Предлагат автоматично да ни плащат обезщетение при проблем с тока.Да

Предлагат автоматизирано да ни заплащат обезщетение при проблем с тока.

Да се вкара механизъм за автоматизирано заплащане на обезщетение на потребителите, останали без ток, оферират от Асоциация „ Активни консуматори “.  При несъблюдение на договорните отговорности от страна на сдружението, то да е длъжно да изплати обезщетение в случай че не потвърди, че такова не се дължи на база някое от категорично посочените условия. Подобни ограничения имат сигнален темперамент, тъй като 1) сдруженията ще преценят по-внимателно интервалите на планувано спиране, знаейки, че ще би трябвало да платят обезщетение при забавяне от 12 часа. 2) има и охраняем темперамент – от една страна сдруженията няма да имат опция да притиснат потребителите при установяване размера на компенсациите, 3) въпреки това ЕРП-тата ще поставят повече грижа и ще вършат по-цялости и качествени поправки и поддръжки на електропреносната мрежа, с цел да понижат опцията от спиране на електроподаването в резултат от повреди, считат от асоциацията.

Според нея актуалната уредба в закона за енергетиката, която урежда отбраната на потребителите е официална и несъответстваща по отношение на действителността. 

Предвидените компенсации са на ниски стойности и опцията на потребителите да получат сходни оскъдни компенсации е сведена до най-малко.

Има фрапираща диспропорция сред затрудненото състояние,

в което са сложени потребителите,
оставени без електричество,
и опциите за тяхното обезщетяване. Считаме, че минималното съображение от 24 часа без електричество би трябвало да се понижи на12 часа, с цел да се избегнат случаите, в които плановите ремонтни действия и премахване на повреди от време на време се удължават, до момента в който най-после вместо три часа без електрозахранване, потребителите останат с общо 23 часа без електрозахранване, показват от асоциацията.

Нужна е по-активна роля от страна на контролния орган в лицето на КЕВР, който да има задължението да следи за неизпълнения на договорните отговорности от страна на сдружението.
Съществуват няколко хипотези, при които е допустимо нашето електрозахранване да бъде спряно – при неплащане на сметки, по избор на потребителя, при планувани поправки действия или при повреди.

Какво се случва, когато не платим сметките си за ток?

Когато не плащаме сметките си за електричество, след избран интервал от време ще ни бъде спрян достъпа до електрическа енергия.

Прекъсването става по поръчка на крайния снабдител на електричество до съответното ЕРП и се възвръща след поръчка от същия снабдител.

Срокът, след който крайният снабдител изпраща сходна поръчка, е 10 дни от приключване периода за възнаграждение на дължимите суми.

Прекратяването на електрозахранването на сходно съображение не се прави в празнични и

неприсъствени дни, както и един ден след тях, би трябвало да се изчака първия постоянен работен ден.

След отпадане на събитията за спиране на електрозахранването,
то се възвръща в период
до 12:00 (дванадесет) часа на идващия работен ден след премахване на аргументите, довели до преустановяването.

При забавяне от над 24 часа, могат да се приложат разпоредбите за обезщетение при веселба.

Как можем да спрем краткотрайно електрозахранването си?

Когато се постанова за нескончаем интервал от време да отсъстваме от града или страна,

има опция да спрем краткотрайно електрозахранването си.

Потребителят би трябвало да подаде искане, което съдържа датата, часа и продължителността на мечтаното спиране на преноса на електрическа енергия и то най-късно: тридесет дни преди датата на

спирането съгласно ОУ на ЕРП Север (чл. 62, алинея 2);
петнадесет дни преди датата на спирането
съгласно ОУ на ЕРП Запад (чл. 53, алинея 2); и седем дни преди датата на спиране съгласно ОУ на ЕРП Юг

(чл. 42, алинея 2).

Временното прекратяване преноса на електрическа сила до съответния обект не освобождава

от задължението да заплаща дължимите от потребителя суми за достъп до

електроразпределителната мрежа.

Дължат ли ни обезщетение при прекъсване на ток поради планувани действия?

В най-общия случай при планови действия не се дължи обезщетение,

сдруженията предизвестяват, че следва да се извърши ремонт,

като показват дата, обсег и какви са плануваните действия.
За интервала на прекъсване не се дължат обезщетения,
само че се дължат такива за обилни отклонения от посочения период.
Всякакви планувани действия следва да бъдат оповестени
посредством предупреждение най-малко 48 часа преди начало им,
като се уточни продължителността на спирането и неговия обсег.
За оповестения интервал на прекъсване не се дължат компенсации,

само че следва да се дължат такива при положение на забавяне.

Неустойки при закъснения с планувани поправки действия са планувани в член 24 от ОУ на ЕРП

Запад, член 67 от ОУ на ЕРП Север и в размер от 10 лв. за всеки 24 (двадесет и четири) часа

забавяне, а съгласно член 51, ал.2 от ОУ на ЕРП Юг сходно обезщетение се дефинира при

„ взаимно единодушие “  – като е планувана уговорка,

че в случай че такова не може да се реализира – разногласието се отнася към съда (чл. 62, алинея 3).

В случая при ЕРП Запад и ЕРП Север следната уредба допуска,
че при неспазване на посочения период обезщетение ще се дължи,
едвам откакто изтекат 24 часа, което би представлявало доста стеснение за семейства с дребни деца и възрастни хора, или хора в неравностойно състояние.

Още по-проблематична е уредбата при ОУ на ЕРП Юг,

тъй като потребителят е подложен в неравностойна позиция при сходни договаряния.

За материални разногласия с толкоз невисок веществен интерес елементарният консуматор надали ще се
опълчи на предлагането на сдружението, без значение какво е то.
В този случай даже не е обезпечен някакъв най-малко на неустойката при неспазване на периодите,

каквато се явява посочената сума в Общите условия на ЕРП Запад и ЕРП Север.

Внимание!

Друг проблем при неспазване периода на плануваните поправки е опцията ЕРП-тата да разгласят, че е налице повреда. Така те могат доста да удължат интервала на спиране на електрозахранването, заобикаляйки задължението да изплатят компенсации.

Какви са плануваните компенсации при повреди?

Всички електропреносни предприятия са планували в общите си условия компенсации за тези

консуматори, които останат без ток за нескончаем интервал от време.

Обезщетение обаче стартира да се дължи при краткотрайно прекъсване на електрозахранването за интервал от най-малко 24 часа.
Неустойката е в размер на 30 лв.,
като се и планува, когато преустановяването на електрозахранването е с дълготрайност над 36

часа, спомагателна наказателна клауза в размер на двадесет лв. за всеки почнал интервал от 12 часа,

през който потребителите са останали без електрозахранване.
Това обезщетение се дължи,
единствено в случай че прекъсването е по виновност на предприятието.

Има обаче избрани условия,

които могат да освободят сдружението от отговорност да заплати сходни компенсации, които се известни като непреодолима мощ или форсмажор.

Кога електроразпределителното сдружение не ни дължи обезщетение?

Форсмажор, или както е записано в закона – непреодолима мощ,

е „ непредвидено или непредотвратимо събитие от ексклузивен темперамент “ (чл. 306 от Търговския закон).

Най-често при непреодолимата мощ е налице някакъв естествен феномен,
който затруднява или прави неосъществим преноса на електрическа енергия по мрежата.
Природни бедствия или тежки метеорологични условия са измежду главните аргументи за спиране на постоянното електрозахранване за неопределени интервали от време.

За да се освободи от отговорност сдружението в такива случаи би трябвало да не е допустимо да му се

вмени виновност. Ако разгледаме някои от най-честите повреди, в следствие от неприятни метеорологични

условия, те са свързани с незадоволителна или неприятна поддръжка на оборудванията на ЕРП-тата.

Тези сдружения имат обвързване да обезпечават изрядността на системата, да се грижат за своите оборудване и да ги поддържат.

Съответно, в случай че по време на снежна стихия се скъса кабел, който не е бил задоволително добре закрепен, не е ли заслужено за ЕРП-то да поеме отговорност за резултата,
настъпил както поради неприятно време,
по този начин и най-много като резултат от неговата немарливост.

Проблемът е обаче, че инспекции дали съответната повреда се дължи на форсмажор въобще не се вършат.

Преценката по кое време електроразпределителното сдружението би трябвало да обезщети потребителите е оставена на електроразпределителното сдружение.

Непреодолимата мощ е измежду предпоставките и за още нещо, а точно въвеждането на ограничаващ режим.

Според член 72 от Закона за енергетиката „ Ограничителен режим за доставяне с електрическа

сила, топлинна сила или природен газ се вкарва в случаите,
когато се постанова ограничение
или спиране на снабдяването за време по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или

на част от нея ”.

Основания за въвеждане на ограничаващ режим са непреодолима сила;

пораждане или за попречване на повреди по уреди за произвеждане и транспорт на

електрическа или топлинна сила и природен газ и за систематизиране на електрическа сила и

естествен газ; претоварване на електрическите мрежи; и други.

Интересен е член 72, алинея 2 – „ Енергийните предприятия не са задължени да изплащат компенсации за
вредите, нанесени вследствие на ограничаващ режим,
краткотрайно спиране или ограничение на снабдяването с електрическа сила ”.

Резултатът е, че със заповед на министъра на енергетиката,

с която се афишира ограничаващ режим в следствие от непреодолима мощ,
се основава и презумпцията,
че ЕРП-тата не дължат компенсации към потребителите.

Всъщност при изискване, че непреодолимата мощ е събитие,
което освобождава постоянно от обвързване за осъществяване,
не излиза наяве за какво въобще е нужна уредбата за ограничаващ режим.
Към кой орган да се обърнем при тъжби и сигнали против електроразпределително сдружение?

Според член 10 на Закона за енергетиката:

„ Регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се
реализира от Комисия за енергийно и водно контролиране “.
За да бъдат прегледани, жалбите следва да са написани на български език и подписани от жалбоподателя,

да е посочено името и адресът на жалбоподателя и на енергийното дружество или ВиК оператор,

да е посочено ясно в какво се състои недоволството или искането; да са изложени събитията по случая и да са показани доказателства,
в случай че жалбоподателя разполага с такива.
После съответната дирекция на КЕВР изготвя писмо до дружество, с което желае спомагателна информация по жалбата,

както и Комисията да бъде известена документално за подхванатите дейности по жалбата и да бъде

изпратено мнението на енергийното дружество или ВиК оператора с преписката по жалбата в КЕВР.

За всички постоянно подадени тъжби и преписки по тях се назначава работна група от

администрацията за разглеждане на преписката.

Работната група може да предложения страните на среща в седалището на Комисията за в допълнение изясняване на събитията.

Когато работната група откри нужда от инспекция на място по постъпила в Комисията

тъжба, тя изготвя стимулирано предложение до ръководителя за осъществяване на инспекцията,
съпроводено с план на заповед.
При констатиране на нарушаване чиновник от работната група сформира акт за констатиране на

административно нарушаване в сходство с наредбите на Закона за административните
нарушавания и санкции.
Комисията се произнася с решение по жалбата в период от 30 календарни дни от подаването й, с отстранени нередности.