За ракията, фейсбук, либералите и Умберто Еко
Преди време Боб Дилън беше написал един стих, в който се споделяше следното:
„ Сприхав тулуп
с стомах, вероятно взет чартърен
стоварва пестник в лицето на жена си
а след това хуква на заседание
в отбрана на човешките права ”.
Хубаво е чат – пат, когато ни обземе по този начин наречения мозъчен запек, да отворим някоя класическа книга.
Като оная – „ Декамерон ”, която един чичо искаше да извадим от учебниците единствено преди седмица. В хубавите остарели книги има отговори на доста от нелепостите, с които се сблъскваме през днешния ден.
Дълъг преход към един текст, който не знам от кое място да подхвана. Но да стартираме подред.
Преди към две седмици, една вечер, напълно инцидентно попаднах на фотография на активистка на феминистко придвижване. Подчертавам – фотографията бе публикувана от международната преса. На фотографията дама с тъмен и злобен интерфейс, очила и къса коса стоеше отпред на група протестиращи с фланелка с надпис на британски – „ Белите мъже са терористи ”. Споделих фотографията без изобщо да се замисля, че това може да не се хареса някому – някак наивно не преставам да имам вяра, че хората, каквито и да са, имат възприятие за комизъм, а за какво не – възприятие за самоирония.
На другия ден ме чакаше изненада – фотографията я нямаше, а Facebook ми изпрати известие, че получавам възбрана да обявявам в профила си за 24 часа, заради „ език на омразата ”.
Съответно в известието се споделяше, че възбраната на профилът ми е направена след групов отчет (а с цел да е ефикасен един отчет трябват към петдесетина докладващи, сиреч – организация). Ядосах се, тъй като нито съм си помислял, нито в миналото съм употребявал език на омразата.
На идващият ден 24 часовата карантина изтече. Всичко продължи както си беше и преди този момент, досега, в който единствено 24 часа по-късно получих втора възбрана – този път за 3 денонощия. Причината – статус от 2013 (представяте ли си, тези, които са ви се ядосали стартират да ви ровят профила и търсят защо да се хванат).
В статуса се разказваше по какъв начин по време на митинг някой се присъединил „ онлайн “ в предаването на Милен Цветков и го обидил (и е представена думата, с която подпийналия фен е нарекъл Милен).
Шах и мат!
Познати, които са влезнали към този момент в тоя кръговрат на отчети ме предизвестиха – това е втори отчет, третия ще е за седмица, четвъртия – за месец а при пети е изцяло допустимо да излетиш вечно от Facebook.
А аз имам доста познати, които бяха неразрешени след отчети във Facebook, тъй като демократичната полиция ги е докладвала проведено.
Например моят фейсбук другар Стефан си правеше опит – два пъти пусна като статус думата „ чернокож “ и за този си опит отнесе два пъти забрани – за 24 и 48 часа, тъй като тази дума е била докладвана…
Е, и аз се намирам към този момент в кръговрата на отчетите.
И всичко това, единствено и само тъй като съм си разрешил да пиша с по-некоректен език от оня, на който пластмасовата демократична общественост се пробва да ни накара да приказваме.
Друг образец – с цел да се пошегувам с полиаморните бракове (в които няколко души, най-малко трима на брой, а за какво не и 13 могат да се вземат до момента в който гибелта ги раздели или каквото там друго може да разделя).
Или с това, че думата „ ром “, жигосана от всякакви демократични организации би била неуместно изчезваща от заглавия като „ Цигански напеви “ от Пабло Сарасате, рапсодия „ Циганка “ от Равел или, не дай си боже – паметната лента „ Циганско време “ на Костурица (доста жалко, тъй като в случай че се споделяше „ Ромка “ от Равел или „ Ромско време “, щяха да си помислят, че става дума нещо за Рим).
Или да се избъзикам с думата „ джендър ”, измисляйки си нова ЛГБТИ (Лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални, б. р.) и БХК политкоректна серия от сагата „ Междузвездни войни ” с името „ Завръщането на джендърите “.
Заради такива игри на думи и поради сходни игри на фотоси възбраните започнаха да валят върху мен като пролетен дъжд измежду есен.
Това е моята историйка. Нищо изключително. А в този момент изводите от нея.
Помните ли, че в „ Името на розата “ на Умберто Еко всичко се въртеше към една книга на Аристотел, в която се говореше за смеха. И по какъв начин точно тази тематика – за смеха – беше табу за религиозния медал и по какъв начин един от монасите беше намазал страниците на книгата с отрова, с цел да може всеки, който я прочете, да почине. Днес сме изправени пред сходен проблем.
Можем да сме сатирични, само че единствено в случай че си сортираме деликатно към кого, тъй като имаме демократична милиция – доброволци и всевъзможни неокомсомолски тимуровци, които могат да се подиграват с вас, да се гаврят с каквото си решат, да пишат против кирилицата, против обичайна вяра у нас, да пишат, че турското иго е нереалност и че си ни е било доста добре, само че когато вие дръзнете даже напълно лекинко да се пошегувате на някоя от тематиките – табу, ще получите наказване.
Организиран донос за „език на омразата“, с цел да ви деактивират акаунта. Организирано тролене. Последна инстанция – съд, тъй като вие нямате право да се смеете, в случай че засегнете тематика – табу, като да вземем за пример джендър – неутралните играчки или полиаморни бракове.
Как споделяше Маяковски:
„Молчать
не рассуждать!“.
Имал съм случай да се пробвам да диспутирам с ЛГБТИ активистка, при който на втория ред от разногласието ни тя не помни, че езикът на омразата не включва следните изрази – „ Дебела свиньо, умри, по този начин и по този начин си 200 кила, очевидно си болен от диабет и имаш хормонален дисбаланс, ти, торба с л**на “…
В този случай езикът на омразата не е език на омразата, а обективен яд на подтиснати и унижени хора. Да, но не. Ако всички сме равни, то сме равни и в това, че могат да се майтапят с всеки един от нас.
И това е прелестното на демокрацията – че имаме равни права и равни отговорности.
Не разделям и в никакъв случай няма да разделям хората на гей и хетеро. Не разделям хората и на социалисти, либертарианци, еколози, националисти, десни, леви и междинни. Урокът, който научих в последните години е, че измежду всички общности има читави и нечитави хора. Има такива, които ще защитят теза, ще спорят, ще вадят своите източници на информация против вашите такива. Но няма да излязат от положителния звук. Има обаче и други хора. Наричаме ги „ ракиени ”. „ Ракиени “ патриоти, които, когато треснат три гроздови, стартират да приказват за България на три морета и за рептилите, масоните и извънземните, които унищожават KLETA MAJKA BALGARIQ.
Има „ ракиени “ консерватори, които ще ви заговорят по подобен метод за живота, че ще ви се приииска да сте се родили по времето на бай Вълко Червенков, с цел да вкусите свободата. Има „ ракиени “ еколози, от които ще намразите и природа и атмосфера и стратосфера и биосфера и каквато още сфера се сетите в тоя несретен живот. Има и „ ракиени “ либерали, които изповядват човеколюбивата концепция – „ аз съм либерал и бих прострелял всеки, който не е либерал “.
Има всевъзможни хора, само че аз не ги разделям с тия известни избрания, тъй като те всичките съдържат думата „ ракиени “ в себе си и това може да ви покаже напълно ясно къде се корени тяхното истерично верую.
Деля хората на положителни и неприятни. И на хора, които мажат страниците на всякакви книги с отрова и други, които, макар отровата ще прочетат книгите до дъно.
Но в едно съм безапелационен – когато цели групи от хора, проведени от НПО-та стартират да диктуват една неомилиционерска среда на отчети, троления и закани със съд, то това значи, че имаме проблем с модела на обществото ни.
Честно казано, тоя дълъг текст би трябвало да свърши тук някъде. И да, знам, че ще бъда упрекнат, че върша от мухата слон, че, надали не, употребявам този малък проблем със личната ми две карантини от Facebook, с цел да върша политически внушения против либералите и борците за цивилен права. За това тук е времето да кажа още веднъж. Намирам себе си по – скоро за демократичен човек. Освен това съм и друг – тежа 150 кила и постоянно съм обект на обиди и подбив точно поради това. Само че моята демократичност се корени не в концепцията – „ аз съм пълен и желая всички да сте дебели “, а в концепцията – „ аз съм пълен и какво от това “.
Най – евентуално третия отчет против профилът ми към този момент се готви от някоя затворена група деятели. Все тая. Направих си нов, авариен профил и в случай че сегашният бъде затворен, ще мина на аварийния.
Но няма да спра да се майтапя с идиотщината, която ни е обзела, тъй като, както споделяше Бекет, няма нищо по – смешно от нещастието…
Ние тоя демократизъм с НПО-та сме го взели и без отчети няма да го дадем…
„ Сприхав тулуп
с стомах, вероятно взет чартърен
стоварва пестник в лицето на жена си
а след това хуква на заседание
в отбрана на човешките права ”.
Хубаво е чат – пат, когато ни обземе по този начин наречения мозъчен запек, да отворим някоя класическа книга.
Като оная – „ Декамерон ”, която един чичо искаше да извадим от учебниците единствено преди седмица. В хубавите остарели книги има отговори на доста от нелепостите, с които се сблъскваме през днешния ден.
Дълъг преход към един текст, който не знам от кое място да подхвана. Но да стартираме подред.
Преди към две седмици, една вечер, напълно инцидентно попаднах на фотография на активистка на феминистко придвижване. Подчертавам – фотографията бе публикувана от международната преса. На фотографията дама с тъмен и злобен интерфейс, очила и къса коса стоеше отпред на група протестиращи с фланелка с надпис на британски – „ Белите мъже са терористи ”. Споделих фотографията без изобщо да се замисля, че това може да не се хареса някому – някак наивно не преставам да имам вяра, че хората, каквито и да са, имат възприятие за комизъм, а за какво не – възприятие за самоирония.
На другия ден ме чакаше изненада – фотографията я нямаше, а Facebook ми изпрати известие, че получавам възбрана да обявявам в профила си за 24 часа, заради „ език на омразата ”.
Съответно в известието се споделяше, че възбраната на профилът ми е направена след групов отчет (а с цел да е ефикасен един отчет трябват към петдесетина докладващи, сиреч – организация). Ядосах се, тъй като нито съм си помислял, нито в миналото съм употребявал език на омразата.
На идващият ден 24 часовата карантина изтече. Всичко продължи както си беше и преди този момент, досега, в който единствено 24 часа по-късно получих втора възбрана – този път за 3 денонощия. Причината – статус от 2013 (представяте ли си, тези, които са ви се ядосали стартират да ви ровят профила и търсят защо да се хванат).
В статуса се разказваше по какъв начин по време на митинг някой се присъединил „ онлайн “ в предаването на Милен Цветков и го обидил (и е представена думата, с която подпийналия фен е нарекъл Милен).
Шах и мат!
Познати, които са влезнали към този момент в тоя кръговрат на отчети ме предизвестиха – това е втори отчет, третия ще е за седмица, четвъртия – за месец а при пети е изцяло допустимо да излетиш вечно от Facebook.
А аз имам доста познати, които бяха неразрешени след отчети във Facebook, тъй като демократичната полиция ги е докладвала проведено.
Например моят фейсбук другар Стефан си правеше опит – два пъти пусна като статус думата „ чернокож “ и за този си опит отнесе два пъти забрани – за 24 и 48 часа, тъй като тази дума е била докладвана…
Е, и аз се намирам към този момент в кръговрата на отчетите.
И всичко това, единствено и само тъй като съм си разрешил да пиша с по-некоректен език от оня, на който пластмасовата демократична общественост се пробва да ни накара да приказваме.
Друг образец – с цел да се пошегувам с полиаморните бракове (в които няколко души, най-малко трима на брой, а за какво не и 13 могат да се вземат до момента в който гибелта ги раздели или каквото там друго може да разделя).
Или с това, че думата „ ром “, жигосана от всякакви демократични организации би била неуместно изчезваща от заглавия като „ Цигански напеви “ от Пабло Сарасате, рапсодия „ Циганка “ от Равел или, не дай си боже – паметната лента „ Циганско време “ на Костурица (доста жалко, тъй като в случай че се споделяше „ Ромка “ от Равел или „ Ромско време “, щяха да си помислят, че става дума нещо за Рим).
Или да се избъзикам с думата „ джендър ”, измисляйки си нова ЛГБТИ (Лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални, б. р.) и БХК политкоректна серия от сагата „ Междузвездни войни ” с името „ Завръщането на джендърите “.
Заради такива игри на думи и поради сходни игри на фотоси възбраните започнаха да валят върху мен като пролетен дъжд измежду есен.
Това е моята историйка. Нищо изключително. А в този момент изводите от нея.
Помните ли, че в „ Името на розата “ на Умберто Еко всичко се въртеше към една книга на Аристотел, в която се говореше за смеха. И по какъв начин точно тази тематика – за смеха – беше табу за религиозния медал и по какъв начин един от монасите беше намазал страниците на книгата с отрова, с цел да може всеки, който я прочете, да почине. Днес сме изправени пред сходен проблем.
Можем да сме сатирични, само че единствено в случай че си сортираме деликатно към кого, тъй като имаме демократична милиция – доброволци и всевъзможни неокомсомолски тимуровци, които могат да се подиграват с вас, да се гаврят с каквото си решат, да пишат против кирилицата, против обичайна вяра у нас, да пишат, че турското иго е нереалност и че си ни е било доста добре, само че когато вие дръзнете даже напълно лекинко да се пошегувате на някоя от тематиките – табу, ще получите наказване.
Организиран донос за „език на омразата“, с цел да ви деактивират акаунта. Организирано тролене. Последна инстанция – съд, тъй като вие нямате право да се смеете, в случай че засегнете тематика – табу, като да вземем за пример джендър – неутралните играчки или полиаморни бракове.
Как споделяше Маяковски:
„Молчать
не рассуждать!“.
Имал съм случай да се пробвам да диспутирам с ЛГБТИ активистка, при който на втория ред от разногласието ни тя не помни, че езикът на омразата не включва следните изрази – „ Дебела свиньо, умри, по този начин и по този начин си 200 кила, очевидно си болен от диабет и имаш хормонален дисбаланс, ти, торба с л**на “…
В този случай езикът на омразата не е език на омразата, а обективен яд на подтиснати и унижени хора. Да, но не. Ако всички сме равни, то сме равни и в това, че могат да се майтапят с всеки един от нас.
И това е прелестното на демокрацията – че имаме равни права и равни отговорности.
Не разделям и в никакъв случай няма да разделям хората на гей и хетеро. Не разделям хората и на социалисти, либертарианци, еколози, националисти, десни, леви и междинни. Урокът, който научих в последните години е, че измежду всички общности има читави и нечитави хора. Има такива, които ще защитят теза, ще спорят, ще вадят своите източници на информация против вашите такива. Но няма да излязат от положителния звук. Има обаче и други хора. Наричаме ги „ ракиени ”. „ Ракиени “ патриоти, които, когато треснат три гроздови, стартират да приказват за България на три морета и за рептилите, масоните и извънземните, които унищожават KLETA MAJKA BALGARIQ.
Има „ ракиени “ консерватори, които ще ви заговорят по подобен метод за живота, че ще ви се приииска да сте се родили по времето на бай Вълко Червенков, с цел да вкусите свободата. Има „ ракиени “ еколози, от които ще намразите и природа и атмосфера и стратосфера и биосфера и каквато още сфера се сетите в тоя несретен живот. Има и „ ракиени “ либерали, които изповядват човеколюбивата концепция – „ аз съм либерал и бих прострелял всеки, който не е либерал “.
Има всевъзможни хора, само че аз не ги разделям с тия известни избрания, тъй като те всичките съдържат думата „ ракиени “ в себе си и това може да ви покаже напълно ясно къде се корени тяхното истерично верую.
Деля хората на положителни и неприятни. И на хора, които мажат страниците на всякакви книги с отрова и други, които, макар отровата ще прочетат книгите до дъно.
Но в едно съм безапелационен – когато цели групи от хора, проведени от НПО-та стартират да диктуват една неомилиционерска среда на отчети, троления и закани със съд, то това значи, че имаме проблем с модела на обществото ни.
Честно казано, тоя дълъг текст би трябвало да свърши тук някъде. И да, знам, че ще бъда упрекнат, че върша от мухата слон, че, надали не, употребявам този малък проблем със личната ми две карантини от Facebook, с цел да върша политически внушения против либералите и борците за цивилен права. За това тук е времето да кажа още веднъж. Намирам себе си по – скоро за демократичен човек. Освен това съм и друг – тежа 150 кила и постоянно съм обект на обиди и подбив точно поради това. Само че моята демократичност се корени не в концепцията – „ аз съм пълен и желая всички да сте дебели “, а в концепцията – „ аз съм пълен и какво от това “.
Най – евентуално третия отчет против профилът ми към този момент се готви от някоя затворена група деятели. Все тая. Направих си нов, авариен профил и в случай че сегашният бъде затворен, ще мина на аварийния.
Но няма да спра да се майтапя с идиотщината, която ни е обзела, тъй като, както споделяше Бекет, няма нищо по – смешно от нещастието…
Ние тоя демократизъм с НПО-та сме го взели и без отчети няма да го дадем…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ