Как се отразява социалноикономическият ни статус на усещането ни за глад
Преди време бяхме попаднали на изследване, което гласеше, че хората, разполагащи с по-малко пари, са по-склонни да харчат за щяло и нещяло от тези, които имат по-големи средства.
Изследване на университета в Сингапур сочи, че социалноикономическият ни статус има сходен резултат и върху чувството ни за апетит и количеството калории, които одобряваме.
Благодарение на няколко дългогодишни изследвания с хора от разнообразни прослойки на обществото, учените са открили, че хората с по-нисък социалноикономически статус са склонни да ядат много повече от тези, които са по-богати.
По време на опитите, участниците с по-ниски благоприятни условия са пълнели чиниите си повече от останалите, посягали са към повече типове храна и най-любопитното - залагали са най-вече на висококалорични храни.
Интересното тук е, че хората с ниски благоприятни условия са били по-ефективни в това да разпознават наличието на калории в дадена храна.
Учените са открили, че за това държание е виновен хормонът грелин, който е директно обвързван с чувството ни за апетит и явно със статуса ни в обществото.
Едно от заключенията на проучването е, че ниският социалноикономически статус има измерими психически и физиологични резултати, които дават отражение в цялостното здраве, тегло и благополучие на човек.
Изследване на университета в Сингапур сочи, че социалноикономическият ни статус има сходен резултат и върху чувството ни за апетит и количеството калории, които одобряваме.
Благодарение на няколко дългогодишни изследвания с хора от разнообразни прослойки на обществото, учените са открили, че хората с по-нисък социалноикономически статус са склонни да ядат много повече от тези, които са по-богати.
По време на опитите, участниците с по-ниски благоприятни условия са пълнели чиниите си повече от останалите, посягали са към повече типове храна и най-любопитното - залагали са най-вече на висококалорични храни.
Интересното тук е, че хората с ниски благоприятни условия са били по-ефективни в това да разпознават наличието на калории в дадена храна.
Учените са открили, че за това държание е виновен хормонът грелин, който е директно обвързван с чувството ни за апетит и явно със статуса ни в обществото.
Едно от заключенията на проучването е, че ниският социалноикономически статус има измерими психически и физиологични резултати, които дават отражение в цялостното здраве, тегло и благополучие на човек.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ