове и по този начин да се откаже от вярата си в Господ Иисус Христос, той невъзмутимо, самоуверено, с безстрашие приел присъдата да бъде погубен и хвърлен на зверовете в Рим. Императорът се боял, че достолепието и дръзновението, които този свят мъж засвидетелствал пред него, още повече ще укрепи християните в Антиохия и неговите гонения няма да имат триумф, по тази причина го изпратил в Рим – там, където мислел, че никой няма да го познае.
По пътя обаче, неслучайно, свети Игнатий писал до християните в Рим, на които било известно, че този дълготраен свещеник на един от огромните християнски центрове в първи век следва да пристигна в Рим. Той ги умолявал да не се застъпват за него, да не осуетяват и да не пречат да се извърши смъртната присъда. Свети Игнатий бил като зряла пшеница и желаел към този момент да се прибере в хамбара на небесната житница “.
„ Нека този огън на божествената ревнивост, който е горял у свети Игнатий – по-скоро да бъде с Христа, да гори и в нашите сърца; освен в тези предпразнични дни, само че да озарява всички наши дни през годината. След като чул апостолската проповед, свети Игнатий бил мъртъв за греховете, в него нямало любовеществен живот, никаква обвързаност към нищо земно, само че сърцето му било изпълнено с обич към живия Христос. Неслучайно, още приживе бил именуван Богоносец.
Нека неговото безстрашие да укрепява и нас. Нека бъдем подготвени да се отърсим от всяко нечестие, с цел да може по същия метод Божията берекет да изпълва и нашите души и сърца. Свети Игнатий постоянствал в молитвата от самото начало – а ние да гледаме да не отстъпваме от молитвеното си предписание и от църковните събрания, за което той наставлява християните в своите послания, тъй като когато християните са дружно, събрани на свещенодействие, това проваля козните на дявола и по този начин пламъкът на любовта към Бога грее и оживява и нашите сърца “.
Негово Светейшество още един път се обърна към новоръкоположените клирици, като им пожела:
„ Господ да ви укрепява да подражавате на вярата и благочестието на свети Игнатий, да бъдете образец за вярващите, с цел да желаят да подражават на вашето благочестие, на вашата обич и религия “, приключи словото си Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Бисер Костадинов – ръководител на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодякон Иван Петков дружно с дяконите Юлиан Периклиев, Йоан Златев и Димитър Стефанов.
След Великия вход бе осъществено свещеническото ръкоположение на дякон Благовест Миланов, последвано от ръкоположението за дякон на Васил Груев.
В края на богослужението Негово Светейшество се обърна към вярващия народ със слово за празника:
„ С мъченическата кончина на свети Игнатий съпреживяваме насладата, която споделял с християните в другите градове, през които прекосявал – от Антиохия до Рим. В посланията, които написа до Ефеската, Магнезийската, Римската, Тралийската, Филаделфийската и Смирненската църкви, ние блестящо виждаме душевното разположение, което имал този апостолски мъж, възпитаник на свети Йоан Богослов. Бил подложен за свещеник на Антиохия и имал опцията персонално да поддържа връзка с апостолите. Приел от тях проповедта за Словото, в продължение на четиридесет години той светителствал в Антиохия, одобрен във вярата и в светия живот. Когато при император Траян бил изправен на съд, след отхвърли да се подчини и принесе жертва на езическите богове и по този начин да се откаже от вярата си в Господ Иисус Христос, той невъзмутимо, самоуверено, с безстрашие приел присъдата да бъде погубен и хвърлен на зверовете в Рим. Императорът се боял, че достолепието и дръзновението, които този свят мъж засвидетелствал пред него, още повече ще укрепи християните в Антиохия и неговите гонения няма да имат триумф, по тази причина го изпратил в Рим – там, където мислел, че никой няма да го познае.
По пътя обаче, неслучайно, свети Игнатий писал до християните в Рим, на които било известно, че този дълготраен свещеник на един от огромните християнски центрове в първи век следва да пристигна в Рим. Той ги умолявал да не се застъпват за него, да не осуетяват и да не пречат да се извърши смъртната присъда. Свети Игнатий бил като зряла пшеница и желаел към този момент да се прибере в хамбара на небесната житница “.
„ Нека този огън на божествената ревнивост, който е горял у свети Игнатий – по-скоро да бъде с Христа, да гори и в нашите сърца; освен в тези предпразнични дни, само че да озарява всички наши дни през годината. След като чул апостолската проповед, свети Игнатий бил мъртъв за греховете, в него нямало любовеществен живот, никаква обвързаност към нищо земно, само че сърцето му било изпълнено с обич към живия Христос. Неслучайно, още приживе бил именуван Богоносец.
Нека неговото безстрашие да укрепява и нас. Нека бъдем подготвени да се отърсим от всяко нечестие, с цел да може по същия метод Божията берекет да изпълва и нашите души и сърца. Свети Игнатий постоянствал в молитвата от самото начало – а ние да гледаме да не отстъпваме от молитвеното си предписание и от църковните събрания, за което той наставлява християните в своите послания, тъй като когато християните са дружно, събрани на свещенодействие, това проваля козните на дявола и по този начин пламъкът на любовта към Бога грее и оживява и нашите сърца “.
Негово Светейшество още един път се обърна към новоръкоположените клирици, като им пожела:
„ Господ да ви укрепява да подражавате на вярата и благочестието на свети Игнатий, да бъдете образец за вярващите, с цел да желаят да подражават на вашето благочестие, на вашата обич и религия “, приключи словото си Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ