Великите учители – мъдростта, която не изтлява
Предизвикателството да събереш пророците и мислителите на човешката цивилизация на една словесна сцена е в действителност огромно прелъщение. Позволил си го е писателят Йото Пацов , чиято книга „ Великите мислители ” (изд. „ Потайниче ”, 2018) беше показана на 31 януари в Столичната библиотека. В солидния историко-биографичен том (с детайли на журналистика и фикционалност) ще прочетем очерци за Иисус Христос, Мохамед, Буда, Заратустра, Лао Дзъ, Кришна, Хермес Трисмегист, Кецалкоатъл, Мойсей, Залмокис, Йоан Предтеча, Конфуций, Гилгамеш, Джина Махавир. Приносът на родната просвета е зачетен с метафизичен обговорен животопис за Орфей, Кирил и Методий, Петър Дънов. Включени са и десетки известни притчи, преразказани от създателя, в които е заложено нравствено и общочовешко обръщение – за мястото под слънцето на всеки от нас.
Премиерата на книгата събра освен интересуващи се от проблематиката, само че и десетки писатели, учени, музиканти, философи. Защо и по какъв начин се роди концепцията за тази книга? На този въпрос Йото Пацов отговори по този начин: „ Случи ми се преди време да попадна на най-многолюдния набожен празник в историята на човечеството – Маха Кхумба Мела, Индия, където се бяха събрали 93 милиона души, с цел да почетат своите и непознати богове. Тогава взех решение да напиша тази книга, която е моят реверанс към всички тези християни, мохамедани, индуси, будисти, джайни, които в действителност са братя, тъй като са бозали от Кравата на мъдростта. ”
За книгата приказваха Валентина Радинска, Николай Милчев и проф. Атанас Куртев. Събитието се водеше от преподавателката Цветана Милчева : „ Тази книга е необикновен източник на информация, поднесена от един сладкодумец. Йото е публицист, публицист, странник, авантюрист, който постоянно може да те изненада. В пътуването сред страниците ние ще намерим себе си – сред мистиката, съзерцанието, равновесието, дииалога. ”
Валентина Радинска обрисува по автентичен метод имиджа на създателя: „ Видът на този човек, който наподобява по едно и също време на трапер и свещеник, напълно не ви лъже. Той е по нещо и от двете, тъй като е обвързван с природата. От нейната непорочност и неотменни закони духовният човек черпи опит и като го преработва, събира златните зърна на мъдростта. Тази книга е второ, допълнено издание – един възвишен мавзолей, в който той е обрисувал поетично обектите на своите есета. ”
Проф. Атанас Куртев приказва за метаморфозите в света сред религиите и обществата, в които българите би трябвало да намерят своето място: „ Тези велики учители са обрисували векторите за развиването на човеството, които през днешния ден са мощно изкривени от либерализма и глобализма, от водачи, които желаят да сложат ръка върху цялото човешко притежание, да изтрият националните култури, като ни постановат всеобщата просвета. Тази книга е точно за просвещение на народа ни, за запазване на младото потомство от фалша на псевдотеорите на европейските глобалисти. ”
Премиерата на книгата събра освен интересуващи се от проблематиката, само че и десетки писатели, учени, музиканти, философи. Защо и по какъв начин се роди концепцията за тази книга? На този въпрос Йото Пацов отговори по този начин: „ Случи ми се преди време да попадна на най-многолюдния набожен празник в историята на човечеството – Маха Кхумба Мела, Индия, където се бяха събрали 93 милиона души, с цел да почетат своите и непознати богове. Тогава взех решение да напиша тази книга, която е моят реверанс към всички тези християни, мохамедани, индуси, будисти, джайни, които в действителност са братя, тъй като са бозали от Кравата на мъдростта. ”
За книгата приказваха Валентина Радинска, Николай Милчев и проф. Атанас Куртев. Събитието се водеше от преподавателката Цветана Милчева : „ Тази книга е необикновен източник на информация, поднесена от един сладкодумец. Йото е публицист, публицист, странник, авантюрист, който постоянно може да те изненада. В пътуването сред страниците ние ще намерим себе си – сред мистиката, съзерцанието, равновесието, дииалога. ”
Валентина Радинска обрисува по автентичен метод имиджа на създателя: „ Видът на този човек, който наподобява по едно и също време на трапер и свещеник, напълно не ви лъже. Той е по нещо и от двете, тъй като е обвързван с природата. От нейната непорочност и неотменни закони духовният човек черпи опит и като го преработва, събира златните зърна на мъдростта. Тази книга е второ, допълнено издание – един възвишен мавзолей, в който той е обрисувал поетично обектите на своите есета. ”
Проф. Атанас Куртев приказва за метаморфозите в света сред религиите и обществата, в които българите би трябвало да намерят своето място: „ Тези велики учители са обрисували векторите за развиването на човеството, които през днешния ден са мощно изкривени от либерализма и глобализма, от водачи, които желаят да сложат ръка върху цялото човешко притежание, да изтрият националните култури, като ни постановат всеобщата просвета. Тази книга е точно за просвещение на народа ни, за запазване на младото потомство от фалша на псевдотеорите на европейските глобалисти. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ