Картографирането на океаните: Още една област в борбата с климатичните промени
Преди тридесет години имах привилегията да видя дълбокия океан от близко. За моята докторска теза се спуснах на 1,5 благи с потопяемия проучвателен батискаф Alvin в Източния Тихи океан, югозападно от Акапулко. Отвъд океанографския развой изучавах връзката сред тектониката на плочите, вулканичните изригвания и хидротермалните комини – детайл, който отвори очите ми за по-голяма истина: Хората значително са слепи за тази голяма и оживена част на света, която съставлява повече от две трети от Земята, написа в собствен разбор за Bloomberg Дон Райт.
Важно е да се означи, че учените знаят повече за Марс, Венера и тъмната страна на Луната, в сравнение с за океанските дълбини на Земята. Към днешна дата са картографирани по-малко от 20% от океанското дъно - 13% единствено през последните четири години. Въпреки това с вярната поддръжка учените биха могли да картографират всички океани до 2030 година Това е значително начинание, само че ще отнеме специфични старания, социална поддръжка и държавно финансиране. Такъв план може да бъде осъществен единствено посредством световно съдействие.
Ползите ще бъдат за съвсем всеки един бранш - от навигация на кораби до моделиране на климата. Ясната концепция на релефа на океанското дъно би помогнала за оптимално разположение на подводни кабели и вятърни турбини. Чрез картографирането може да се покаже къде надълбоко океанският лов на риба може да се прави безвредно и къде не. Чрез триизмерното схващане на размера на океана метеоролозите биха могли по-добре да схванат по какъв начин тайфуните се образуват и се ускоряват до момента в който прекосяват океана, довеждайки до бурни талази по бреговата линия. От друга страна климатолозите биха могли по-точно да мерят циркулацията на топлота в океана и по този метод да основат по-добри модели за климатичните промени.
Изменението на климата е най-значимата и незабавна причина за това океаните да се картографират допустимо най-бързо. Океаните играят голяма роля за намаляването на изменението на климата, защото улавят излъчванията на въглерод. Въпреки това този техен потенциал има предел. Излишъкът от въглерод окислява океанските води, което затруднява живота на кораловите рифове и миди (стриди, миди, охлюви, миди). Това също по този начин понижава наличието на О2 във водата, влошавайки способността на целия морски живот да диша. Човешките практики, които вредят на океанското дъно посредством лов на риба утежняват нещата, като отделят въглерод от океанското дъно. Ако бъдат позволени дълбоководните мини по неконтролируем метод, това би нарушило в допълнение подводните екосистеми.
За да се мери резултатът от изменението на климата и да се проучат океанските процеси и човешките действия, е от значително значение да се събере подробна картина на подводния свят.
Учените разполагат с технологиите, с цел да свършат работата. Днешните сонари са задоволително чувствителни, с цел да картографират характерности на океанската вода над морското дъно, в това число вълнообразни дейности, рибни пасажи и промени в кораловите рифове, които могат да демонстрират равнищата на морски О2. Технологията на географската осведомителна система, която аз и други използваме, може да проучва данни от голям брой източници, в това число от сонари, спътници, потопяеми кораби и подводни камери, с цел да събере триизмерна картина на подводния свят и да изследва по какъв начин най-добре той да се ръководи и пази.
Инициативата „ Морско дъно 2030 “, която беше утвърдена от Организацията на обединените народи (ООН) и подкрепена от фондация Nippon за картографиране на океанското дъно, събра батиметрични данни от държавни управления и други притежатели на данни. Сензори, пренасяни на борда на океански круизни кораби и товарни кораби, са събрали други данни. Използвани са също роботи за проучване на океанското дъно сходно на метода, по който те се употребяват за картографиране на повърхността на Марс и други планети.
За да приключи работата в точния момент обаче, самодейността ще изисква ангажимент и в допълнение финансиране. Включват се сътрудници от частния бранш като Vulcan, филантропска компания, учредена от починалия Пол Алън от Microsoft, и Schmidt Ocean Institute, учреден от Уенди Шмид и Ерик Шмид от Гугъл. Това обаче няма да бъде задоволително - планът се нуждае от финансиране, което единствено държавните управления могат да обезпечат.
Лари Майер, шеф на Центъра за картографиране на крайбрежието и океана в Университета в Ню Хемпшир пресметна, че за реализирането на плана ще са нужни от 3 до 5 милиарда $. Това е огромна сума, само че би трябвало да бъде съпоставена с разноските за галактически пътувания и изследване. НАСА похарчи близо 3 милиона $ за марсохода Perseverence. Всички огромни морски научни сили в света като Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия и Китай ще би трябвало да дадат своя принос.
Изменението на климата, което стана все по-видимо това лято, където на доста места имаше пожари и наводнения, доста усили спешността да се картографира целия океан. Това може да стане действителност до края на това десетилетие, в случай че страните се ангажират с предизвикването.
Важно е да се означи, че учените знаят повече за Марс, Венера и тъмната страна на Луната, в сравнение с за океанските дълбини на Земята. Към днешна дата са картографирани по-малко от 20% от океанското дъно - 13% единствено през последните четири години. Въпреки това с вярната поддръжка учените биха могли да картографират всички океани до 2030 година Това е значително начинание, само че ще отнеме специфични старания, социална поддръжка и държавно финансиране. Такъв план може да бъде осъществен единствено посредством световно съдействие.
Ползите ще бъдат за съвсем всеки един бранш - от навигация на кораби до моделиране на климата. Ясната концепция на релефа на океанското дъно би помогнала за оптимално разположение на подводни кабели и вятърни турбини. Чрез картографирането може да се покаже къде надълбоко океанският лов на риба може да се прави безвредно и къде не. Чрез триизмерното схващане на размера на океана метеоролозите биха могли по-добре да схванат по какъв начин тайфуните се образуват и се ускоряват до момента в който прекосяват океана, довеждайки до бурни талази по бреговата линия. От друга страна климатолозите биха могли по-точно да мерят циркулацията на топлота в океана и по този метод да основат по-добри модели за климатичните промени.
Изменението на климата е най-значимата и незабавна причина за това океаните да се картографират допустимо най-бързо. Океаните играят голяма роля за намаляването на изменението на климата, защото улавят излъчванията на въглерод. Въпреки това този техен потенциал има предел. Излишъкът от въглерод окислява океанските води, което затруднява живота на кораловите рифове и миди (стриди, миди, охлюви, миди). Това също по този начин понижава наличието на О2 във водата, влошавайки способността на целия морски живот да диша. Човешките практики, които вредят на океанското дъно посредством лов на риба утежняват нещата, като отделят въглерод от океанското дъно. Ако бъдат позволени дълбоководните мини по неконтролируем метод, това би нарушило в допълнение подводните екосистеми.
За да се мери резултатът от изменението на климата и да се проучат океанските процеси и човешките действия, е от значително значение да се събере подробна картина на подводния свят.
Учените разполагат с технологиите, с цел да свършат работата. Днешните сонари са задоволително чувствителни, с цел да картографират характерности на океанската вода над морското дъно, в това число вълнообразни дейности, рибни пасажи и промени в кораловите рифове, които могат да демонстрират равнищата на морски О2. Технологията на географската осведомителна система, която аз и други използваме, може да проучва данни от голям брой източници, в това число от сонари, спътници, потопяеми кораби и подводни камери, с цел да събере триизмерна картина на подводния свят и да изследва по какъв начин най-добре той да се ръководи и пази.
Инициативата „ Морско дъно 2030 “, която беше утвърдена от Организацията на обединените народи (ООН) и подкрепена от фондация Nippon за картографиране на океанското дъно, събра батиметрични данни от държавни управления и други притежатели на данни. Сензори, пренасяни на борда на океански круизни кораби и товарни кораби, са събрали други данни. Използвани са също роботи за проучване на океанското дъно сходно на метода, по който те се употребяват за картографиране на повърхността на Марс и други планети.
За да приключи работата в точния момент обаче, самодейността ще изисква ангажимент и в допълнение финансиране. Включват се сътрудници от частния бранш като Vulcan, филантропска компания, учредена от починалия Пол Алън от Microsoft, и Schmidt Ocean Institute, учреден от Уенди Шмид и Ерик Шмид от Гугъл. Това обаче няма да бъде задоволително - планът се нуждае от финансиране, което единствено държавните управления могат да обезпечат.
Лари Майер, шеф на Центъра за картографиране на крайбрежието и океана в Университета в Ню Хемпшир пресметна, че за реализирането на плана ще са нужни от 3 до 5 милиарда $. Това е огромна сума, само че би трябвало да бъде съпоставена с разноските за галактически пътувания и изследване. НАСА похарчи близо 3 милиона $ за марсохода Perseverence. Всички огромни морски научни сили в света като Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия и Китай ще би трябвало да дадат своя принос.
Изменението на климата, което стана все по-видимо това лято, където на доста места имаше пожари и наводнения, доста усили спешността да се картографира целия океан. Това може да стане действителност до края на това десетилетие, в случай че страните се ангажират с предизвикването.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ