Помните Ли Красивата Учителка От Момчето Си Отива!? Съдбата Й Ще Ви Изтръгне Сърцата, По-Страшно Няма!
Преди време я бяха затворили наложително в обществено заведение, с цел да лекуват алкохолизма й, само че тя избяга оттова, тъй като желала да бъде свободна “, показа ни приятелката от млади години на актрисата. Според нея, като се изключи че „ залита “ по чашката, Русева развила и психологични отклонения във времето. Тя не била нападателна, само че си говорела сама и постоянно викала по минувачите на улицата. „ Не е рискова, когато като млада имаше пари да си купува медикаменти и ги пиеше, всичко беше наред, само че в този момент към този момент е възрастен човек, няма семейство и никой не се грижи за нея “, споделя с тъга Русева.
Историята на надарената актриса е като за трагичен филм.
Участва в „ Момчето си отива “ през 1971 година, а по-късно по персонални аргументи се връща в родния Сливен. Играе малко в театъра там, а след това отива във Варна. Във Варненския спектакъл душeвността й не устоя на конкуренцията и актрисата още веднъж се връща в родния си град. Тогава идват политическите промени. „ Явно никой не й е подал тогава ръка. Разбрах, че се молила да й дадат всякаква работа, за може да се изхранва, само че след 1989 година беше мъчно време за всички нас в Сливен “, изяснява тъжната орис на приятелката си Узунова. Според нея Хриси можела до мине за борбена жена и въобще никой не очаквал, че ще я сполети ориста, която й се случила.
„ Минаваше за строг жена, не се отхвърляше елементарно. Дори се яви на кастинги за няколко кино лентата, сред които „ На всеки километър “ за 13-а серия, а след това игра учителката Минкова и в „ Не си отивай “, спомня си още Емилия.
Липсата на средства и работа обаче съкрушили мощния темперамент на Русева и я тласнали към алкохола. „ Алкохолът не прости, горкото Христинче, а толкоз беше красива и усмихната. Много ми е мъчително за нея. Понякога й приказвам, само че тя надали ме схваща. Имаше интервали, в които я виждахме по какъв начин си потегля да спи с роми за шише ракия, дрогираше се с всякакви неща, само че нищо не можехме да създадем. Тя внезапно се трансформира в жена, която не познавах “, споделя още Узунова.
Не единствено тя, само че и други хора се опитвали да оказват помощ на Христина през годините. Постоянно й давали пари, когато я виждали на основната улица, на два пъти я записвали в подслон, само че тя все намирала метод да избяга.
„ Тежка е ориста й, само че ми се желае по някакъв метод животът й да послужи за поука на всички, които си мислят, че със популярност елементарно се живее. Не, не за всеки е триумфът, а доста постоянно даже по този начин те слага животът, че няма и с кого да го споделиш “, приключва Емилия, една от последните положителни приятелки на актрисата Христина Русева.
Историята на надарената актриса е като за трагичен филм.
Участва в „ Момчето си отива “ през 1971 година, а по-късно по персонални аргументи се връща в родния Сливен. Играе малко в театъра там, а след това отива във Варна. Във Варненския спектакъл душeвността й не устоя на конкуренцията и актрисата още веднъж се връща в родния си град. Тогава идват политическите промени. „ Явно никой не й е подал тогава ръка. Разбрах, че се молила да й дадат всякаква работа, за може да се изхранва, само че след 1989 година беше мъчно време за всички нас в Сливен “, изяснява тъжната орис на приятелката си Узунова. Според нея Хриси можела до мине за борбена жена и въобще никой не очаквал, че ще я сполети ориста, която й се случила.
„ Минаваше за строг жена, не се отхвърляше елементарно. Дори се яви на кастинги за няколко кино лентата, сред които „ На всеки километър “ за 13-а серия, а след това игра учителката Минкова и в „ Не си отивай “, спомня си още Емилия.
Липсата на средства и работа обаче съкрушили мощния темперамент на Русева и я тласнали към алкохола. „ Алкохолът не прости, горкото Христинче, а толкоз беше красива и усмихната. Много ми е мъчително за нея. Понякога й приказвам, само че тя надали ме схваща. Имаше интервали, в които я виждахме по какъв начин си потегля да спи с роми за шише ракия, дрогираше се с всякакви неща, само че нищо не можехме да създадем. Тя внезапно се трансформира в жена, която не познавах “, споделя още Узунова.
Не единствено тя, само че и други хора се опитвали да оказват помощ на Христина през годините. Постоянно й давали пари, когато я виждали на основната улица, на два пъти я записвали в подслон, само че тя все намирала метод да избяга.
„ Тежка е ориста й, само че ми се желае по някакъв метод животът й да послужи за поука на всички, които си мислят, че със популярност елементарно се живее. Не, не за всеки е триумфът, а доста постоянно даже по този начин те слага животът, че няма и с кого да го споделиш “, приключва Емилия, една от последните положителни приятелки на актрисата Христина Русева.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ