Предложенията на България за проекти по глава REPower EU, част

Предложенията на България за планове по глава REPower EU, част от Плана за възобновяване и резистентност, ще се забавят още – до края на септември. Те трябваше да бъдат импортирани в Министерския съвет в средата на месеца, само че с решение в сряда кабинетът удължи периода с две седмици.

В решението се показва, че събитията по тази причина са справедливи, а точно оферират се промени в 32 вложения и 14 промени, както и се плануват две нови вложения - в Компонент 4 „ Нисковъглеродна стопанска система “ и в Компонент 5 „ Биоразнообразие “.

С оглед съществуването на обилни промени в вложенията и промените в бранш „ Енергетика “ в Компонент 4 „ Нисковъглеродна стопанска система “ от ПВУ и плана на главата REPowerEU е належащо информиране на заинтригуваните страни, в това число Народното събрание “, се споделя в решението.

Целта е да се обезпечи бистрота на процеса и предвидимост по отношение на българската преговорна позиция пред Европейски Съюз. По главата REpower EU за България чака да получи 480 милиона евро. 

По отношение на хода на договарянията по главата REPowerEU, през август и началото на септември 2024 година се организираха дейни полемики и срещи с Европейска комисия по предложенията на техническо и политическо равнище.

В края на юли измененията в ПВУ бяха разисквани в Комисия по енергетика и тогава излиза наяве, че страната ни е заседнала предоговарянето поради решенията на Народното събрание, които опонират на в този момент плануваните от Министерския съвет ограничения по предоговаряне.

В документите кабинетът е запазил уговорката на България да понижи въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година, макар че има решение на Народното събрание тази цел да бъде предоговорена и по този начин да се запазят въглищните мощности. Детайлът в този момент обаче е, че смяната в заложените 40% ще бъдат общо за промишлеността, без да се детайлизират съответни мощности.

Предложението за опазване на задачите от 40% обаче опонират на решението на Народно заседание от 12 януари 2023 година, което или би трябвало да бъде променено, или актуализацията на Плана да бъде финализирана макар него. На комисия тогава стана ясно, че договарянията официално може да бъдат завършени без смяна на актовете в Народното събрание и това зависи от силата на целия преговорен пакет, който България ще извади. 

Друга смяна, която готви служебният кабинет в Плана, е да спре отделянето на „ Булгартрансгаз “ и Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО) от Български енергиен холдинг (БЕХ). Като подмяна България предлага да бъде планувана възбрана на кръстосано субсидиране от страна на операторите към другите сдружения в групата на БЕХ. Европейска комисия обаче не е удовлетворена от замяната на ограниченията и счита, че възбраната на кроссубсидиране не е мярка с равностоен резултат. Изваждането на БТГ и ЕСО от БЕХ не крие риск за операторите, само че за група на БЕХ – да. 

България още веднъж закъснява със периодите за представянето на стратегическите документи пред Брюксел и е последната страна, която не е показала промени в тази точка от ПВУ. По проект заключителен документ трябваше да бъде показан до средата на септември, а вероятно утвърждение от Брюксел може да пристигна до края на годината.