Липсващи у нас важни лекарства се изнасят за ЕС, САЩ и Ирак
Предназначени за българския пазар медикаменти за бременни, деца и хора с хронични болести, не престават да се изнасят в чужбина, макар че в аптеките у нас редовно липсват и нуждаещите се обезверено се пробват да се снабдят с тях, заяви. Според специалисти в сектора това демонстрира, че настоящият механизъм за възбрана износа на дефицитни медикаменти не работи дейно, публичният интерес не е предпазен и са нужни още дейности, с цел да се подсигурява достъпът на българските пациенти до терапия.
Лекарства против астма и ХОББ, епилепсия, артикули за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през миналата година и самите аптеки изпитват компликации с намирането и зареждането им.
От началото на годината досега в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за осъществен експорт на 387 лекарствени продукта. Декларираният експорт е за следните страни: Австрия, Белгия, Англия, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.
Само един търговец е бил заловен в непосредствено нарушаване на закона да изнася лекарство, което сега е попадало в забранителния лист. Нарушителят е глобен, споделиха от ИАЛ, само че без да показват кои са търговецът и медикаментът, обект на експорт.
От данните на ИАЛ излиза наяве, че едни и същи медикаменти се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. Също по този начин доста от тях в избрани интервали са попадали в забранителния за експорт лист. Това свидетелства, че дефицитни за българския пазар артикули, които мъчно се намират или въобще липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа опция законно.
" Извън случаите на лекарствени артикули с непрекъснато или краткотрайно прекратени продажби, резултатите демонстрират, че са налице регулярни доставки от страна на притежателите на позволение за приложимост, респективно има налични количества в складовете на търговци на едро ", показват от организацията.
Преди няколко дни пред bTV служебният здравен министър Асен Меджидиев разяснява кардинално въпросът с дефицита на лекарства и съобщи, че популацията ни би трябвало да бъде оптимално подсигурено и чак по-късно да мислим за реекспорт. Неговият екип прави разбор на листата и неговото съкращаване.
Според Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, всичко това демонстрира какъв брой е неефективна системата СЕСПА, защото има метод тя да бъде заобиколена. " Търговците на едро задържат избрани медикаменти в складовете, които се водят, че са налични на българския пазар и когато падне възбраната за експорт, ги изнасят. Това че ги има в складовете, не значи, че ги има в аптеките ", изясни Костов пред Mediapool и добави, че най-вероятно преднамерено сегашният ред позволява това да се случва.
" Истинските количества са тези в аптеките, тъй като хората имат достъп до тях, а не в складовете на едро ", споделя той.
Българският фармацевтичен съюз също алармира от месеци за практиката складовете да задържат медикаменти, които след това се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов напомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за секване на тази порочна процедура, само че в този момент са нужни следващи дейности.
За да са забележими за аптеките неоснователните отводи на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на Министерство на здравеопазването " Информационно обслужване " трябваше да сътвори спомагателна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това към момента не се е случило и действително и плахите опити за смяна буксуват.
Боряна Маринкова от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ), която сплотява компании, занимаващи се с експорт, разяснява пред Mediapool, че не износът е главният проблем за неналичията на артикули на пазара. Според експортьорите по-сериозни дефицити образуват разстройствата при вноса и контрабандата. А неналичието на някои медикаменти в обособени аптеки е плод на спецификите в комерсиалните взаимоотношения сред дистрибутори и аптеки. Например отводите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са поради неуредени финансови взаимоотношения.
Относно изказванията на аптеки, че се задържат медикаменти по складовете, които по-късно се изнасят, тя разяснява, че част от аптеките избират да си държат медикаменти по складовете и да ги взимат след поръчки от пациенти, изключително за по-скъпите артикули.
Лекарства против астма и ХОББ, епилепсия, артикули за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през миналата година и самите аптеки изпитват компликации с намирането и зареждането им.
От началото на годината досега в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за осъществен експорт на 387 лекарствени продукта. Декларираният експорт е за следните страни: Австрия, Белгия, Англия, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.
Само един търговец е бил заловен в непосредствено нарушаване на закона да изнася лекарство, което сега е попадало в забранителния лист. Нарушителят е глобен, споделиха от ИАЛ, само че без да показват кои са търговецът и медикаментът, обект на експорт.
От данните на ИАЛ излиза наяве, че едни и същи медикаменти се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. Също по този начин доста от тях в избрани интервали са попадали в забранителния за експорт лист. Това свидетелства, че дефицитни за българския пазар артикули, които мъчно се намират или въобще липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа опция законно.
" Извън случаите на лекарствени артикули с непрекъснато или краткотрайно прекратени продажби, резултатите демонстрират, че са налице регулярни доставки от страна на притежателите на позволение за приложимост, респективно има налични количества в складовете на търговци на едро ", показват от организацията.
Преди няколко дни пред bTV служебният здравен министър Асен Меджидиев разяснява кардинално въпросът с дефицита на лекарства и съобщи, че популацията ни би трябвало да бъде оптимално подсигурено и чак по-късно да мислим за реекспорт. Неговият екип прави разбор на листата и неговото съкращаване.
Според Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, всичко това демонстрира какъв брой е неефективна системата СЕСПА, защото има метод тя да бъде заобиколена. " Търговците на едро задържат избрани медикаменти в складовете, които се водят, че са налични на българския пазар и когато падне възбраната за експорт, ги изнасят. Това че ги има в складовете, не значи, че ги има в аптеките ", изясни Костов пред Mediapool и добави, че най-вероятно преднамерено сегашният ред позволява това да се случва.
" Истинските количества са тези в аптеките, тъй като хората имат достъп до тях, а не в складовете на едро ", споделя той.
Българският фармацевтичен съюз също алармира от месеци за практиката складовете да задържат медикаменти, които след това се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов напомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за секване на тази порочна процедура, само че в този момент са нужни следващи дейности.
За да са забележими за аптеките неоснователните отводи на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на Министерство на здравеопазването " Информационно обслужване " трябваше да сътвори спомагателна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това към момента не се е случило и действително и плахите опити за смяна буксуват.
Боряна Маринкова от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ), която сплотява компании, занимаващи се с експорт, разяснява пред Mediapool, че не износът е главният проблем за неналичията на артикули на пазара. Според експортьорите по-сериозни дефицити образуват разстройствата при вноса и контрабандата. А неналичието на някои медикаменти в обособени аптеки е плод на спецификите в комерсиалните взаимоотношения сред дистрибутори и аптеки. Например отводите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са поради неуредени финансови взаимоотношения.
Относно изказванията на аптеки, че се задържат медикаменти по складовете, които по-късно се изнасят, тя разяснява, че част от аптеките избират да си държат медикаменти по складовете и да ги взимат след поръчки от пациенти, изключително за по-скъпите артикули.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ