Дацов: България закъсня с внасянето в Брюксел на бюджетен план
Предполагам, че правенето на новия бюджет ще е съобразено с различен развой в Министерство на финансите и това е Стратегическия бюджетен проект, който се изпраща в Брюксел. А България към този момент е закъсняла с 3 месеца, сподели Любомир Дацов, някогашен заместник-министър на финансите, в изявление пред БНР.
" Този проект изяснява за какво не трябваше да се гласоподава бюджетът на служебното държавно управление. Защото съгласно новите правила за координиране, страните внасят проект за 4 години напред и да избягаш от " бюджетен път " е доста мъчно. Това се прави за първи път и то е на база на новото бюджетно законодателство, признато от май 2024 година ", изясни европейската процедура Дацов.
Той посочи, че всяко държавно управление може да прави промени в бюджета, само че би трябвало да е постоянно и да има мандат:
" Това не са политиките за осъществяване, а това са таваните за разходи; това, което се съгласува, е " бюджетният път " – какви дефицити оптимално ще направи бюджетът и размера на разноските, което е ново. За Европейска комисия не е значимо каква ще е структурата на разноските и функционалностите по какъв начин ще се разпределени – в обучение, в опазване на здравето, а са значими единствено тези два индикатора. "
Дацов разяснява, че никоя страна членка на Европейски Съюз няма опит с този инструмент и всички към този момент са създали това упражнение в последните няколко месеца.
" Всички се учим сега, и самото МФ се учи, Европейска комисия също ", призна той.
Според него и логиката е до месец и половина България би трябвало да има направен нов бюджет въз основата на управническата стратегия на държавното управление, за която кабинетът си е сложил период от 30 дни.
" Този бюджет съществено би трябвало да бъде модифициран и то в разходната част. В приходната каквото и да правиш Брутният вътрешен продукт ще се промени със 7 -8%. Все още структурата на Брутният вътрешен продукт е основана на ползване и ще рече, че е от приходите в бюджета. Когато приходите са основани на ускоряващо се ползване и в случай че е 7 - 8% Брутният вътрешен продукт, се събират 10 – 12% повече налози ", разяснява Дацов.
Той уточни, че в случай че разходната част не се промени, ще се наложи повдигане на налози като Данък добавена стойност на 22%, а на общ приход - на 15%.
