Радев предлагал референдум, не партия. Дали?
„ Предложих референдум, не партия “ – отсече президентът. Според него всички, които слагат под въпрос самодейността, „ отклоняват вниманието “. Иначе казано – казусът в никакъв случай не е в Радев.
Президентът още веднъж влезе в нормалната си роля – да подлага на критика държавното управление в профил, без да носи отговорност, само че с подготвеност да задава въпроси. Според него, до момента в който се желаят документи от ЕЦБ, в това време „ ограниченията за отбрана на хората и бизнеса се свеждали до заявления “.
Интересно е, че от позицията на държавен глава към този момент седма година, Радев също рядко предлага освен това от... заявления.
„ Изходът е референдум “ – съобщи той с убедеността на човек, който чудесно знае, че по този начин политическата тежест се трансферира върху гласоподавателите, а отговорността – върху депутатите.
По тематиката с възможната противоконституционност, президентът комфортно отхвърля терзанията с аргумента, че „ Конституционен съд се е произнесъл по различен въпрос “.
„ В моя референдум не споделям „ за “ или „ срещу “ еврото, а само желая хората да се произнесат за готовността и за времевата рамка “, сподели президентът.
Държавният глава не пропусна да разяснява и оставката на Крум Зарков, въпреки с застъпнически звук:
„ Не подменяйте стратегическия въпрос с персонална драма “.
Когато няма предпочитание да се носи отговорност за действителни промени, постоянно остава сигурният политически инструмент – референдумът. Особено когато тематиката е огромна, комплицирана и комфортна за неспокойствие измежду обществото.
Конституционният въпрос
Конституционният съд (КС) на Република България се е произнесъл по въпроса за допустимостта на народен референдум по отношение на приемането на еврото. През февруари 2024 година Конституционен съд прегледа дело №13/2023 година, обвързвано с предлагането за референдум с въпрос: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “ Съдът отхвърли настояването за оповестяване на решението на Народното събрание, с което се отхвърля произвеждането на подобен референдум, за противоконституционно. Конституционен съд акцентира, че въпросът за приемането на еврото е обвързван с интернационалните задължения на България, поети с Договора за присъединение към Европейския съюз, и затова не предстои на народен референдум.
В този подтекст, предлагането на президента Румен Радев за осъществяване на референдум по отношение на въвеждането на еврото през 2026 година поражда правни въпроси. Въпреки че президентът има право да внесе такова предложение в Народното събрание, към този момент съществува правосъдна процедура, която лимитира опцията за осъществяване на референдуми по тематики, свързани с интернационалните контракти и задължения на страната.
Следователно, въпреки предлагането на президента да е в границите на неговите пълномощия, съществуват съществени правни учредения да се смята, че сходен референдум би бил противоконституционен. Това акцентира нуждата от деликатно разглеждане на въпроса в сходство с Конституцията и интернационалните задължения на България.
ФрогНюз
Президентът още веднъж влезе в нормалната си роля – да подлага на критика държавното управление в профил, без да носи отговорност, само че с подготвеност да задава въпроси. Според него, до момента в който се желаят документи от ЕЦБ, в това време „ ограниченията за отбрана на хората и бизнеса се свеждали до заявления “.
Интересно е, че от позицията на държавен глава към този момент седма година, Радев също рядко предлага освен това от... заявления.
„ Изходът е референдум “ – съобщи той с убедеността на човек, който чудесно знае, че по този начин политическата тежест се трансферира върху гласоподавателите, а отговорността – върху депутатите.
По тематиката с възможната противоконституционност, президентът комфортно отхвърля терзанията с аргумента, че „ Конституционен съд се е произнесъл по различен въпрос “.
„ В моя референдум не споделям „ за “ или „ срещу “ еврото, а само желая хората да се произнесат за готовността и за времевата рамка “, сподели президентът.
Държавният глава не пропусна да разяснява и оставката на Крум Зарков, въпреки с застъпнически звук:
„ Не подменяйте стратегическия въпрос с персонална драма “.
Когато няма предпочитание да се носи отговорност за действителни промени, постоянно остава сигурният политически инструмент – референдумът. Особено когато тематиката е огромна, комплицирана и комфортна за неспокойствие измежду обществото.
Конституционният въпрос
Конституционният съд (КС) на Република България се е произнесъл по въпроса за допустимостта на народен референдум по отношение на приемането на еврото. През февруари 2024 година Конституционен съд прегледа дело №13/2023 година, обвързвано с предлагането за референдум с въпрос: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “ Съдът отхвърли настояването за оповестяване на решението на Народното събрание, с което се отхвърля произвеждането на подобен референдум, за противоконституционно. Конституционен съд акцентира, че въпросът за приемането на еврото е обвързван с интернационалните задължения на България, поети с Договора за присъединение към Европейския съюз, и затова не предстои на народен референдум.
В този подтекст, предлагането на президента Румен Радев за осъществяване на референдум по отношение на въвеждането на еврото през 2026 година поражда правни въпроси. Въпреки че президентът има право да внесе такова предложение в Народното събрание, към този момент съществува правосъдна процедура, която лимитира опцията за осъществяване на референдуми по тематики, свързани с интернационалните контракти и задължения на страната.
Следователно, въпреки предлагането на президента да е в границите на неговите пълномощия, съществуват съществени правни учредения да се смята, че сходен референдум би бил противоконституционен. Това акцентира нуждата от деликатно разглеждане на въпроса в сходство с Конституцията и интернационалните задължения на България.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ