Най-романтичният естраден изпълнител Веселин Маринов: Уви, на този свят вече няма човек, за когото аз да съм дете
Преди време изгуби татко си, както и двамата си духовни татковци – Евтим Евтимов и Тончо Русев. В този ред на мисли показва, че тъгата и тъгата са едни от най-силните чувства в човешката природа, защото са най-истинските. Радостта можеш малко да я смачкаш, да не я усетиш, само че тъгата идва внезапно и се стоварва върху теб при кончината на обичан човек.
Мислел си, че болката няма да е чак толкова огромна, като следвал логиката на живота и това, че съумял да се пребори с доста от заболяванията, помагайки на майка си да доживее до 91 години. Смятал, че ще му бъде по-лесно от това, че по-младият изпраща по-възрастният, а не назад, както от време на време се случва. Уви, когато майка му напуснала този свят, схванал, че към този момент няма човек, за който той да е дете. Осъзнал с цялостна мощ това, тъй като когато викаме от болежка, споделяме: „ Ох, майко! “ и за какво толкоз доста песни са написани за майката. Когато застава пред гроба на майка си, знае, че няма по-свята персона от нея и не може да я прежали.
Последните дни от живота й, Йорданка била доста зле. При последната им среща му споделила: „ Ти ли си, моето момче? “. Все още се опасява да отиде в родната си къща в Полски Тръмбеш поради спомените за прелестното му детство и родителите му. Не върви в къщата. На погребението на майка му, брат му предложил да минат с целия кордон от хора и коли, както и с ковчега около родния им дом и да спрат за 5 минути пред къщата. Тогава се престрашил, останал към десетина минути до оградата, само че не влезнал вътре, тъй като нямало да издържи. Много страдал, болката му била огромна…
Източник: Уикенд
