Модният лорд сравни Зуека с дядо, роклята на Мария била като...
Предлагаме ви обичайна фешън графа на Евгени Минчев за сътрудниците от вестник " Телеграф ".
Кът-кът-кът-кът, я елате, пиленца, при батко, който вижда някои фешън недостатъци по вас. Фоайета и коридори – явно обичано място на сходен вид „ звезди “, откроява занимателното мъжко облекло на господина. Тук се догонват шарки и кройки, виждащи се с невъоръжено око. Добре е да носите оксиженна маска, до момента в който ги съзерцавате, тъй като някой подробност може да ви извади окото. Нора Недкова седи като посадена в кожена саксия, или по-скоро ваза, която май от дълго време не е поливана. Вдясно част от „ курника “ с пиленца свети с една наивна семплост и ми припомня по жанр на ранната Тони Дачева.
.webp )
Зуека като дядо Стефчо
Ако вярно съм схванал, Зуека се завръща в България. Това добре. Уелкъм, дето се вика, и чок селям, та чак здравствуйте. Но в случай че това, което виждам на фрагмента, е предпочетеното за неговия противоположен успех (как ли звучи в устата ми), е назад на познанията ми по протокол и усет. Представям си Зуека да слезе по този начин от втора класа на вторичен аероплан и да заслиза по кандилкащата се стълбица.
Дори Данчо Стълбицата не би си разрешил такова безчинство, а съм го виждал даже със сако. Тук има голямо текстилно напрежение и е изцяло допустимо артистът художник да е театралничил и след това махнал облеченото. Но добивам усещане, че той е водещ на ромска женитба, като костюмът е част от предбрачния, простете, просто контракт. На обичания водещ не отива сходна бляскавост, дорде не речеш Мъглявината Андромеда. Тук липсват единствено цилиндър и ето ти възкръснал дядо Стефчо, който пееше остарели градски песни по Главната. Толкоз.
.webp )
Малка жълта рокля за Мария? Защо не!
Мария Илиева се оплита в личните си фешън опити. Не е ли малко късно за толкоз крещящо бяло, когато по предписание то принадлежи на булките. Илиева театралничи красиво, само че тази „ тъжба за младост “ ми се коства ненужна. Смутен съм от плата в горната част, който си е едно искрено зебло, единствено че не в пясъчно. Полата на Мария е като тези бродирани покривки, които бабите ни слагаха, с цел да покрият тв приемника в хола. Прическата и очилата ми харесват, а без да върша лиезон с ария на Веселин Маринов, за какво Илиева не опита някой път с дребна жълта рокля? Не да я изпее, да я облече.
Кът-кът-кът-кът, я елате, пиленца, при батко, който вижда някои фешън недостатъци по вас. Фоайета и коридори – явно обичано място на сходен вид „ звезди “, откроява занимателното мъжко облекло на господина. Тук се догонват шарки и кройки, виждащи се с невъоръжено око. Добре е да носите оксиженна маска, до момента в който ги съзерцавате, тъй като някой подробност може да ви извади окото. Нора Недкова седи като посадена в кожена саксия, или по-скоро ваза, която май от дълго време не е поливана. Вдясно част от „ курника “ с пиленца свети с една наивна семплост и ми припомня по жанр на ранната Тони Дачева.
Зуека като дядо Стефчо
Ако вярно съм схванал, Зуека се завръща в България. Това добре. Уелкъм, дето се вика, и чок селям, та чак здравствуйте. Но в случай че това, което виждам на фрагмента, е предпочетеното за неговия противоположен успех (как ли звучи в устата ми), е назад на познанията ми по протокол и усет. Представям си Зуека да слезе по този начин от втора класа на вторичен аероплан и да заслиза по кандилкащата се стълбица.
Дори Данчо Стълбицата не би си разрешил такова безчинство, а съм го виждал даже със сако. Тук има голямо текстилно напрежение и е изцяло допустимо артистът художник да е театралничил и след това махнал облеченото. Но добивам усещане, че той е водещ на ромска женитба, като костюмът е част от предбрачния, простете, просто контракт. На обичания водещ не отива сходна бляскавост, дорде не речеш Мъглявината Андромеда. Тук липсват единствено цилиндър и ето ти възкръснал дядо Стефчо, който пееше остарели градски песни по Главната. Толкоз.
Малка жълта рокля за Мария? Защо не!
Мария Илиева се оплита в личните си фешън опити. Не е ли малко късно за толкоз крещящо бяло, когато по предписание то принадлежи на булките. Илиева театралничи красиво, само че тази „ тъжба за младост “ ми се коства ненужна. Смутен съм от плата в горната част, който си е едно искрено зебло, единствено че не в пясъчно. Полата на Мария е като тези бродирани покривки, които бабите ни слагаха, с цел да покрият тв приемника в хола. Прическата и очилата ми харесват, а без да върша лиезон с ария на Веселин Маринов, за какво Илиева не опита някой път с дребна жълта рокля? Не да я изпее, да я облече.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ