Шеф в ЧЕЗ: Предлагахме на българското правителство да влезе в сделката, но то отказа
Предлагахме на българското държавно управление да влезе в договорката за ЧЕЗ, само че то отхвърли. Това разгласи в изявление за чешкия вестник " Лидове вести " Томаш Плескач, който дава отговор за задграничните действия на компанията и е един от основните договарящи с Гинка Върбакова за опцията българската страна да взе участие в договорката.
" През 2016 година към нас се обърнаха няколко претенденти. На всички казахме, че сме признателни за интереса, само че „ ЧЕЗ Груп ” не може да продаде такива активи току-тъй. Ако решим да продадем, ще преминем през развой на асортимент. Това се случи в края на 2016 и 2017 година За това, че подобен развой тече, в България знаеха горе-долу всички ", изясни Плескач пред изданието, представен от bTV.
По думите му в началото девет компании, основани в България, са изразили предпочитание да купят ЧЕЗ.
На въпрос дали тогава българското държавно управление е поискало да се включи в договорката той дава отговор: " Напротив, ние им предлагахме това, само че българското държавно управление неведнъж го отхвърли – за което свидетелстват и публикации в разнообразни български вестници, да вземем за пример от май 2017 година ".
Плескач изяснява, че последователно описът на претендентите да купят ЧЕЗ се е стеснил, тъй като някои от тях не са имали нужните средства.
" При договарянията цената непрестанно нарастваше, с цел да доближи цената, която вътрешно бяхме определили като най-ниската допустима, при която сме подготвени да продадем. И най-после останаха двама претенденти, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише контракт с нас ", добавя той.
Плескач е безапелационен, че този претендент - " Инерком " е прочут в България най-малко от септември предходната година.
" Всички знаеха кой е „ Инерком ”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, само че въпреки това е оператор на относително огромен брой български фотоволтаични централи, не е компания без име и история ", споделя шефът в ЧЕЗ.
" Стигна се до завършването на контракта и в този миг някой в България като че ли се уплаши, не мога да си го обясня по различен метод. По мое мнение страхът лежи на първо място във обстоятелството, че се отделя собствеността върху българските ни активи и интернационалния арбитраж против българската страна ", коментира Плексач.
Той изяснява и по какъв начин се е стигнало до арбитража.
" Търпяхме дълго време. Нашето самообладание се потвърждава и от обстоятелството, че сме последният огромен вложител в електроразпределението, който стартира интернационален арбитраж. Двама други – австрийската EVN и " Енерго-про ", започнаха арбитражни процедури пред нас. Ние започнахме арбитража през 2016 година, само че преди този момент станаха доста неща. През 2009 г. българското държавно управление беше на нова партия – ГЕРБ. Нашата активност в България в същото време беше много безпроблемна. Промяната настъпи сега, когато падна държавното управление му, за което той упрекна цените на тока, а оттова и ЧЕЗ ", показва Томаш Плескач, припомняйки митингите от 2013 година
Плескач изяснява каква е разликата при отчитането и заплащането на тока в България и Чехия. Докато в България отчитането на електромерите става всеки месец, в Чехия се заплаща депозит и по-късно се получава годишна сметка, след което се доплаща разликата или се връща част от депозита. Той показва, че доста пъти са предложили да се направи смяна и в България, което съгласно него би означавало понижаване на разноските, тя по този начин и не е станала факт.
Според него един от проблемите, довел до митингите през 2013 година, е това, че след топъл ноември е пристигнал леден декември и сметките са се вдигнали доста, за някои от потребителите и със 100%.
" В този миг избухнаха спонтанни митинги, които бяха яхнати от политическата съпротива, обърнати против тогавашното държавно управление, а държавното управление ги обърна против задграничните вложители в електроенергийния бранш. Това приключи с оставката на държавното управление през февруари ", показва Плескач.
На въпрос дали ЧЕЗ е съумяла да почисти връзките си с българското държавно управление той дава отговор, че са направени опити да се откри общ език, само че те са се оказали несполучливи.
" Затова информирахме държавното управление през 2015 година, че обмисляме интернационалния арбитраж. След това има шестмесечен интервал, който разпоредбите дават на страните да се спогодят за приятелско решение на разногласието. Няколко пъти попитахме българската страна дали желае да си приказват с нас, постоянно отговорът бил не. И по този начин започнахме арбитража – през юни 2016 година От този миг нататък набъбна натискът на българските институции и власт да следят каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража. Процедурата за лишаване на лиценза на „ ЧЕЗ Електро ” стартира през април 2014 година и досега не е завършила – съвсем четири години по-късно. Това го няма на никое място в Европа – ще имаме ли причини за отнемането на лиценза, или не ", споделя още той.
Запитан дали това е неуместно от страна на българските власти Плескач споделя: " Точно по този начин. Продължаваме с интернационалния капиталов арбитраж. Ние сме на стадия, когато всяка от страните номинира собствен съдия, в този момент тече договаряне за третия съдия. Или ще се съгласим с това в околните месеци, или третият съдия ще бъде назначен от арбитражния съд, а по-късно арбитражът ще продължи ".
На въпрос дали казусът е обвързван с премиера Бойко Борисов той дава отговор, че не го свързва с никого съответно, тъй като са работили в България с разнообразни държавни управления.
За арбитража загатва и чешкото издание " Хосподарски вести ". Според негови източници обаче той може да се окаже същински препъникамък за влизането на българската страна в договорката с ЧЕЗ, тъй като в контракта има уговорка, задължаваща купувача да сътрудничи по делото против България.
Ако искът против България бъде задоволен, компенсацията може да доближи 600 млн. евро.
" Представете си по какъв начин ще се съгласим притежател на българската ни компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", изяснява източникът на изданието.
По данни на " Хосподарски вести " от ЧЕЗ готвят нова тактика - да се съгласят българската страна да получи надзорен пакет акции, само че единствено в случай че заплати компенсацията по делото в арбитражния съд.
" През 2016 година към нас се обърнаха няколко претенденти. На всички казахме, че сме признателни за интереса, само че „ ЧЕЗ Груп ” не може да продаде такива активи току-тъй. Ако решим да продадем, ще преминем през развой на асортимент. Това се случи в края на 2016 и 2017 година За това, че подобен развой тече, в България знаеха горе-долу всички ", изясни Плескач пред изданието, представен от bTV.
По думите му в началото девет компании, основани в България, са изразили предпочитание да купят ЧЕЗ.
На въпрос дали тогава българското държавно управление е поискало да се включи в договорката той дава отговор: " Напротив, ние им предлагахме това, само че българското държавно управление неведнъж го отхвърли – за което свидетелстват и публикации в разнообразни български вестници, да вземем за пример от май 2017 година ".
Плескач изяснява, че последователно описът на претендентите да купят ЧЕЗ се е стеснил, тъй като някои от тях не са имали нужните средства.
" При договарянията цената непрестанно нарастваше, с цел да доближи цената, която вътрешно бяхме определили като най-ниската допустима, при която сме подготвени да продадем. И най-после останаха двама претенденти, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише контракт с нас ", добавя той.
Плескач е безапелационен, че този претендент - " Инерком " е прочут в България най-малко от септември предходната година.
" Всички знаеха кой е „ Инерком ”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, само че въпреки това е оператор на относително огромен брой български фотоволтаични централи, не е компания без име и история ", споделя шефът в ЧЕЗ.
" Стигна се до завършването на контракта и в този миг някой в България като че ли се уплаши, не мога да си го обясня по различен метод. По мое мнение страхът лежи на първо място във обстоятелството, че се отделя собствеността върху българските ни активи и интернационалния арбитраж против българската страна ", коментира Плексач.
Той изяснява и по какъв начин се е стигнало до арбитража.
" Търпяхме дълго време. Нашето самообладание се потвърждава и от обстоятелството, че сме последният огромен вложител в електроразпределението, който стартира интернационален арбитраж. Двама други – австрийската EVN и " Енерго-про ", започнаха арбитражни процедури пред нас. Ние започнахме арбитража през 2016 година, само че преди този момент станаха доста неща. През 2009 г. българското държавно управление беше на нова партия – ГЕРБ. Нашата активност в България в същото време беше много безпроблемна. Промяната настъпи сега, когато падна държавното управление му, за което той упрекна цените на тока, а оттова и ЧЕЗ ", показва Томаш Плескач, припомняйки митингите от 2013 година
Плескач изяснява каква е разликата при отчитането и заплащането на тока в България и Чехия. Докато в България отчитането на електромерите става всеки месец, в Чехия се заплаща депозит и по-късно се получава годишна сметка, след което се доплаща разликата или се връща част от депозита. Той показва, че доста пъти са предложили да се направи смяна и в България, което съгласно него би означавало понижаване на разноските, тя по този начин и не е станала факт.
Според него един от проблемите, довел до митингите през 2013 година, е това, че след топъл ноември е пристигнал леден декември и сметките са се вдигнали доста, за някои от потребителите и със 100%.
" В този миг избухнаха спонтанни митинги, които бяха яхнати от политическата съпротива, обърнати против тогавашното държавно управление, а държавното управление ги обърна против задграничните вложители в електроенергийния бранш. Това приключи с оставката на държавното управление през февруари ", показва Плескач.
На въпрос дали ЧЕЗ е съумяла да почисти връзките си с българското държавно управление той дава отговор, че са направени опити да се откри общ език, само че те са се оказали несполучливи.
" Затова информирахме държавното управление през 2015 година, че обмисляме интернационалния арбитраж. След това има шестмесечен интервал, който разпоредбите дават на страните да се спогодят за приятелско решение на разногласието. Няколко пъти попитахме българската страна дали желае да си приказват с нас, постоянно отговорът бил не. И по този начин започнахме арбитража – през юни 2016 година От този миг нататък набъбна натискът на българските институции и власт да следят каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража. Процедурата за лишаване на лиценза на „ ЧЕЗ Електро ” стартира през април 2014 година и досега не е завършила – съвсем четири години по-късно. Това го няма на никое място в Европа – ще имаме ли причини за отнемането на лиценза, или не ", споделя още той.
Запитан дали това е неуместно от страна на българските власти Плескач споделя: " Точно по този начин. Продължаваме с интернационалния капиталов арбитраж. Ние сме на стадия, когато всяка от страните номинира собствен съдия, в този момент тече договаряне за третия съдия. Или ще се съгласим с това в околните месеци, или третият съдия ще бъде назначен от арбитражния съд, а по-късно арбитражът ще продължи ".
На въпрос дали казусът е обвързван с премиера Бойко Борисов той дава отговор, че не го свързва с никого съответно, тъй като са работили в България с разнообразни държавни управления.
За арбитража загатва и чешкото издание " Хосподарски вести ". Според негови източници обаче той може да се окаже същински препъникамък за влизането на българската страна в договорката с ЧЕЗ, тъй като в контракта има уговорка, задължаваща купувача да сътрудничи по делото против България.
Ако искът против България бъде задоволен, компенсацията може да доближи 600 млн. евро.
" Представете си по какъв начин ще се съгласим притежател на българската ни компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", изяснява източникът на изданието.
По данни на " Хосподарски вести " от ЧЕЗ готвят нова тактика - да се съгласят българската страна да получи надзорен пакет акции, само че единствено в случай че заплати компенсацията по делото в арбитражния съд.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ