ЕС мисли нов модел: Новите страни да влизат по-лесно, но без пълн...
Предложението за смяна на разпоредбите за участие е в начален стадий и би трябвало да бъде утвърдено от всички сегашни членки, оповестяват трима европейски дипломати и чиновник от Европейски Съюз, осведомени с полемиките. Идеята е новите членове да получат цялостни права, откакто Европейски Съюз завърши с промени, които да създадат по-трудно обособени страни да постановат несъгласие върху политики, написа Politico.
Това е следващият опит на държавни управления, подкрепящи разширението на Европейски Съюз, да съживят развой, който сега е блокиран от Будапеща и още няколко столици.
Причината е страхът от икономическа конкуренция или компрометиране на националната сигурност. Европейската комисия, както и Скандинавските, Балтийските и някои централноевропейски страни, обичайно поддържат разширението.
Европейски Съюз слага разширението като стратегически приоритет на фона на експанзионистичната политика на Владимир Путин, само че проектите за увеличение на броя на страните членки от 27 на към 30 през идващото десетилетие разкриват дълбоки вътрешни разделения в блока.
„ Без право на несъгласие “ за новите членки
„ Бъдещите членове би трябвало да се откажат от правото си на несъгласие, до момента в който не бъдат въведени основни институционални промени — като гласуването с квалифицирано болшинство по множеството политики “, съобщи Антон Хофрайтер, ръководител на Комисията по европейските въпроси в немския Бундестаг.
„ Разширяването не би трябвало да се забавя от обособени страни, които блокират промените “.
Новият модел ще разреши на страни като Украйна, Молдова и Черна гора да се възползват от доста от преимуществата на участието, само че без да имат право на несъгласие — инструмент, който до неотдавна се смяташе за заветен в Европейски Съюз.
Според дипломатически източници концепцията се разисква неофициално сред страните членки и Комисията. Тя би разрешила на новите страни да влязат при по-гъвкави условия, без да е нужно изцяло изменение на главните контракти на Европейски Съюз — развой, който няколко държавни управления считат за недопустим.
Досега водачите в Брюксел твърдяха, че такова изменение е наложително, с цел да се избегнат бъдещи блокажи, само че опитите да се отстрани правото на несъгласие за съществуващите членки срещат опозиция — освен от Унгария, само че и от Франция и Нидерландия.
Растящо неодобрение от забавянето
Хофрайтер уточни, че новият модел ще подсигурява, че Европейски Съюз „ ще остане кадърен да работи даже и след разширение “. Той добави, че представители на страните от Западните Балкани възприемат концепцията като „ градивна и реалистична “.
Според него обвързването на разширението с институционални промени може да докара до „ задна врата за блокиране на процеса “.
Това идва на фона на възходящо отчаяние в страни кандидатки, които от години организират промени, само че нямат действителен прогрес към участие. Пример е Черна гора, която стартира договаряния още през 2012 година
„ Последната страна, която влезе в Европейски Съюз, беше Хърватия преди повече от десетилетие — а в това време Англия напусна “, съобщи президентът на Черна гора Яков Милатович в изявление за Politico. „ Сега е моментът да се съживи концепцията за разширение и да се възвърне привлекателността на Европейски Съюз като клуб, към който си коства да принадлежиш “.
Заместник министър-председателят на Украйна Тарас Качка поддържа концепцията, призовавайки за „ изобретателни решения “, които да деблокират процеса, блокиран сега от ветото на Унгария.
„ Чакането не е алтернатива “, сподели Качка. „ Нуждаем се от решение тук и в този момент. Това е значимо както за Украйна, по този начин и за Европейския съюз. Русия тества европейската сигурност с дронове — само че и посредством подкопаване на единството на Европейски Съюз “.
Европейски Съюз и разширението – инструмент против Русия
Макар председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да слага разширението в центъра на тактиката си, страните членки към момента не желаят ускорение на процеса.
В началото на октомври страните от Европейски Съюз отхвърлиха предложение на ръководителя на Европейския съвет Антониу Коща да се пристъпи към нов стадий от разширението.
Лидерите от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – ще се срещнат с европейски представители в Лондон, с цел да обсъдят по-дълбока интеграция като подготовка за бъдещо участие.
Очаква се Европейската комисия да показа нова оценка за напредъка на претендентите и да предложи вътрешни промени, които да приготвят Съюза за приемане на нови страни.
Междувременно чернова на заключенията от идната среща на върха в Брюксел не загатва тематиката за разширението — което провокира неодобрение измежду последователите на концепцията.
В сянката на Русия
Членството в Европейски Съюз се преглежда като главен геополитически инструмент против нападателна Русия.
В Молдова, да вземем за пример, проевропейската президентка Мая Санду завоюва изборите точно с обръщение за участие в Европейски Съюз. А за Украйна стремежът към Европейски Съюз беше централен претекст още от митингите на Майдан през 2014 година
„ Украинците се борят всеки ден от три години и половина, с цел да не позволен Русия в Европа “, съобщи еврокомисарката по разширението Марта Кос в писмен коментар за Politico. „ В Молдова точно достоверната европейска вероятност беше решаваща... Убедена съм, че страните членки няма да застрашат това “.
Въпреки натиска от Брюксел обаче, някои водачи в Западна Европа, притиснати от растящата поддръжка за крайнодесни партии, не бързат да отварят вратите на Европейски Съюз за нови членове.
На конференция през юли немският канцлер Фридрих Мерц призна, че не чака Украйна да стане член на Европейски Съюз преди 2034 година, когато завършва идната многогодишна бюджетна рамка.
„ Присъединяването на Украйна евентуално няма да има неотложен резултат върху финансовата вероятност на Европейски Съюз в средносрочен проект “, сподели тогава Мерц.
Това е следващият опит на държавни управления, подкрепящи разширението на Европейски Съюз, да съживят развой, който сега е блокиран от Будапеща и още няколко столици.
Причината е страхът от икономическа конкуренция или компрометиране на националната сигурност. Европейската комисия, както и Скандинавските, Балтийските и някои централноевропейски страни, обичайно поддържат разширението.
Европейски Съюз слага разширението като стратегически приоритет на фона на експанзионистичната политика на Владимир Путин, само че проектите за увеличение на броя на страните членки от 27 на към 30 през идващото десетилетие разкриват дълбоки вътрешни разделения в блока.
„ Без право на несъгласие “ за новите членки
„ Бъдещите членове би трябвало да се откажат от правото си на несъгласие, до момента в който не бъдат въведени основни институционални промени — като гласуването с квалифицирано болшинство по множеството политики “, съобщи Антон Хофрайтер, ръководител на Комисията по европейските въпроси в немския Бундестаг.
„ Разширяването не би трябвало да се забавя от обособени страни, които блокират промените “.
Новият модел ще разреши на страни като Украйна, Молдова и Черна гора да се възползват от доста от преимуществата на участието, само че без да имат право на несъгласие — инструмент, който до неотдавна се смяташе за заветен в Европейски Съюз.
Според дипломатически източници концепцията се разисква неофициално сред страните членки и Комисията. Тя би разрешила на новите страни да влязат при по-гъвкави условия, без да е нужно изцяло изменение на главните контракти на Европейски Съюз — развой, който няколко държавни управления считат за недопустим.
Досега водачите в Брюксел твърдяха, че такова изменение е наложително, с цел да се избегнат бъдещи блокажи, само че опитите да се отстрани правото на несъгласие за съществуващите членки срещат опозиция — освен от Унгария, само че и от Франция и Нидерландия.
Растящо неодобрение от забавянето
Хофрайтер уточни, че новият модел ще подсигурява, че Европейски Съюз „ ще остане кадърен да работи даже и след разширение “. Той добави, че представители на страните от Западните Балкани възприемат концепцията като „ градивна и реалистична “.
Според него обвързването на разширението с институционални промени може да докара до „ задна врата за блокиране на процеса “.
Това идва на фона на възходящо отчаяние в страни кандидатки, които от години организират промени, само че нямат действителен прогрес към участие. Пример е Черна гора, която стартира договаряния още през 2012 година
„ Последната страна, която влезе в Европейски Съюз, беше Хърватия преди повече от десетилетие — а в това време Англия напусна “, съобщи президентът на Черна гора Яков Милатович в изявление за Politico. „ Сега е моментът да се съживи концепцията за разширение и да се възвърне привлекателността на Европейски Съюз като клуб, към който си коства да принадлежиш “.
Заместник министър-председателят на Украйна Тарас Качка поддържа концепцията, призовавайки за „ изобретателни решения “, които да деблокират процеса, блокиран сега от ветото на Унгария.
„ Чакането не е алтернатива “, сподели Качка. „ Нуждаем се от решение тук и в този момент. Това е значимо както за Украйна, по този начин и за Европейския съюз. Русия тества европейската сигурност с дронове — само че и посредством подкопаване на единството на Европейски Съюз “.
Европейски Съюз и разширението – инструмент против Русия
Макар председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да слага разширението в центъра на тактиката си, страните членки към момента не желаят ускорение на процеса.
В началото на октомври страните от Европейски Съюз отхвърлиха предложение на ръководителя на Европейския съвет Антониу Коща да се пристъпи към нов стадий от разширението.
Лидерите от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – ще се срещнат с европейски представители в Лондон, с цел да обсъдят по-дълбока интеграция като подготовка за бъдещо участие.
Очаква се Европейската комисия да показа нова оценка за напредъка на претендентите и да предложи вътрешни промени, които да приготвят Съюза за приемане на нови страни.
Междувременно чернова на заключенията от идната среща на върха в Брюксел не загатва тематиката за разширението — което провокира неодобрение измежду последователите на концепцията.
В сянката на Русия
Членството в Европейски Съюз се преглежда като главен геополитически инструмент против нападателна Русия.
В Молдова, да вземем за пример, проевропейската президентка Мая Санду завоюва изборите точно с обръщение за участие в Европейски Съюз. А за Украйна стремежът към Европейски Съюз беше централен претекст още от митингите на Майдан през 2014 година
„ Украинците се борят всеки ден от три години и половина, с цел да не позволен Русия в Европа “, съобщи еврокомисарката по разширението Марта Кос в писмен коментар за Politico. „ В Молдова точно достоверната европейска вероятност беше решаваща... Убедена съм, че страните членки няма да застрашат това “.
Въпреки натиска от Брюксел обаче, някои водачи в Западна Европа, притиснати от растящата поддръжка за крайнодесни партии, не бързат да отварят вратите на Европейски Съюз за нови членове.
На конференция през юли немският канцлер Фридрих Мерц призна, че не чака Украйна да стане член на Европейски Съюз преди 2034 година, когато завършва идната многогодишна бюджетна рамка.
„ Присъединяването на Украйна евентуално няма да има неотложен резултат върху финансовата вероятност на Европейски Съюз в средносрочен проект “, сподели тогава Мерц.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ