Страхът на Тачър от Германия оживя в Брексит
Преди тридесет години, в един от основните моменти в европейската история, Маргарет Тачър се подвигна и отиде в Кремъл да договаря с Михаил Горбачов. Британската премиерка към този момент беше описала руския президент като някого, с който "може да се работи ". А в този момент основите на Съветския съюз се пропукваха. Унгария бе раздрала телените мрежи по границата си. Източногерманците бягаха на запад. До рухването на Берлинската стена оставаха седмици.
За публицистите, пътуващи с Тачър, визитата бе запаметяваща се заради по-тривиални аргументи. След блиц пътешестване до Япония министър председателят и съпътстващите я дойдоха с уморителен полет от Токио. Тачър пътуваше с един застаряващ "Викърс " ВС-10 на Кралските военновъздушни сили. Десетилетия откакто този аероплан е бил върхът на авиационната техника, по стандартите на 1989-а той бе муден, гръмък, а за сбутаните в задната му част – клаустрофобичен.
Ограничената му дължина на полета
наложи кацане за презареждане
във военна база посред мрачния Сибир, където на него се качиха двама плещести руски офицери от авиацията. Шпиони ли бяха или придружители? При всяко положения щяха да рапортуват, че свръхсекретната информационна екипировка на самолета наподобява на сбирка от старинни лампови радиоапарати.
През целия си живот Тачър се бе борела с комунизма – дружно с огромния си другар, американския президент Роналд Рейгън, с който осъдиха Берлинската стена като позорна бариера пред свободата. Година по-рано в Брюж тя бе говорила трогателно за Европа на демокрациите, включваща и Прага, Варшава и Будапеща. Историята променяше хода си.
Но до момента в който руската империя започваше да се разпада, Желязната лейди имаше задни мисли. По време на дълга среща на четири очи в Екатерининската зала в Кремъл Тачър изиска от Горбачов
нещо, което през днешния ден наподобява невъобразимо.
"Не желаеме обединяването на Германия – сподели тя. – То ще докара до промени в следвоенните граници, които … [биха] подкопали стабилността на цялата интернационална обстановка. " Горбачов би трябвало да пренебрегва всевъзможни изказвания на НАТО, настояващи за противоположното. Алиансът не трябва да подтиква разпадането на Варшавския контракт и в действителност "декомунизацията " на Източна Европа.
Взривоопасни думи. На водещите си бележки бе казано да приберат химикалките си. Анатолий Черняев, съветникът на Горбачов, обаче написа просторен отчет, когато срещата завърши. По-кратка версия, упълномощена от помощника на Тачър Чарл Пауъл, доближи до шепа хора в Уайтхол.
Демаршът на Тачър бе артикул на персоналната й невралгия. Тя в никакъв случай не се освободи от дълбоката си недоверчивост към Германия, споделяна от мнозина от нейното потомство измежду десните среди в Консервативната партия. Дали в действителност се бяха трансформирали германците? Агресивният експанзионизъм не беше ли част от националния им темперамент? Година по-късно Тачър уволни евроскептичния министър Никълас Ридли, откакто той съпостави проектите на Европейски Съюз за обща валута с упоритостите на Адолф Хитлер. А в действителност тя бе съгласна с него.
И други в Европа споделяха страховете й.
Безизходицата от Студената война със Съветския съюз бе осигурила странна непоклатимост. Когато Тачър се срещна с френския президент Франсоа Митеран през декември 1989 година, двамата разговаряха за нова Антанта за въздържане на немската мощност. Митеран обаче скоро разбра, че духът е излязъл от бутилката. Англия може да се пробва да блокира или да отсрочва обединяването, а вместо това Франция ще се стреми да обвърже обединена Германия в едно по-интегрирана Европа посредством основаването на единна валута.
Тридесет години по-късно следвоенната промяна на Германия – твърдото й приемане на пацифизма и поддръжката й за демокрацията и учредения на правила международен ред – към момента остава незабелязана за огромен дял от членовете на подкрепящата Брексит Консервативна партия. Борис Джонсън едвам заобикаля паралелите сред упоритостите на Европейския съюз и на нацистка Германия. Еврото е надмощие с други средства. Езикът на премиера и на останалите брекситиъри е изпълнен с облици, извикващи загатна за Втората международна война – да се възправиш самичък против вкички, да се предадеш, колаборационист, изменник.
Така стана, че обединяването беляза връщането на немския въпрос – по простата причина, че превъзхождащата икономическа мощност на Германия още веднъж е незаобиколим факт. Това, което брекситиърите пропущат, е, че Европейски Съюз е планиран като уравновесяваща мощ. Американските гаранции за сигурност, стоящи в основата на НАТО, извършват същата цел – като поддържат демократичните основи на Европейска Германия на мястото на Германска Европа.
Брексит поставя завършек на салдото на огромните сили в Европейски Съюз.
Франция се оказва уединен контрапункт на Германия. И то в миг, когато американският президент Доналд Тръмп прави всичко по силите си, с цел да отслаби НАТО. Според благосклонната интерпретация на осъщественото от Тачър в Москва тя просто е желала да запази сигурността, дължаща се на статуквото. А Брексит работи в противоположна посока. Ако има риск от свръхмощна Германия, той идва от разпадането на настоящия европейски ред.
На "Викърс "-а на път за Лондон публицистите се причислиха към Тачър в по-просторната й, в случай че не първокласна кабина. За първи и единствен път я видях на такова пътешестване да изиска от стюардите на военновъздушните сили да отворят бутилка шампанско. След което изпадна в лирични излияния за огромната храброст на Горбачов в отстояването на перестройката и гласността. Но не отрони нито дума за проекта, който щеше да лиши източногерманците от независимост.
За публицистите, пътуващи с Тачър, визитата бе запаметяваща се заради по-тривиални аргументи. След блиц пътешестване до Япония министър председателят и съпътстващите я дойдоха с уморителен полет от Токио. Тачър пътуваше с един застаряващ "Викърс " ВС-10 на Кралските военновъздушни сили. Десетилетия откакто този аероплан е бил върхът на авиационната техника, по стандартите на 1989-а той бе муден, гръмък, а за сбутаните в задната му част – клаустрофобичен.
Ограничената му дължина на полета
наложи кацане за презареждане
във военна база посред мрачния Сибир, където на него се качиха двама плещести руски офицери от авиацията. Шпиони ли бяха или придружители? При всяко положения щяха да рапортуват, че свръхсекретната информационна екипировка на самолета наподобява на сбирка от старинни лампови радиоапарати.
През целия си живот Тачър се бе борела с комунизма – дружно с огромния си другар, американския президент Роналд Рейгън, с който осъдиха Берлинската стена като позорна бариера пред свободата. Година по-рано в Брюж тя бе говорила трогателно за Европа на демокрациите, включваща и Прага, Варшава и Будапеща. Историята променяше хода си.
Но до момента в който руската империя започваше да се разпада, Желязната лейди имаше задни мисли. По време на дълга среща на четири очи в Екатерининската зала в Кремъл Тачър изиска от Горбачов
нещо, което през днешния ден наподобява невъобразимо.
"Не желаеме обединяването на Германия – сподели тя. – То ще докара до промени в следвоенните граници, които … [биха] подкопали стабилността на цялата интернационална обстановка. " Горбачов би трябвало да пренебрегва всевъзможни изказвания на НАТО, настояващи за противоположното. Алиансът не трябва да подтиква разпадането на Варшавския контракт и в действителност "декомунизацията " на Източна Европа.
Взривоопасни думи. На водещите си бележки бе казано да приберат химикалките си. Анатолий Черняев, съветникът на Горбачов, обаче написа просторен отчет, когато срещата завърши. По-кратка версия, упълномощена от помощника на Тачър Чарл Пауъл, доближи до шепа хора в Уайтхол.
Демаршът на Тачър бе артикул на персоналната й невралгия. Тя в никакъв случай не се освободи от дълбоката си недоверчивост към Германия, споделяна от мнозина от нейното потомство измежду десните среди в Консервативната партия. Дали в действителност се бяха трансформирали германците? Агресивният експанзионизъм не беше ли част от националния им темперамент? Година по-късно Тачър уволни евроскептичния министър Никълас Ридли, откакто той съпостави проектите на Европейски Съюз за обща валута с упоритостите на Адолф Хитлер. А в действителност тя бе съгласна с него.
И други в Европа споделяха страховете й.
Безизходицата от Студената война със Съветския съюз бе осигурила странна непоклатимост. Когато Тачър се срещна с френския президент Франсоа Митеран през декември 1989 година, двамата разговаряха за нова Антанта за въздържане на немската мощност. Митеран обаче скоро разбра, че духът е излязъл от бутилката. Англия може да се пробва да блокира или да отсрочва обединяването, а вместо това Франция ще се стреми да обвърже обединена Германия в едно по-интегрирана Европа посредством основаването на единна валута.
Тридесет години по-късно следвоенната промяна на Германия – твърдото й приемане на пацифизма и поддръжката й за демокрацията и учредения на правила международен ред – към момента остава незабелязана за огромен дял от членовете на подкрепящата Брексит Консервативна партия. Борис Джонсън едвам заобикаля паралелите сред упоритостите на Европейския съюз и на нацистка Германия. Еврото е надмощие с други средства. Езикът на премиера и на останалите брекситиъри е изпълнен с облици, извикващи загатна за Втората международна война – да се възправиш самичък против вкички, да се предадеш, колаборационист, изменник.
Така стана, че обединяването беляза връщането на немския въпрос – по простата причина, че превъзхождащата икономическа мощност на Германия още веднъж е незаобиколим факт. Това, което брекситиърите пропущат, е, че Европейски Съюз е планиран като уравновесяваща мощ. Американските гаранции за сигурност, стоящи в основата на НАТО, извършват същата цел – като поддържат демократичните основи на Европейска Германия на мястото на Германска Европа.
Брексит поставя завършек на салдото на огромните сили в Европейски Съюз.
Франция се оказва уединен контрапункт на Германия. И то в миг, когато американският президент Доналд Тръмп прави всичко по силите си, с цел да отслаби НАТО. Според благосклонната интерпретация на осъщественото от Тачър в Москва тя просто е желала да запази сигурността, дължаща се на статуквото. А Брексит работи в противоположна посока. Ако има риск от свръхмощна Германия, той идва от разпадането на настоящия европейски ред.
На "Викърс "-а на път за Лондон публицистите се причислиха към Тачър в по-просторната й, в случай че не първокласна кабина. За първи и единствен път я видях на такова пътешестване да изиска от стюардите на военновъздушните сили да отворят бутилка шампанско. След което изпадна в лирични излияния за огромната храброст на Горбачов в отстояването на перестройката и гласността. Но не отрони нито дума за проекта, който щеше да лиши източногерманците от независимост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ