Предизвикателствата пред НАТО са много разнообразни, трудно предвидими и страхотно

„ Предизвикателствата пред НАТО са доста разнородни, мъчно предвидими и ужасно динамични “. Това съобщи ген. пред БГНЕС. Генералът от запаса e боен водач, който има над 1 200 летателни часа. Пилотирал е изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29. Летял е на F-16, Грипен, Еврофайтър. Ген. Попов беше пълководец на изтребителната авиобаза Граф Игнатиево, пълководец на Военновъздушните ни сили и шеф на защитата. Бил е шеф на щаба на Центъра на НАТО за взаимната подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията, Бидгошч, Полша. Бил е и заместник-началник на щаба на Военновъздушния съставен елемент „ Юг ” на НАТО, Измир, Турция.
Ген. Попов разделя провокациите в няколко аспекта. „ Първо в световен аспект – изместване на центъра на тежестта в стопански и военнотехнически аспект на изток. Според някои предвиждания, може би към 2030 година Брутният вътрешен артикул на Китай ще бъде еднакъв на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати. Имаме съществено повишаване на Брутният вътрешен продукт на Индия, страните от Индокитай, допустимо е Брутният вътрешен продукт на Китай идващите 2-3 десетилетия да надмине този на Съединени американски щати. С развиването на стопанската система се трансформират и политическите упоритости, а това може да се отрази и на военните упоритости като инструмент за решение на политически рецесии. Така че това е един сериозен проблем към страните-членки на НАТО “, уточни Константин Попов. Той добави, че други проблеми са свързани с тероризъм, киберсигурност, миграция, пандемия. „ Но всички тези рецесии и провокации, които има пред страните-членки на НАТО могат да ускорят и да забавят процеса на изместване на центъра на тежестта и намиране на нов баланс на силите в дълготраен проект “, предизвести той.
Генерал Попов: Имаше условие парите за изтребителите да се платят вкупом, взехме вярното решение
Избрахме сигурност. Така разяснява в „ Тази събота ” по Би Ти Ви утвърдената от Народното събрание договорка за пазаруване на осем изтребит...
Едно от провокациите за него е и намиране на бързи работни решения в НАТО и търсене на единение. „ Виждаме, че в рецесии като пандемията и миграцията, националното избуя, всяка страна стартира да търси независими решения и това всява спор вътре в единството на НАТО, и Европейски Съюз. Тези провокации, несъмнено, не заплашват целостта на нацията, на бъдещето й като битие, и по тази причина тези национални, независими решения, сякаш се одобряват малко по-лесно. Възможно е даже през идната година да имаме провокации, за които не знаем. И тук изводът, който може да си създадем е, че без значение от това, че са разнообразни провокации, ние би трябвало да се стремим да работим дружно, тъй като центърът на тежестта на един съюз като Европейски Съюз, като НАТО – това е единството. Разруши ли се единството, се губи силата на съюза и се губят неговите качества да отреагира на всевъзможни провокации “, показва ген. Попов, който е и ръководител на парламентарната комисия по защита.
Алиансът – това са страните, акцентира генералът и добави, че НАТО сме всички ние – страните, които сме подписали Вашингтонския контракт. „ Тече доста сериозен спор, търсят се доста съществени решения  за това по какъв начин ние виждаме света след 10 -15, и повече години, какво е нашето място в този свят и от там нататък какви решения би трябвало да се намерят. Защото примерно COVID-кризата допуска решения освен в областта на опазването на здравето, тя дава отражение и на стопанска система, обществена политика, финансовата сфера и други. Генералният секретар на НАТО сподели, че ние не би трябвало да позволяваме този вид рецесии да се трансфорат в рецесии на сигурността, тъй като това е доста допустимо. Ако една такива рецесия каквато е пандемията, каквато е миграцията, другите страни се оправят по друг метод и излязат в друго състояние спрямо останалите,  може да се сътвори един дисонанс, който може да породи нови упоритости. Така че ние би трябвало да намерим опция бързо да решаваме проблемите до момента в който не са станали проблеми на сигурността “, съобщи той.
Колкото до това по какъв начин COVID-кризата, ще се отрази върху военните бюджети за 2021 година, специалистът не скри, че е хубаво когато приказваме за това, че има съществени провокации за бъдещето, защитата да бъде приоритет. „ И то да бъде приоритет освен за някои от страните, а за цялата общественост и освен един да носи тежестта. Това е честното и честно отношение към проблемите за бъдещето. Няма метод след една такава рецесия, когато стопанските системи на всички страни са наранени, да желаеме доста съществено увеличение на бюджета. Ние би трябвало да се стремим към по този начин направените проекти за постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и по принцип отношението на политическите водачи, на водачите в обществото като цяло би трябвало да бъде съществено към защитата и сигурността. Те са дотолкоз значими, че са свързани със съществуването и бъдещето на нацията и страната. Да, може би като безспорна стойност бюджетите за защита на паднат, защото Брутният вътрешен продукт ще падне във всички страни, само че не би трябвало да падат като % и най-много като отношение към защитата “, уточни той.
За България, съответно, Константин Попов сподели, че в проектобюджета за следващата година защитата е включена като приоритет. „ Това е извънредно похвално, най-малко от моя позиция, и това се случва към този момент за третата поредна година. Това ни дава съображение, че в Народното събрание сме намерили единодушие и защитата би трябвало да бъде приоритет и през 2021 година. Просто ситуацията е такава и ни го постанова. И който и да пристигна на власт ще би трябвало да се преценява. Аз съм сигурен и уверен, че тази политика ще бъде продължена и ние в действителност ще достигнем 2% от Брутният вътрешен продукт за защита през 2024 година “, уточни той.
Ген. Попов: Не е правилно, че с Румен Радев сме били врагове
„ С Румен Радев в професионален проект сме се движили постоянно дружно и в случай че имаше някакво несъгласия сред нас, това щеше да се отра...
Според него е време да се мисли за вторите 8 самолета F-16 и освен за това. „ Трябва навреме да се вземат и решения по какъв начин ще протече подготовката в България на летци, инжинерно-технически състав, които да отидат оптимално готови в Съединени американски щати. Трябва да се види каква инфраструктура да се построи и то в избраните периоди. Трябва да се намерения навреме и за бъдещата употреба на първите добити F-16 и естествено би трябвало да се мисли за подготовката за нов контракт за вторите 8 самолета. Това изисква много време, много старания и в края на краищата пък не зависи единствено от нас – и това би трябвало да го имаме поради “, сподели той.
Според ген. Попов, колкото по-своевременно се реши въпросът, по кое време да бъдат доставени в България вторите 8 самолета, толкоз по-добре. “Много по-добре е когато имаш една пълнокръвна ескадрила, която да води подготовката си дружно, с цел да може да доближи оперативните си качества в избрания период. Но с доставката на вторите 8 самолета напълно няма да значи, че ескадрилата ще бъде с задоволително оперативни качества. Ще й трябват още 2-3 години за достигането на цялостните оперативни качества ”, акцентира той.