В САЩ записаха рекорд – най-дългият период с блокирано правителство и финанси
Предишният връх бе открит отново при ръководство на Доналд Тръмп
В политиката има моменти, когато историята като че ли се самоповтаря – само че не като сантиментална прочувственост, а като строга присъда. Днес подобен миг следим оттатък Океана. Най-мощната народна власт в света, знак на институционална непоклатимост и разумен държавен модел, стои парализирана. Американското държавно управление е в обсада към този момент 36-и ден – нов народен връх на Съединени американски щати.
Тази нова епохална граница не е плод на естествена злополука, нито на геополитически потрес. Тя е резултат от това, което античните философи биха нарекли конфликт на егоистични добродетели – битката сред сякаш високите правила на две велики партии, които обаче, превърнати в оръжие, поразяват личната страна. Започналата на 1 октомври обсада бе провокирана от неспособността на Конгреса да се съгласи по финансирането на държавното управление. Демократи и републиканци – двете политически армии на американския блян – се оказаха в окопи, от които отхвърлят да излязат без победа.
Резултатът? Хиляди държавни чиновници, оставени без заплати. Милиони американци – без съществени услуги. Тревоги, които полепват по публичното схващане като прахуляк по обувки в неизчистен кулоар на властта. С днешна дата настоящите опасения са за усложнен въздушен превоз, за разлюляване на сериозни инфраструктури, за ерозия на доверие в институции, които дълго са били модел за света.
Сенатът гласоподава над дузина пъти за едно и също краткосрочно финансиране. И всякога – без резултат. Процедурни борби, идейни ултиматуми – всичко, с изключение на политическа мъдрост. Демократите упорстват за удължение на дотациите за опазване на здравето на жители с ниски приходи. Републиканците отвръщат с обвиняването, че страната е взета за пленник в името на политически каприз. А времето тече непреклонно и без сантименти.
Предишният връх бе открит отново при ръководство на Доналд Тръмп, през първия му президентски мандат – 35 дни, които тогава изглеждаха като исторически най-много. Днес той е надминат.
На хоризонта въпреки всичко свети вяра – или по-скоро гледище за вяра. Денят на благодарността наближава. Той се отбелязва на 27 ноември. Това е народен празник, предназначен да събира, да изцелява раздялите, да подсеща за споделената орис. Американците чакат своите избраници да се откажат от идеологическата горделивост и да прегърнат държавническата отговорност не по-късно от тази дата.
В политиката има моменти, когато историята като че ли се самоповтаря – само че не като сантиментална прочувственост, а като строга присъда. Днес подобен миг следим оттатък Океана. Най-мощната народна власт в света, знак на институционална непоклатимост и разумен държавен модел, стои парализирана. Американското държавно управление е в обсада към този момент 36-и ден – нов народен връх на Съединени американски щати.
Тази нова епохална граница не е плод на естествена злополука, нито на геополитически потрес. Тя е резултат от това, което античните философи биха нарекли конфликт на егоистични добродетели – битката сред сякаш високите правила на две велики партии, които обаче, превърнати в оръжие, поразяват личната страна. Започналата на 1 октомври обсада бе провокирана от неспособността на Конгреса да се съгласи по финансирането на държавното управление. Демократи и републиканци – двете политически армии на американския блян – се оказаха в окопи, от които отхвърлят да излязат без победа.
Резултатът? Хиляди държавни чиновници, оставени без заплати. Милиони американци – без съществени услуги. Тревоги, които полепват по публичното схващане като прахуляк по обувки в неизчистен кулоар на властта. С днешна дата настоящите опасения са за усложнен въздушен превоз, за разлюляване на сериозни инфраструктури, за ерозия на доверие в институции, които дълго са били модел за света.
Сенатът гласоподава над дузина пъти за едно и също краткосрочно финансиране. И всякога – без резултат. Процедурни борби, идейни ултиматуми – всичко, с изключение на политическа мъдрост. Демократите упорстват за удължение на дотациите за опазване на здравето на жители с ниски приходи. Републиканците отвръщат с обвиняването, че страната е взета за пленник в името на политически каприз. А времето тече непреклонно и без сантименти.
Предишният връх бе открит отново при ръководство на Доналд Тръмп, през първия му президентски мандат – 35 дни, които тогава изглеждаха като исторически най-много. Днес той е надминат.
На хоризонта въпреки всичко свети вяра – или по-скоро гледище за вяра. Денят на благодарността наближава. Той се отбелязва на 27 ноември. Това е народен празник, предназначен да събира, да изцелява раздялите, да подсеща за споделената орис. Американците чакат своите избраници да се откажат от идеологическата горделивост и да прегърнат държавническата отговорност не по-късно от тази дата.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ




