Предпочитам да говоря за демографска криза, т.е. за нещо, което

Предпочитам да приказвам за демографска рецесия, т.е. за нещо, което към момента предстои на надзор и ръководство, зависи от волята и постигането на единодушие по политики и дълготрайни тактики. Негативните трендове могат да се пречупят. Не е надалеч моментът обаче те да станат необратими и тогава към този момент ще приказваме за демографска злополука. Това сподели в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “  социологът и член на СИНПИ Юрий Асланов. 

Последиците от демографската злополука по думите му биха били сравними с последствията от война. В момента времето за решения изтича, предизвести той.  

Това е и задачата за проведения от СИНПИ на 10 май народен спорен конгрес на тематика " Демографската рецесия – аргументи, фактори, динамичност “.  

" Изпращаме предизвестие към институциите и политическите партии за това, че ножът може би е опрял до кокала “, разясни Асланов.  

На него ще бъдат показани резултатите от направеното от Агенция АФИС с поддръжката на Стратегически институт за национални политики и хрумвания изследване за демографската картина в страната. Форумът ще бъде открит от вицепрезидента Илияна Йотова. Според Юрий Асланов точно президентската институция би трябвало да се трансформира в съвещателен център, който да събере на едно място и експертната и политическата мисъл, с цел да бъде направена дълготрайна тактика по въпроса.  

Национален статистически институт ще показа обновени данни за демографския състав на популацията въз основа на резултатите от последното броене. " Не имам вяра, че те ще са оптимистични. Ежегодно България понижава с сред 52 и 55 хиляди души, което значи, че всяка година на процедура изчезва един огромен град с мащабите на регионален център. Ако това не е задоволително да ни стресне, не знам какво би трябвало да се случи, с цел да разберем, че под риск е съществуването на българската нация и българската страна “, съобщи Асланов.  

Като една от главните аргументи за демографската рецесия социологът открои спадащата раждаемост, върху която въздействие имат разнообразни фактори. Втората причина е високата заболеваемост и високият дял хронично заболели. Делът на хора с заболявания на сърдечносъдовата система в България е извънредно висок, акцентира Юрий Асланов. " Тази висока заболеваемост води и до спадаща дълготрайност на живота, което е по-тревожно. В последните две-три години по-забележим отпечатък сложи КОВИД пандемията върху този развой “, уточни още  той.  

Много мощен фактор е и миграцията – както емиграция, по този начин и вътрешна миграция и обезлюдяването на цели райони. " Това е резултат от чудовищните обществени контрасти в районното развиване сред обособените обитаеми места. Като изключим столицата и няколко огромни града, във всички останали животът постепенно, само че несъмнено се примитивизира. Спада делът на дейното население, младите бягат. Демографската рецесия е резултат от стандартите, общественото държание, всеобщите настройки – все неща, които могат да се управляват и ръководят посредством политиката “, изясни Асланов.  

Всички тези фактори обаче към момента са управляеми, счита той.  

Той уточни, че демографските политики са дълготрайни и резултатите от тях идват след време. " Не може да преодолеем демографската рецесия, в случай че стартираме на парче да реформираме една система, би трябвало да е по едно и също време “, акцентира Асланов. 

Данните сочат, че 4% от децата в България въобще не потеглят на учебно заведение, а 7% от децата, които потеглят на учебно заведение, не приключват начално обучение, което е наложително по закон. В сферата на опазването на здравето близо половин милион български жители са изключени от системата на здравно обезпечаване. Бюджетната политика на страна години наред е ориентирана към столицата и няколко огромни града. Всички тези сфери н социално-икономическия живот съгласно социолога могат да бъдат контролирани, само че посредством ясни и дълготрайни политики и по едно и също време.