Оглупяваме ли от интернет?
Преди време книгата на Ник Кар “Плитките хора ” отприщи в мрежата и пресата безконечен спор към наболелия въпрос – оглупяваме ли от непрекъснатата приложимост на интернет? Много преди Кар плеяди от разтревожени майки бяха вдигнали ръце от отрочетата си, които по през целия ден джиткат във виртуалното пространство, вместо да вземат да прочетат “Под игото ”.
И в действителност, статистически изследвания демонстрират, че сред 1984 и 2004 година – интервалът на напредък на интернет и компютърните игри – броят на зрелостниците, които не са си дали труда да прелистят от начало до край и една книга в живота си за персонално задоволство, е скочил с 10%. Означава ли това, че поколението Y... затъпява?
Аргументите в интерес на това са много тежки. Кар привежда за образец изследване на медици и психолози от лондонския “Юнивърсити Колидж ”, което демонстрира образно по какъв начин потокът фрагментирана информация от екрана и правенето на няколко неща по едно и също време
оставят неизползвани тези мозъчни райони, които дават отговор за задълбочените познавателни процеси
като критическото мислене и въображението. Безкрайните благоприятни условия на интернет карат потребителите му да разпиляват мисленето си и рядко да концентрират мозъка си върху една задача за повече от една-две минути.
Изобилието от ярки образни стимуланти, предопределени да притеглят вниманието ни към другите ниши на потребителския пазар, пък износва впечатлителността ни и желанието ни да се концентрираме върху детайлите.
В продължение на пет години лондонските специалисти проследявали държанието на гости на два известни уеб страницата – този на Британската библиотека и страницата на просветителна стратегия, предлагаща достъп до научни публикации, електронни книги и друга профилирана информация. Типичният клиент на страниците проявявал концентрацията на скакалец – той прескачал от една публикация на друга, като се задържал на всяка най-много три минути.
Какво да кажем тогава за междинния интернет консуматор, който раздира вниманието си сред пощенската си кутия, „ Facebook ”, „ Скайп ” и десетки други страници? Енергията на мозъка му се насочва главно към бързата оценка на информацията и за по-задълбочено мислене не остава доста. Според Кар това се отразява освен върху моментната ни централизация, само че и върху способността ни да се задълбочаваме върху каквото и да било – вечно.
Книгите от своя страна развиват напълно друг вид просветеност, счита писателят.
Когато четем, ние концентрираме напълно вниманието си
върху написаното и използваме всичките си запаси, с цел да вникнем в смисъла и да си представим това, за което се споделя в творбата. Писаното слово развива способността на мозъка ни да гради върху основата на предоставената информация и по този начин ни прави по-творчески настроени и по-способни да разсъждаваме сериозно, вместо да одобряваме за чиста монета прочетеното небрежно в „ Уикипедия ” или някой блог.
