Лорд Евгени Минчев отсече: Преслава „разкрачена” между попфолка и Кан, Драго Чая флиртува с патето Яки и още + снимки
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
Дони и Момчил го дават прекомерно ретро
Както се пееше в една българска песен- Винаги двама, постоянно, само че през днешния ден Дони и Момчил явно се срещат единствено в общи телевизионни участия. И сладкия синхрон в който съчетаваха визиите си, явно е отстъпил пред фешън разминавания. Както и телесни такива. Дони, избрал да бъде по-слабичкият в този дует, носи през днешния ден алено а другият като че ли му споделя „ ближи си сладоледа ” с едно миловидно само че старомодно костюмче, съчетано с дънки и синя риза. При Дони жилетката и черната риза изпод го приближават до облика на чудесно излеждащ келнер от епохата на ранния Балкантурист. Прическата на надарения музикант и артист търси подобие с тази на Божинов, само че както последният е споделил към този момент мъдро- когато човек самичък си знае, никой различен не знае или нещо в този ред на мисли. Очаквам Дони и Момчил да създадат нови песни и в тази връзка облеченото от тях да няма огромно значение.
Преслава- „ разкрачена ” сред попфолка и Кан
Някой е сложил Преслава в същинска фешън илюзия и превзетост, извеждаща я от жанра, в който работи. Тук е изработен опит да се приближи до естетическите условия на аления килим в Кан или даже този в Холивуд, само че достижението е непретенциозно, напрягащо и мисля- не със средствата, с които би трябвало да е направено. Виждам струпана дантелена флоралност, сбита безогледно към шията, което и придава тип на първокласен компрес. Има ли хардал под дантелата в тази област, не ни е обещано да знаем. Малко над пъпа се вие „ бяла роза ”, по-скоро сребърно цвете, на което е дадена прекомерно огромна повърхност и наподобява като пропуснат куфар на летище. Заради неналичието на един ръкав силуетът на звездата ми припомня на наклонен негоден асансьор, затънал сред поколенията. Бих желал да виждам красивите дами с това, което същински им отива а не с това, обещано им за отблъскване на номер. Защото отбитите номера постоянно смъкват номера на звездите до ниски почитателски оценки. Харесвам прическата, само че тя е съотносима към други естетически текстилни решения.
Роси Иванова и Хътчинс в черно и бяло!
Винаги е красиво да съзерцаваме хубавиците от две генерации, изключително когато няма огромна разлика във забележимата възраст. Мис България Роси Иванова, облечена в черно, с изящни черти и очи на Елизабет Тейлър, грее уважително в този кадър. Фината дреха разкрива фини ръце и съчетана с панталон разпределя вярно телесните пропорции. Прическата на Роси е постоянно прилежна, гримът пресен и непоказен. До нея бизнесдамата Мая Хътчинс е впечатляваща в риза с копчета по ръкавите и на гърба. За да се виждат, госпожата се е лишила в черното кожено яке, само че пък за окото остава коженият панталон. Това текстилно несъгласие е в действителност в основата на нейната грациозност и фешън деятелност. Макар това да наподобява като разбъркване на вода и живак, то е в действителност самоуверен метод за разчупване на границите или слагане на нови такива.
Ищар да съкрати деколтето. Що за фешън ищах?
Голям ищах за златно в Ищар. Тя заслужава същински Икар за женска роля в разминаването сред моите и нейните показа за жанр. Известната певица е разголила повече гръд, в сравнение с считам, че позволява опита и. Но нищо, това е въпреки всичко радостно увещание, че корсетите на едно по-аристократично време от дълго време не са същите. Зле разпределените пайети или лъскавата основа въобще, са като етажите на кооперация в която осветлението е на половина работещо- тук там присветват крушки, мъждукат и объркват зрението. Косите на Ищар са прекомерно светли с цел да виреят умерено в съседство с тази рокля, която заслужава по-тъмни нюанси с цел да изпъкне. В лицевата дълбочина потъва синкав грим, човек да се чуди напразни старания ли са положени или към звездата прекалено много се е пушило наргиле от сливи. Малкото украшение, като заблудено ромче в златарски магазин, седи самотно, тъжно, незабележимо и необичайно.
Драго Чая флиртува с патето Яки…?
Предраги ми Драго, одобрявам шеговития ти блузон, само че не и времето, по което го носиш. Мен в случай че питате, облеченото би трябвало да е потребно за господина преди към 35 години. И не за всеки случай, апелирам ви се, а за часовете по физическо или по ръкоделие, в случай че тогава са имали сходни. Драго, който наближава 50-те, като че ли желае да наруши добросъседските ни връзки, като театралничи с анорак върху който свободно кряка патето Яки или негова прабаба. Не е ли неканена гостенка сребърната чантичка, привързала тялото на Чая в едно тесногръдство, казано несъмнено в небуквален смисъл. Възмутителна черна препаска разделя звездното тяло диагонално, по този начин, както се реже празнична торта да речем. Ако питате някой завистник, може да каже, че на подобен верев е рязал сланина към Коледа, само че не мога како Сийке и не съм каТ тях, както би се изразил воин на Чудомир. За край ще изтъквам Богдана Карадочева, обобщаваща възприятията ми- „ Все още съм във цирка, ту рева ту си свиркам… ”
Дони и Момчил го дават прекомерно ретро
Както се пееше в една българска песен- Винаги двама, постоянно, само че през днешния ден Дони и Момчил явно се срещат единствено в общи телевизионни участия. И сладкия синхрон в който съчетаваха визиите си, явно е отстъпил пред фешън разминавания. Както и телесни такива. Дони, избрал да бъде по-слабичкият в този дует, носи през днешния ден алено а другият като че ли му споделя „ ближи си сладоледа ” с едно миловидно само че старомодно костюмче, съчетано с дънки и синя риза. При Дони жилетката и черната риза изпод го приближават до облика на чудесно излеждащ келнер от епохата на ранния Балкантурист. Прическата на надарения музикант и артист търси подобие с тази на Божинов, само че както последният е споделил към този момент мъдро- когато човек самичък си знае, никой различен не знае или нещо в този ред на мисли. Очаквам Дони и Момчил да създадат нови песни и в тази връзка облеченото от тях да няма огромно значение.
Преслава- „ разкрачена ” сред попфолка и Кан
Някой е сложил Преслава в същинска фешън илюзия и превзетост, извеждаща я от жанра, в който работи. Тук е изработен опит да се приближи до естетическите условия на аления килим в Кан или даже този в Холивуд, само че достижението е непретенциозно, напрягащо и мисля- не със средствата, с които би трябвало да е направено. Виждам струпана дантелена флоралност, сбита безогледно към шията, което и придава тип на първокласен компрес. Има ли хардал под дантелата в тази област, не ни е обещано да знаем. Малко над пъпа се вие „ бяла роза ”, по-скоро сребърно цвете, на което е дадена прекомерно огромна повърхност и наподобява като пропуснат куфар на летище. Заради неналичието на един ръкав силуетът на звездата ми припомня на наклонен негоден асансьор, затънал сред поколенията. Бих желал да виждам красивите дами с това, което същински им отива а не с това, обещано им за отблъскване на номер. Защото отбитите номера постоянно смъкват номера на звездите до ниски почитателски оценки. Харесвам прическата, само че тя е съотносима към други естетически текстилни решения.
Роси Иванова и Хътчинс в черно и бяло!
Винаги е красиво да съзерцаваме хубавиците от две генерации, изключително когато няма огромна разлика във забележимата възраст. Мис България Роси Иванова, облечена в черно, с изящни черти и очи на Елизабет Тейлър, грее уважително в този кадър. Фината дреха разкрива фини ръце и съчетана с панталон разпределя вярно телесните пропорции. Прическата на Роси е постоянно прилежна, гримът пресен и непоказен. До нея бизнесдамата Мая Хътчинс е впечатляваща в риза с копчета по ръкавите и на гърба. За да се виждат, госпожата се е лишила в черното кожено яке, само че пък за окото остава коженият панталон. Това текстилно несъгласие е в действителност в основата на нейната грациозност и фешън деятелност. Макар това да наподобява като разбъркване на вода и живак, то е в действителност самоуверен метод за разчупване на границите или слагане на нови такива.
Ищар да съкрати деколтето. Що за фешън ищах?
Голям ищах за златно в Ищар. Тя заслужава същински Икар за женска роля в разминаването сред моите и нейните показа за жанр. Известната певица е разголила повече гръд, в сравнение с считам, че позволява опита и. Но нищо, това е въпреки всичко радостно увещание, че корсетите на едно по-аристократично време от дълго време не са същите. Зле разпределените пайети или лъскавата основа въобще, са като етажите на кооперация в която осветлението е на половина работещо- тук там присветват крушки, мъждукат и объркват зрението. Косите на Ищар са прекомерно светли с цел да виреят умерено в съседство с тази рокля, която заслужава по-тъмни нюанси с цел да изпъкне. В лицевата дълбочина потъва синкав грим, човек да се чуди напразни старания ли са положени или към звездата прекалено много се е пушило наргиле от сливи. Малкото украшение, като заблудено ромче в златарски магазин, седи самотно, тъжно, незабележимо и необичайно.
Драго Чая флиртува с патето Яки…?
Предраги ми Драго, одобрявам шеговития ти блузон, само че не и времето, по което го носиш. Мен в случай че питате, облеченото би трябвало да е потребно за господина преди към 35 години. И не за всеки случай, апелирам ви се, а за часовете по физическо или по ръкоделие, в случай че тогава са имали сходни. Драго, който наближава 50-те, като че ли желае да наруши добросъседските ни връзки, като театралничи с анорак върху който свободно кряка патето Яки или негова прабаба. Не е ли неканена гостенка сребърната чантичка, привързала тялото на Чая в едно тесногръдство, казано несъмнено в небуквален смисъл. Възмутителна черна препаска разделя звездното тяло диагонално, по този начин, както се реже празнична торта да речем. Ако питате някой завистник, може да каже, че на подобен верев е рязал сланина към Коледа, само че не мога како Сийке и не съм каТ тях, както би се изразил воин на Чудомир. За край ще изтъквам Богдана Карадочева, обобщаваща възприятията ми- „ Все още съм във цирка, ту рева ту си свиркам… ”
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ