Ставаш опасен, ако караш хората да се замислят
Преди време разговарях с човек, който бе правил два несполучливи опита да напусне България през 70-те години и бе платил доста висока цена за това. Третият му опит бил сполучлив.
Той ми сподели, че един път приказвал с значима милиционерска съчка и му споделил най-искрено и чистосърдечно, че в желанието му няма безусловно нищо политическо. Просто не му се живеело тук. Искал да живее където му се живее, а му се живее на доста места - по този начин бил организиран, душата му го жадувала. И за тази си жадност трябвало да понесе толкоз премеждия. И да аргументи премеждия на околните си...
Попитал - какво ви пука на вас за мен? Защо не ме оставите да си пъдя фантазията и в случай че би трябвало даже да си счупя главата?
А отговорът, който получил бил - тъй като ще дадеш неприятен образец, ще накараш хората да се замислят, че има излаз от обстановката, а първата крачка към свободата е да се замислиш, че можеш да бъдеш свободен!
Защо пиша това ли? Ами тъй като на 30-та година от това, което от ден на ден по инерция назоваваме народна власт, аз получих от мой другар съвсем същия отговор!!!
Аз го попитах - откакто нямам никакви политически и кариерни упоритости, не се занимавам с бизнес и не прекосявам ничии стопански или финансови ползи, не вземам участие в никакви партийни и публични начинания, не контактувам с медии, не работя по планове с външно финансиране, ами единствено пиша и чета лекции и чета и пиша книги, за какво непрестанно и непрекъснато всеки мой ред на уеб страницата ми или във Facebook (все безусловно персонални и никого неангажиращи пространства) нервира всякакви, облечени с разна власт хора и ги кара да злобеят, да ми търсят цаката, да ми демонстрират кой какъв е и за какво подобен е??
Моят другар не се замисли даже за момент, а постави ръка на рамото ми и прочувствено сподели на практика същото с почти същите слова, което преди близо 40 години една значима милиционерска съчка бе рекла на оня човек със странната и оказала се неуместна за тоталитарния соц фантазия...
Явно у нас потвърждава всесилността си Законът за отричане на отрицанието... Ние отрекохме нещо сякаш вечно, а в този момент отхвърляме към този момент това, към което бяхме се затекли въодушевено и очевидно доста наивно, тъй че днешната ни действителност стартира да повтаря в основното това, което си мислихме, че сме отрекли в миналото, в миналото, толкоз в миналото, колкото съвсем трийсет лета...
Николай Слатински, Фейсбук
Той ми сподели, че един път приказвал с значима милиционерска съчка и му споделил най-искрено и чистосърдечно, че в желанието му няма безусловно нищо политическо. Просто не му се живеело тук. Искал да живее където му се живее, а му се живее на доста места - по този начин бил организиран, душата му го жадувала. И за тази си жадност трябвало да понесе толкоз премеждия. И да аргументи премеждия на околните си...
Попитал - какво ви пука на вас за мен? Защо не ме оставите да си пъдя фантазията и в случай че би трябвало даже да си счупя главата?
А отговорът, който получил бил - тъй като ще дадеш неприятен образец, ще накараш хората да се замислят, че има излаз от обстановката, а първата крачка към свободата е да се замислиш, че можеш да бъдеш свободен!
Защо пиша това ли? Ами тъй като на 30-та година от това, което от ден на ден по инерция назоваваме народна власт, аз получих от мой другар съвсем същия отговор!!!
Аз го попитах - откакто нямам никакви политически и кариерни упоритости, не се занимавам с бизнес и не прекосявам ничии стопански или финансови ползи, не вземам участие в никакви партийни и публични начинания, не контактувам с медии, не работя по планове с външно финансиране, ами единствено пиша и чета лекции и чета и пиша книги, за какво непрестанно и непрекъснато всеки мой ред на уеб страницата ми или във Facebook (все безусловно персонални и никого неангажиращи пространства) нервира всякакви, облечени с разна власт хора и ги кара да злобеят, да ми търсят цаката, да ми демонстрират кой какъв е и за какво подобен е??
Моят другар не се замисли даже за момент, а постави ръка на рамото ми и прочувствено сподели на практика същото с почти същите слова, което преди близо 40 години една значима милиционерска съчка бе рекла на оня човек със странната и оказала се неуместна за тоталитарния соц фантазия...
Явно у нас потвърждава всесилността си Законът за отричане на отрицанието... Ние отрекохме нещо сякаш вечно, а в този момент отхвърляме към този момент това, към което бяхме се затекли въодушевено и очевидно доста наивно, тъй че днешната ни действителност стартира да повтаря в основното това, което си мислихме, че сме отрекли в миналото, в миналото, толкоз в миналото, колкото съвсем трийсет лета...
Николай Слатински, Фейсбук
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ