Преди точно 75 години - на 28 ноември 1943 година,

Преди тъкмо 75 години - на 28 ноември 1943 година, в Техеран стартира конференцията на " Голямата тройка " - Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил. Лидерите на антихитлеристката коалиция преглеждат следвоенното развиване на Европа и на процедура реализират консенсус по въпроса за опазване на ползите си на Стария континент. В оня миг общите ползи за победа над оста Германия - Италия - Япония вземат връх.

Няколко са значимите единодушия, реализирани от " Голямата тройка ". Първото е откриването на втори фронт в Западна Европа против Германия. Одобрено е желанието на Сталин да включи в Съюз на съветските социалистически републики част от Източна Прусия, през днешния ден Калининградска област на Русия и прибалтийските републики. Срещу това той дава обещание на съдружниците си да се включи във войната против Япония след привършване на борбите в Европа.

Срещата в Техеран е неповторима и с още един забавен факт. Това е единственият случай, в който Сталин употребява аероплан, с цел да доближи до крайната си цел. Той лети по маршрут Баку - Техеран 4 часа, изминавайки 1088 километра по въздуха. След това още веднъж минава дистанцията, с цел да се прибере след конференцията. На летището в Баку са готови два самолета за генералисимуса - единият е пилотиран от прочут генерал-полковник от Военновъздушни сили на Червената войска, а другият - от летец-полковник. Сталин би трябвало да лети с генерала, само че на летището той декларира: " Генералите малко летят, ще полетя с полковника ".

За да осуети конференцията, Германия провежда нападение против тримата водачи, като организацията и осъществяването е предоставено на военното контраразузнаване - Абвер. В интервенцията е зает и Ото Скорцени, който два месеца преди Техеранската конференция съумява да избави Бенито Мусолини от ареста в Италия.

За задачата са били трансферирани две групи сътрудници в Иран. Едната от тях е разкрита, откакто се свързва по радиостанция с Берлин, диалозите са били прехванати от английски и руски разузнавачи. Групата е атакувана и разгромена. Това провалило проекта на германците и те се отхвърлят от покушението единствено със силите на втората си група диверсанти.

Техеранската конференция приема и още значими решения. Така да вземем за пример е взето решение да се поддържат партизаните на Тито в Югославия, а не четниците на Дража Михайлович, с който американците и британците са поддържали до тогава. Към турция е отправена покана да се причисли към съдружниците и да се включи във войната против Германия. Но това искане е признато едвам на 23 февруари 1945 година, когато краят на войната е напълно близо. Така концепцията на Чърчил за втори фронт против Германия на Балканите не се осъществя.