Историята помни геройството на българката Бяла Бона по време на Освобождението
Преди век и половина във възрожденско Търново освен мъжете, само че и дамите се оказват " инфектирани “ от концепцията за избавление на родината. И въпреки да не излизат в Балкана с гола сабя в ръка под зеления флаг, те също оказват помощ в организирането на бъдещата гражданска война - всяка съгласно опциите си. За страдание имената на доста от тези българки са се запазили в паметта на търновци в действителност с помощта на това, че от години те са имена на улици. Досега обаче няма направен и подложен монумент на нито една от тях.
Една от тези позабравени през днешния ден българки, която записва името си в битките за избавление, е Бона Ганева Станчева, или Бяла Бона, както е известна измежду съгражданите си от това време.
Ханът
Родена е през 1830 година в фамилията на Ганчо Витанов - Силистралията, притежател на хан и участник във Велчовата завера. След гибелта на своя родител Бона и брачният партньор й Станчо не престават да се грижат за хана, който им носи и главните приходи. Ханът бил и най-предпочитаното място за пребиваване на идващите в Търново чужденци. В него е отсядал при обиколката си в България и съветският публицист Василий Немирович-Данченко. Ето по какъв начин е разказан той половин век по-късно в " Общински вестник Велико Търново “ от 1935 година " Този хан през 60-те години на предишния век бил най-добре уреденият в града ни. Освен места за спане в него имало гостилница, механа и кафене. Всички търговци, които идвали извън - гърци, турци, както и чужденци - французи и италианци, с цел да купуват пашкули с бубено семе, се спирали да обядват или пък отсядали, с цел да нощуват в Бониния хан. “
Наред с ханджийството обаче още от 60-те години на XIX век Бяла Бона е доста тясно ангажирана и с освободителната битка и революционната активност в остарялата столица. Без да се опасява, тя посещава в пандиза хванатите комити от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и им носи топли облекла, тютюн и храна. Освен това тя умеела да подготвя идващите в хана да ядат и пият локални турски големци и научавала от тях някои секрети, които съобщавала на дейците от Търновския революционен комитет.
Сведения
Благодарение на тези скъпи сведения тя успявала първа да научи за идни акции и арести на османската власт и да осуети ареста на локалните комити. Според непокътнатите до през днешния ден сведения по време на Априлската епопея Бяла Бона скрито приютява в хана си петима оживели от четата на поп Харитон, съумели да се измъкнат живи от борбата при Дряновския манастир. А на единия от тях, поп Петър Драганов от Дъскот, даже съумява да обезпечи и тескере, с което той минава през Дунава и се открива да живее във Влашко. Известно време в хана на Бяла Бона се укрива и основният деятел на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов, преди да напусне Търново и да откри леговище в прилежащото село Самоводене след осъществените изменничества, разкрития и арести на революционери в района. Освен Стамболов хана употребяват и други революционери от Горна Оряховица като Атанас Доктора и Ефрем.
Заптиета
Като членка на благотворителното сдружение " Женска община “ с други общественички като Евгения Кисимова, Мариола Василева, Аника Костова, Кирияки, Аника Панайотови и други Бяла Бона се включва интензивно в акцията по събиране на храна, облекла и пари на задържаните въстаници. През всичките тези години турските управляващи няма по какъв начин да не са подозирали Бяла Бона, защото няколко пъти ханът е посещаван от заптиета, които го тарашат.
Но стопанката постоянно успявала да научи за идните визити и бързичко да се избави от рисковите си посетители, до момента в който продължавали обиските. Няколко пъти ханджийката била привиквана на диалог и в конака, само че нито един път не била арестувана. По време на Руско-османската война от 1877-1878 година през юли 1877 година дружно с огромна част от търновското поданство и с голям пъстър венец Бяла Бона също излиза и посреща съветските освободители от Предния отряд на ген. Йосиф Гурко-Корейко на няколко километра отвън града, в местността Дервеня. Участието на Бяла Бона в проведеното освободително придвижване дава съображение на писателката Първолета Прокопова в книгата " Искри от Възраждането “ да я назове изцяло основателно търновската Баба Тонка.
Каравелов
След Освобождението Бона Станчева продължава да върти бащиния си хан и да се радва на любовта и уважението на съгражданите си. Ханът й се трансформира в една от най-елитните търновски странноприемници, в която отсядат всички чужденци, посетили остарялата столица. Тук отсяда и княз Александър Наришкин, прокурист на Руския червен кръст и основен сътрудник на съветските славянски благотворителни общества в новоосвободеното Княжество България.
В хана на Бяла Бона по рекомендация на свои търновски другари отсяда и Любен Каравелов при идването си в остарялата столица. За това свидетелства и бъдещият преподавател на цар Фердинанд по български език, общественикът просветник Добри Ганчев.
" Отстъпила му госпожата на Каравелова една стаичка в хотела си. Уважава го и го уважава доста. А вечерно време около него и тя прави огромен алъш вериш. Идват приятелите да го видят, черпят се, гощават се. Стефан Стамболов му е непрекъснатият клиент. Други, които посещаваха хана на Бяла Бона, бяха Георги Живков и Джорджо Момчев. Застоявахме се у госпожата до късна вечер. Догдето не се приспи на Каравелова и ни предложения да си идем. “
Иречек
А ето по какъв начин разказва хана на Бяла Бона и Константин Иречек, който също отсяда в него при визитата си в остарялата столица. " Прилепен е към скатовете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре, на стеснен двор, отсядат колите. Зад двора се намират простички дървени стаички за пасажери, сиромашко легло, само че без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледало, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на облекла. “
Подобно на всички българи, Бона Станчева посреща с голямо оскърбление и болежка в душата решенията на Берлинския конгрес и разпокъсването на българските земи. И тя стачкува против това незаслужено решение по своя личен метод, като алегорично преименува хана си на " Съединена България “.
Престижният хан на Бяла Бона, намирал се в миналото при започване на Самоводския пазар, който за жалост от дълго време не съществува. Върху фасадата на къщата, издигната на неговото място, преди години беше сложена осведомителна табела. На името на именитата ханджийка е наречена и улица в кв. Чолаковци. За разлика от други търновски дами възрожденки, за които до нас не са достигнали портрети, фотография на Бяла Бона има. И е изцяло допустимо по тази фотография да бъде изработен барелеф, който да съпътства към този момент съществуващата табела. А за какво в остарялата част на днешно Велико Търново или при започване на Самоводската чаршия да не бъде повдигнат и непретенциозен монумент на търновската Баба Тонка.
Една от тези позабравени през днешния ден българки, която записва името си в битките за избавление, е Бона Ганева Станчева, или Бяла Бона, както е известна измежду съгражданите си от това време.
Ханът
Родена е през 1830 година в фамилията на Ганчо Витанов - Силистралията, притежател на хан и участник във Велчовата завера. След гибелта на своя родител Бона и брачният партньор й Станчо не престават да се грижат за хана, който им носи и главните приходи. Ханът бил и най-предпочитаното място за пребиваване на идващите в Търново чужденци. В него е отсядал при обиколката си в България и съветският публицист Василий Немирович-Данченко. Ето по какъв начин е разказан той половин век по-късно в " Общински вестник Велико Търново “ от 1935 година " Този хан през 60-те години на предишния век бил най-добре уреденият в града ни. Освен места за спане в него имало гостилница, механа и кафене. Всички търговци, които идвали извън - гърци, турци, както и чужденци - французи и италианци, с цел да купуват пашкули с бубено семе, се спирали да обядват или пък отсядали, с цел да нощуват в Бониния хан. “
Наред с ханджийството обаче още от 60-те години на XIX век Бяла Бона е доста тясно ангажирана и с освободителната битка и революционната активност в остарялата столица. Без да се опасява, тя посещава в пандиза хванатите комити от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и им носи топли облекла, тютюн и храна. Освен това тя умеела да подготвя идващите в хана да ядат и пият локални турски големци и научавала от тях някои секрети, които съобщавала на дейците от Търновския революционен комитет.
Сведения
Благодарение на тези скъпи сведения тя успявала първа да научи за идни акции и арести на османската власт и да осуети ареста на локалните комити. Според непокътнатите до през днешния ден сведения по време на Априлската епопея Бяла Бона скрито приютява в хана си петима оживели от четата на поп Харитон, съумели да се измъкнат живи от борбата при Дряновския манастир. А на единия от тях, поп Петър Драганов от Дъскот, даже съумява да обезпечи и тескере, с което той минава през Дунава и се открива да живее във Влашко. Известно време в хана на Бяла Бона се укрива и основният деятел на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов, преди да напусне Търново и да откри леговище в прилежащото село Самоводене след осъществените изменничества, разкрития и арести на революционери в района. Освен Стамболов хана употребяват и други революционери от Горна Оряховица като Атанас Доктора и Ефрем.
Заптиета
Като членка на благотворителното сдружение " Женска община “ с други общественички като Евгения Кисимова, Мариола Василева, Аника Костова, Кирияки, Аника Панайотови и други Бяла Бона се включва интензивно в акцията по събиране на храна, облекла и пари на задържаните въстаници. През всичките тези години турските управляващи няма по какъв начин да не са подозирали Бяла Бона, защото няколко пъти ханът е посещаван от заптиета, които го тарашат.
Но стопанката постоянно успявала да научи за идните визити и бързичко да се избави от рисковите си посетители, до момента в който продължавали обиските. Няколко пъти ханджийката била привиквана на диалог и в конака, само че нито един път не била арестувана. По време на Руско-османската война от 1877-1878 година през юли 1877 година дружно с огромна част от търновското поданство и с голям пъстър венец Бяла Бона също излиза и посреща съветските освободители от Предния отряд на ген. Йосиф Гурко-Корейко на няколко километра отвън града, в местността Дервеня. Участието на Бяла Бона в проведеното освободително придвижване дава съображение на писателката Първолета Прокопова в книгата " Искри от Възраждането “ да я назове изцяло основателно търновската Баба Тонка.
Каравелов
След Освобождението Бона Станчева продължава да върти бащиния си хан и да се радва на любовта и уважението на съгражданите си. Ханът й се трансформира в една от най-елитните търновски странноприемници, в която отсядат всички чужденци, посетили остарялата столица. Тук отсяда и княз Александър Наришкин, прокурист на Руския червен кръст и основен сътрудник на съветските славянски благотворителни общества в новоосвободеното Княжество България.
В хана на Бяла Бона по рекомендация на свои търновски другари отсяда и Любен Каравелов при идването си в остарялата столица. За това свидетелства и бъдещият преподавател на цар Фердинанд по български език, общественикът просветник Добри Ганчев.
" Отстъпила му госпожата на Каравелова една стаичка в хотела си. Уважава го и го уважава доста. А вечерно време около него и тя прави огромен алъш вериш. Идват приятелите да го видят, черпят се, гощават се. Стефан Стамболов му е непрекъснатият клиент. Други, които посещаваха хана на Бяла Бона, бяха Георги Живков и Джорджо Момчев. Застоявахме се у госпожата до късна вечер. Догдето не се приспи на Каравелова и ни предложения да си идем. “
Иречек
А ето по какъв начин разказва хана на Бяла Бона и Константин Иречек, който също отсяда в него при визитата си в остарялата столица. " Прилепен е към скатовете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре, на стеснен двор, отсядат колите. Зад двора се намират простички дървени стаички за пасажери, сиромашко легло, само че без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледало, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на облекла. “
Подобно на всички българи, Бона Станчева посреща с голямо оскърбление и болежка в душата решенията на Берлинския конгрес и разпокъсването на българските земи. И тя стачкува против това незаслужено решение по своя личен метод, като алегорично преименува хана си на " Съединена България “.
Престижният хан на Бяла Бона, намирал се в миналото при започване на Самоводския пазар, който за жалост от дълго време не съществува. Върху фасадата на къщата, издигната на неговото място, преди години беше сложена осведомителна табела. На името на именитата ханджийка е наречена и улица в кв. Чолаковци. За разлика от други търновски дами възрожденки, за които до нас не са достигнали портрети, фотография на Бяла Бона има. И е изцяло допустимо по тази фотография да бъде изработен барелеф, който да съпътства към този момент съществуващата табела. А за какво в остарялата част на днешно Велико Търново или при започване на Самоводската чаршия да не бъде повдигнат и непретенциозен монумент на търновската Баба Тонка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ