Обработваемата площ в България се увеличава и може да достигне до 42-44 млн. декара
Предлагането и търсенето на земята бяха в равновесие и има дребен растеж в последните години сред 5 и 10% на пазара на земя, само че няма нищо, което да е по-различно или което да стресира пазара или някой огромен вложител, който да провокира някакъв взрив. Така че може да кажем, че самата и политическа конюнктура е спокойна и няма някакво внезапно придвижване нагоре или надолу.
Така заключи положението на търговията със аграрни земи през 2017 година Стайко Стайков , ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи.
Оценката на земеделския специалист е, че с всяка година обработваемата повърхност в България се усилва и сега размерът ѝ достига 37-38 милиона декара, като има опция тя да се усили с най-малко 6-7 милиона декара.
През последните години следим по-голямо търсене на земи с трайни насаждения по отношение на другите типове планове, счита анализаторът и дефинира като „ шлагер “ в последната година лавандуловите насаждения, за които е налице огромно търсене и по-малко предложение.
Стайков разгласи, че най-високи са цените на земята в районите Добруджа и Силистра, където всеобщо покупко-продажби се подписват на нива сред 1500 и 2000 лева за декар, а в останалата част на Северна България договорите за покупко-продажба се подписват всекидневно за 1000 - 1200 лева на декар за обработваема земеделска земя. Заради разпокъсаността на площите и компликациите при обработването им най-ниски остават цените на земеделските земи в региона на Странджа-Сакар и Хасковска област – сред 300 и 400 лева на декар, добавя земеделският специалист:
За страдание продължава разпокъсването на земята. Наблюдаваме го и при самите покупко-продажби. Това е огромен проблем, с който, тъкмо назад, ние като асоциация се борим да уедряваме собствеността, тъй като всички западни вложители, а освен западни - всички вложители, които желаят да влагат средства, желаят комасирана земя и да има дълготрайно обмисляне.
Във връзка с подготовката на по този начин наречения „ Кодекс за земята “ Стайков означи, че приемането му остава за интервала след края на Българското председателство:
Няма по какъв начин ние да изпреварим събитията. Според нас като асоциации не е редно да вършим нещо, което по-късно да го променяме. Идеята на кодекса е той да затвърди, да има цялостна изясненост върху това, което ще се случва в България и да може той да не търпи промени най-малко 10-15 години, което ще докара до планираност от страна на всеки земеделец.
Ръководителят на земеделската асоциация бе безапелационен, че евросубсидии не трябва да бъдат получавани от неточни арендатори, които не заплащат дължимото на притежателите на земя, както и от всеки, който не извършва подписани контракти. Той се разгласи и за основаване на гъвкави правни благоприятни условия за „ повреждане “ на контракти и преотдаване на земята от собствениците ѝ, когато са ощетявани от арендатори.
Цялото изявление с ръководителя на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи Стайко Стайков можете да чуете от звуковия файл.
Така заключи положението на търговията със аграрни земи през 2017 година Стайко Стайков , ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи.
Оценката на земеделския специалист е, че с всяка година обработваемата повърхност в България се усилва и сега размерът ѝ достига 37-38 милиона декара, като има опция тя да се усили с най-малко 6-7 милиона декара.
През последните години следим по-голямо търсене на земи с трайни насаждения по отношение на другите типове планове, счита анализаторът и дефинира като „ шлагер “ в последната година лавандуловите насаждения, за които е налице огромно търсене и по-малко предложение.
Стайков разгласи, че най-високи са цените на земята в районите Добруджа и Силистра, където всеобщо покупко-продажби се подписват на нива сред 1500 и 2000 лева за декар, а в останалата част на Северна България договорите за покупко-продажба се подписват всекидневно за 1000 - 1200 лева на декар за обработваема земеделска земя. Заради разпокъсаността на площите и компликациите при обработването им най-ниски остават цените на земеделските земи в региона на Странджа-Сакар и Хасковска област – сред 300 и 400 лева на декар, добавя земеделският специалист:
За страдание продължава разпокъсването на земята. Наблюдаваме го и при самите покупко-продажби. Това е огромен проблем, с който, тъкмо назад, ние като асоциация се борим да уедряваме собствеността, тъй като всички западни вложители, а освен западни - всички вложители, които желаят да влагат средства, желаят комасирана земя и да има дълготрайно обмисляне.
Във връзка с подготовката на по този начин наречения „ Кодекс за земята “ Стайков означи, че приемането му остава за интервала след края на Българското председателство:
Няма по какъв начин ние да изпреварим събитията. Според нас като асоциации не е редно да вършим нещо, което по-късно да го променяме. Идеята на кодекса е той да затвърди, да има цялостна изясненост върху това, което ще се случва в България и да може той да не търпи промени най-малко 10-15 години, което ще докара до планираност от страна на всеки земеделец.
Ръководителят на земеделската асоциация бе безапелационен, че евросубсидии не трябва да бъдат получавани от неточни арендатори, които не заплащат дължимото на притежателите на земя, както и от всеки, който не извършва подписани контракти. Той се разгласи и за основаване на гъвкави правни благоприятни условия за „ повреждане “ на контракти и преотдаване на земята от собствениците ѝ, когато са ощетявани от арендатори.
Цялото изявление с ръководителя на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи Стайко Стайков можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ