40 години от смъртта на Мария Калас
Преди тъкмо 40 години умира Мария Калас. Наричат я Божествената. Феноменалният ѝ глас трансформира визията за операта.
© фотография: АРХИВ
Дете на гръцки емигранти, родена в Ню Йорк през 1923 година, Мария Калогеропулус става Мария Калас и с неповторимия си гений е едно от олицетворенията на операта за всички времена.
Дебютира като Тоска в окупираната от нацистите Атина, а през 1951 година пее за първи път в Ла Скала. Прочутият Милански спектакъл посвети специфична вечер на дивата. Легендата е пяла там 24 пъти.
Мария Калас (1923 - 1977): " Ла Скала е всичко - театърът, който предлага допустимо най-хубавите спектакли. За мен това е храмът на изкуствата ".
Мария работи с диригенти като Караян и Бърнстейн и режисьори като Франко Дзефирели и Лукино Висконти. Аристократът на италианското кино схваща, че с актьор като Калас ще промени операта.
Лукино Висконти, режисьор: " Изключителна жена, изключителна певица, в действителност е несравнима ".
Божественото сопрано пленява като Виолета, Норма, Медея, Леонора, Джилда и доста други оперни героини. Мария претърпява мъчно детство, отслабва с 30 кг, минава през проблематичен бракоразвод и трагична връзка с Аристотел Онасис, съвсем губи гласа си към края на живота си. Угасва сама в жилището си в Париж на 16 септември 1977 година
© фотография: АРХИВ Дете на гръцки емигранти, родена в Ню Йорк през 1923 година, Мария Калогеропулус става Мария Калас и с неповторимия си гений е едно от олицетворенията на операта за всички времена.
Дебютира като Тоска в окупираната от нацистите Атина, а през 1951 година пее за първи път в Ла Скала. Прочутият Милански спектакъл посвети специфична вечер на дивата. Легендата е пяла там 24 пъти.
Мария Калас (1923 - 1977): " Ла Скала е всичко - театърът, който предлага допустимо най-хубавите спектакли. За мен това е храмът на изкуствата ".
Мария работи с диригенти като Караян и Бърнстейн и режисьори като Франко Дзефирели и Лукино Висконти. Аристократът на италианското кино схваща, че с актьор като Калас ще промени операта.
Лукино Висконти, режисьор: " Изключителна жена, изключителна певица, в действителност е несравнима ".
Божественото сопрано пленява като Виолета, Норма, Медея, Леонора, Джилда и доста други оперни героини. Мария претърпява мъчно детство, отслабва с 30 кг, минава през проблематичен бракоразвод и трагична връзка с Аристотел Онасис, съвсем губи гласа си към края на живота си. Угасва сама в жилището си в Париж на 16 септември 1977 година
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ