Как да си майка на първокласник и да не откачиш
Предполагах, че учебното заведение и изключително първи клас в живота на всяко дете е извънредно значимо събитие, само че не чаках, че иска ми се постанова като Робинзон всеки ден да нанасям внезапни „ по оградата “:
- на 20 септември си загуби буквара;
- На 30-и му откраднаха бутилката за вода;
- На 12 октомври се случи първия скандал със съученици;
- На 13-и не го взеха в кръжок по шах, тъй като нямаше записка от лекаря;
- На 15 ноември пропусна образователните часове;
- На 19-и заставам гладен в училище;
- Сега има за домашно да нарисува дребен дом – единствено по този начин, без детайлности.
Разбира се, за всичко това и аз съм отговорна. Например, на 15 ноември трябваше да се сетя, че са разменени учебните смени, а също и не трябваше да закупувам толкоз съвременно шише за вода. И с картинката на дребния дом може да се оправим по-елегантно, не е кула, въпреки всичко...
Но имам още едно дете, а и отивам на работа. Затова, когато вечер седна да обмислям по какъв начин да изрежем от картон сини, зелени и червени квадрати с размер 1,5х1,5 см и да ги сложим в плик, който да прикрепим на задната корица на буквара (да не не помни да купя плик, който се побира там), просто поставям моя първокласник да ляга, пущам му да слуша приказка и сама пипвам ножиците.
Но от кое място през нощта да взема плик?
