Храмов празник на столичната катедрала Св. Александър Невски
Предложението за въздигането на храма-паметник „ Св. Александър Невски " е по решение на Учредителното национално заседание през 1879 година, състояло се в остарялата ни престолнина Търново (Царевград Търнов).
Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател - Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „ да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този метод се задължи „ нравстено " народът ". Следвало храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен настойник и покровител на Цар Освободител - император Александър И, и съветското победоносно войнство. Имало и друго предложение на това съвещание, от доктор Петър Берон. Той намирал за подходящо подобен храм да се построи на връх Св. Никола в Шипченския балкан. Предложението на доктор Петър Берон било отхвърлено от народните представители, а Каравеловото се приело с акламации. Веднага бил формиран КОМИТЕТ с ръководител Браницки свещеник Климент (Васил Друмев). Нему упълномощили да провежда работата по въздигането на храма-паметник. За набирането на парични средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и почнали да я продават сред народа по 50 стотинки.
През 1880 година Второто нормално национално заседание, по избор на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било признато в Учредителното заседание, храмът-паметник да се въздигне в София - новата столица на българите.
Подпредседателят на това национално заседание Стефан Стамболов възразил: „ храмът би трябвало да се построи в остарялата българска столица - Търново, тъй като така беше решено в Учредителното национално заседание! ". Но „ депутацията " единомислещо подкрепила желанието на Княз Батенберг. Предложението било импортирано в Народното събрание от Петко Каравелов, към този момент министър-председател.
На 19 февруари 1881 година, годишнината от Освобождението на България, Князът издал следната разгласа към българския народ:
„ Възлюбени ми народе!
Народното събрание от своя страна изяви предпочитание да въздигне в столицата ми превъзходен храм в името на св. Александър Невски, в който да се възнасят молебствия към Всевишния за благоденствието на Цар Освободителя и неговия народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои.
На днешния ден, в честития праздник за възцаряването на Негово Величество, като Българин и Аз, който споделям високото възприятие на благодарност, което въодушевява българския Народ, намирам момента за най-сгоден да проглася предначинанието, с цел да се приведе в осъществяване общото национално предпочитание.
Отправям ся, впрочем, към тебе, вождалений Ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята милостиня за сооружение на честния този храм, който ще бъде и монумент на благодарност на българския народ към Царя-Освободител.
За тази висока цел, всяко даяние богатство.
София, 19 февруарий 1881 година
Александър „.
На 26 февруари 1882 година по покана на Княз Александър Батенберг била формирана Централна комисия по осъществяване на прокламацията в състав: ръководител - Негово Височество Княз Александър Батенберг и членове: Петко Каравелов - ръководител на Министерския съвет, Петко Р. Славейков - министър на вътрешните работи, Михаил К. Сарафов - министър на националното просвещение, Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Мелетий, Негово високопреподобие архимандрит Кирил, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Тодор Митов - изповедникът на Левски при бесилото, Н. Сукнаров - ръководител на Народното събрание, Н. Даскалов - софийски кмет, Д. Коцев - асистент кмет, В. X. Янков - ръководител на Софийския областен директорски съвет, както и Константин Стоилов - шеф на политическия отдел на Негово Височество Княза.
При тържественото полагане на главния камък на храма-паметник, като делегати от Източна Румелия, участвали Левкийският свещеник Гервасий, Константин Величков и инженер Николов. Актът и надписът били прочетени от свещеник Гервасий.
За любознателния четец, след историческия обзор по полагане на главния камък на храма-паметник, е нужно да се означи, че този витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, очакван за мавзолей на именити и заслужили българи, която обаче от 1966 година е пригодена за изложба на Средновековната българска икона, филиал на Националната художествена изложба в София. Намира са в по този начин наречената „.Златна зала„. Там всеки може да го види и да се възхити от размера му.
През месец май на 1882 година към Централната комисия бил основан Комитет, който трябвало да се грижи за осъществяване на нейните решения. Негов ръководител станал Архимандрит Кирил.
Задачата на Комитета, правата и отговорностите, както съставът и ръководството му били избрани в обособен Вътрешен устав, който е трябвало строго да се съблюдава. За негови членове били определени свещеноиконом Тодор Митов, Д. Д. Агура - Главен секретер при Министерството на вътрешните работи и националното здраве, Д. Хранов - Главен секретар при Министерството на Външните работи и изповеданията, А. Иванов и Я. Трудненко, началници на Счетното и Административното отделения на Министерството на вътрешните работи и Народното здраве, С. Тенев - старши подначалнтик на Стопанското поделение при Министерството на Вътрешните работи и Народното здраве, П. Вълков - шеф на изповеданията при Министерството на Външните работи. Тенев и Вълков били членове-секретари на Комитета, а А. Войников - старши подначалник при Счетното поделение на Министерството на Финансите бил член-касиер.
До започване на градежа на храма този състав на Кометета се трансформирал по този начин: ръководител - Стоян Петков, деловодител А. Войников и членове: протойерей Иван Гошев, В. Василев, Иордан Наумов и Ст. Станимиров, а след гибелта на А. Войников мястото му заел Ив. Д. Горанов.
За 22 годишния интервал от основаване на Комитета до започването на градежа измененията в състава били естествени - заради възраст, настъпила гибел или други аргументи от административен темперамент.
През месец май 1882 година министърът на вътрешните работи Григор Д. Начович издал „ циркуляр " - окръжно писмо, до шефовете на окръзите, с което ги уведомявал за формирания Комитет при Централната комисия по въздигане на храм-паметника и ги молел да предложат на общинските ръководства в поверените им окръжия да сформират общински комисии, които да оказват цялостно подпомагане на Комитета. В същото окръжно писмо министърът отбелязал, че всички въпроси, касаещи осъществяването на Височайшата разгласа, би трябвало да се съгласуват с новоизбрания Комитет.
Комитетът от своя страна, с готовност за реализация на това богоугодно и родолюбиво дело, отправил възвание към българския народ в извънредно родолюбив дух. Предавам цялостния и прецизен гекст на възванието, оповестено в Държавен вестник бр. 62 от 1882 година, с. 481. То е освен назидателно и поучително и за актуалния българин, само че и израз на почитание към нашите предшественици.
С публикуването на Възванието към българския народ, Комитетът съставил и обнародвал Инструкция за храма-паметник „ Св. Александър Невски ". Като отзив на всичко това, на всички места в страната били формирани общински комисии за събиране на помощи, а в храмовете били пуснати дискоси.
В помощ на фонда за изграждане на храма-паметник, пръв дал персонален образец княз Александър I със сумата 5000 златни лв.. Към събираните от общинските комисии помощи се присъединили и общинските ръководства, като заложили в бюджетите си суми за построяването на храм- паметника. Софийският градски общински съвет, пръв в страната на 26 февруари 1882 година планувал помощ от 200000 лева, изплатима за период от 10 години - по 20000 годишно. Поради финансови усложнения, след 1884 година решението било променено и до привършване на градежа в действителност била отпусната общо сумата 92.000 лв..
Резултатите от помощната акция не били изключително насърчителни. Пълно безразличие към делото показало популацията от Източна Румелия. Въпреки всичко, за девет години от 1882 до 1891 година фондът за изграждане на храм-паметника разполагал с налични парични средства в размер на 700.000 лв.. От 1891 до 1895 година паричната наличност на фонда нарснала на 1 000 000 лв.. Независимо от продължителното време до започване на градежа, през 1904 година фондът разполагал със сумата 1 900 000 лв., а в края на 1906 година достигнал цифрата 2 100 000 лв..1„ 1
Бавната реализация на постъпленията от паричните волни пожертвувания, неритмичността и застоят на това родолюбиво дело е в директна взаимозависимост от промяната на държавните управления. Разделяли се на русофоби и русофили, консерватори и либерали, съществуването на повече партии е белег на новото време, изключително в този момент!
Активността на Комитета е безспорна и неоспорима. Неговите дейци развили огромна активност и желанието както на Централната комисия, по този начин и на Комитета е било градежът да стартира през 1885 година. Самият княз Александър I проявявал огромна угриженост по въздигането на храм- паметника.
През 1883 година в най-усилното време за Комитета - дейната дарителска изява на нашия народ, Централната комисия посредством Министерския съвет потърсила връзка с Русия за подобаващ проектант, който да направи план за храм-паметник. За тази цел Министерството на Обществените здания, пътищата и известията се обърнало с писмо до кмета на Санкт Петербург и той изпратил няколко архитектурни планове. Централната комисия под председателството на княз Батенберг разгледала плановете и се спряла на този, който бил направен от учен Иван Симеонович Богомолов. В същина плановете, които изпратил кметът на Петербург в София били конкурсни проекти за храм в Петербург на мястото на покушението против Царя-Освободител Александър II.
От 1882 до 1896 година първичните управителни структурни дейности се трансформират. Централната комисия и Комитетът по въздигане на катедралната черква „ Св. Александър Невски " се занимават единствено със събиране на дарения от всякакво естество, само че единствено от българи.
От 1896 до 1913 година работили други структури: Строителна комисия от Министерството на публичните здания, отговарящо за постройката централно пред Министерския съвет.
Строителната комисия почнала да действа на съображение заповед № 282 от 28 февруари 1896 година на министъра на Обществените здания, пътищата и известията. Комисията била в състав: проектант Петко Момчилов - шеф на архитектурното поделение при министерството на Обществените здания, Юрдан Миланов - асистент шеф на същото поделение в министерството, Иван Д. Несторов и Стоимен Сарафов - инженери и началници на инженерното поделение при Министерството на публичните здания. В тази комисия влизали и двама души от Комитета по събиране на помощи за изграждане на храм- паметника: Стоян Петков - доскорошен ръководител, и Атанас Войников - доскорошен касиер на Комитета.
Така грижата за построяването на храма-паметник държавното управление упълномощило на Министерството на публичните здания, пътищата и известията, като всичко до приключването на градежа се съгласувало със Светия Синод на Българската православна черква.
През пролетта на 1896 година българска делегация отишла в Русия за коронацията на император Николай II. Найден Геров, член на делегацията, получил държавно възложение да потърси различен проектант за храма- монумент. При завръщането си от Петербург Найден Геров съобщил на министъра на Обществените здания Маджаров, че кметът на Санкт Петербург му предложил проектант - движимост експерт по църковна архитектура, професор в Императорската художествена академия.
Найден Геров открил и персонален контакт с проф. Александър Никанорович Померанцев, който станал основният проектант на актуалната Патриаршеска катедрала ставропигиалния храм-паметник „ Св. Ал. Невски ".
Храмът- монумент, впечатляващ със своя екстериор - куполи, полукуполи, четвърткуполи, с цялата си внушителна осанка, погледнат ог близо и надалеч, от високо и в непосредствена непосредственост, е дело на проф. Померанцев. Непретрупаният екстериор и интериор внушават почит у всеки познавач на храмостроителството и изключително на православната традиция, съчетана с древновизантийската и очебийно българската обичаи. Проф. Померанцев се употребил с името на популярен съветски проектант, един от най- надарените и продуктивни експерти в тази област в края на 19 и началото на 20 век.`7
Най-значимите архитектурни достижения на проф. Померанцев са: Градският дом (Доходен дом), Съборният храм и Синодалната палата в Петербург, музеят в Киев, паметникът на император Александър III в Москва, Шипченският храм и монастирският комплекс в град Шипка - България.
След получената информация от Найден Геров държавното управление, посредством министъра на публичните здания, отправило покана до проф. Померанцев и с писмо № 258 от 10 юни 1896 г.19 предложило преправка на проекта на проектант Богомолов, като се усили квадратурата на постройката. На 27 същия месец проф. Померанцев дал отговор, че приема предлагането, само че за изискванията ще би трябвало да се договаря в София, откакто се запознае с локалните условия и цени. В същия ден телеграфически му било обявено, че ангажимента се приема и го чакат в София. В края на месец август 1896 година проф. Померанцев дошъл в София и почнал изследване на нашите строителни условия и цени, материали и работна ръка. Участвал в съвещанието на строителната комисия, състояло се на 11 септември е. година, като с докладна бележка показал скица-увеличение на квадратурата по плана на починалия проектант Богомолов. Министър Маджаров, от своя страна, изпратил протокола от това съвещание на Министерския съвет.
Преговорите сред българското държавно управление и проф. Померанцев до сключването на контракт-договор траяли много - оссм години, чак до 1904 година. Голямата ангажираност на проф. Померанцев в Петербург и Москва, корекции в предлагания от българската страна контракт, приемане на едни условия и отхвърлянето на други, промяната на държавни управления - всичко това забавяло започването на градежа на храм- паметника. Неприятното отсрочване обезнадеждило много наши общественици по отношение на реализацията на замисленото родолюбиво начинание за въздигане на храм-паметник.
На 30 април 1904 година софиянци научават, че същия ден е било подписано сред българското държавно управление и проф. Померанцев „ СЪГЛАСИТЕЛНО ". В този контракт-договор се определяли тъкмо правата и отговорностите на архитекта, които изисква от него Строителната комисия, съобразени са и предходни решения на Министерския съвет. Основните условия към архитекта от страна на възложителя - българското държавно управление, са били: храм-паметникът да побира 4-5 000 души, по четирима на квадратен метър. Разходите по градежа, без живописта, да не надвишава сумата от 3 500 000 лв.. Контрактът бил подписан от българска страна от министъра на публичните здания Димитър К. Попов и проф. Александър Н. Померанцев. С Постановление на Министерския съвет № 360 от 8 май 1904 година „ Съгласителното " било одобрено.
В съвещанието на 20 май 1904 година Председателят на строителната комисия докладвал, че са пристигнали изпратените от проф. Померанцев проекти за градежа на храма-паметник. След разглеждането им комисията решила да заяви на проф. Померанцев, че желае отоплителната система на храма да е с пара. Бюрото на основния проектант следвало да показа на комисията строителна стратегия, общоприет застроителен проект, план за краткотрайни постройки, нужни при градежа и последно - тържни бумаги за започване градежа на храма-паметник.
Главният проектант на храм-паметника, проф. Померанцев, по време на градежа имал представително бюро в лицето на двама архитекти: Александър Николаевич Смирнов и Александър Александрович Яковлев, на които било предоставено управлението на градежа. От започване на строителните работи до довеждане докрай на обекта - храм-паметник „ Св. Александър Невски ", упоменатите архитекти били неразделно на градежа. Проф. Померанцев, с който всичко било в съгласие от страна на неговите помощници и пълномощници, направлявал делата по строителството и всичко по вътрешната декорация от разстояние, идвал неведнъж, когато се налагало - и незабавно, само че той не е стоял непрекъснато в България. Затова имало негово представително бюро. От строителния списък на храм-паметника е видно, че множеството от подписите са на арх. Смирнов, в сравнение с проф. Померанцев. Добива се усещане, че във връзка с сградостроителството, виновната фигура е арх. Смирнов, а във връзка с вътрешната стенна, мраморна, мозаична и иконна декорация отговорност носел арх. Яковлев. По негов план е смалтовата мозаечна украса на вътрешността на балдахина над централния олтар.
На 16 юли 1904 година в София дошъл проф. Померанцев. Бюрото срещнало Строителната комисия с тържни бумаги за отдаване изкопните землени работи на бизнесмен. Представени били общоприет застроителен проект, план за краткотрайна канцелария-постройка за бюрото на проф. Померанцев и план на хранилища за запазване на строителни материали. Към всичко това Бюрото съобщило на Строителната комисия, че намиращите се на строителния обект камъни, доставени преди 8 години, не са подобаващи за зидария в основите и предложило да бъдат натрошени на трошляк, който да се употребява в бетона за основите.
За осем години, при тогавашната строителна техника, бил реализиран един важен триумф. Това е времето 1904-1912 година и този извънреден триумф е образец за подражателство от нашите модерни строители, които през днешния ден разполагат с превъзходна техника за облекчение на ръчния труд и съкращаване на времето, а тогава не я е имало. Съвременни архитекти и строителни инженери, с които съм разговарял, с удивление питат: „ за осем години е издигнат и благоукрасен този храм-паметник!! " Да, е бил постоянно моят отговор. Столицата на България се украсява е първостепенна катедрала през 1912 година, в този момент монумент на нашата национална просвета.
За положителното начало вестник Дневник " уверил читателите си за започване градежа на храма-паметник и уведомил, че е разгласен търг за изкопаване основите на храма и сутерена на стойност 34 000 лв.. При конкуренцията на шест поръчки, търга спечелили предприемачът Никола Дишков и съдружниците му инж. Христо Станишев и Тодор Огнянов. Изкопните работи почнали на 9 август 1904 година. По екзекутивните чертежи изкопът трябвало да образува основи за постройка с дължина 73,70 м и широчина в посока север-юг 57,65 м с обща площ 3 380,10 м2. Теренът бил сондиран на 80 см, на 5 м и на 18 м. Срокът за землените работи е транспортиране на пръстта от обекта бил 45 дни. Същият бизнесмен поел ангажимент за изграждане на краткотрайни постройки за канцелария на Бюрото на проф. Померанцев, хранилища за строителни материали, ограждане на стоителния обект, сервизни пространства и канализация на обекта. От фонда за това дружество (така попадат в строителния списък типовете строителна активност само че създаване на храма-паметник) за изкопите било заплатено 22 417 лева и за краткотрайните постройки - 15 413 лева, или всичко 37 830 лева Поради здравината на почвата, изкопът вместо на 3 м дълбочина бил изпълнен на 2,73 м. Дебелината-ширината на изкопите за полагане на бетон в основите била съобразена по този начин: за ниските стени - 60 см., а за носещите високи стени - 1м. Основите били положени на 5,20 м. под равнището на криптовата част на храма-паметник.
При наливане на бетон в основите се получил спор сред Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев. Комисията желала да вложи хидратна вар, а не цимент. Архитект Смирнов отказал да подпише тръжните бумаги и незабавно съобщил за това на проф. Померанцев. Професорът дошъл от Русия с различен негов сътрудник - проф. Полещук, експерт по фундаментите в сградостроителството. Министърът на публичните здания свикал съвещание на Строителната комисия за разрешаване на разногласието. Спорът бил решен в интерес на плануваното от основния проектант - циментов разтвор с трошен трошляк в основите, а не вар е трошляк, в съразмерност 450 кг. цимент на 1 куб. м. пясък и 2 куб. м. трошен камък. Строителната комисия упълномощила контрола на това дружество на проектант Алекси Начев, а наливането на бетона - на занаятчия Яким Цветанов. Поради разногласията градежът се забавил, настъпило мразовито време и цялостното изтичане на бетона в основите завършило напролет на 1905 година. Това възлизало на стойност 41 620 лева Следващ стадий, по реда на осъществяването, бил създаване на каменна и тухлена зидария в основите и над основите. Вложените материали били церовски камък и машинни тухли на циментов разтвор в съответствие 1:3. Проведеният търг на 4 март 1905 година спечелили съдружниците Алекси Иванов и Яким Станишев, които поели ангажимент да осъществят предприятието в период от 4 месеца. Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев одобрили мострата на камъка, който щял да употребява предприемачът, само че тухлите не одобрили. Харесали наново показана заготовка - тухли, създадени от фабрика „ Изида ". Споменатата фабрика обаче не ги доставяла ритмично, което довело до несъблюдение уговорката на бизнесмена, преустановяване на контракта, конфискуване на залога. Довършването на това дружество било предоставено на Янко Тасев. Последният завършил дефинитивно работата на 16 май 1906 година и получил сумата 75 500 лева
Следващата строителна активност, или както нагоре бе казано - дружество, било „ цокълна зидария ", каменна зидария 960 куб.м и обшивка с гранит 254 кв.м. Изпълнителят на този стадий бил известният по това време майстор- каменоделец Янко Тасев, който упълномощил каменната зидария зад гранитната обшивка на Яким Цветанов. Стойността на тази работа възлязла на 53 660 лева
Строежът траял със зидария на външни и вътрешни стени и каменоделски работи от цокъла до покрива. За тази цел били употребявани машинни, фабрични тухли и облицовъчен камък от върбешките кариери - Враца. Държа да подчертая, че зидарията и облицовката били изпълнявани редом, тъй че очевидно постройката растяла с финален външен тип, което демонстрира и снимковият материал. Гипсовите модели за корнизи, капители и другата външна украса били предоставени на Вилем Глос. Тухлената зидария от цокъла нагоре била 13 239 куб.м и цената варирала, според от височината, от 26,88 лева до 42,56 лева, а общо за зидарията от фонда било заплатено 390 760,16 лева
Каменната обшивка на постройката - 3140 кв.м. била изпълнена от акционерно сдружение,Дружба " от град Варна, представлявано от проектант Никола Юруков. Самата зидария е на майсторите Максим Савов и Петко Стойчев. Стойността на това дружество била 949 793,60 лв..
При градежа на постройката на височина над 10 м и нагоре била употребена за първи път в България специфична техника - строителен асансьор. Чрез желязна дековилка, издигната върху скелето, материалите от асансьора били разнасяни само че обширната сграда.2 ‘
През 1909 година строителството на храма-паметник достигнало до покрива. Първоначалният план на проф. Померанцев бил покрив с турски керемиди по специфичен план за резистентност при мощни ветрове. Така храмовата постройка щяла да бъде в естетика с близките. Но в следствие се решило, заради монументалността на постройката, покривът да се създаде от медна ламарина, легнал на постоянна железна структура. За това дружество се приемали предложения единствено ог непознати компании. Бюрото на проф. Померанцев изготвило тръжни бумаги, в които се предвиждали най-различни профили желязо - ъглово, плоско и други, горните краища на които се събирали и сглобявали с болтове. Долната железна част на структурата се закрепвала за зидовете на основа плоско желязо, с дълги болтове под горницата на зидовете. За стабилността на покривната структура било направено проучване - 220 кг. тежина на квадратен метър при скорост напразно 40 м. в секунда. За задачата била направена пробна структура от дървен материал: талпи и греди, майсторски направени от групата на Златко Соколов. В надпреварата за покривната структура спечелила немската компания „ Луи Айлерс " от Хернхаузен при Хановер. Срокът за осъществяване бил шест месеца. В следствие се наложило удължение на периода за осъществяване, по виновност на проф. Померанцев, поради направените проби. На 19 септември 1909 година желязната покривна структура пристигнала от Германия и на 24-ти същия месец почнал монтажът. Тази немска компания изработила и металния станок за камбаните. Разходите по това дружество били разпределени по този начин: за покривната структура - 56 495 лева, за камбанарийния станок - 11 414 лева, за пробния дървен покрив - 5 247 лева и за скелето по монтажа - 8 620 лева или всичко - 81 776 лева
Върху металната носеща структура е направена дървена облицовка от борови бичмета с размер 5×7 см. и дъски с дебелина и широчина 2×12 см. Над нея е положена асфалтова мушама, върху която била сложена медната ламарина. Изпълнението на тази работа направил предприемачът Максим Савов, за което получил 38 320 лева Договорът за това дружество бил подписан на 22 март 1910 година, със период за осъществяване - три месеца. 4
За голямата работа по изкопите, основите и равнене на терена, са се трудили майсторите - бизнесмени, Никола Дишков прилепчанин и съдружникът му инж. Станишев от Кукуш. По градежа взели участие костурците Н. Юруков - проектант, Коста Богдановски от с. Лобаница, братята Лазар и Георги Киселинчеви от с. Косинец и Иван Наумов Прешленков от с. Смърдеш. Майсторите Максим Савов и Петко Стойчев са от Паланечко, а Янко Тасев е от Дебърско. Имало е майстори - строители от Софийско, Пазарджишко, от Разлог и Банско. Главният доставчик на дървен материал за градежа бил Георги Паланков от Якоруда, Разложко. В градежа се присъединили над 150 компании (предприятия)
Министерският съвет дълго време отлагал решението си за осъществяване на покрива на храма с медна ламарина и най-после е Министерство на правосъдието № 1053 от 1908 година дал опция на Бюрото на проф. Померанцев да сформира нужните тръжни бумаги. В тях се определяла дебелината на медните листове 3/4 мм., типа на обшивката-тип ризница, с площ 4000 кв.м., методът на нареждане на ламаринените листове - лъчезарен канелюр. Определяла се профилирана покривна част от 700 кв.м., профилирани пояси от пресована медна ламарина, изработка на корона, орнаментирани пръстени, олуци по подробност, водосточни тръби, отдушници за проветряване в подпокривното пространство, с декоративна форма на око. В това дружество влизало и изработването на ажурните кръстове за централния купол, камбанарийния купол и дребните куполчета над южния и северния вход.
На 14 юни 1910 година бил плануван търгът, със период за осъществяване 7 месеца. От четирите фирми-участнички, спечелила немската „ Франц Рагалер " от Мюнхен. В тези тръжни бумаги Бюрото на проф. Померанцев предвиждало гръмоотводна апаратура, обезопасяваща цялата железна покривна структура и постройката. Било преценено, че за задачата са нужни два гръмоотвода, на най-високите точки: кръста на камбанарийния купол и кръста на централния купол. Гръмоотводите следвало да стърчат 20 см. над отвесната права на кръстовете, да са четиривърхи и с платинови краища. Отводната жица трябвало да се свърже механично с всички елементи на покрива. Свързването на обособените проводници трябвало да стане посредством залепване с калай. Отводните проводници следвало да бъдат шест, разпределени по три на гръмоотвод, със сечение 28 мм., многожични, бакърени. Жиците трябвало да се слагат върху калайдисани колчета, без изолатори. След това през двуметрови поцинковани тръби трябвало да влизат в земята е механично приспособление за инспекция на земното съединяване, изпълнено винтообразно. На дълбочина 5 м. в земята щели да се слагат 6 бакърени плочи с размери 1×1 м. и дебелина 1,5 мм., добре калайдисани от двете страни. След това пръстта трябвало да бъде добре трамбована и изравнена с равнището на терена на околохрамовия тротоар. Направата на гръмоотводната апаратура била предоставена на електроинженера Никола Тотев за период от 3 месеца. За изработката на бакърения покрив на храма- монумент, са заплатени 162 674 лева За кръстовете на двата купола, за ценралния - 5 000 лева, за камбанарийния - 3 500 лева и за двата дребни над южния и северния вход - общо 3 100 лева Допълнително била заплатена сумата от 15 916 лева за изработка на дупки за гръмоотвода за връзка на краищата с медните листове в земята и за бразди в каменната обшивка на стените, изпълнено от Максим Савов.
След изработката на покрива с железна ламарина Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев пристъпили към дружество железни прозоречни рамки с обща площ 940 кв.м. и брой на прозоречните отвори - 499. Прозоречните рамки били направени от друг профил желязо, предвид на това да бъдат вид двойни, а не единични прозорци, с общо тегло 24 тона. Търгът спечелила немската компания,JJyu Айлеро " със период за осъществяване шест месеца За това дружество от фонда били заплатени 28 000 лева, а за изработка на скеле по високите елементи на постройката на Максим Савов заплатили 8 330 лв..
Електроинсталацията на храма-паметник била осъществена от електроинженера Никола Тотев, който сключил контракт на 6 юни 1911 година със период за осъществяване 31 декември 1911 година. Разходът по това дружество възлязъл на 19 675 лева, а за направеното от Максим Савов скеле били раходвани 7 853 лв..
Следващото стриотелно деяние била вътрешната мазилка и зидането на партерните сводове. Интересна била рецептата на мазилката на 1 куб.м: пясък 0,5 куб.м. гасена вар - 200 кг. (хидратна вар), като на хоросановия разтвор за хастара на един кубик са поставяли по 10 кг. козина. С последното се целяло да се избегне напукване на стените преди полагане на стенната живопис. По тази рецепта, която са претендирали Комисията и Бюрото, мазилката била осъществена от бизнесмена Георги Савов.
През 1910-1911 година редом с външната декоративна декорация били направени навътре в храма-паметник изкуственият мрамор от пода до цокъла под стенната живопис, остъкляването на прозорците и се стигнало до оповестяване на конкурс за камбани.
На западната фасада на храма-паметник бил инсталиран ажурен претекст с кръст, направен от врачански камък, майсторско дело на бизнесмена Вилем Глос, спечелил търга дружно с Г. Киселинчев на 4 юни 1910 година. За тази декоративна декорация била заплатена сумата 2 826 лева, от която - 226 лева за изработка на скеле по монтажа.
През пролетта на 1911 година Бюрото на арх. проф. Померанцев съставило нужните тръжни бумаги за покриване е неестествен мрамор на цокълните елементи навътре в целия храм-паметник, които показало на Строителната комисия за утвърждение.
В тръжните бумаги се определяло: височина на цокъла 2,10 м. от подовата настилка; в долната част - пета е височина 35 см. от неестествен мрамор в черен цвят с жълти влакна - дамари; междинна част на цокъла - светлозелен цвят, с бели и сиви влакна - фладъри; горна част на цокъла, крайна, с размер 25 см. едва издеден профил - линия. Пояс в пурпурен цвят е жълти влакна и профилиран кант в жълт цвят отделя стенната живопис от цокъла. Бюрото определило и материалите за изработката на изкуствения мрамор на цокъла: главно бял британски цимент, с цел да се запазят цветовете на боите от смяна във времето. Другите цименти с течение на времето променяли цветовете, десените си.
Квадратурата на изкуствения мрамор, петата и междинната част, била 900 кв.м., а горният пояс с фриза - 650 линейни метра. Изпълнител на това дружество, спечелил търга, била немската компания Аксерио " със период за осъществяване 5 месеца. За изработката на изкуствения мрамор от фонда била заплатена сумата 63 067 лв..
На 4 април 1911 година остъкляването на прозорците било предоставено на проектант Антон Торньов. Бюрото на проф. Померанцев определило в тръжните бумаги цвета на стъклата, типа и дебелината - светложълт десен, външните стъкла - гладки, вътрешните - орнаментирани, с дебелина 3 мм. Остъкляването на 972 кв.м. възлязло на 23 822 лв..
Стъклата на иконостасните и кивотните икони в централната част на храма са кристални. Доставката била на австрийската компания „ Херб и Швал ", а цената й - 1 995 лв.. В това време българският лев е имал златно покритие, по тази причина в архивите се среща изразът златни български лв., чудноват за нашата настояща реалност!
В това време Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев водили диспути за камбаните на храм-паметника. Тенденцията била камбаните да се поръчат в Русия, само че проектант Юрдан Миланов, член на Строителната комисия бил на друго мнение - не статични, а клатещи се камбани, поръчани в Германия или Франция. При допитване по този въпрос до Св. Синод на БПЦ везните наклонили към мнението: „ най- реномираните камбани (особено в източно-православния свят) са изляните в Русия, заради което добре би било поръчката да се направи там " }1 Било предоставено на българския дипломат в Санкт Петербург да заяви адресите на известни съветски камбанолеярни. На 30 април 1910 година бил извършен търг, който спечелил „ Колокол - литейната леярна " на Павел Николаевич Финляндски от град Москва. Той се задължавал да достави и инсталира камбаните на място в София в период от 5 месеца. Мнението на завеждащ постройката арх. Ал. Смирнов при поръчката било зачетено, защото той склонил Павел Финляндски да направи понижение на цената. И по този начин се стигнало до оферта от 1 рубла и 45 копейки на кг камбанна сплав, при общо тегло 25 т., съобразено с предоставените чертежи от Бюрото на проф. Померанцев, съдържащи декорация и текстове по самите камбани.
Камбанолеярната на Финляндски била учредена през 18 век. За чудесно качество получила доста златни медали и грамоти от изложения и панаири. Тази компания е доставила камбани за градовете Русе и Плевен, а през 1903 година е получила похвално удостоверение за добре направената 711 пуда камбана за храма на Шипка.
На 3 юли 1910 година Строителната комисия заседавала по въпроса за камбаните, на което съвещание участвал и арх. Смирнов. Павел Финляндски бил поел към този момент уговорката за отливане на камбани за храм- паметника. Запитан за точното тегло и музикалните тонове, Финляндски дал отговор, че авансово с акуратност не може да се дефинира тежестта на всяка камбана по настрана, както и музикалният звук, само че уверил комисията, че всички камбани ще звучат мажорно. Условно ще бъдат спазени условията на общия тонаж. При отливката щели да се изпълнят желаните орнаменти и барелефни икони на български светци и на св. Александър Невски.
През месец юли 1911 година проф. Померанцев и П. Павлов от българското дипломатическо посланичество в Русия краткотрайно приели камбаните в Москва, тъй като, съгласно договора, те - камбаните, следвало да се одобряват в столицата на българите - София, а не в Москва.
От Русия до България камбаните пътували по море - от град Одеса до град Варна и от там до столицата ни пристигнали с трен. От софийската гара до постройката камбаните са превозени със специфична кола на компанията производител-леяр, с по няколко впряга от „ дразмахленски " биволи. Камбаните придружавал техникът - механик на компанията Анисим Моисеев Лъгски. В средата на месец септември 1911 година камбаните били извозени до храма-паметник.
Окачването на камбаните на специфичен железен станок било осъществено с човешка, а не с механична мощ. Единствената техника, в случай че може по този начин да се назова, била лебедката, задвижвана от 18 души здрави мъже. Начинът на осъществяване бил следният: благодарение на валци камбаните били вкарвани в криптовото помещение, от там нагоре през оставения за задачата отвор в бетонната плоча под камбанарийния купол. Този отвор бил затворен с прагова плоча от 12 см. дебелина, в допълнение армирана и
Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател - Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „ да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този метод се задължи „ нравстено " народът ". Следвало храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен настойник и покровител на Цар Освободител - император Александър И, и съветското победоносно войнство. Имало и друго предложение на това съвещание, от доктор Петър Берон. Той намирал за подходящо подобен храм да се построи на връх Св. Никола в Шипченския балкан. Предложението на доктор Петър Берон било отхвърлено от народните представители, а Каравеловото се приело с акламации. Веднага бил формиран КОМИТЕТ с ръководител Браницки свещеник Климент (Васил Друмев). Нему упълномощили да провежда работата по въздигането на храма-паметник. За набирането на парични средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и почнали да я продават сред народа по 50 стотинки.
През 1880 година Второто нормално национално заседание, по избор на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било признато в Учредителното заседание, храмът-паметник да се въздигне в София - новата столица на българите.
Подпредседателят на това национално заседание Стефан Стамболов възразил: „ храмът би трябвало да се построи в остарялата българска столица - Търново, тъй като така беше решено в Учредителното национално заседание! ". Но „ депутацията " единомислещо подкрепила желанието на Княз Батенберг. Предложението било импортирано в Народното събрание от Петко Каравелов, към този момент министър-председател.
На 19 февруари 1881 година, годишнината от Освобождението на България, Князът издал следната разгласа към българския народ:
„ Възлюбени ми народе!
Народното събрание от своя страна изяви предпочитание да въздигне в столицата ми превъзходен храм в името на св. Александър Невски, в който да се възнасят молебствия към Всевишния за благоденствието на Цар Освободителя и неговия народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои.
На днешния ден, в честития праздник за възцаряването на Негово Величество, като Българин и Аз, който споделям високото възприятие на благодарност, което въодушевява българския Народ, намирам момента за най-сгоден да проглася предначинанието, с цел да се приведе в осъществяване общото национално предпочитание.
Отправям ся, впрочем, към тебе, вождалений Ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята милостиня за сооружение на честния този храм, който ще бъде и монумент на благодарност на българския народ към Царя-Освободител.
За тази висока цел, всяко даяние богатство.
София, 19 февруарий 1881 година
Александър „.
На 26 февруари 1882 година по покана на Княз Александър Батенберг била формирана Централна комисия по осъществяване на прокламацията в състав: ръководител - Негово Височество Княз Александър Батенберг и членове: Петко Каравелов - ръководител на Министерския съвет, Петко Р. Славейков - министър на вътрешните работи, Михаил К. Сарафов - министър на националното просвещение, Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Мелетий, Негово високопреподобие архимандрит Кирил, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Тодор Митов - изповедникът на Левски при бесилото, Н. Сукнаров - ръководител на Народното събрание, Н. Даскалов - софийски кмет, Д. Коцев - асистент кмет, В. X. Янков - ръководител на Софийския областен директорски съвет, както и Константин Стоилов - шеф на политическия отдел на Негово Височество Княза.
При тържественото полагане на главния камък на храма-паметник, като делегати от Източна Румелия, участвали Левкийският свещеник Гервасий, Константин Величков и инженер Николов. Актът и надписът били прочетени от свещеник Гервасий.
За любознателния четец, след историческия обзор по полагане на главния камък на храма-паметник, е нужно да се означи, че този витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, очакван за мавзолей на именити и заслужили българи, която обаче от 1966 година е пригодена за изложба на Средновековната българска икона, филиал на Националната художествена изложба в София. Намира са в по този начин наречената „.Златна зала„. Там всеки може да го види и да се възхити от размера му.
През месец май на 1882 година към Централната комисия бил основан Комитет, който трябвало да се грижи за осъществяване на нейните решения. Негов ръководител станал Архимандрит Кирил.
Задачата на Комитета, правата и отговорностите, както съставът и ръководството му били избрани в обособен Вътрешен устав, който е трябвало строго да се съблюдава. За негови членове били определени свещеноиконом Тодор Митов, Д. Д. Агура - Главен секретер при Министерството на вътрешните работи и националното здраве, Д. Хранов - Главен секретар при Министерството на Външните работи и изповеданията, А. Иванов и Я. Трудненко, началници на Счетното и Административното отделения на Министерството на вътрешните работи и Народното здраве, С. Тенев - старши подначалнтик на Стопанското поделение при Министерството на Вътрешните работи и Народното здраве, П. Вълков - шеф на изповеданията при Министерството на Външните работи. Тенев и Вълков били членове-секретари на Комитета, а А. Войников - старши подначалник при Счетното поделение на Министерството на Финансите бил член-касиер.
До започване на градежа на храма този състав на Кометета се трансформирал по този начин: ръководител - Стоян Петков, деловодител А. Войников и членове: протойерей Иван Гошев, В. Василев, Иордан Наумов и Ст. Станимиров, а след гибелта на А. Войников мястото му заел Ив. Д. Горанов.
За 22 годишния интервал от основаване на Комитета до започването на градежа измененията в състава били естествени - заради възраст, настъпила гибел или други аргументи от административен темперамент.
През месец май 1882 година министърът на вътрешните работи Григор Д. Начович издал „ циркуляр " - окръжно писмо, до шефовете на окръзите, с което ги уведомявал за формирания Комитет при Централната комисия по въздигане на храм-паметника и ги молел да предложат на общинските ръководства в поверените им окръжия да сформират общински комисии, които да оказват цялостно подпомагане на Комитета. В същото окръжно писмо министърът отбелязал, че всички въпроси, касаещи осъществяването на Височайшата разгласа, би трябвало да се съгласуват с новоизбрания Комитет.
Комитетът от своя страна, с готовност за реализация на това богоугодно и родолюбиво дело, отправил възвание към българския народ в извънредно родолюбив дух. Предавам цялостния и прецизен гекст на възванието, оповестено в Държавен вестник бр. 62 от 1882 година, с. 481. То е освен назидателно и поучително и за актуалния българин, само че и израз на почитание към нашите предшественици.
С публикуването на Възванието към българския народ, Комитетът съставил и обнародвал Инструкция за храма-паметник „ Св. Александър Невски ". Като отзив на всичко това, на всички места в страната били формирани общински комисии за събиране на помощи, а в храмовете били пуснати дискоси.
В помощ на фонда за изграждане на храма-паметник, пръв дал персонален образец княз Александър I със сумата 5000 златни лв.. Към събираните от общинските комисии помощи се присъединили и общинските ръководства, като заложили в бюджетите си суми за построяването на храм- паметника. Софийският градски общински съвет, пръв в страната на 26 февруари 1882 година планувал помощ от 200000 лева, изплатима за период от 10 години - по 20000 годишно. Поради финансови усложнения, след 1884 година решението било променено и до привършване на градежа в действителност била отпусната общо сумата 92.000 лв..
Резултатите от помощната акция не били изключително насърчителни. Пълно безразличие към делото показало популацията от Източна Румелия. Въпреки всичко, за девет години от 1882 до 1891 година фондът за изграждане на храм-паметника разполагал с налични парични средства в размер на 700.000 лв.. От 1891 до 1895 година паричната наличност на фонда нарснала на 1 000 000 лв.. Независимо от продължителното време до започване на градежа, през 1904 година фондът разполагал със сумата 1 900 000 лв., а в края на 1906 година достигнал цифрата 2 100 000 лв..1„ 1
Бавната реализация на постъпленията от паричните волни пожертвувания, неритмичността и застоят на това родолюбиво дело е в директна взаимозависимост от промяната на държавните управления. Разделяли се на русофоби и русофили, консерватори и либерали, съществуването на повече партии е белег на новото време, изключително в този момент!
Активността на Комитета е безспорна и неоспорима. Неговите дейци развили огромна активност и желанието както на Централната комисия, по този начин и на Комитета е било градежът да стартира през 1885 година. Самият княз Александър I проявявал огромна угриженост по въздигането на храм- паметника.
През 1883 година в най-усилното време за Комитета - дейната дарителска изява на нашия народ, Централната комисия посредством Министерския съвет потърсила връзка с Русия за подобаващ проектант, който да направи план за храм-паметник. За тази цел Министерството на Обществените здания, пътищата и известията се обърнало с писмо до кмета на Санкт Петербург и той изпратил няколко архитектурни планове. Централната комисия под председателството на княз Батенберг разгледала плановете и се спряла на този, който бил направен от учен Иван Симеонович Богомолов. В същина плановете, които изпратил кметът на Петербург в София били конкурсни проекти за храм в Петербург на мястото на покушението против Царя-Освободител Александър II.
От 1882 до 1896 година първичните управителни структурни дейности се трансформират. Централната комисия и Комитетът по въздигане на катедралната черква „ Св. Александър Невски " се занимават единствено със събиране на дарения от всякакво естество, само че единствено от българи.
От 1896 до 1913 година работили други структури: Строителна комисия от Министерството на публичните здания, отговарящо за постройката централно пред Министерския съвет.
Строителната комисия почнала да действа на съображение заповед № 282 от 28 февруари 1896 година на министъра на Обществените здания, пътищата и известията. Комисията била в състав: проектант Петко Момчилов - шеф на архитектурното поделение при министерството на Обществените здания, Юрдан Миланов - асистент шеф на същото поделение в министерството, Иван Д. Несторов и Стоимен Сарафов - инженери и началници на инженерното поделение при Министерството на публичните здания. В тази комисия влизали и двама души от Комитета по събиране на помощи за изграждане на храм- паметника: Стоян Петков - доскорошен ръководител, и Атанас Войников - доскорошен касиер на Комитета.
Така грижата за построяването на храма-паметник държавното управление упълномощило на Министерството на публичните здания, пътищата и известията, като всичко до приключването на градежа се съгласувало със Светия Синод на Българската православна черква.
През пролетта на 1896 година българска делегация отишла в Русия за коронацията на император Николай II. Найден Геров, член на делегацията, получил държавно възложение да потърси различен проектант за храма- монумент. При завръщането си от Петербург Найден Геров съобщил на министъра на Обществените здания Маджаров, че кметът на Санкт Петербург му предложил проектант - движимост експерт по църковна архитектура, професор в Императорската художествена академия.
Найден Геров открил и персонален контакт с проф. Александър Никанорович Померанцев, който станал основният проектант на актуалната Патриаршеска катедрала ставропигиалния храм-паметник „ Св. Ал. Невски ".
Храмът- монумент, впечатляващ със своя екстериор - куполи, полукуполи, четвърткуполи, с цялата си внушителна осанка, погледнат ог близо и надалеч, от високо и в непосредствена непосредственост, е дело на проф. Померанцев. Непретрупаният екстериор и интериор внушават почит у всеки познавач на храмостроителството и изключително на православната традиция, съчетана с древновизантийската и очебийно българската обичаи. Проф. Померанцев се употребил с името на популярен съветски проектант, един от най- надарените и продуктивни експерти в тази област в края на 19 и началото на 20 век.`7
Най-значимите архитектурни достижения на проф. Померанцев са: Градският дом (Доходен дом), Съборният храм и Синодалната палата в Петербург, музеят в Киев, паметникът на император Александър III в Москва, Шипченският храм и монастирският комплекс в град Шипка - България.
След получената информация от Найден Геров държавното управление, посредством министъра на публичните здания, отправило покана до проф. Померанцев и с писмо № 258 от 10 юни 1896 г.19 предложило преправка на проекта на проектант Богомолов, като се усили квадратурата на постройката. На 27 същия месец проф. Померанцев дал отговор, че приема предлагането, само че за изискванията ще би трябвало да се договаря в София, откакто се запознае с локалните условия и цени. В същия ден телеграфически му било обявено, че ангажимента се приема и го чакат в София. В края на месец август 1896 година проф. Померанцев дошъл в София и почнал изследване на нашите строителни условия и цени, материали и работна ръка. Участвал в съвещанието на строителната комисия, състояло се на 11 септември е. година, като с докладна бележка показал скица-увеличение на квадратурата по плана на починалия проектант Богомолов. Министър Маджаров, от своя страна, изпратил протокола от това съвещание на Министерския съвет.
Преговорите сред българското държавно управление и проф. Померанцев до сключването на контракт-договор траяли много - оссм години, чак до 1904 година. Голямата ангажираност на проф. Померанцев в Петербург и Москва, корекции в предлагания от българската страна контракт, приемане на едни условия и отхвърлянето на други, промяната на държавни управления - всичко това забавяло започването на градежа на храм- паметника. Неприятното отсрочване обезнадеждило много наши общественици по отношение на реализацията на замисленото родолюбиво начинание за въздигане на храм-паметник.
На 30 април 1904 година софиянци научават, че същия ден е било подписано сред българското държавно управление и проф. Померанцев „ СЪГЛАСИТЕЛНО ". В този контракт-договор се определяли тъкмо правата и отговорностите на архитекта, които изисква от него Строителната комисия, съобразени са и предходни решения на Министерския съвет. Основните условия към архитекта от страна на възложителя - българското държавно управление, са били: храм-паметникът да побира 4-5 000 души, по четирима на квадратен метър. Разходите по градежа, без живописта, да не надвишава сумата от 3 500 000 лв.. Контрактът бил подписан от българска страна от министъра на публичните здания Димитър К. Попов и проф. Александър Н. Померанцев. С Постановление на Министерския съвет № 360 от 8 май 1904 година „ Съгласителното " било одобрено.
В съвещанието на 20 май 1904 година Председателят на строителната комисия докладвал, че са пристигнали изпратените от проф. Померанцев проекти за градежа на храма-паметник. След разглеждането им комисията решила да заяви на проф. Померанцев, че желае отоплителната система на храма да е с пара. Бюрото на основния проектант следвало да показа на комисията строителна стратегия, общоприет застроителен проект, план за краткотрайни постройки, нужни при градежа и последно - тържни бумаги за започване градежа на храма-паметник.
Главният проектант на храм-паметника, проф. Померанцев, по време на градежа имал представително бюро в лицето на двама архитекти: Александър Николаевич Смирнов и Александър Александрович Яковлев, на които било предоставено управлението на градежа. От започване на строителните работи до довеждане докрай на обекта - храм-паметник „ Св. Александър Невски ", упоменатите архитекти били неразделно на градежа. Проф. Померанцев, с който всичко било в съгласие от страна на неговите помощници и пълномощници, направлявал делата по строителството и всичко по вътрешната декорация от разстояние, идвал неведнъж, когато се налагало - и незабавно, само че той не е стоял непрекъснато в България. Затова имало негово представително бюро. От строителния списък на храм-паметника е видно, че множеството от подписите са на арх. Смирнов, в сравнение с проф. Померанцев. Добива се усещане, че във връзка с сградостроителството, виновната фигура е арх. Смирнов, а във връзка с вътрешната стенна, мраморна, мозаична и иконна декорация отговорност носел арх. Яковлев. По негов план е смалтовата мозаечна украса на вътрешността на балдахина над централния олтар.
На 16 юли 1904 година в София дошъл проф. Померанцев. Бюрото срещнало Строителната комисия с тържни бумаги за отдаване изкопните землени работи на бизнесмен. Представени били общоприет застроителен проект, план за краткотрайна канцелария-постройка за бюрото на проф. Померанцев и план на хранилища за запазване на строителни материали. Към всичко това Бюрото съобщило на Строителната комисия, че намиращите се на строителния обект камъни, доставени преди 8 години, не са подобаващи за зидария в основите и предложило да бъдат натрошени на трошляк, който да се употребява в бетона за основите.
За осем години, при тогавашната строителна техника, бил реализиран един важен триумф. Това е времето 1904-1912 година и този извънреден триумф е образец за подражателство от нашите модерни строители, които през днешния ден разполагат с превъзходна техника за облекчение на ръчния труд и съкращаване на времето, а тогава не я е имало. Съвременни архитекти и строителни инженери, с които съм разговарял, с удивление питат: „ за осем години е издигнат и благоукрасен този храм-паметник!! " Да, е бил постоянно моят отговор. Столицата на България се украсява е първостепенна катедрала през 1912 година, в този момент монумент на нашата национална просвета.
За положителното начало вестник Дневник " уверил читателите си за започване градежа на храма-паметник и уведомил, че е разгласен търг за изкопаване основите на храма и сутерена на стойност 34 000 лв.. При конкуренцията на шест поръчки, търга спечелили предприемачът Никола Дишков и съдружниците му инж. Христо Станишев и Тодор Огнянов. Изкопните работи почнали на 9 август 1904 година. По екзекутивните чертежи изкопът трябвало да образува основи за постройка с дължина 73,70 м и широчина в посока север-юг 57,65 м с обща площ 3 380,10 м2. Теренът бил сондиран на 80 см, на 5 м и на 18 м. Срокът за землените работи е транспортиране на пръстта от обекта бил 45 дни. Същият бизнесмен поел ангажимент за изграждане на краткотрайни постройки за канцелария на Бюрото на проф. Померанцев, хранилища за строителни материали, ограждане на стоителния обект, сервизни пространства и канализация на обекта. От фонда за това дружество (така попадат в строителния списък типовете строителна активност само че създаване на храма-паметник) за изкопите било заплатено 22 417 лева и за краткотрайните постройки - 15 413 лева, или всичко 37 830 лева Поради здравината на почвата, изкопът вместо на 3 м дълбочина бил изпълнен на 2,73 м. Дебелината-ширината на изкопите за полагане на бетон в основите била съобразена по този начин: за ниските стени - 60 см., а за носещите високи стени - 1м. Основите били положени на 5,20 м. под равнището на криптовата част на храма-паметник.
При наливане на бетон в основите се получил спор сред Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев. Комисията желала да вложи хидратна вар, а не цимент. Архитект Смирнов отказал да подпише тръжните бумаги и незабавно съобщил за това на проф. Померанцев. Професорът дошъл от Русия с различен негов сътрудник - проф. Полещук, експерт по фундаментите в сградостроителството. Министърът на публичните здания свикал съвещание на Строителната комисия за разрешаване на разногласието. Спорът бил решен в интерес на плануваното от основния проектант - циментов разтвор с трошен трошляк в основите, а не вар е трошляк, в съразмерност 450 кг. цимент на 1 куб. м. пясък и 2 куб. м. трошен камък. Строителната комисия упълномощила контрола на това дружество на проектант Алекси Начев, а наливането на бетона - на занаятчия Яким Цветанов. Поради разногласията градежът се забавил, настъпило мразовито време и цялостното изтичане на бетона в основите завършило напролет на 1905 година. Това възлизало на стойност 41 620 лева Следващ стадий, по реда на осъществяването, бил създаване на каменна и тухлена зидария в основите и над основите. Вложените материали били церовски камък и машинни тухли на циментов разтвор в съответствие 1:3. Проведеният търг на 4 март 1905 година спечелили съдружниците Алекси Иванов и Яким Станишев, които поели ангажимент да осъществят предприятието в период от 4 месеца. Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев одобрили мострата на камъка, който щял да употребява предприемачът, само че тухлите не одобрили. Харесали наново показана заготовка - тухли, създадени от фабрика „ Изида ". Споменатата фабрика обаче не ги доставяла ритмично, което довело до несъблюдение уговорката на бизнесмена, преустановяване на контракта, конфискуване на залога. Довършването на това дружество било предоставено на Янко Тасев. Последният завършил дефинитивно работата на 16 май 1906 година и получил сумата 75 500 лева
Следващата строителна активност, или както нагоре бе казано - дружество, било „ цокълна зидария ", каменна зидария 960 куб.м и обшивка с гранит 254 кв.м. Изпълнителят на този стадий бил известният по това време майстор- каменоделец Янко Тасев, който упълномощил каменната зидария зад гранитната обшивка на Яким Цветанов. Стойността на тази работа възлязла на 53 660 лева
Строежът траял със зидария на външни и вътрешни стени и каменоделски работи от цокъла до покрива. За тази цел били употребявани машинни, фабрични тухли и облицовъчен камък от върбешките кариери - Враца. Държа да подчертая, че зидарията и облицовката били изпълнявани редом, тъй че очевидно постройката растяла с финален външен тип, което демонстрира и снимковият материал. Гипсовите модели за корнизи, капители и другата външна украса били предоставени на Вилем Глос. Тухлената зидария от цокъла нагоре била 13 239 куб.м и цената варирала, според от височината, от 26,88 лева до 42,56 лева, а общо за зидарията от фонда било заплатено 390 760,16 лева
Каменната обшивка на постройката - 3140 кв.м. била изпълнена от акционерно сдружение,Дружба " от град Варна, представлявано от проектант Никола Юруков. Самата зидария е на майсторите Максим Савов и Петко Стойчев. Стойността на това дружество била 949 793,60 лв..
При градежа на постройката на височина над 10 м и нагоре била употребена за първи път в България специфична техника - строителен асансьор. Чрез желязна дековилка, издигната върху скелето, материалите от асансьора били разнасяни само че обширната сграда.2 ‘
През 1909 година строителството на храма-паметник достигнало до покрива. Първоначалният план на проф. Померанцев бил покрив с турски керемиди по специфичен план за резистентност при мощни ветрове. Така храмовата постройка щяла да бъде в естетика с близките. Но в следствие се решило, заради монументалността на постройката, покривът да се създаде от медна ламарина, легнал на постоянна железна структура. За това дружество се приемали предложения единствено ог непознати компании. Бюрото на проф. Померанцев изготвило тръжни бумаги, в които се предвиждали най-различни профили желязо - ъглово, плоско и други, горните краища на които се събирали и сглобявали с болтове. Долната железна част на структурата се закрепвала за зидовете на основа плоско желязо, с дълги болтове под горницата на зидовете. За стабилността на покривната структура било направено проучване - 220 кг. тежина на квадратен метър при скорост напразно 40 м. в секунда. За задачата била направена пробна структура от дървен материал: талпи и греди, майсторски направени от групата на Златко Соколов. В надпреварата за покривната структура спечелила немската компания „ Луи Айлерс " от Хернхаузен при Хановер. Срокът за осъществяване бил шест месеца. В следствие се наложило удължение на периода за осъществяване, по виновност на проф. Померанцев, поради направените проби. На 19 септември 1909 година желязната покривна структура пристигнала от Германия и на 24-ти същия месец почнал монтажът. Тази немска компания изработила и металния станок за камбаните. Разходите по това дружество били разпределени по този начин: за покривната структура - 56 495 лева, за камбанарийния станок - 11 414 лева, за пробния дървен покрив - 5 247 лева и за скелето по монтажа - 8 620 лева или всичко - 81 776 лева
Върху металната носеща структура е направена дървена облицовка от борови бичмета с размер 5×7 см. и дъски с дебелина и широчина 2×12 см. Над нея е положена асфалтова мушама, върху която била сложена медната ламарина. Изпълнението на тази работа направил предприемачът Максим Савов, за което получил 38 320 лева Договорът за това дружество бил подписан на 22 март 1910 година, със период за осъществяване - три месеца. 4
За голямата работа по изкопите, основите и равнене на терена, са се трудили майсторите - бизнесмени, Никола Дишков прилепчанин и съдружникът му инж. Станишев от Кукуш. По градежа взели участие костурците Н. Юруков - проектант, Коста Богдановски от с. Лобаница, братята Лазар и Георги Киселинчеви от с. Косинец и Иван Наумов Прешленков от с. Смърдеш. Майсторите Максим Савов и Петко Стойчев са от Паланечко, а Янко Тасев е от Дебърско. Имало е майстори - строители от Софийско, Пазарджишко, от Разлог и Банско. Главният доставчик на дървен материал за градежа бил Георги Паланков от Якоруда, Разложко. В градежа се присъединили над 150 компании (предприятия)
Министерският съвет дълго време отлагал решението си за осъществяване на покрива на храма с медна ламарина и най-после е Министерство на правосъдието № 1053 от 1908 година дал опция на Бюрото на проф. Померанцев да сформира нужните тръжни бумаги. В тях се определяла дебелината на медните листове 3/4 мм., типа на обшивката-тип ризница, с площ 4000 кв.м., методът на нареждане на ламаринените листове - лъчезарен канелюр. Определяла се профилирана покривна част от 700 кв.м., профилирани пояси от пресована медна ламарина, изработка на корона, орнаментирани пръстени, олуци по подробност, водосточни тръби, отдушници за проветряване в подпокривното пространство, с декоративна форма на око. В това дружество влизало и изработването на ажурните кръстове за централния купол, камбанарийния купол и дребните куполчета над южния и северния вход.
На 14 юни 1910 година бил плануван търгът, със период за осъществяване 7 месеца. От четирите фирми-участнички, спечелила немската „ Франц Рагалер " от Мюнхен. В тези тръжни бумаги Бюрото на проф. Померанцев предвиждало гръмоотводна апаратура, обезопасяваща цялата железна покривна структура и постройката. Било преценено, че за задачата са нужни два гръмоотвода, на най-високите точки: кръста на камбанарийния купол и кръста на централния купол. Гръмоотводите следвало да стърчат 20 см. над отвесната права на кръстовете, да са четиривърхи и с платинови краища. Отводната жица трябвало да се свърже механично с всички елементи на покрива. Свързването на обособените проводници трябвало да стане посредством залепване с калай. Отводните проводници следвало да бъдат шест, разпределени по три на гръмоотвод, със сечение 28 мм., многожични, бакърени. Жиците трябвало да се слагат върху калайдисани колчета, без изолатори. След това през двуметрови поцинковани тръби трябвало да влизат в земята е механично приспособление за инспекция на земното съединяване, изпълнено винтообразно. На дълбочина 5 м. в земята щели да се слагат 6 бакърени плочи с размери 1×1 м. и дебелина 1,5 мм., добре калайдисани от двете страни. След това пръстта трябвало да бъде добре трамбована и изравнена с равнището на терена на околохрамовия тротоар. Направата на гръмоотводната апаратура била предоставена на електроинженера Никола Тотев за период от 3 месеца. За изработката на бакърения покрив на храма- монумент, са заплатени 162 674 лева За кръстовете на двата купола, за ценралния - 5 000 лева, за камбанарийния - 3 500 лева и за двата дребни над южния и северния вход - общо 3 100 лева Допълнително била заплатена сумата от 15 916 лева за изработка на дупки за гръмоотвода за връзка на краищата с медните листове в земята и за бразди в каменната обшивка на стените, изпълнено от Максим Савов.
След изработката на покрива с железна ламарина Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев пристъпили към дружество железни прозоречни рамки с обща площ 940 кв.м. и брой на прозоречните отвори - 499. Прозоречните рамки били направени от друг профил желязо, предвид на това да бъдат вид двойни, а не единични прозорци, с общо тегло 24 тона. Търгът спечелила немската компания,JJyu Айлеро " със период за осъществяване шест месеца За това дружество от фонда били заплатени 28 000 лева, а за изработка на скеле по високите елементи на постройката на Максим Савов заплатили 8 330 лв..
Електроинсталацията на храма-паметник била осъществена от електроинженера Никола Тотев, който сключил контракт на 6 юни 1911 година със период за осъществяване 31 декември 1911 година. Разходът по това дружество възлязъл на 19 675 лева, а за направеното от Максим Савов скеле били раходвани 7 853 лв..
Следващото стриотелно деяние била вътрешната мазилка и зидането на партерните сводове. Интересна била рецептата на мазилката на 1 куб.м: пясък 0,5 куб.м. гасена вар - 200 кг. (хидратна вар), като на хоросановия разтвор за хастара на един кубик са поставяли по 10 кг. козина. С последното се целяло да се избегне напукване на стените преди полагане на стенната живопис. По тази рецепта, която са претендирали Комисията и Бюрото, мазилката била осъществена от бизнесмена Георги Савов.
През 1910-1911 година редом с външната декоративна декорация били направени навътре в храма-паметник изкуственият мрамор от пода до цокъла под стенната живопис, остъкляването на прозорците и се стигнало до оповестяване на конкурс за камбани.
На западната фасада на храма-паметник бил инсталиран ажурен претекст с кръст, направен от врачански камък, майсторско дело на бизнесмена Вилем Глос, спечелил търга дружно с Г. Киселинчев на 4 юни 1910 година. За тази декоративна декорация била заплатена сумата 2 826 лева, от която - 226 лева за изработка на скеле по монтажа.
През пролетта на 1911 година Бюрото на арх. проф. Померанцев съставило нужните тръжни бумаги за покриване е неестествен мрамор на цокълните елементи навътре в целия храм-паметник, които показало на Строителната комисия за утвърждение.
В тръжните бумаги се определяло: височина на цокъла 2,10 м. от подовата настилка; в долната част - пета е височина 35 см. от неестествен мрамор в черен цвят с жълти влакна - дамари; междинна част на цокъла - светлозелен цвят, с бели и сиви влакна - фладъри; горна част на цокъла, крайна, с размер 25 см. едва издеден профил - линия. Пояс в пурпурен цвят е жълти влакна и профилиран кант в жълт цвят отделя стенната живопис от цокъла. Бюрото определило и материалите за изработката на изкуствения мрамор на цокъла: главно бял британски цимент, с цел да се запазят цветовете на боите от смяна във времето. Другите цименти с течение на времето променяли цветовете, десените си.
Квадратурата на изкуствения мрамор, петата и междинната част, била 900 кв.м., а горният пояс с фриза - 650 линейни метра. Изпълнител на това дружество, спечелил търга, била немската компания Аксерио " със период за осъществяване 5 месеца. За изработката на изкуствения мрамор от фонда била заплатена сумата 63 067 лв..
На 4 април 1911 година остъкляването на прозорците било предоставено на проектант Антон Торньов. Бюрото на проф. Померанцев определило в тръжните бумаги цвета на стъклата, типа и дебелината - светложълт десен, външните стъкла - гладки, вътрешните - орнаментирани, с дебелина 3 мм. Остъкляването на 972 кв.м. възлязло на 23 822 лв..
Стъклата на иконостасните и кивотните икони в централната част на храма са кристални. Доставката била на австрийската компания „ Херб и Швал ", а цената й - 1 995 лв.. В това време българският лев е имал златно покритие, по тази причина в архивите се среща изразът златни български лв., чудноват за нашата настояща реалност!
В това време Строителната комисия и Бюрото на проф. Померанцев водили диспути за камбаните на храм-паметника. Тенденцията била камбаните да се поръчат в Русия, само че проектант Юрдан Миланов, член на Строителната комисия бил на друго мнение - не статични, а клатещи се камбани, поръчани в Германия или Франция. При допитване по този въпрос до Св. Синод на БПЦ везните наклонили към мнението: „ най- реномираните камбани (особено в източно-православния свят) са изляните в Русия, заради което добре би било поръчката да се направи там " }1 Било предоставено на българския дипломат в Санкт Петербург да заяви адресите на известни съветски камбанолеярни. На 30 април 1910 година бил извършен търг, който спечелил „ Колокол - литейната леярна " на Павел Николаевич Финляндски от град Москва. Той се задължавал да достави и инсталира камбаните на място в София в период от 5 месеца. Мнението на завеждащ постройката арх. Ал. Смирнов при поръчката било зачетено, защото той склонил Павел Финляндски да направи понижение на цената. И по този начин се стигнало до оферта от 1 рубла и 45 копейки на кг камбанна сплав, при общо тегло 25 т., съобразено с предоставените чертежи от Бюрото на проф. Померанцев, съдържащи декорация и текстове по самите камбани.
Камбанолеярната на Финляндски била учредена през 18 век. За чудесно качество получила доста златни медали и грамоти от изложения и панаири. Тази компания е доставила камбани за градовете Русе и Плевен, а през 1903 година е получила похвално удостоверение за добре направената 711 пуда камбана за храма на Шипка.
На 3 юли 1910 година Строителната комисия заседавала по въпроса за камбаните, на което съвещание участвал и арх. Смирнов. Павел Финляндски бил поел към този момент уговорката за отливане на камбани за храм- паметника. Запитан за точното тегло и музикалните тонове, Финляндски дал отговор, че авансово с акуратност не може да се дефинира тежестта на всяка камбана по настрана, както и музикалният звук, само че уверил комисията, че всички камбани ще звучат мажорно. Условно ще бъдат спазени условията на общия тонаж. При отливката щели да се изпълнят желаните орнаменти и барелефни икони на български светци и на св. Александър Невски.
През месец юли 1911 година проф. Померанцев и П. Павлов от българското дипломатическо посланичество в Русия краткотрайно приели камбаните в Москва, тъй като, съгласно договора, те - камбаните, следвало да се одобряват в столицата на българите - София, а не в Москва.
От Русия до България камбаните пътували по море - от град Одеса до град Варна и от там до столицата ни пристигнали с трен. От софийската гара до постройката камбаните са превозени със специфична кола на компанията производител-леяр, с по няколко впряга от „ дразмахленски " биволи. Камбаните придружавал техникът - механик на компанията Анисим Моисеев Лъгски. В средата на месец септември 1911 година камбаните били извозени до храма-паметник.
Окачването на камбаните на специфичен железен станок било осъществено с човешка, а не с механична мощ. Единствената техника, в случай че може по този начин да се назова, била лебедката, задвижвана от 18 души здрави мъже. Начинът на осъществяване бил следният: благодарение на валци камбаните били вкарвани в криптовото помещение, от там нагоре през оставения за задачата отвор в бетонната плоча под камбанарийния купол. Този отвор бил затворен с прагова плоча от 12 см. дебелина, в допълнение армирана и
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ