Gatestone Institute: Ще останат ли милиони американци на студено зимата заради зелената енергетика?
Предложеният от администрацията на Байдън преход към " чиста нула " посредством вятърна и слънчева сила освен не е елементарен, само че е цялостна фикция. Вероятно въобще не може да се случи, без фрапантно да подкопае нашата стопанска система, метод на живот и сигурност и във всеки случай не може да стане посредством нищо, което да е близо до рационална цена. В даден миг настоящият насилствен преход ще се срине и ще изгори.
Със или без поддръжката на Конгреса, президентът Джо Байдън реши да придвижи Съединени американски щати допустимо най-бързо към стопанска система, захранвана най-вече от вятърна и слънчевата сила. В първите си дни на ръководство Байдън издаде голям брой изпълнителни заповеди, насочващи федералната администрация да постави всички старания за реализиране на тази цел.
В една от тези ранни изпълнителни заповеди от 27 януари 2021 година, озаглавена „ Преодоляване на климатичната рецесия у нас и в чужбина “, се споделя:
„ Политиката на моята администрация е да провежда и разпростира цялостния потенциал на своите организации за битка с климатичната рецесия, с цел да приложи метод, обхващащ цялото държавно управление, който понижава замърсяването на климата във всеки бранш на стопанската система... “
Когато се изгарят за генериране на сила, изкопаемите горива - въглища, петрол и природен газ - отделят въглероден диоксид, другояче прочут на езика на Байдън като " замърсяване на климата ". Така, според директивата на Байдън, всички те би трябвало да бъдат отстранени и понижени.
Алтернативата за разширение на нуклеарната енергетика в това време също стана непрактична заради регулаторни пречки; в това време нашият евентуален водноелектрически потенциал към този момент се употребява съвсем напълно. Основната оставаща ни опция е производството на повече електрическа енергия от вятърни и слънчеви съоръжения; и в действителност, опцията за вятърна/слънчева електрическа енергия сега е обект на огромна регулаторна поддръжка, в това число посредством обширни държавни дотации и данъчни облекчения.
На миналогодишния Ден на Земята, 22 април 2021 година, Байдън издаде прессъобщение, в което разшири своите изпълнителни заповеди и сложи съответни цели за елиминирането на изкопаемите горива от стопанската система на Съединени американски щати. Въпреки че Конгресът не е подхванал дейности по никакви сходни оферти, прессъобщението за Деня на Земята хипотетично е заело Съединените щати посредством едностранно изпълнително деяние в посока на „ електричество без въглеродно замърсяване на 100% до 2035 година “ и към „ чиста стопанска система с нулеви излъчвания не по-късно от 2050 година "
По този метод ние сме като страна, подхванала държавна стратегия за злополука и унищожаване на нашето произвеждане на електрическа енергия от изкопаеми горива в границите на доста къс интервал от 13 години, както и за унищожаване на всякакво потребление на изкопаеми горива в границите на не доста по-далечните 28 години.
Когато Байдън и други бранители на вятърната и слънчевата сила приказват, те наподобява имат вяра, че поставеното предизвикателство е просто въпрос на това, че сега има прекалено много произвеждане на изкопаеми горива и незадоволително вятър и слънчева енергия; и затова, реализирането на прехода към " чиста нула " ще бъде елементарен въпрос на създаване на задоволително вятърни и слънчеви уреди и тези уреди да заменят сегашните, които употребяват изкопаеми горива.
Те изцяло бъркат в това.
Защитниците на зелената сила, в това число нашият президент и неговата администрация, изцяло неправилно възприемат идното предизвикателство. Предложеният преход към " чиста нула " посредством вятърна и слънчева сила освен не е елементарен, само че е цялостна фикция. Вероятно въобще не може да се случи, без фрапантно да подкопае нашата стопанска система, метод на живот и сигурност и във всеки случай не може да стане посредством нищо, което да е близо до рационална цена.
В даден миг продължаващият насилствен преход, в случай че продължи, неизбежно ще удари физическите и/или финансови граници, ще се срине и ще изгори. Но събитията, при които ще се случи злополуката и изгарянето, все още не са известни.
По този метод, по-лошо от това да бъде просто фикция, опитът да се реализира преход към „ чиста нула “ е извънредно рискова фикция, излагаща живота, здравето и сигурността на всички американци на риск, до момента в който опитът за преход продължава да върви към своя неминуем неуспех.
Коренът на най-неразпознатия проблем е, че оборудванията за произвеждане на вятър и слънчева сила създават нещо радикално друго от това, което създават изкопаемите горива. Изкопаемите горива създават сила, която е надеждна и разпространяема, т.е. налична, когато се желае и когато е нужна.
Вятърът и слънцето създават сила, която е периодическа, т.е. налична единствено когато метеорологичните условия разрешават, което постоянно не дава отговор на потребителското търсене.
Ето нещо, което би трябвало да е ослепително явно, само че за жалост значително остава неусетно в полемиките за прехода към зелена сила: Никакво в допълнение произвеждане на вятърна и слънчева сила независимо не може да обезпечи надеждна 24/7 електрическа мрежа. Електричеството се създава сега, в който се употребява, и затова надеждната мрежа би трябвало да обезпечава електричество, с цел да отговори на потребителското търсене когато и да е.
Да вземем единствено най-очевидния образец, вятърните турбини не създават нищо, когато вятърът е спокоен, а слънчевите панели не създават нищо през нощта; и затова, комбинирана вятърна/слънчева система не създава нищо в спокойна нощ. За страдание, пиковото ползване на електрическа енергия постоянно настава вечер, малко след залез слънце, когато вятърът е спокоен или покрай такова положение.
Без цялостна аварийна поддръжка от някакъв източник, електрическата мрежа, захранвана от вятъра и слънцето, ще изпита, даже единствено по този образец, цялостно затъмнение във всяка спокойна нощ. И няма значение дали ще построите милион вятърни турбини и слънчеви панели, милиард или трилион. В спокойна нощ те отново няма да създават нищо и ще изискват допълнение от различен източник.
Изкопаемите горива, и по-специално природният газ, са изцяло способни да обезпечат аварийна поддръжка, нужна за най-вече вятърна/слънчева система за произвеждане на електрическа енергия. Но нашият президент в този момент подрежда, че аварийна поддръкжа посредством изкопаеми горива е „ въглеродно замърсяване “ и би трябвало да бъде отстранено.
Оставащият вид е запазване на силата от момента, в който е създадена (например, в тази ситуация на вятърната/слънчева система, по обяд във прохладен юнски ден) досега, в който тя е нужна за ползване (например, 19:00 ч. в спокойна декемврийска нощ).
Което ни води до ослепително явно изказване номер две: Ако оферирате най-вече вятърна/слънчева електрическа система, при която аварийното потребление на изкопаеми горива е неразрешено, би трябвало, дублирам би трябвало, да разгледате въпроса за съхранението на силата. Без аварийно копие на изкопаеми горива и с нуклеарни и водни ограничавания, съхранението е единствената оставаща опция.
Колко обаче ще е належащо? Колко ще коства? Колко време ще би трябвало силата да остане в предпазване, преди да бъде употребена? И съществуват ли системи за предпазване, които могат да съхраняват силата за този интервал от време и да я връщат без обилни загуби и със скоростта, нужна за поддържане на светлините?
Ако нашите държавни чиновници бяха даже минимално способени, до момента в който оферират преход към зелена сила за страната за къс интервал от години – и със стотици милиарди долари, в случай че не и трилиони, изразходвани за идния преход – тези въпроси би трябвало да бъдат всеки ден отпред на тяхното внимание.
Много преди Съединени американски щати да се ангажират с прехода към енергийна система, основана най-вече на вятър и слънце, явно е трябвало да сме били надалеч напред по пътя към демонстрацията на осъществимостта и цената на системите за предпазване на сила, които са в положение да обезпечат прехода.
Трябва да има доста подробни инженерни изследвания за това по какъв начин може да се реализира преходът. Изискванията за количествата акумулатори, измерени в гигаватчасове, би трябвало да бъдат известни с висока степен на акуратност. Количествата материали, нужни за производството на батериите, би трябвало да бъдат известни с еднообразно високо равнище на акуратност.
Технологичните благоприятни условия на батериите би трябвало да се познават със също толкоз високо равнище на точност (напр. каква е оптималната химия на батериите, които да се употребяват в системата? Каква ще бъде загубата на сила сред входа в батерията и потреблението? Как би трябвало да бъдат построени доста спомагателни уреди за генериране, с цел да се обезпечи тази загуба? Колко дълго могат батериите да устоят заряда? Ако зарядът, прибавен през юни, би трябвало да се съхранява до декември, предлаганите акумулатори имат ли тази дарба? Нуждаят ли се предлаганите акумулатори от скъпи системи за климатичен надзор, с цел да могат да задържат заряда, преди да се употребява? И по този начин нататък, и по този начин нататък.)
Всъщност до този миг, хипотетично единствено 13 години от момента, когато ще имаме електрическа система без въглерод, би трябвало да има съществуващи демонстрационни планове, показващи ясно каква технология ще се употребява и че препоръчаната технология работи и може да бъде разгърната в мащаб над цялата мрежа, и на рационална цена.
Но казусът е тъкмо противоположният. В момента държавното управление обръща малко или никакво внимание на казуса за предпазване на силата. Няма обстоен инженерен проект за това по какъв начин да се извърши преходът. Няма подробни поддържани от държавното управление изследвания за това какъв брой място за предпазване ще е належащо, или каква технология може да извърши работата, или за цената.
Става по-лошо: При неналичието на каквито и да било съществени държавни старания за справяне с инженерното предизвикателство за предпазване на силата, належащо за аварийно копие на най-вече вятърната/слънчева електрическа система, задачата се е паднала на дребен брой дилетанти доброволци, най-вече пенсионирани инженери от един или различен тип.
Няколко такива хора са създали достоверни калкулации, показващи, че аварийното прекопирване на преобладаващо периодическа вятърна/слънчева електрическа система, употребяваща единствено акумулаторна батерия, ще изисква предпазване в диапазона от почти 30 дни приблизително потребление, с цел да се избегне забележителен риск от изтощение на батериите и системата тропот.
Необходимите огромни количества за предпазване са значително разследване от сезонността, присъща на вятърното или слънчевото произвеждане, да вземем за пример слънчевите уреди създават доста повече електрическа енергия през лятото, в сравнение с през зимата.
Един образец за съществено изпитание да се дефинира какъв брой и какъв вид батерия на сила би бил задоволителен за аварийно копие на напълно вятърна/слънчева електрическа система беше създаден през 2018 година от човек на име Роджър Андрюс, пенсиониран инженер, живеещ тогава в Мексико. Работата на Андрюс се появи на уеб страница, наименуван Energy Matters през ноември 2018 година Андрюс преглежда два случая, единият за Калифорния, а другият за Германия, и получава подробни данни за потреблението на електрическа енергия и за производството от съществуващите вятърни и слънчеви уреди на тези места, с цел да направи своите калкулации.
Електронните таблици на Андрюс и диаграмите, които се появяват в обявата му, демонстрират, че значително заради сезонността на производството както от слънцето, по този начин и от вятъра, ще са нужни почти 30 дни съхранено ползване на електрическа енергия, с цел да издържи тя през цялата година с вятърна/слънчева система.
Андрюс демонстрира, че батериите за поддържане на това количество заряд ще костват повече от Брутният вътрешен продукт за цяла година на Калифорния или Германия, макар че въз основа на съществуващата технология батериите даже на толкоз голяма цена няма да имат способността да задържат заряда за задоволително месеци да изпълнят своята задача. В края на обявата си Андрюс заключва: „ Съхранението на акумулатори явно не е алтернатива за на ниска цена 100% възобновимо бъдеще “.
В един по-скорошен образец, през януари 2022 година, човек на име Кен Грегъри – пенсиониран инженер, живеещ в Калгари, Канада – се ангажира да изготви електронна таблица, изчисляваща условията за предпазване и разноските за аварийно копие на вятърна/слънчева електрическа система за задачите на Съединени щати. Електронната таблица на Грегъри се основава на подробни (в този случай почасови) данни за действителното ползване и произвеждане от съществуващи вятърни и слънчеви уреди, с тяхната мощно неуверена продукция.
Основният извод на Грегъри е, че цялостното аварийно копие посредством предпазване на електрическата система на Съединени американски щати при настоящи равнища на ползване и в случай че се одобри, че цялото произвеждане идва от вятър и слънчева сила, ще изисква нещо от диапазона на 250 000 гигаватчаса потенциал на батериите. Част от тази сила ще би трябвало да остане в предпазване за повече от шест месеца и да бъде разредена в продължение на месеци.
Тъй като потреблението на електрическа енергия в Съединени американски щати сега е в диапазона от 3,7 милиона гигаватчаса годишно, условието за предпазване от 250 000 гигаватчаса, изчислено от Грегъри, съставлява към 24 дни приблизително ползване, резултат в същия диапазон като резултата, реализиран от изчислението на Андрюс.
Грегъри пресмята, че цената на такава система ще е над 100 трилиона $, преди даже да стигне до въпроса дали съществува технология за акумулатори, която може да съхранява такива количества сила в продължение на месеци и по-късно да разрежда силата през спомагателни месеци. И даже при тази голяма цена, това пресмятане се отнася единствено за настоящите равнища на ползване на електрическа енергия.
Планът на Байдън за " чиста нула " до 2050 година включва почти утрояване на потреблението на електрическа енергия, което съгласно изчисленията на Грегъри би довело разноските за нужното предпазване до диапазон от към 400 трилиона $. За съпоставяне, целият Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати сега е към 22 трилиона $ годишно.
Очевидно изчисленията на Грегъри биха могли да бъдат сложени под въпрос или модифицирани във връзка с доста от неговите догатки и може би неговото пресмятане на цената на такава система е прекомерно високо - или може би прекомерно ниско. Фактът остава обаче, че в случай че държавното управление на Съединени американски щати беше даже малко умело, то щеше да има свои лични подробни инженерни изследвания за това по какъв начин да реализира своя насилствен енергиен преход, да не приказваме, че на тази късна дата, щеше да има демонстрационни планове за дребни градове, установяващи осъществимостта и разноските на това, което се предлага. Нищо от това не се случва. Всъщност нищо от това даже не е в развой на работа.
За да разберете изцяло дълбочината на некомпетентността, с която държавното управление на Съединени американски щати подхожда към този енергиен преход, помислете за настоящите старания на федералното министерство на енергетиката, наречено Голямото предизвикателство за предпазване на сила.
В рамките на тази стратегия Министерството на енергетиката предлага да се раздават безплатни средства за проучване на провокациите при основаването на акумулатори за аварийно поддържане на електрическата мрежа, когато мрежата е минала съвсем напълно на вятърна/слънчева сила, и по-специално за проучване на тематиката за батериите с „ дълъг живот “, които явно ще са нужни за запазване и по-късно изпускане на големи количества сила е явно, че изчисленията на Грегъри биха могли да бъдат сложени под въпрос или модифицирани във връзка с доста от неговите догатки и може би неговото пресмятане на цената на такава система е прекомерно високо - или може би прекомерно ниско.
Според публикация, която се появи в Energy Storage News през септември 2021 година, ето положението на това изпитание:
„ Министерството на енергетиката също по този начин оказва помощ да се сътвори проучвателен център за предпазване на сила за 75 милиона щатски $, издигнат в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория, която е се чака да отвори порти до или през 2025 година "
С други думи: имаме старания за 100 трилиона или освен това, които съгласно президентската инструкция би трябвало да бъдат изцяло задействани до 2035 година, като светлината, топлината на всички и всичко останало зависи от триумфа, и освен че нямаме никакви технико-икономическо изследвания или демонстрационен план, само че към момента не сме почнали фундаменталните проучвания и постройката, в която ще се организират те, няма да бъде подготвена до 2025 година
Междувременно страната потегля по ръководен от държавното управление и насилствен път на всеобщо създаване на вятърни турбини и слънчеви панели, като в същото време постанова затварянето на изцяло функциониращи електроцентрали, изгарящи въглища, петрол и природен газ. Въпрос на време е някъде системата да спре да работи. Невъзможно е да се планува тъкмо по кое време и къде ще се случи това. Но е елементарно да се види по какъв начин следствията могат да бъдат ужасни.
Ще останат ли милиони без топлота в разгара на зимата, в който случай доста евентуално ще умрат? Ще изпадне ли изцяло електрифицираната транспортна система, оставяйки милиони без опция да стигнат до работа? Дали нашите военни качества ще бъдат изключени и ще разрешат някаква офанзива?
Нито едно рационално, да не приказваме за умело държавно управление, в никакъв случай няма да тръгне по този път.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Със или без поддръжката на Конгреса, президентът Джо Байдън реши да придвижи Съединени американски щати допустимо най-бързо към стопанска система, захранвана най-вече от вятърна и слънчевата сила. В първите си дни на ръководство Байдън издаде голям брой изпълнителни заповеди, насочващи федералната администрация да постави всички старания за реализиране на тази цел.
В една от тези ранни изпълнителни заповеди от 27 януари 2021 година, озаглавена „ Преодоляване на климатичната рецесия у нас и в чужбина “, се споделя:
„ Политиката на моята администрация е да провежда и разпростира цялостния потенциал на своите организации за битка с климатичната рецесия, с цел да приложи метод, обхващащ цялото държавно управление, който понижава замърсяването на климата във всеки бранш на стопанската система... “
Когато се изгарят за генериране на сила, изкопаемите горива - въглища, петрол и природен газ - отделят въглероден диоксид, другояче прочут на езика на Байдън като " замърсяване на климата ". Така, според директивата на Байдън, всички те би трябвало да бъдат отстранени и понижени.
Алтернативата за разширение на нуклеарната енергетика в това време също стана непрактична заради регулаторни пречки; в това време нашият евентуален водноелектрически потенциал към този момент се употребява съвсем напълно. Основната оставаща ни опция е производството на повече електрическа енергия от вятърни и слънчеви съоръжения; и в действителност, опцията за вятърна/слънчева електрическа енергия сега е обект на огромна регулаторна поддръжка, в това число посредством обширни държавни дотации и данъчни облекчения.
На миналогодишния Ден на Земята, 22 април 2021 година, Байдън издаде прессъобщение, в което разшири своите изпълнителни заповеди и сложи съответни цели за елиминирането на изкопаемите горива от стопанската система на Съединени американски щати. Въпреки че Конгресът не е подхванал дейности по никакви сходни оферти, прессъобщението за Деня на Земята хипотетично е заело Съединените щати посредством едностранно изпълнително деяние в посока на „ електричество без въглеродно замърсяване на 100% до 2035 година “ и към „ чиста стопанска система с нулеви излъчвания не по-късно от 2050 година "
По този метод ние сме като страна, подхванала държавна стратегия за злополука и унищожаване на нашето произвеждане на електрическа енергия от изкопаеми горива в границите на доста къс интервал от 13 години, както и за унищожаване на всякакво потребление на изкопаеми горива в границите на не доста по-далечните 28 години.
Когато Байдън и други бранители на вятърната и слънчевата сила приказват, те наподобява имат вяра, че поставеното предизвикателство е просто въпрос на това, че сега има прекалено много произвеждане на изкопаеми горива и незадоволително вятър и слънчева енергия; и затова, реализирането на прехода към " чиста нула " ще бъде елементарен въпрос на създаване на задоволително вятърни и слънчеви уреди и тези уреди да заменят сегашните, които употребяват изкопаеми горива.
Те изцяло бъркат в това.
Защитниците на зелената сила, в това число нашият президент и неговата администрация, изцяло неправилно възприемат идното предизвикателство. Предложеният преход към " чиста нула " посредством вятърна и слънчева сила освен не е елементарен, само че е цялостна фикция. Вероятно въобще не може да се случи, без фрапантно да подкопае нашата стопанска система, метод на живот и сигурност и във всеки случай не може да стане посредством нищо, което да е близо до рационална цена.
В даден миг продължаващият насилствен преход, в случай че продължи, неизбежно ще удари физическите и/или финансови граници, ще се срине и ще изгори. Но събитията, при които ще се случи злополуката и изгарянето, все още не са известни.
По този метод, по-лошо от това да бъде просто фикция, опитът да се реализира преход към „ чиста нула “ е извънредно рискова фикция, излагаща живота, здравето и сигурността на всички американци на риск, до момента в който опитът за преход продължава да върви към своя неминуем неуспех.
Коренът на най-неразпознатия проблем е, че оборудванията за произвеждане на вятър и слънчева сила създават нещо радикално друго от това, което създават изкопаемите горива. Изкопаемите горива създават сила, която е надеждна и разпространяема, т.е. налична, когато се желае и когато е нужна.
Вятърът и слънцето създават сила, която е периодическа, т.е. налична единствено когато метеорологичните условия разрешават, което постоянно не дава отговор на потребителското търсене.
Ето нещо, което би трябвало да е ослепително явно, само че за жалост значително остава неусетно в полемиките за прехода към зелена сила: Никакво в допълнение произвеждане на вятърна и слънчева сила независимо не може да обезпечи надеждна 24/7 електрическа мрежа. Електричеството се създава сега, в който се употребява, и затова надеждната мрежа би трябвало да обезпечава електричество, с цел да отговори на потребителското търсене когато и да е.
Да вземем единствено най-очевидния образец, вятърните турбини не създават нищо, когато вятърът е спокоен, а слънчевите панели не създават нищо през нощта; и затова, комбинирана вятърна/слънчева система не създава нищо в спокойна нощ. За страдание, пиковото ползване на електрическа енергия постоянно настава вечер, малко след залез слънце, когато вятърът е спокоен или покрай такова положение.
Без цялостна аварийна поддръжка от някакъв източник, електрическата мрежа, захранвана от вятъра и слънцето, ще изпита, даже единствено по този образец, цялостно затъмнение във всяка спокойна нощ. И няма значение дали ще построите милион вятърни турбини и слънчеви панели, милиард или трилион. В спокойна нощ те отново няма да създават нищо и ще изискват допълнение от различен източник.
Изкопаемите горива, и по-специално природният газ, са изцяло способни да обезпечат аварийна поддръжка, нужна за най-вече вятърна/слънчева система за произвеждане на електрическа енергия. Но нашият президент в този момент подрежда, че аварийна поддръкжа посредством изкопаеми горива е „ въглеродно замърсяване “ и би трябвало да бъде отстранено.
Оставащият вид е запазване на силата от момента, в който е създадена (например, в тази ситуация на вятърната/слънчева система, по обяд във прохладен юнски ден) досега, в който тя е нужна за ползване (например, 19:00 ч. в спокойна декемврийска нощ).
Което ни води до ослепително явно изказване номер две: Ако оферирате най-вече вятърна/слънчева електрическа система, при която аварийното потребление на изкопаеми горива е неразрешено, би трябвало, дублирам би трябвало, да разгледате въпроса за съхранението на силата. Без аварийно копие на изкопаеми горива и с нуклеарни и водни ограничавания, съхранението е единствената оставаща опция.
Колко обаче ще е належащо? Колко ще коства? Колко време ще би трябвало силата да остане в предпазване, преди да бъде употребена? И съществуват ли системи за предпазване, които могат да съхраняват силата за този интервал от време и да я връщат без обилни загуби и със скоростта, нужна за поддържане на светлините?
Ако нашите държавни чиновници бяха даже минимално способени, до момента в който оферират преход към зелена сила за страната за къс интервал от години – и със стотици милиарди долари, в случай че не и трилиони, изразходвани за идния преход – тези въпроси би трябвало да бъдат всеки ден отпред на тяхното внимание.
Много преди Съединени американски щати да се ангажират с прехода към енергийна система, основана най-вече на вятър и слънце, явно е трябвало да сме били надалеч напред по пътя към демонстрацията на осъществимостта и цената на системите за предпазване на сила, които са в положение да обезпечат прехода.
Трябва да има доста подробни инженерни изследвания за това по какъв начин може да се реализира преходът. Изискванията за количествата акумулатори, измерени в гигаватчасове, би трябвало да бъдат известни с висока степен на акуратност. Количествата материали, нужни за производството на батериите, би трябвало да бъдат известни с еднообразно високо равнище на акуратност.
Технологичните благоприятни условия на батериите би трябвало да се познават със също толкоз високо равнище на точност (напр. каква е оптималната химия на батериите, които да се употребяват в системата? Каква ще бъде загубата на сила сред входа в батерията и потреблението? Как би трябвало да бъдат построени доста спомагателни уреди за генериране, с цел да се обезпечи тази загуба? Колко дълго могат батериите да устоят заряда? Ако зарядът, прибавен през юни, би трябвало да се съхранява до декември, предлаганите акумулатори имат ли тази дарба? Нуждаят ли се предлаганите акумулатори от скъпи системи за климатичен надзор, с цел да могат да задържат заряда, преди да се употребява? И по този начин нататък, и по този начин нататък.)
Всъщност до този миг, хипотетично единствено 13 години от момента, когато ще имаме електрическа система без въглерод, би трябвало да има съществуващи демонстрационни планове, показващи ясно каква технология ще се употребява и че препоръчаната технология работи и може да бъде разгърната в мащаб над цялата мрежа, и на рационална цена.
Но казусът е тъкмо противоположният. В момента държавното управление обръща малко или никакво внимание на казуса за предпазване на силата. Няма обстоен инженерен проект за това по какъв начин да се извърши преходът. Няма подробни поддържани от държавното управление изследвания за това какъв брой място за предпазване ще е належащо, или каква технология може да извърши работата, или за цената.
Става по-лошо: При неналичието на каквито и да било съществени държавни старания за справяне с инженерното предизвикателство за предпазване на силата, належащо за аварийно копие на най-вече вятърната/слънчева електрическа система, задачата се е паднала на дребен брой дилетанти доброволци, най-вече пенсионирани инженери от един или различен тип.
Няколко такива хора са създали достоверни калкулации, показващи, че аварийното прекопирване на преобладаващо периодическа вятърна/слънчева електрическа система, употребяваща единствено акумулаторна батерия, ще изисква предпазване в диапазона от почти 30 дни приблизително потребление, с цел да се избегне забележителен риск от изтощение на батериите и системата тропот.
Необходимите огромни количества за предпазване са значително разследване от сезонността, присъща на вятърното или слънчевото произвеждане, да вземем за пример слънчевите уреди създават доста повече електрическа енергия през лятото, в сравнение с през зимата.
Един образец за съществено изпитание да се дефинира какъв брой и какъв вид батерия на сила би бил задоволителен за аварийно копие на напълно вятърна/слънчева електрическа система беше създаден през 2018 година от човек на име Роджър Андрюс, пенсиониран инженер, живеещ тогава в Мексико. Работата на Андрюс се появи на уеб страница, наименуван Energy Matters през ноември 2018 година Андрюс преглежда два случая, единият за Калифорния, а другият за Германия, и получава подробни данни за потреблението на електрическа енергия и за производството от съществуващите вятърни и слънчеви уреди на тези места, с цел да направи своите калкулации.
Електронните таблици на Андрюс и диаграмите, които се появяват в обявата му, демонстрират, че значително заради сезонността на производството както от слънцето, по този начин и от вятъра, ще са нужни почти 30 дни съхранено ползване на електрическа енергия, с цел да издържи тя през цялата година с вятърна/слънчева система.
Андрюс демонстрира, че батериите за поддържане на това количество заряд ще костват повече от Брутният вътрешен продукт за цяла година на Калифорния или Германия, макар че въз основа на съществуващата технология батериите даже на толкоз голяма цена няма да имат способността да задържат заряда за задоволително месеци да изпълнят своята задача. В края на обявата си Андрюс заключва: „ Съхранението на акумулатори явно не е алтернатива за на ниска цена 100% възобновимо бъдеще “.
В един по-скорошен образец, през януари 2022 година, човек на име Кен Грегъри – пенсиониран инженер, живеещ в Калгари, Канада – се ангажира да изготви електронна таблица, изчисляваща условията за предпазване и разноските за аварийно копие на вятърна/слънчева електрическа система за задачите на Съединени щати. Електронната таблица на Грегъри се основава на подробни (в този случай почасови) данни за действителното ползване и произвеждане от съществуващи вятърни и слънчеви уреди, с тяхната мощно неуверена продукция.
Основният извод на Грегъри е, че цялостното аварийно копие посредством предпазване на електрическата система на Съединени американски щати при настоящи равнища на ползване и в случай че се одобри, че цялото произвеждане идва от вятър и слънчева сила, ще изисква нещо от диапазона на 250 000 гигаватчаса потенциал на батериите. Част от тази сила ще би трябвало да остане в предпазване за повече от шест месеца и да бъде разредена в продължение на месеци.
Тъй като потреблението на електрическа енергия в Съединени американски щати сега е в диапазона от 3,7 милиона гигаватчаса годишно, условието за предпазване от 250 000 гигаватчаса, изчислено от Грегъри, съставлява към 24 дни приблизително ползване, резултат в същия диапазон като резултата, реализиран от изчислението на Андрюс.
Грегъри пресмята, че цената на такава система ще е над 100 трилиона $, преди даже да стигне до въпроса дали съществува технология за акумулатори, която може да съхранява такива количества сила в продължение на месеци и по-късно да разрежда силата през спомагателни месеци. И даже при тази голяма цена, това пресмятане се отнася единствено за настоящите равнища на ползване на електрическа енергия.
Планът на Байдън за " чиста нула " до 2050 година включва почти утрояване на потреблението на електрическа енергия, което съгласно изчисленията на Грегъри би довело разноските за нужното предпазване до диапазон от към 400 трилиона $. За съпоставяне, целият Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати сега е към 22 трилиона $ годишно.
Очевидно изчисленията на Грегъри биха могли да бъдат сложени под въпрос или модифицирани във връзка с доста от неговите догатки и може би неговото пресмятане на цената на такава система е прекомерно високо - или може би прекомерно ниско. Фактът остава обаче, че в случай че държавното управление на Съединени американски щати беше даже малко умело, то щеше да има свои лични подробни инженерни изследвания за това по какъв начин да реализира своя насилствен енергиен преход, да не приказваме, че на тази късна дата, щеше да има демонстрационни планове за дребни градове, установяващи осъществимостта и разноските на това, което се предлага. Нищо от това не се случва. Всъщност нищо от това даже не е в развой на работа.
За да разберете изцяло дълбочината на некомпетентността, с която държавното управление на Съединени американски щати подхожда към този енергиен преход, помислете за настоящите старания на федералното министерство на енергетиката, наречено Голямото предизвикателство за предпазване на сила.
В рамките на тази стратегия Министерството на енергетиката предлага да се раздават безплатни средства за проучване на провокациите при основаването на акумулатори за аварийно поддържане на електрическата мрежа, когато мрежата е минала съвсем напълно на вятърна/слънчева сила, и по-специално за проучване на тематиката за батериите с „ дълъг живот “, които явно ще са нужни за запазване и по-късно изпускане на големи количества сила е явно, че изчисленията на Грегъри биха могли да бъдат сложени под въпрос или модифицирани във връзка с доста от неговите догатки и може би неговото пресмятане на цената на такава система е прекомерно високо - или може би прекомерно ниско.
Според публикация, която се появи в Energy Storage News през септември 2021 година, ето положението на това изпитание:
„ Министерството на енергетиката също по този начин оказва помощ да се сътвори проучвателен център за предпазване на сила за 75 милиона щатски $, издигнат в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория, която е се чака да отвори порти до или през 2025 година "
С други думи: имаме старания за 100 трилиона или освен това, които съгласно президентската инструкция би трябвало да бъдат изцяло задействани до 2035 година, като светлината, топлината на всички и всичко останало зависи от триумфа, и освен че нямаме никакви технико-икономическо изследвания или демонстрационен план, само че към момента не сме почнали фундаменталните проучвания и постройката, в която ще се организират те, няма да бъде подготвена до 2025 година
Междувременно страната потегля по ръководен от държавното управление и насилствен път на всеобщо създаване на вятърни турбини и слънчеви панели, като в същото време постанова затварянето на изцяло функциониращи електроцентрали, изгарящи въглища, петрол и природен газ. Въпрос на време е някъде системата да спре да работи. Невъзможно е да се планува тъкмо по кое време и къде ще се случи това. Но е елементарно да се види по какъв начин следствията могат да бъдат ужасни.
Ще останат ли милиони без топлота в разгара на зимата, в който случай доста евентуално ще умрат? Ще изпадне ли изцяло електрифицираната транспортна система, оставяйки милиони без опция да стигнат до работа? Дали нашите военни качества ще бъдат изключени и ще разрешат някаква офанзива?
Нито едно рационално, да не приказваме за умело държавно управление, в никакъв случай няма да тръгне по този път.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ