Защо НЕ ми хареса речта на Доналд Туск в София?
Предполагам, че вас ви заплени по същите аргументи, по които ви хареса и Онзи клип. Очаровала ви е също, тъй като Туск приказва интелигентно. Факт. Онези от вас, които ме наблюдават по-редовно, може би са забелязали, че съм му огромен почитател, въпреки че не постоянно съм съгласна с позициите му. Това написа на страницата си във фейсбук Аделина Марини.
Две неща ме тормозиха съществено. Първото е, че едвам в този момент публиката в България и то изключително частта, която смятах, че е много по-добре осведомена, за първи път открива Доналд Туск - политик, който е на европейската сцена от повече от десетилетие. Второто е наличието на самата тирада. Да, тя гали самочувствието отдолу под задушаващия пласт комплексиран дух, който ни е налегнал. Написана е в жанр, който е доста друг от простащината, с която убиват мозъците ни от години. Но тази тирада не ни сподели какво става в НАШАТА Европа, в която би трябвало да участваме. Тя сподели това, което искахме да чуем. И най-много - главният получател на речта беше министър председателят и гласоподавателите на ръководещите. Да сведеш нещата до "Игра на тронове ", единствено тъй като в най-популярния сериал през последните години взе участие български артист, след това да прелееш това върху обстановката на Западните Балкани, която е главен приоритет на българското председателство, да обясняваш какъв брой сме мощни, непобедими и всички тези исторически флоскули, които са ни набивали в главите, с цел да се усещаме, че и ний сме дали нещо на света, да ми обясниш, че ще се оправя като Стоичков (Боже опази!) и най-после на процедура да сравниш премиера-мутропитек със Спартак беше за мен унизително и даже обидно.
Тази тирада беше тъкмо като футболните фанелки, които международни водачи подаряват на премиера, когато идват на посещаване - премерила е пулса на българския спор, интелектуалния потенциал на ръководещите, облякла го е малко по-интелектуално, с цел да се хареса и на малцината по-така и готово. Каза няколко думи на български, с цел да разтопи до край несвикналата с почитание българска душа и ето го триумфът. Вече всички са в унес и мечтаят за министър председател като Туск.
Когато министър председателят застана да приказва след него, изглеждаше като примат, който желае да ви покаже какъв брой хубаво може да бели банан. Впечатли се от това, че Туск е полагал старания да изговори добре на български няколко фрази, като че ли не знае, че още при избирането му Туск едвам говореше британски и беше заречен, че до момента в който поеме поста (два месеца) ще го научи добре. И съумя. Само че министър председателят ни не е привикнал да получава нищо с старания. Той в никакъв случай не се потруди да научи британски и по тази причина стои като глухоням на срещите на върха, където се взема решение ориста на Европа, от която и България е част. Той е привикнал да му принасят и да си взима на цената на вашата бедност. Затова и избра да не приказва дълго, с цел да не скапва резултата от речта на Туск. Той също добре знае, че на фона на европейската класа е примат, само че пък го одобряват като еднакъв, идват му на крайници, тупат го по рамото, галят го по главата, носят му фанелки и след това си отиват. Значи не е нужно да се напъва като Туск.
А през това време хиляди несъгласни са по улиците и желаят правов ред. Не желаят да им се внесе някой добре говорещ политик извън, а ред, който да им разреши да вземат участие.
Та по този начин, извинете, че ви скапах купона, само че и аз нощес се вкиснах от речта. А още по-гадно ми стана като видях реакциите на брюкселските сътрудници против нея в Туитър. Просто ние от дълго време сме не запомнили какво е добра публицистика. Свикнали сме да се прекланяме пред първото нещо, което не наподобява като мутропитек и приказва мъдро, и въобще не внимаваме какво ни споделя. А сподели ни, че на Балканите сме още на равнището от времената в "Игра на тронове " и на Спартак. Ми, dziękuję
P.S. С опрощение, че още веднъж ще ви естонирам, само че апелирам ви да изгледате речта на Туск във връзка естонското председателство. Съвсем ми стана мъчително, тежко и обезверено.
Две неща ме тормозиха съществено. Първото е, че едвам в този момент публиката в България и то изключително частта, която смятах, че е много по-добре осведомена, за първи път открива Доналд Туск - политик, който е на европейската сцена от повече от десетилетие. Второто е наличието на самата тирада. Да, тя гали самочувствието отдолу под задушаващия пласт комплексиран дух, който ни е налегнал. Написана е в жанр, който е доста друг от простащината, с която убиват мозъците ни от години. Но тази тирада не ни сподели какво става в НАШАТА Европа, в която би трябвало да участваме. Тя сподели това, което искахме да чуем. И най-много - главният получател на речта беше министър председателят и гласоподавателите на ръководещите. Да сведеш нещата до "Игра на тронове ", единствено тъй като в най-популярния сериал през последните години взе участие български артист, след това да прелееш това върху обстановката на Западните Балкани, която е главен приоритет на българското председателство, да обясняваш какъв брой сме мощни, непобедими и всички тези исторически флоскули, които са ни набивали в главите, с цел да се усещаме, че и ний сме дали нещо на света, да ми обясниш, че ще се оправя като Стоичков (Боже опази!) и най-после на процедура да сравниш премиера-мутропитек със Спартак беше за мен унизително и даже обидно.
Тази тирада беше тъкмо като футболните фанелки, които международни водачи подаряват на премиера, когато идват на посещаване - премерила е пулса на българския спор, интелектуалния потенциал на ръководещите, облякла го е малко по-интелектуално, с цел да се хареса и на малцината по-така и готово. Каза няколко думи на български, с цел да разтопи до край несвикналата с почитание българска душа и ето го триумфът. Вече всички са в унес и мечтаят за министър председател като Туск.
Когато министър председателят застана да приказва след него, изглеждаше като примат, който желае да ви покаже какъв брой хубаво може да бели банан. Впечатли се от това, че Туск е полагал старания да изговори добре на български няколко фрази, като че ли не знае, че още при избирането му Туск едвам говореше британски и беше заречен, че до момента в който поеме поста (два месеца) ще го научи добре. И съумя. Само че министър председателят ни не е привикнал да получава нищо с старания. Той в никакъв случай не се потруди да научи британски и по тази причина стои като глухоням на срещите на върха, където се взема решение ориста на Европа, от която и България е част. Той е привикнал да му принасят и да си взима на цената на вашата бедност. Затова и избра да не приказва дълго, с цел да не скапва резултата от речта на Туск. Той също добре знае, че на фона на европейската класа е примат, само че пък го одобряват като еднакъв, идват му на крайници, тупат го по рамото, галят го по главата, носят му фанелки и след това си отиват. Значи не е нужно да се напъва като Туск.
А през това време хиляди несъгласни са по улиците и желаят правов ред. Не желаят да им се внесе някой добре говорещ политик извън, а ред, който да им разреши да вземат участие.
Та по този начин, извинете, че ви скапах купона, само че и аз нощес се вкиснах от речта. А още по-гадно ми стана като видях реакциите на брюкселските сътрудници против нея в Туитър. Просто ние от дълго време сме не запомнили какво е добра публицистика. Свикнали сме да се прекланяме пред първото нещо, което не наподобява като мутропитек и приказва мъдро, и въобще не внимаваме какво ни споделя. А сподели ни, че на Балканите сме още на равнището от времената в "Игра на тронове " и на Спартак. Ми, dziękuję
P.S. С опрощение, че още веднъж ще ви естонирам, само че апелирам ви да изгледате речта на Туск във връзка естонското председателство. Съвсем ми стана мъчително, тежко и обезверено.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ