Правителството оттегля бюджета след масовите протести. Какво след...
Предложението към този момент е изпратено в Народното събрание. След публично решение на депутатите кабинетът ще стартира нова бюджетна процедура, в това число с обновени планове за доходи и разноски. Това на процедура значи връщане в изходна точка на целия развой по подготовка на първата план-сметка, която би трябвало да влезе в действие след участието на България в еврозоната от 1 януари.
Оттеглянето идва на фона на против проектобюджета. Вчера площадите пред Президентството, Народното събрание и Министерския съвет бяха изпълнени от стачкуващи. Подобни протестни акции имаше в няколко огромни града в страната. Недоволството беше проведено от „ Продължаваме промяната – Демократична България “, откакто водачът на ГЕРБ Бойко Борисов отхвърли да изтегли импортирания проектобюджет.
По време на вечерните часове в столицата се стигна до напрежение. Част от протестиращите упорстват за промени в основни параметри – повишението на налога върху дивидентите, нарастването на осигуровките и плануваните разноски в обществения бранш. Други слагат акцент върху недоверието към институциите и високите равнища на корупция. Чуха се и доста апели за оставка на държавното управление.
Предстои Народното събрание да реши дали да приключи актуалната процедура. Ако това се случи, бюджетът евентуално ще бъде направен отначало, а влизането му в действие може да се забави и да наложи потреблението на удължителен бюджет.
Какво ще се случи оттук нататък?
Оттеглянето на проектобюджета слага цялата процедура в нова времева рамка. Ако Народното събрание утвърди настояването на Министерския съвет, актуалният бюджет ще бъде преустановен и кабинетът ще би трябвало да внесе изцяло нов законопроект. Това значи правене на нова фискална рамка, нови планове за доходи и разноски и нови договаряния със обществените сътрудници.
Реалистично е нов проектобюджет да бъде импортиран най-рано в средата или края на януари, при изискване че работата по него стартира незабавно след решението на Народното събрание. Приемането му в Народното събрание би лишило още няколко седмици, защото законът би трябвало да премине през две гласувания и процедура по предложенията сред тях. Това значи, че окончателното му приемане може да се случи едвам към края на януари или през февруари.
Докато това стане, страната би следвало да работи по така наречен удължителен бюджет, който разрешава продължение на разноските в границите на миналогодишните параметри. Това не стопира действието на институциите и е общоприета процедура при забавени бюджети.
Риск за еврото?
Що се отнася до въвеждането на еврото на 1 януари, забавянето на бюджета не съставлява директен риск за приемането на валутата. България към този момент получи политическо утвърждение от Еврогрупата и Европейската централна банка. Решението е дефинитивно и не зависи от съответните параметри на бюджета за 2026 година
Въпреки това Европейската комисия и ЕЦБ наблюдават за фискална дисциплинираност и чакат бюджетът да бъде в границите на контрактувания недостиг от 3%. Забавянето на бюджета единствено по себе си не трансформира статута на страната. Риск може да възникне само в случай че бъде призната фискална рамка, която излиза отвън поетите задължения, само че все още няма подобен сигнал.
С други думи: страната може краткотрайно да работи с продължен бюджет, новият бюджет може да бъде признат през първите месеци на годината, а приемането на еврото не е застрашено от самото закъснение на процедурата.
Оттеглянето идва на фона на против проектобюджета. Вчера площадите пред Президентството, Народното събрание и Министерския съвет бяха изпълнени от стачкуващи. Подобни протестни акции имаше в няколко огромни града в страната. Недоволството беше проведено от „ Продължаваме промяната – Демократична България “, откакто водачът на ГЕРБ Бойко Борисов отхвърли да изтегли импортирания проектобюджет.
По време на вечерните часове в столицата се стигна до напрежение. Част от протестиращите упорстват за промени в основни параметри – повишението на налога върху дивидентите, нарастването на осигуровките и плануваните разноски в обществения бранш. Други слагат акцент върху недоверието към институциите и високите равнища на корупция. Чуха се и доста апели за оставка на държавното управление.
Предстои Народното събрание да реши дали да приключи актуалната процедура. Ако това се случи, бюджетът евентуално ще бъде направен отначало, а влизането му в действие може да се забави и да наложи потреблението на удължителен бюджет.
Какво ще се случи оттук нататък?
Оттеглянето на проектобюджета слага цялата процедура в нова времева рамка. Ако Народното събрание утвърди настояването на Министерския съвет, актуалният бюджет ще бъде преустановен и кабинетът ще би трябвало да внесе изцяло нов законопроект. Това значи правене на нова фискална рамка, нови планове за доходи и разноски и нови договаряния със обществените сътрудници.
Реалистично е нов проектобюджет да бъде импортиран най-рано в средата или края на януари, при изискване че работата по него стартира незабавно след решението на Народното събрание. Приемането му в Народното събрание би лишило още няколко седмици, защото законът би трябвало да премине през две гласувания и процедура по предложенията сред тях. Това значи, че окончателното му приемане може да се случи едвам към края на януари или през февруари.
Докато това стане, страната би следвало да работи по така наречен удължителен бюджет, който разрешава продължение на разноските в границите на миналогодишните параметри. Това не стопира действието на институциите и е общоприета процедура при забавени бюджети.
Риск за еврото?
Що се отнася до въвеждането на еврото на 1 януари, забавянето на бюджета не съставлява директен риск за приемането на валутата. България към този момент получи политическо утвърждение от Еврогрупата и Европейската централна банка. Решението е дефинитивно и не зависи от съответните параметри на бюджета за 2026 година
Въпреки това Европейската комисия и ЕЦБ наблюдават за фискална дисциплинираност и чакат бюджетът да бъде в границите на контрактувания недостиг от 3%. Забавянето на бюджета единствено по себе си не трансформира статута на страната. Риск може да възникне само в случай че бъде призната фискална рамка, която излиза отвън поетите задължения, само че все още няма подобен сигнал.
С други думи: страната може краткотрайно да работи с продължен бюджет, новият бюджет може да бъде признат през първите месеци на годината, а приемането на еврото не е застрашено от самото закъснение на процедурата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ