Съвсем естествено орфическите мистерии в родопското село Триград в наше

Съвсем естествено орфическите мистерии в родопското село Триград в наше време не са това, което са били през XIV – XIII в. прочие Хр. Хората и поколенията са други, въпреки мъдростта на Орфей, силата на любовта на неговите песни и обучение за скритите сили в индивида да не престават да провокират мозъците и сърцата. 
Орфизмът се появява в Тракия, а по-късно се популяризира в цяла Гърция, Южна Италия и Рим. Учението прогласява концепцията за единение и приятелство сред хората и няма нищо общо с идолопоклоничеството, което изисква кървави жертви.

При орфизма смисълът на човешкото битие е в телесното му и нравствено рационализиране, духовно извисяване, непорочност в делата и помислите. Орфей, за който се споделя, че е демонстрация на Христовия дух, преподава тези истини посредством песни и танци четири пъти в годината в тъкмо избрани дни на четирите сезона.
Млади и остарели, мъже и дами се събират високо на поляните, с цел да се научат и да получат посвещение в скритите сили на индивида и Вселената.

До времето на Орфей посвещението в тайните на природата и индивида е изцяло прикрито и налично единствено за единици хора в доста стеснен кръг. Орфей уголемява кръга за посвещение посредством обществени мистерии във тип на театрални представления. Те са налични за всички, само че са разбирани от малко на брой.

Последователите на Орфей са вегетарианци, цялостни въздържатели, кротки и смирени, принасяли в жертва единствено плодове. Водени са от девиза на Орфей, който гласи: „ Помощ на слабите, успокоение на страдащите, вяра за всички ”.

Под звуците на арфата на Орфей се размеквали даже суровите богове на Олимп – Олимп, за който Петър Дънов споделя, че е бил в Рила, а не в днешна Гърция. Според легендата Орфей бил наследник на речния господ Еагър, държател на Хемус – днешна Стара планина, а майка му била музата на епическата лирика – Калиопа. Тя била и негова учителка. Орфей взел участие в похода на аргонавтите за златното руно. Там с музиката си заглушавал даже песните на морските сирени.

Орфей се влюбил в прелестната русалка Евридика. Двамата били доста щастливи, само че техният живот дружно не траял дълго. Скоро след сватбата отровна змия ухапала Евридика, до момента в който тя беряла лековити билки. Отровата пропила тялото на нежната русалка и Хадес лишил любовта на младия Орфей. Дълго време артистът тъжал по мъртвата си обичана. Решил да я потърси в подземното царство на Хадес. Поел към свещената река Стикс през пещерата Дяволското гърло. По нея трябвало да отиде при Хадес и да изиска назад своята обичана.
Когато стигнал Стикс, лодкарят Харон отказал да го закара при обичаната му.

Тогава надареният музикант засвирил прелестните си мелодии на своята златна арфа. Харон бил толкоз заслепен от тях, че превел Орфей през реката със своята ладия. Пред Хадес и жена му Персефона, Орфей още веднъж запял. С песента разказвал за пламенната и красива обич сред него и Евридика. Боговете на подземното царство били толкоз впечатлени от песните на тракийския музикант, че разрешили на Орфей да вземе своята обичана от подземното царство, само че при едно изискване.

Орфей не трябвало да поглежда обичаната си, до момента в който не излезе с нея на повърхността. Двамата влюбени потеглили към горния свят, към изхода на Дяволското гърло в Родопа планина. Но тъкмо преди входа Орфей не издържал и погледнал обратно, с цел да види дали Евридика е зад него. Така той изгубил вечно своята обичана, която още веднъж се върнала в земята на сенките, а на мястото бликнал лечителен извор.

Орфей се завърнал в Тракия и не спрял да тъжи по своята обич. Един ден, до момента в който свирел на своята арфа, пристигнали вакханките. Те нарекли Орфей женомразец, тъй като властелинът на арфата не поглеждал друга жена, откогато се завърнал от подземното царство. Вакханките почнали да замерят Орфей с камъни, като един от тях се оказал гибелен.

Златната арфа на Орфей паднала в реката и засвирила сама като че ли желала да запечата загатна за великия тракийски стихотворец. Така Орфей един път и вечно се завърнал в царството на Хадес и се събрал с очакващата го там Евридика.

ВЪЛШЕБНИЯТ ДОМ НА БОГОВЕТЕ
Пещерата Дяволското гърло е покрай красивото и картинно село Триград. Тя не е единствена в Триградския карстов регион – с изключение на нея има още 200 други по-големи или по-малки пещери като Ягодинска и Харамийската да вземем за пример. Красотата на Триградското ждрело е толкоз омайваща и спираща дъха, че някои назовават мястото Дом на боговете. Местна легенда споделя, че от всяка капка кръв на Орфей се ражда безсмъртничето или силиврякът – възкръсващото цвете.

За Триград има разнообразни митове, коя от коя по-интересни. Твърди се, че е остаряло тракийско населено място, което в никакъв случай до момента от основаването си не е преименувано, без значение през какви премеждия минава.

Съставено е от три по-малки селца. Друга легенда споделя, че по време на потурчването на реката имало три греди и когато праведните минавали по тях, неверниците загивали. Според едно от преданията името Триград идва от обстоятелството, че е горяло три пъти. Някои считат, че името произлиза от трите върха към селището. Веднъж един орел полетял над Западните Родопи, харесал си три прилежащи връхчета и кацнал на най-високото от тях. Затова и хората, които населявали това място, посочили върха Дур дъга, т.е. висок, свободен връх. По-ниският от тях пък наричали Каурча. А поради трите, които като че ли закриляли селището им, било наречено Триибрия, по-сетнешно – Триград. 
Възможно е Триград да идва от тракийското Три Ибрие – Три града.
Източник: Уикенд