Лорд Евгени Минчев разбива: Райкова облечена като розов броненосец, Илиева „плаче” за Златна малинка и още + СНИМКИ
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
Това под маската Киркоров ли е...Забавно!
Чудя се какво липсва в този кадър, с изключение на може би детегледачка. От множеството атрибути тук- играчки, рисунки и цяло Патиланско царство, излиза наяве, че си имаме работа с дете, тръгнало на път без надзора на родителите си. Не виждам кой е зад тази маска, само че очевидно желае да остави своята екстравагантност анонимна. Той е оставил очилата сами да приказват за него и се веселя на подхванатото възпитание най-малко шапката и панталоните да не са по този начин шарени. Розовото фламинго- знак на половата необузданост, е кацнало на напред във времето, взаимно със Заю Баю, чиито уши постоянно виждаме на главиците на хиляди танцьорки. Дотук всичко води към заключения, които ще премълча. Малка маймунка пази дребната чантичка на господина а други приказни герои охраняват останалото, цветни и стряскащи като от комикс. Види се господинът няма и антураж, който да го снима, по тази причина го прави самичък. Телефонът също може да кандидатства за състезанието за рисунка на асфалт, по този начин както тишъртката на господина, който и да е той. Любовта, както се споделя в една ария, може да бъде жестока. Дори любовта към модата…
Сашка Петканова надминава себе си в оранжево…
Това е една доста кудкудякаща визия, в която са намерили своите най-високи тоналности багри, подценявани даже от неоимпресионистът Сьора. Какво е предиздвикало Александра Петканова да ни осведоми за вътрешните си фешън настройки, изразени в цвят, рано е да се гадае. Предвид ретгроградния Меркурий, може да се допусна, че някои центрове за равновесие са подведени и вместо да се проявят в бебешки пеленки, тържествуват върху една инак зряла жена. Оранжевото доминира, захапало цели порции розово- комбинция, каквато си разрешават само в сладкарската промишленост. Черните пасажи, образуващи естетически килийки, наподобяват на фасада от къща на Хундертвасер а припряната стойка на Петканова издава, че евентуално не е леко да се носи подобен товар. Не излиза наяве това торта ли е или бебешка количка, значимото е, че мобилният и телефон е виолетов. Няма ли въпреки всичко Даниел Петканов власт върху брачната половинка си, когато се облича или чете в кухнята Истанбулската ковенция…
Илиева „ плаче ” за Златна малинка
Не мина и седмица от споменаването на Мария Илиева тук и ето я още веднъж /след рекламите/, почтена за премия Златната малинка. Златна малинка, освен тъй като ми припомня попфолк певицата Малина, само че този искра напряко може да я номинира за премиите на империята на Митко. Горната част и обезпечава номинация за мис Кремиковци- дип, всичко това наподобява като железен лист, минал фриволна обработка преди да бъде кръстен дреха. Коланът може да задвижи цяла турбина само че не- Илиева си го е избрала за аксесоар. Усещанията за варел не престават и по-долу, където като че ли лава се стича една пола, толкоз лъскава, че комфортна за оглеждане. Харизматичното лице ликува сред два скелета на риби, комуто се харесват- негови да са. Аз виждам в тези обеци символика на неизбежност и износен окултизъм, добре че косите не тормозят с придирчивост а просто блестят.
Михаела- сложена под фешън ключ
Тази рокля доста ми наподобява на входна врата от 80-те, когато хората минаха на железно заключване. Разбира се- добре модифицирана, такава врата минаваше даже за авторитет, който не всеки можеше да показва. Но нежна госпожица като Михаела Маринова се е докарала не напълно съгласно възрастта си а в случай че ме питате – и съгласно звездния си статут. Освен ситните пайети, тук имаме жанр, наследен ни от незаконните фешън вносове при започване на 90-те, изпълнили дрешниците на абитуриентки и шаферки. Кройката на тази рокля е напряко тъжна. Тук липсват геометрия, логичност и пропорции. Раменете са прекомерно необятни и в случай че госпожицата не е пожарникар, въобще не и подхождат. Платът разказва една привлекателна талия, само че по-долу в ханша нещата доближават резултат, какъвто един джентълмен не би описал. Ръкавите са прекомерно дълги и в случай че това е въпреки всичко някаква мода, която съм пропуснал, то от горната страна им можеше да бъдат сложени някакви ярки бижута. Обеците – ветрило, са някак вятърничави, прическата би отивала при други условия а вратът се губи под несъответствуващото бие, на мястото на което би могло да блесне охолно колие. Може би това е новата униформа на монахините- дебютантки, не знам.
Райкова облечена като розов броненосец…
Когато виждам Златка Райкова облечена по този начин, си мисля за Мишелин. Но не Мишелин, който раздава мишелиновите звезди за заведения за хранене а оня, който изобразява автомобилни гуми. На сходни пластове и нюх за дебелина е дрехата, определена от Райкова. Розовото му придава още повече пухкавост, нещо като небрежно пораснало бебе, на което родителите не са съумели да сменят дрешката. От друга страна дрехата мяза на животното броненосец- тук виждаме многопластовост, която в природата може би спомага за отбрана и еластичност на индивида. Но Златка я носят на ръце, по тази причина не виждам аргументи да се облече по този начин. Чудя се има ли медицински аргументи да се носи сходен дизайн, където всичко или наподобява на дрешник от галактически филм или на пропукани напъни за оригиналност… Как да вземем за пример, бихте си обяснили горната част, имаща искания за улеснение, съблазън и е украсена с качулка, в която всяко мнение може да си свие гнездо… Бюстието ми наподобява на пенсиониран калъф от седалка а ръкавите са като от униформа на огнеборец. Според мен Златка просто би трябвало да се съблече и да стартира изначало.
Това под маската Киркоров ли е...Забавно!
Чудя се какво липсва в този кадър, с изключение на може би детегледачка. От множеството атрибути тук- играчки, рисунки и цяло Патиланско царство, излиза наяве, че си имаме работа с дете, тръгнало на път без надзора на родителите си. Не виждам кой е зад тази маска, само че очевидно желае да остави своята екстравагантност анонимна. Той е оставил очилата сами да приказват за него и се веселя на подхванатото възпитание най-малко шапката и панталоните да не са по този начин шарени. Розовото фламинго- знак на половата необузданост, е кацнало на напред във времето, взаимно със Заю Баю, чиито уши постоянно виждаме на главиците на хиляди танцьорки. Дотук всичко води към заключения, които ще премълча. Малка маймунка пази дребната чантичка на господина а други приказни герои охраняват останалото, цветни и стряскащи като от комикс. Види се господинът няма и антураж, който да го снима, по тази причина го прави самичък. Телефонът също може да кандидатства за състезанието за рисунка на асфалт, по този начин както тишъртката на господина, който и да е той. Любовта, както се споделя в една ария, може да бъде жестока. Дори любовта към модата…
Сашка Петканова надминава себе си в оранжево…
Това е една доста кудкудякаща визия, в която са намерили своите най-високи тоналности багри, подценявани даже от неоимпресионистът Сьора. Какво е предиздвикало Александра Петканова да ни осведоми за вътрешните си фешън настройки, изразени в цвят, рано е да се гадае. Предвид ретгроградния Меркурий, може да се допусна, че някои центрове за равновесие са подведени и вместо да се проявят в бебешки пеленки, тържествуват върху една инак зряла жена. Оранжевото доминира, захапало цели порции розово- комбинция, каквато си разрешават само в сладкарската промишленост. Черните пасажи, образуващи естетически килийки, наподобяват на фасада от къща на Хундертвасер а припряната стойка на Петканова издава, че евентуално не е леко да се носи подобен товар. Не излиза наяве това торта ли е или бебешка количка, значимото е, че мобилният и телефон е виолетов. Няма ли въпреки всичко Даниел Петканов власт върху брачната половинка си, когато се облича или чете в кухнята Истанбулската ковенция…
Илиева „ плаче ” за Златна малинка
Не мина и седмица от споменаването на Мария Илиева тук и ето я още веднъж /след рекламите/, почтена за премия Златната малинка. Златна малинка, освен тъй като ми припомня попфолк певицата Малина, само че този искра напряко може да я номинира за премиите на империята на Митко. Горната част и обезпечава номинация за мис Кремиковци- дип, всичко това наподобява като железен лист, минал фриволна обработка преди да бъде кръстен дреха. Коланът може да задвижи цяла турбина само че не- Илиева си го е избрала за аксесоар. Усещанията за варел не престават и по-долу, където като че ли лава се стича една пола, толкоз лъскава, че комфортна за оглеждане. Харизматичното лице ликува сред два скелета на риби, комуто се харесват- негови да са. Аз виждам в тези обеци символика на неизбежност и износен окултизъм, добре че косите не тормозят с придирчивост а просто блестят.
Михаела- сложена под фешън ключ
Тази рокля доста ми наподобява на входна врата от 80-те, когато хората минаха на железно заключване. Разбира се- добре модифицирана, такава врата минаваше даже за авторитет, който не всеки можеше да показва. Но нежна госпожица като Михаела Маринова се е докарала не напълно съгласно възрастта си а в случай че ме питате – и съгласно звездния си статут. Освен ситните пайети, тук имаме жанр, наследен ни от незаконните фешън вносове при започване на 90-те, изпълнили дрешниците на абитуриентки и шаферки. Кройката на тази рокля е напряко тъжна. Тук липсват геометрия, логичност и пропорции. Раменете са прекомерно необятни и в случай че госпожицата не е пожарникар, въобще не и подхождат. Платът разказва една привлекателна талия, само че по-долу в ханша нещата доближават резултат, какъвто един джентълмен не би описал. Ръкавите са прекомерно дълги и в случай че това е въпреки всичко някаква мода, която съм пропуснал, то от горната страна им можеше да бъдат сложени някакви ярки бижута. Обеците – ветрило, са някак вятърничави, прическата би отивала при други условия а вратът се губи под несъответствуващото бие, на мястото на което би могло да блесне охолно колие. Може би това е новата униформа на монахините- дебютантки, не знам.
Райкова облечена като розов броненосец…
Когато виждам Златка Райкова облечена по този начин, си мисля за Мишелин. Но не Мишелин, който раздава мишелиновите звезди за заведения за хранене а оня, който изобразява автомобилни гуми. На сходни пластове и нюх за дебелина е дрехата, определена от Райкова. Розовото му придава още повече пухкавост, нещо като небрежно пораснало бебе, на което родителите не са съумели да сменят дрешката. От друга страна дрехата мяза на животното броненосец- тук виждаме многопластовост, която в природата може би спомага за отбрана и еластичност на индивида. Но Златка я носят на ръце, по тази причина не виждам аргументи да се облече по този начин. Чудя се има ли медицински аргументи да се носи сходен дизайн, където всичко или наподобява на дрешник от галактически филм или на пропукани напъни за оригиналност… Как да вземем за пример, бихте си обяснили горната част, имаща искания за улеснение, съблазън и е украсена с качулка, в която всяко мнение може да си свие гнездо… Бюстието ми наподобява на пенсиониран калъф от седалка а ръкавите са като от униформа на огнеборец. Според мен Златка просто би трябвало да се съблече и да стартира изначало.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ