Бони Петрунова – Модерната Клио
Преди три месеца, когато Божидар Димитров се пенсионира като началник на Националния исторически музей, на негово място беше назначена като и.д. доцент доктор Бони Петрунова. Макар да е бележит археолог и един от водещите експерти по културата на късното Средновековие, тя е известна на необятната общност най-много като заместник-министър на културата по времето на Вежди Рашидов. Какво още знаем за нея?
Клио, музата на историята е изобразявана с руло пергамент и дъсчици в ръце. Модерната муза на Музея на историята би трябвало да бъде рисувана с археоложка четчица и шпакла. Работата на новия шеф на НИМ Бони Петрунова не е лесна – да разпространява и управлява активността на Националния исторически музей след 10-годишното ръководство на извънредно известния Божидар Димитров.
Не беше изненада, когато при започване на седмицата госпожа Петрунова завоюва състезанието за шеф и към този момент публично оглави НИМ. Петрунова е получила най-висока оценка на чуването, което беше в понеделник, 5 февруари.
Министерството на културата е поверило съкровищницата с историческото ни завещание в ръцете на доста оправен и прецизен админ, който – за благополучие, в това време е и един от водещите археолози в страната. Доцент лекар Бони Петрунова е потвърдила ръководителските си умения и като зам. шеф на НИМ, и като заместител на министъра на културата Вежди Рашидов.
Тя е водещ експерт в региона на късносредновековната просвета и монументи и началник на повече от 50 археологически експедиции – теренни изследвания и разкопки, както и на разнообразни планове, свързани с туризма и с разпространение и запазване на българското културно-историческо завещание. Сред най-важните са: Проект за основаването на център за развиване и създаване на ефикасни модели за културен туризъм и районите на Каварна и Костанца, Проект “Урвич – последната цитадела на Шишмановци ”, създаден в поддръжка на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019, Проект за изследване, специализация и рехабилитация на крепостта “Лютица ” – по този план Бони Петрунова работи цели 10 години дружно със сина си, известният археолог доктор Филип Петрунов. За страдание, когато заема длъжността и.д. шеф на Историческия музей, се постанова да го освободи от позицията му организатор в отдел “Археология ” на НИМ, заради спор на ползи.
Интересите на доцент Петрунова са ориентирани към историята от интервала на Второто българско царство, крепостното строителство, погребалните обреди и паметните практики от късното средновековие. Във връзка с това е осъществила планове за изследване и запазване на паметниците от този интервал, измежду които са: крепостите Лютица, Калиакра, Урвич, Цепина, Хоталич, Красен.
Хоноруван преподавател е в Пловдивския, в Шуменския и в Нов български университет с курсове лекции по “Османска просвета ”, “Българската просвета на Късното средновековие ”, “Каменна пластика на Късното средновековие ”, “Културата на българите през османския интервал ”. Научен началник е на бакалавърски, магистърски и докторантски тези в Нов български университет и в СУ “Св. Климент Охридски ”.
Доцент Петрунова е един от моторите на устрояването на Царимали град в туристическа историческа цитадела и основател на археологическа карта на България.
Но едно от делата на живота й е изследването на находките към крепостта Калиакра, където предходната година – по време на 13-ия археологически сезон, е открит неповторим нефритов амулет-катарама с изящни гравюри. Това стана под управлението на Бони Петрунова, която се завърна на терена след двугодишно спиране поради работата си като зам. министър. Работата й на нос Калиакра стартира през 2004 година Всички находки и забавни изводи от тези изследвания доцент Петрунова е обобщила в книгата си “Богатствата на Калиакра. Открития, находки, хипотези ”. Трудът обгръща развиването на Калиакра по време на античността, ранносредновековния интервал, Второто българско царство и Добруджанското деспотство.
С две думи, новият шеф на НИМ доц-д-р Петрунова не е безчувствен админ, а началник, чието сърце на археолог бие на вярното място.
Учредява награден фонд “Кръгът на Калоян ”
Учредител е на Награден фонд “Кръгът на Калоян ”, отличаващ почтени българи за поддръжката им в опазването на българското културно-историческо завещание. Ръководител е на стратегия “Издирване на мястото на борбата от 1443 година сред войските на Османската империя и полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) ”. Ръководител е на план към Секция за средновековна археология “Българските земи през XV – XVII в. ” Член е на организационния комитет за издаване Корпус на паметниците от територията на някогашната Османска империя. Автор е на повече от 200 книги, публикации, монографии, научно-популярни изявления. Участвала е в над 50 научни конференции, симпозиуми и семинари.
За нея
Изключителен уредник
С Бони Петрунова бяхме заместител министри на културата при министър Вежди Рашидов и имам отлични усещания от работата с нея. Тя е извънреден уредник, с доста положителни качества да бъде началник, визионер, и най-много това е човек, който работи с доста сърце.
Боил Банов, министър на културата
Солидно квалифициран експерт
Имам достойнството да познавам доцент Бони Петрунова и като човек, и като сътрудник и отговорно мога да заявя, че е солидно квалифициран експерт. Има предостатъчен опит, както в археологията, по този начин и в музейното дело, а и като учител и админ. Тя е един от водещите експерти в региона на късносредновековната просвета и монументи. Доц. Петрунова отвори нова страница от историята на Калиакра. Не мога да не напомня, че беше и зам. министър на културата, както и години наред зам. шеф на НИМ, което е голям плюс за институцията, която в този момент оглавява.
Проф. Казимир Попконстантинов, археолог, учител във ВТУ
Желязна лейди
Познавам Бони Петрунова от 30 и повече години. Тя стартира кариерата си в Националния исторически музей. Беше Желязна лейди – поемаше най-трудните обекти, от които доста хора се отказваха, поради рискови и тежки условия – на високи планински върхове, без пътища. Макар че мнозина считат Калиакра за най-големия й обект, аз мисля, че това е старобългарската цитадела “Лютица ” в Източните Родопи. Тя е единствената съхранена цитадела от това време. Разкопките бяха доста сложни. Вървеше се 9 километра без път, при ужасяващи условия. За похлупак – комари, буболечки, кърлежи… Но Бони се оправи. Между другото, през вчерашния ден е излязла книгата й за “Лютица ”.
Божидар Димитров, някогашният началник на НИМ
Клио, музата на историята е изобразявана с руло пергамент и дъсчици в ръце. Модерната муза на Музея на историята би трябвало да бъде рисувана с археоложка четчица и шпакла. Работата на новия шеф на НИМ Бони Петрунова не е лесна – да разпространява и управлява активността на Националния исторически музей след 10-годишното ръководство на извънредно известния Божидар Димитров.
Не беше изненада, когато при започване на седмицата госпожа Петрунова завоюва състезанието за шеф и към този момент публично оглави НИМ. Петрунова е получила най-висока оценка на чуването, което беше в понеделник, 5 февруари.
Министерството на културата е поверило съкровищницата с историческото ни завещание в ръцете на доста оправен и прецизен админ, който – за благополучие, в това време е и един от водещите археолози в страната. Доцент лекар Бони Петрунова е потвърдила ръководителските си умения и като зам. шеф на НИМ, и като заместител на министъра на културата Вежди Рашидов.
Тя е водещ експерт в региона на късносредновековната просвета и монументи и началник на повече от 50 археологически експедиции – теренни изследвания и разкопки, както и на разнообразни планове, свързани с туризма и с разпространение и запазване на българското културно-историческо завещание. Сред най-важните са: Проект за основаването на център за развиване и създаване на ефикасни модели за културен туризъм и районите на Каварна и Костанца, Проект “Урвич – последната цитадела на Шишмановци ”, създаден в поддръжка на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019, Проект за изследване, специализация и рехабилитация на крепостта “Лютица ” – по този план Бони Петрунова работи цели 10 години дружно със сина си, известният археолог доктор Филип Петрунов. За страдание, когато заема длъжността и.д. шеф на Историческия музей, се постанова да го освободи от позицията му организатор в отдел “Археология ” на НИМ, заради спор на ползи.
Интересите на доцент Петрунова са ориентирани към историята от интервала на Второто българско царство, крепостното строителство, погребалните обреди и паметните практики от късното средновековие. Във връзка с това е осъществила планове за изследване и запазване на паметниците от този интервал, измежду които са: крепостите Лютица, Калиакра, Урвич, Цепина, Хоталич, Красен.
Хоноруван преподавател е в Пловдивския, в Шуменския и в Нов български университет с курсове лекции по “Османска просвета ”, “Българската просвета на Късното средновековие ”, “Каменна пластика на Късното средновековие ”, “Културата на българите през османския интервал ”. Научен началник е на бакалавърски, магистърски и докторантски тези в Нов български университет и в СУ “Св. Климент Охридски ”.
Доцент Петрунова е един от моторите на устрояването на Царимали град в туристическа историческа цитадела и основател на археологическа карта на България.
Но едно от делата на живота й е изследването на находките към крепостта Калиакра, където предходната година – по време на 13-ия археологически сезон, е открит неповторим нефритов амулет-катарама с изящни гравюри. Това стана под управлението на Бони Петрунова, която се завърна на терена след двугодишно спиране поради работата си като зам. министър. Работата й на нос Калиакра стартира през 2004 година Всички находки и забавни изводи от тези изследвания доцент Петрунова е обобщила в книгата си “Богатствата на Калиакра. Открития, находки, хипотези ”. Трудът обгръща развиването на Калиакра по време на античността, ранносредновековния интервал, Второто българско царство и Добруджанското деспотство.
С две думи, новият шеф на НИМ доц-д-р Петрунова не е безчувствен админ, а началник, чието сърце на археолог бие на вярното място.
Учредява награден фонд “Кръгът на Калоян ”
Учредител е на Награден фонд “Кръгът на Калоян ”, отличаващ почтени българи за поддръжката им в опазването на българското културно-историческо завещание. Ръководител е на стратегия “Издирване на мястото на борбата от 1443 година сред войските на Османската империя и полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) ”. Ръководител е на план към Секция за средновековна археология “Българските земи през XV – XVII в. ” Член е на организационния комитет за издаване Корпус на паметниците от територията на някогашната Османска империя. Автор е на повече от 200 книги, публикации, монографии, научно-популярни изявления. Участвала е в над 50 научни конференции, симпозиуми и семинари.
За нея
Изключителен уредник
С Бони Петрунова бяхме заместител министри на културата при министър Вежди Рашидов и имам отлични усещания от работата с нея. Тя е извънреден уредник, с доста положителни качества да бъде началник, визионер, и най-много това е човек, който работи с доста сърце.
Боил Банов, министър на културата
Солидно квалифициран експерт
Имам достойнството да познавам доцент Бони Петрунова и като човек, и като сътрудник и отговорно мога да заявя, че е солидно квалифициран експерт. Има предостатъчен опит, както в археологията, по този начин и в музейното дело, а и като учител и админ. Тя е един от водещите експерти в региона на късносредновековната просвета и монументи. Доц. Петрунова отвори нова страница от историята на Калиакра. Не мога да не напомня, че беше и зам. министър на културата, както и години наред зам. шеф на НИМ, което е голям плюс за институцията, която в този момент оглавява.
Проф. Казимир Попконстантинов, археолог, учител във ВТУ
Желязна лейди
Познавам Бони Петрунова от 30 и повече години. Тя стартира кариерата си в Националния исторически музей. Беше Желязна лейди – поемаше най-трудните обекти, от които доста хора се отказваха, поради рискови и тежки условия – на високи планински върхове, без пътища. Макар че мнозина считат Калиакра за най-големия й обект, аз мисля, че това е старобългарската цитадела “Лютица ” в Източните Родопи. Тя е единствената съхранена цитадела от това време. Разкопките бяха доста сложни. Вървеше се 9 километра без път, при ужасяващи условия. За похлупак – комари, буболечки, кърлежи… Но Бони се оправи. Между другото, през вчерашния ден е излязла книгата й за “Лютица ”.
Божидар Димитров, някогашният началник на НИМ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ