В „Думи на надежда“: Лицемерието – болест на душата
" Преди всичко се пазете от фарисейския мая, който е двуличие "
Тезидумина Господ Исус Христос от 12 глава на Евангелието на деятел Лука употребява свещеник Живко Тончев с цел да показа тематиката на седмичната си графа „ Думи на вяра “, в която преглежда лицемерието като заболяване на душата. По думите му, то може да има разнообразни проявления и цитира още веднъж думите на Исус от така наречен Проповед на планината:
„ А ти, когато правиш лепта, не тръби пред себе си, както вършат лицемерите по синагогите и по улиците, с цел да ги хвалят хората. Те към този момент са получили своята премия. И когато се молите не бъдете като лицемерите, които обичат да стоят по синагогите с цел да ги виждат индивидите – получили се към този момент своята премия. А ти влез във вътрешната си стаичка си се помоли на своя Отец, Който е в скрито. И твоят Отец, който вижда в скрито, ще те възнагради. И в случай че постите не бъдете като лицемерите, тъй като те помрачават лицата си с цел да ги виждат индивидите – те към този момент са получили своята премия “, Евангелие на Матей, глава 6.
„ Лицемерието е лицемерие, липса на откровеност, неестественост, маска, фалш. На гръцки думата хипокритис се е употребила доста постоянно за сценичен артист. Но въпросът е, за какво желаеме да ни харесват хората, да ни виждат - истината, че когато получаваме похвали, ние храним егото си и му оказваме помощ да пораства. Храним възприятието си на значителност и славолюбието. А Господ Исус Христос е бил доста изострен особено към лицемерите, които са показали, че са духовни водачи и цялостни с добродетели. Даже ги назовава „ варосани гробници, изглеждате добре извън, а от вътрешната страна сте цялостни с мъртвешки кости “, т.е. очевидно изглеждате праведни, а от вътрешната страна сте цялостни с нечестие “, разяснява свещеник Тончев и задава въпросите:
Защо да претендираме, че сме доброжелателни, когато от вътрешната страна злобеем? Защо видимо се радваме на непознатите триумфи, а в действителност завиждаме? Защо, до момента в който пред хората се представяме като великодушни, от вътрешната страна сме алчни?
Според него лицемерието може да се прояви на няколко стадия. Единият от тях е желанието за показване пред хората с друг от същинския ни облик. Другият е, когато лицемерието цели да сложи клопка.
„ И като Го следиха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, с цел да уловят някоя Негова дума, с цел да Го предадат на началството и на властта на шефа. И те Го попитаха: Учителю, знаем, че право приказваш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, само че учиш Божия път съгласно истината. Право ли е за нас да даваме налог на Кесаря, или не? А Той разбра лукавството им, и сподели: Покажете ми един динарий. Чий облик и надпис има? И те споделиха: Кесарев. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. И зачудени на отговора Му, те млъкнаха “, евангелие на Лука, глава 20.
„ Това е образец, в който лицемерието се демонстрира с цел да постави клопка. Проява на двуличие може да бъде маскирана зад положително дело за другия, само че в действителност задачата е, посредством хвалебствие да придобием персонална полза. Не инцидентно деятел Павел приканва „ любовта ви дано бъде нелицемерна. Затова в връзките ни с хората е добре да изпитваме сърцата си, какви са подбудите за дейностите ни. Крайност е и противоположното - да твърдим, че не ни пука от никого или да се гордеем с пороците си “, смята свещеник Живко Тончев и предлага лекарство и за лицемерието - за негочуйте повечев звуковия файл:
Тезидумина Господ Исус Христос от 12 глава на Евангелието на деятел Лука употребява свещеник Живко Тончев с цел да показа тематиката на седмичната си графа „ Думи на вяра “, в която преглежда лицемерието като заболяване на душата. По думите му, то може да има разнообразни проявления и цитира още веднъж думите на Исус от така наречен Проповед на планината:
„ А ти, когато правиш лепта, не тръби пред себе си, както вършат лицемерите по синагогите и по улиците, с цел да ги хвалят хората. Те към този момент са получили своята премия. И когато се молите не бъдете като лицемерите, които обичат да стоят по синагогите с цел да ги виждат индивидите – получили се към този момент своята премия. А ти влез във вътрешната си стаичка си се помоли на своя Отец, Който е в скрито. И твоят Отец, който вижда в скрито, ще те възнагради. И в случай че постите не бъдете като лицемерите, тъй като те помрачават лицата си с цел да ги виждат индивидите – те към този момент са получили своята премия “, Евангелие на Матей, глава 6.
„ Лицемерието е лицемерие, липса на откровеност, неестественост, маска, фалш. На гръцки думата хипокритис се е употребила доста постоянно за сценичен артист. Но въпросът е, за какво желаеме да ни харесват хората, да ни виждат - истината, че когато получаваме похвали, ние храним егото си и му оказваме помощ да пораства. Храним възприятието си на значителност и славолюбието. А Господ Исус Христос е бил доста изострен особено към лицемерите, които са показали, че са духовни водачи и цялостни с добродетели. Даже ги назовава „ варосани гробници, изглеждате добре извън, а от вътрешната страна сте цялостни с мъртвешки кости “, т.е. очевидно изглеждате праведни, а от вътрешната страна сте цялостни с нечестие “, разяснява свещеник Тончев и задава въпросите:
Защо да претендираме, че сме доброжелателни, когато от вътрешната страна злобеем? Защо видимо се радваме на непознатите триумфи, а в действителност завиждаме? Защо, до момента в който пред хората се представяме като великодушни, от вътрешната страна сме алчни?
Според него лицемерието може да се прояви на няколко стадия. Единият от тях е желанието за показване пред хората с друг от същинския ни облик. Другият е, когато лицемерието цели да сложи клопка.
„ И като Го следиха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, с цел да уловят някоя Негова дума, с цел да Го предадат на началството и на властта на шефа. И те Го попитаха: Учителю, знаем, че право приказваш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, само че учиш Божия път съгласно истината. Право ли е за нас да даваме налог на Кесаря, или не? А Той разбра лукавството им, и сподели: Покажете ми един динарий. Чий облик и надпис има? И те споделиха: Кесарев. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. И зачудени на отговора Му, те млъкнаха “, евангелие на Лука, глава 20.
„ Това е образец, в който лицемерието се демонстрира с цел да постави клопка. Проява на двуличие може да бъде маскирана зад положително дело за другия, само че в действителност задачата е, посредством хвалебствие да придобием персонална полза. Не инцидентно деятел Павел приканва „ любовта ви дано бъде нелицемерна. Затова в връзките ни с хората е добре да изпитваме сърцата си, какви са подбудите за дейностите ни. Крайност е и противоположното - да твърдим, че не ни пука от никого или да се гордеем с пороците си “, смята свещеник Живко Тончев и предлага лекарство и за лицемерието - за негочуйте повечев звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ