Дипломат: Миграцията на украинци прикрива демографския срив на Ев...
Преди всичко имиграцията на хора от Украйна оказа помощ на Европейски Съюз да излезе от демографския спад, който стана най-очевиден през годините на ковид–кризата 2020 и 2021 година с понижение на популацията от 1,5 милиона, само че наклонността беше явна доста преди този момент. Отрицателната наклонност в целия Европейски Съюз е от 2012 година Фактът, че популацията на ЕС-27 е повишено с към 7 милиона души от този момент се дължи напълно на непрекъснато позитивен миграционен баланс. През 2019 година единствено 8 от 27-те страни в Европейски Съюз са записали повече раждания. Нито една страна от Европейски Съюз не реализира междинната раждаемост от 2,1 деца на жена, нужна за демографския баланс без имиграция. Във Франция този по този начин наименуван коефициент на раждаемост е бил най-голям през 2022 година - 1,79, а най-нисък в Испания - 1,16 и Малта - 1,08. Германия заема приблизително място в класацията с 1.46.
Растеж на запад, стесняване на изток
Погледът към обособените страни от Европейски Съюз разкрива трагични разлики в националните развития.
Населението на Холандия е повишено от 15,07 милиона на 17,9 милиона сред 1991 и 2023 година, т.е. с 18,8 %. През упоменатия интервал Франция записва нарастване на популацията си от съвсем 17 %, от 58,56 милиона на 68,4 милиона. Швеция, която имаше единствено 8,61 милиона поданици през 1991 година, доближи 10,55 милиона в края на 2023 година, което е нарастване от 22,5 %. А популацията на Австрия също нараства доста по-бързо от това на Германия, от 7,75 милиона през 1991 година на 9,15 милиона през 2023 година, т.е. с 18 %. Особено удивително е нарастването на популацията на Испания от 38,97 милиона на 48,6 милиона, което подхожда на нарастване от 24,7 %.
Ситуацията в източните страни на Европейски Съюз е доста по-различна. Държавите, граничещи с главните страни на Европейски Съюз, т.е. Полша, Чехия, Унгария и Словакия, записват много дребни статистически придвижвания на популацията в интервала 1991-2023 година, Полша да вземем за пример минус от 4,3%, Чешката република нарастване от 5,7%. Страните се възползваха от обширни директни вложения от западни компании. Тези, които са намерили работа в прилежащи западни страни, постоянно пътуват всекидневно или седмично и са запазили центъра на живота си в родната си страна.
Бившите страни от по този начин наречения Източен блок в североизточната и югоизточната част на Европейски Съюз - Румъния, България, Хърватия, Латвия и Литва - претърпяха трагичен спад в популацията. В България популацията е намаляло от 8,63 милиона на 6,44 милиона, т.е. с 25,4%. Към края на 2023 година Румъния е изгубила съвсем 4 милиона от популацията си от 1991 година от 23 милиона, което подхожда на минус от 17,1%. Според Евростат 1,87 милиона души към момента са живели в Латвия, която с повърхност от 64 000 квадратни километра е повече от два пъти по-голяма от Белгия, на 1 януари 2024 година, с 29,4% по-малко, в сравнение с през 1991 година и съвсем 10 милиона по-малко, в сравнение с в Белгия. Литва е изгубила 22,2% от жителите си от 1991 година и през днешния ден към момента има 2,88 милиона. Населението на Хърватия е намаляло от 4,68 милиона на 3,86 милиона, т.е. със 17,5%. Тази загуба на население в страните от външната източна външна страна на Европейски Съюз се изяснява, от една страна, със забележителния остатък на смъртни случаи. През 2022 година броят на умрелите на 1000 поданици в България, Латвия и Литва е бил почти два пъти по-висок от броя на ражданията, а в Хърватия и Румъния е бил напълно малко по-нисък.
Но същинската причина за този дисбаланс е емиграцията към по-богатите страни на Европейски Съюз, която се компенсира само от забележителна имиграция – от беларуси и украинци – в тази ситуация с Литва. Много младежи на нормалната възраст за основаване на семейство са напуснали родината си, а делът на възрастните хора се е нараснал доста.
В страните кандидатки за участие в Европейски Съюз от Западните Балкани и в Молдова развиването на популацията е сходно на това във външната външна страна на Европейски Съюз.
Предприемачите и финансовите вложители безспорно се интересуват от реалистични данни за развиването на популацията, само че същото не постоянно може да се каже за политиците на разнообразни равнища. Нарастването на популацията, по-високата раждаемост и по-дългата дълготрайност на живота постоянно се „ продават “ като част от политическата история; противоположното, ниските цифри служат за оправдаване на демократична имиграционна политика.
Социално-икономическо разделяне на Европейски Съюз
Но без значение от такива фундаментални ограничавания върху информативната стойност на статистиката за популацията: безспорно диаметрално противоположните демографски развития в обособените страни от Европейски Съюз ускориха социално-икономическото разделяне в Европейски Съюз. Медицинският личен състав от Украйна се трансформира в главен за доста полски лечебни заведения и заведения за грижи. Представителите на бизнеса в Литва разчитат на беларуски служащи и изрично предизвестяват за ограничавания за влизане, сходни на тези за съветски жители. Румъния е издала 42 000 работни визи на южноазиатци през 2023 година, единствено с цел да открие, че огромна част от тях не са отишли на плануваната работа след идването си в страната, а явно са отишли в западни страни.
Капитализмът се нуждае от напредък, в това число този на популацията. Хората – „ човешкият капитал “ – са значими като производители и снабдители на услуги, само че и като консуматори. Личното ползване даже се трансформира в решаваща движеща мощ на икономическото развиване във високоразвитите страни. Британският откривател на популацията Пол Морланд написа за „ силата на демографията “. За него популациите и тяхното развиване са били и са „ стожът на международните събития “. В Европейския съюз обаче повишаването на популацията на богатите и авторитетни страни значително се подхранва от демографската дегресия на по-бедните страни членки. Това явно би трябвало и ще остане по този начин. Във всеки случай прогнозите за популацията, оповестени от Евростат, които за западните страни до 2050 година плануват по–скоро един забележителен растеж на популацията, само че продължение намаляването му в страните от периферията.
Това допуска, че в някои случаи ще има доста повишаване на популацията, само че продължение на намаляването на популацията в периферните страни. Това развиване обаче основава капацитет за политически спор, който може доста да накърни способността на Европейски Съюз да работи.
Симеон Николов
Заглавието е на ФрогНюз
Растеж на запад, стесняване на изток
Погледът към обособените страни от Европейски Съюз разкрива трагични разлики в националните развития.
Населението на Холандия е повишено от 15,07 милиона на 17,9 милиона сред 1991 и 2023 година, т.е. с 18,8 %. През упоменатия интервал Франция записва нарастване на популацията си от съвсем 17 %, от 58,56 милиона на 68,4 милиона. Швеция, която имаше единствено 8,61 милиона поданици през 1991 година, доближи 10,55 милиона в края на 2023 година, което е нарастване от 22,5 %. А популацията на Австрия също нараства доста по-бързо от това на Германия, от 7,75 милиона през 1991 година на 9,15 милиона през 2023 година, т.е. с 18 %. Особено удивително е нарастването на популацията на Испания от 38,97 милиона на 48,6 милиона, което подхожда на нарастване от 24,7 %.
Ситуацията в източните страни на Европейски Съюз е доста по-различна. Държавите, граничещи с главните страни на Европейски Съюз, т.е. Полша, Чехия, Унгария и Словакия, записват много дребни статистически придвижвания на популацията в интервала 1991-2023 година, Полша да вземем за пример минус от 4,3%, Чешката република нарастване от 5,7%. Страните се възползваха от обширни директни вложения от западни компании. Тези, които са намерили работа в прилежащи западни страни, постоянно пътуват всекидневно или седмично и са запазили центъра на живота си в родната си страна.
Бившите страни от по този начин наречения Източен блок в североизточната и югоизточната част на Европейски Съюз - Румъния, България, Хърватия, Латвия и Литва - претърпяха трагичен спад в популацията. В България популацията е намаляло от 8,63 милиона на 6,44 милиона, т.е. с 25,4%. Към края на 2023 година Румъния е изгубила съвсем 4 милиона от популацията си от 1991 година от 23 милиона, което подхожда на минус от 17,1%. Според Евростат 1,87 милиона души към момента са живели в Латвия, която с повърхност от 64 000 квадратни километра е повече от два пъти по-голяма от Белгия, на 1 януари 2024 година, с 29,4% по-малко, в сравнение с през 1991 година и съвсем 10 милиона по-малко, в сравнение с в Белгия. Литва е изгубила 22,2% от жителите си от 1991 година и през днешния ден към момента има 2,88 милиона. Населението на Хърватия е намаляло от 4,68 милиона на 3,86 милиона, т.е. със 17,5%. Тази загуба на население в страните от външната източна външна страна на Европейски Съюз се изяснява, от една страна, със забележителния остатък на смъртни случаи. През 2022 година броят на умрелите на 1000 поданици в България, Латвия и Литва е бил почти два пъти по-висок от броя на ражданията, а в Хърватия и Румъния е бил напълно малко по-нисък.
Но същинската причина за този дисбаланс е емиграцията към по-богатите страни на Европейски Съюз, която се компенсира само от забележителна имиграция – от беларуси и украинци – в тази ситуация с Литва. Много младежи на нормалната възраст за основаване на семейство са напуснали родината си, а делът на възрастните хора се е нараснал доста.
В страните кандидатки за участие в Европейски Съюз от Западните Балкани и в Молдова развиването на популацията е сходно на това във външната външна страна на Европейски Съюз.
Предприемачите и финансовите вложители безспорно се интересуват от реалистични данни за развиването на популацията, само че същото не постоянно може да се каже за политиците на разнообразни равнища. Нарастването на популацията, по-високата раждаемост и по-дългата дълготрайност на живота постоянно се „ продават “ като част от политическата история; противоположното, ниските цифри служат за оправдаване на демократична имиграционна политика.
Социално-икономическо разделяне на Европейски Съюз
Но без значение от такива фундаментални ограничавания върху информативната стойност на статистиката за популацията: безспорно диаметрално противоположните демографски развития в обособените страни от Европейски Съюз ускориха социално-икономическото разделяне в Европейски Съюз. Медицинският личен състав от Украйна се трансформира в главен за доста полски лечебни заведения и заведения за грижи. Представителите на бизнеса в Литва разчитат на беларуски служащи и изрично предизвестяват за ограничавания за влизане, сходни на тези за съветски жители. Румъния е издала 42 000 работни визи на южноазиатци през 2023 година, единствено с цел да открие, че огромна част от тях не са отишли на плануваната работа след идването си в страната, а явно са отишли в западни страни.
Капитализмът се нуждае от напредък, в това число този на популацията. Хората – „ човешкият капитал “ – са значими като производители и снабдители на услуги, само че и като консуматори. Личното ползване даже се трансформира в решаваща движеща мощ на икономическото развиване във високоразвитите страни. Британският откривател на популацията Пол Морланд написа за „ силата на демографията “. За него популациите и тяхното развиване са били и са „ стожът на международните събития “. В Европейския съюз обаче повишаването на популацията на богатите и авторитетни страни значително се подхранва от демографската дегресия на по-бедните страни членки. Това явно би трябвало и ще остане по този начин. Във всеки случай прогнозите за популацията, оповестени от Евростат, които за западните страни до 2050 година плануват по–скоро един забележителен растеж на популацията, само че продължение намаляването му в страните от периферията.
Това допуска, че в някои случаи ще има доста повишаване на популацията, само че продължение на намаляването на популацията в периферните страни. Това развиване обаче основава капацитет за политически спор, който може доста да накърни способността на Европейски Съюз да работи.
Симеон Николов
Заглавието е на ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ