Алфа Рисърч: ГЕРБ-23.4%; ПП-17.5%; ДПС-10.9%; БСП-9.8%; Възраждане-9.5%; ДБ-7,5%; Български възход-4,2%
Предизборната акция започва с превес на ГЕРБ (23.4%) пред главния съперник Продължаваме промяната (17.5%) от съвсем шест процентни пункта. ГЕРБ бележи лека готовност по отношение на последното изследване на организацията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при Политическа партия. Политическа партия могат да изгубят към 250 хиляди от миналогодишните си гласоподаватели, които тогава направиха избора си в интерес на новата групировка, само че в този момент се разпръскват в необятен политически набор, както вляво, по този начин и вдясно. Това демонстрира изследване на електоралните настройки на Алфа Рисърч месец преди изборите на 2 октомври.
На трета позиция се подрежда Движение за права и свободи с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. Както всекидневно преди избори, Движението стартира да активизира гласоподавателите си и реализира по-висок резултат по отношение на предишни изследвания. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и Възраждане (9.5%). Българска социалистическа партия, също както и Политическа партия, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални вреди от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават. Освен това, началото на акцията демонстрира, че и Политическа партия навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии, в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели. Възраждане, от своя страна, има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, остават в този момент по-назад в целите на хората.
Демократична България (7,5%) гладко върви нагоре, за което й оказват помощ две условия. Първо, разочарованието на част от гласоподавателите от Политическа партия, които се връщат в този момент към Демократична България. И второ, радикализирането на Политическа партия, на чийто декор Демократична България се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция, партия.
Това са шестте партии, които с огромна доза сигурност можем да кажем, че ще участват в 48ия парламент. Още две партии са на ръба. Български напредък на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна - дали ще запазят гласоподавателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - Българска социалистическа партия, „ Изправи се България "... Има Такъв Народ, която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност - 3.9%. Специфичното за гласоподавателите на тази партия е, че имат прекомерно прочувствен избор - бързо се активизират, само че и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения.
(Не)вероятните управнически други възможности: Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната - „ към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? " 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са - инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%). Разбираемо, най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните. Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Рейтинги и доверие: В спешни обстановки като актуалната, разочарованието от едни политици доста постоянно е съпроводено от транспорт на доверие и очаквания към ново потомство, или нови лица политици, каквато беше обстановката през 2021г. Кампания 2022 започва обаче със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните на 2-ри октомври избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е „ кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван ".
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
С оглед освен на актуалните избори, само че и на капацитета за решение на рецесии след тях, следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество, е извънредно рисков фактор. Най-малкото, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати, ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка.
Избирателната интензивност: На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2млн.600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса „ какво държавно управление е допустимо след изборите ", се обрисува като един от главните движещи фактори в акция 2022.
Настоящото проучване е извършено в интервала 27 август - 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник:БГНЕС
На трета позиция се подрежда Движение за права и свободи с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. Както всекидневно преди избори, Движението стартира да активизира гласоподавателите си и реализира по-висок резултат по отношение на предишни изследвания. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и Възраждане (9.5%). Българска социалистическа партия, също както и Политическа партия, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални вреди от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават. Освен това, началото на акцията демонстрира, че и Политическа партия навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии, в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели. Възраждане, от своя страна, има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, остават в този момент по-назад в целите на хората.
Демократична България (7,5%) гладко върви нагоре, за което й оказват помощ две условия. Първо, разочарованието на част от гласоподавателите от Политическа партия, които се връщат в този момент към Демократична България. И второ, радикализирането на Политическа партия, на чийто декор Демократична България се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция, партия.
Това са шестте партии, които с огромна доза сигурност можем да кажем, че ще участват в 48ия парламент. Още две партии са на ръба. Български напредък на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна - дали ще запазят гласоподавателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - Българска социалистическа партия, „ Изправи се България "... Има Такъв Народ, която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност - 3.9%. Специфичното за гласоподавателите на тази партия е, че имат прекомерно прочувствен избор - бързо се активизират, само че и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения.
(Не)вероятните управнически други възможности: Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната - „ към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? " 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са - инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%). Разбираемо, най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните. Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Рейтинги и доверие: В спешни обстановки като актуалната, разочарованието от едни политици доста постоянно е съпроводено от транспорт на доверие и очаквания към ново потомство, или нови лица политици, каквато беше обстановката през 2021г. Кампания 2022 започва обаче със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните на 2-ри октомври избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е „ кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван ".
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
С оглед освен на актуалните избори, само че и на капацитета за решение на рецесии след тях, следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество, е извънредно рисков фактор. Най-малкото, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати, ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка.
Избирателната интензивност: На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2млн.600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса „ какво държавно управление е допустимо след изборите ", се обрисува като един от главните движещи фактори в акция 2022.
Настоящото проучване е извършено в интервала 27 август - 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник:БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ