Експерт по Близкия изток: Защо Реджеп Ердоган е враждебен към изр...
Преди войната Ердоган и Нетаняху позираха дружно пред камерите и се майтапиха за възстановяване на връзките сред страните - последната такава намира се състоя в Ню Йорк на 20 септември 2023 година А в този момент Израел и Турция отзоваха посланиците си за съвещания. И макар че към момента не се приказва за разкъсване на дипломатическите връзки, Анкара чака, че турският дипломат в Тел Авив може да бъде разгласен за „ личност нон грата “.
Какво се случва в връзките сред Израел и Турция и за какво Ердоган избра толкоз остра изразителност - на тези въпроси в нашето предаване отговори Игор Семиволос, шеф на Украинския център за близкоизточни проучвания. Експертът по Близкия изток Игор Семиволос разяснява враждебността на турския президент към израелските управляващи
- Как бихте характеризирали в този момент връзките сред Турция и Израел?
- Студ. Несъмнено това е доста студена връзка, от време на време се трансформира в скреж. Но не можем да кажем, че ще настъпи цялостен ледников интервал - двоумя се, защото реториката на Ердоган най-малко оставя място за пазарлък. Той вижда себе си като човек, който може да донесе мир в Газа и вижда Турция като един от гарантите за сигурността в Газа. Възможно е той да вижда турските войски като мощ, която може да бъде ситуирана в Газа след края на боевете.
- Но в това време той употребява изразителност, която наподобява доста враждебна, нали?
- Без подозрение. Но той е употребявал тази изразителност и преди. Всъщност тук има малко ново. Той просто го ускори до известна степен. А антиамериканските или антизападните настроения като цяло са присъщи за неговата изразителност, изключително когато приказва на манифестации. Той работи за електората. Да не забравяме, че в този момент в Турция има предизборна акция, локални избори. Разбира се, Ердоган желае да употребява този късмет, с цел да активизира своя електорат. Икономиката е сложна. Той се нуждае от победа, която ще удостовери господството на Партията на справедливостта и развиването в турското общество. Затова в действителност има такава изразителност.
- „ И когато той споделя, обръщайки се към Запада: „ Искате ли още веднъж войната на полумесеца и кръста? “ – за вътрешния си електорат, за който говорите, работи ли, или за външен потребител?
- Не, той се обръща най-вече към вътрешния електорат. Всъщност за Запада този въпрос е риторичен – несъмнено, Западът не желае война. И всички прелестно схващат, че това е по-скоро предложение за договаряния. Но в този момент не е моментът за договаряния, в този момент е моментът за такава остра изразителност. Тук можете да видите по какъв начин турският външен министър Хакан Фидан поздрави Блинкен много сдържано. Като цяло това също демонстрира, че те в този момент като че ли усилват дистанцията си. Но те усилват дистанцията си точно с цел да изчакат да видят какво ще се случи в Газа, по какъв начин ще се развие обстановката по-нататък. Прозорецът на опциите за Израел се затваря. И по тази причина Türkiye е постоянно наоколо, тя ще изчака своя миг.
- Да направя какво? Какви услуги могат да бъдат това? Да поеме контрола над линията Газа?
- Това е един от разновидностите, т.е. не е наложително да стане по този метод. Но главното е, че Турция се връща в Близкия Изток Това е една от дилемите на Ердоган, това е част от ресентимента на Ердоган, който риторично постоянно препраща към времето на Османската империя.
- Не ми е ясно за какво страна, членка на НАТО, си разрешава въобще такава изразителност? Защо той всъщност назовава страна, която е съдружник на Съединените щати, нарушител и зложелател?
- Работата е там, че всичко е доста разграничено. Отношенията с Щатите са една връзка, тъй като те имат своите редица характерни проблеми. Отношенията с Израел са разнообразни. Дори да вземем Щатите: сред Турция и Щатите има редица несъгласия, изключително във връзка с Сирия. Защото, да кажем, Съединените американски щати поддържат демократичния съюз на Сирия, където кюрдите играят съществена роля. В същото време да кажем, че Ердоган ги счита за терористична организация, обвързвана с Работническата партия на Кюрдистан. Тоест цялостен комплекс от несъгласия, които се пробват да разрешат по някакъв метод и това е извънредно мъчно. Но все пак това, несъмнено, Турция остава член на НАТО и съдружник на Америка. А Türkiye непрекъснато се пазари.
А за Съединените американски щати Турция е извънредно значим състезател в тази част на света – защото наоколо са Иран, Ирак и Сирия. И във всеки случай е належащо да се координират напъните, даже в случай че в действителност не желаете, даже в случай че Ердоган е много, да речем, екстравагантен. Но какви са другите варианти? Други разновидности са световен спор в Близкия изток, включващ минимум няколко страни, като Иран. Никой не желае това. И по тази причина, несъмнено, всички ще договарят с Ердоган.
Ердоган има известно пространство за маневриране, само че не толкоз. И в този момент той прелестно схваща, че няма да реализира това, което желае. И просто ще продължи да упорства на позицията си в очакване на по-добри времена.
- Допускате ли опцията в Близкия изток да избухне световен спор?
- Всичко може да стане в Близкия изток. Кой би могъл да си показа, че ще се случи 7 октомври и ще стартира война в Газа или нещо сходно? Винаги има риск от война с Иран. Но, коства ми се, в този момент към момента е малко пресилено, тъй като нито иранците (ръководството е много трезво и мъдро), нито американците са подготвени да създадат тази първа стъпка. Следователно тук би трябвало да се възпират единствено израелците, с цел да не създадат това по някаква причина.
- Искате да кажете, че няма да се отиде по-далеч от линията Газа?
- Да. Сред политиците също се приказва, че е належащо да се почисти Южен Ливан до Литани и така нататък Следователно, в случай че това не се случи, т.е. не се стигне до някаква ескалация, тогава възможностите за световен спор са дребни. Но постоянно има място, както се споделя, за човек с револвер, който може да взриви този район.
Настоящее время
Превод ФрогНюз
Какво се случва в връзките сред Израел и Турция и за какво Ердоган избра толкоз остра изразителност - на тези въпроси в нашето предаване отговори Игор Семиволос, шеф на Украинския център за близкоизточни проучвания. Експертът по Близкия изток Игор Семиволос разяснява враждебността на турския президент към израелските управляващи
- Как бихте характеризирали в този момент връзките сред Турция и Израел?
- Студ. Несъмнено това е доста студена връзка, от време на време се трансформира в скреж. Но не можем да кажем, че ще настъпи цялостен ледников интервал - двоумя се, защото реториката на Ердоган най-малко оставя място за пазарлък. Той вижда себе си като човек, който може да донесе мир в Газа и вижда Турция като един от гарантите за сигурността в Газа. Възможно е той да вижда турските войски като мощ, която може да бъде ситуирана в Газа след края на боевете.
- Но в това време той употребява изразителност, която наподобява доста враждебна, нали?
- Без подозрение. Но той е употребявал тази изразителност и преди. Всъщност тук има малко ново. Той просто го ускори до известна степен. А антиамериканските или антизападните настроения като цяло са присъщи за неговата изразителност, изключително когато приказва на манифестации. Той работи за електората. Да не забравяме, че в този момент в Турция има предизборна акция, локални избори. Разбира се, Ердоган желае да употребява този късмет, с цел да активизира своя електорат. Икономиката е сложна. Той се нуждае от победа, която ще удостовери господството на Партията на справедливостта и развиването в турското общество. Затова в действителност има такава изразителност.
- „ И когато той споделя, обръщайки се към Запада: „ Искате ли още веднъж войната на полумесеца и кръста? “ – за вътрешния си електорат, за който говорите, работи ли, или за външен потребител?
- Не, той се обръща най-вече към вътрешния електорат. Всъщност за Запада този въпрос е риторичен – несъмнено, Западът не желае война. И всички прелестно схващат, че това е по-скоро предложение за договаряния. Но в този момент не е моментът за договаряния, в този момент е моментът за такава остра изразителност. Тук можете да видите по какъв начин турският външен министър Хакан Фидан поздрави Блинкен много сдържано. Като цяло това също демонстрира, че те в този момент като че ли усилват дистанцията си. Но те усилват дистанцията си точно с цел да изчакат да видят какво ще се случи в Газа, по какъв начин ще се развие обстановката по-нататък. Прозорецът на опциите за Израел се затваря. И по тази причина Türkiye е постоянно наоколо, тя ще изчака своя миг.
- Да направя какво? Какви услуги могат да бъдат това? Да поеме контрола над линията Газа?
- Това е един от разновидностите, т.е. не е наложително да стане по този метод. Но главното е, че Турция се връща в Близкия Изток Това е една от дилемите на Ердоган, това е част от ресентимента на Ердоган, който риторично постоянно препраща към времето на Османската империя.
- Не ми е ясно за какво страна, членка на НАТО, си разрешава въобще такава изразителност? Защо той всъщност назовава страна, която е съдружник на Съединените щати, нарушител и зложелател?
- Работата е там, че всичко е доста разграничено. Отношенията с Щатите са една връзка, тъй като те имат своите редица характерни проблеми. Отношенията с Израел са разнообразни. Дори да вземем Щатите: сред Турция и Щатите има редица несъгласия, изключително във връзка с Сирия. Защото, да кажем, Съединените американски щати поддържат демократичния съюз на Сирия, където кюрдите играят съществена роля. В същото време да кажем, че Ердоган ги счита за терористична организация, обвързвана с Работническата партия на Кюрдистан. Тоест цялостен комплекс от несъгласия, които се пробват да разрешат по някакъв метод и това е извънредно мъчно. Но все пак това, несъмнено, Турция остава член на НАТО и съдружник на Америка. А Türkiye непрекъснато се пазари.
А за Съединените американски щати Турция е извънредно значим състезател в тази част на света – защото наоколо са Иран, Ирак и Сирия. И във всеки случай е належащо да се координират напъните, даже в случай че в действителност не желаете, даже в случай че Ердоган е много, да речем, екстравагантен. Но какви са другите варианти? Други разновидности са световен спор в Близкия изток, включващ минимум няколко страни, като Иран. Никой не желае това. И по тази причина, несъмнено, всички ще договарят с Ердоган.
Ердоган има известно пространство за маневриране, само че не толкоз. И в този момент той прелестно схваща, че няма да реализира това, което желае. И просто ще продължи да упорства на позицията си в очакване на по-добри времена.
- Допускате ли опцията в Близкия изток да избухне световен спор?
- Всичко може да стане в Близкия изток. Кой би могъл да си показа, че ще се случи 7 октомври и ще стартира война в Газа или нещо сходно? Винаги има риск от война с Иран. Но, коства ми се, в този момент към момента е малко пресилено, тъй като нито иранците (ръководството е много трезво и мъдро), нито американците са подготвени да създадат тази първа стъпка. Следователно тук би трябвало да се възпират единствено израелците, с цел да не създадат това по някаква причина.
- Искате да кажете, че няма да се отиде по-далеч от линията Газа?
- Да. Сред политиците също се приказва, че е належащо да се почисти Южен Ливан до Литани и така нататък Следователно, в случай че това не се случи, т.е. не се стигне до някаква ескалация, тогава възможностите за световен спор са дребни. Но постоянно има място, както се споделя, за човек с револвер, който може да взриви този район.
Настоящее время
Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ