124 години от първия олимпийски шампион в маратона
Преди тъкмо 124 години именитият гръцки състезател Спиридон Луис става първият европеец, който печели златен олимпийски орден в леката атлетика. Луис победи в маратона по време на първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1984 година.
В програмата на Игрите в гръцката столица не е заложена класическата отдалеченост от 42.195 километра, като са планувани едвам 12 дисциплини в леката атлетика. Французинът Мишел Бреал обаче предлага необикновеното за този интервал тичане да се организира в памет на мита за Фидипид, атинският боец, който пробягва дистанцията от Маратон до Атина, с цел да извести за успеха над нахлуващата персийска войска, малко преди да издъхне от несъразмерното физическо изпитание.
Предложението е подкрепено от създателя на модерните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен и на 10 април 1896 година 17 бегачи от Австралия, Франция, Унгария, Съединени американски щати и домакините от Гърция се подреждат на стартовата линия в градчето Маратон, с цел да пробягат дистанцията от към 40 километра в следобедната горещина и по прашните черни пътища до стадион “Панатинайкос ” в Атина.
Французинът Албин Лермюсо, който няколко дни преди този момент приключва на трето място в бягането на 1500 метра, само че не взима бронзов орден, защото тогава спечелилите печелят сребърно отличите, вторите – бронзово, а приключилите на трето място – нищо, повежда през цялото време на маратона и е лидер до 25-ия километър, само че скоро по-късно стартира да изпитва проблеми и е изпреварен от австралиеца Едуин Флак, който към този момент е спечелил купите на 800 и 1500 метра.
Смият Флак губи сили на 30-ия километър и изостава, а водачеството поема 24-годишният Луис, който в средата на надпреварата е изоставал с цели седем минути от Лермюсо. Луис обаче е единственият, който е разпределил вярно силите си за дебютното издание на маратона и не изпуска водачеството до края, с цел да влезе триумфално пред 60 хиляди фенове на стадион “Панатинайкос ”, където е посрещнат на финалната линия от крал Георгиос I Гръцки и сина му принц Константинос.
Спиридон Луис пробягва маратонското разстояние за 2 часа 58:50 минути, а на цели седем минути зад него остава сънародникът му Харилаос Василакос. Третото място е за унгареца Гюла Келнер, а Лермюсо и Флак не приключват.
За триумфа си Луис получава сребърна купа, поръчана от Бреал, както и каруца и кон, и други дарове от атинските търговци. Тъй като по това време други маратони не се организират, той се прибира в родното си село Амарусион, на 15 километра северозападно от Атина, и в никакъв случай към този момент не взе участие лекоатлетическо съревнование. Постижението на Луис е забравено, преди уредниците на Олимпиадата в Берлин през 1936 година да го поканят за почетен посетител, където той връчва лавров венец на Адолф Хитлер.
През 2012 година сребърната купа, която Луис получава за успеха си, е продадена на търг в Лондон за 860 хиляди паунда. По този метод 15-сантиметровият трофей разрушава тогавашния връх за най-скъпо продадена движимост, обвързвана с Олимпийските игри. /БГНЕС
В програмата на Игрите в гръцката столица не е заложена класическата отдалеченост от 42.195 километра, като са планувани едвам 12 дисциплини в леката атлетика. Французинът Мишел Бреал обаче предлага необикновеното за този интервал тичане да се организира в памет на мита за Фидипид, атинският боец, който пробягва дистанцията от Маратон до Атина, с цел да извести за успеха над нахлуващата персийска войска, малко преди да издъхне от несъразмерното физическо изпитание.
Предложението е подкрепено от създателя на модерните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен и на 10 април 1896 година 17 бегачи от Австралия, Франция, Унгария, Съединени американски щати и домакините от Гърция се подреждат на стартовата линия в градчето Маратон, с цел да пробягат дистанцията от към 40 километра в следобедната горещина и по прашните черни пътища до стадион “Панатинайкос ” в Атина.
Французинът Албин Лермюсо, който няколко дни преди този момент приключва на трето място в бягането на 1500 метра, само че не взима бронзов орден, защото тогава спечелилите печелят сребърно отличите, вторите – бронзово, а приключилите на трето място – нищо, повежда през цялото време на маратона и е лидер до 25-ия километър, само че скоро по-късно стартира да изпитва проблеми и е изпреварен от австралиеца Едуин Флак, който към този момент е спечелил купите на 800 и 1500 метра.
Смият Флак губи сили на 30-ия километър и изостава, а водачеството поема 24-годишният Луис, който в средата на надпреварата е изоставал с цели седем минути от Лермюсо. Луис обаче е единственият, който е разпределил вярно силите си за дебютното издание на маратона и не изпуска водачеството до края, с цел да влезе триумфално пред 60 хиляди фенове на стадион “Панатинайкос ”, където е посрещнат на финалната линия от крал Георгиос I Гръцки и сина му принц Константинос.
Спиридон Луис пробягва маратонското разстояние за 2 часа 58:50 минути, а на цели седем минути зад него остава сънародникът му Харилаос Василакос. Третото място е за унгареца Гюла Келнер, а Лермюсо и Флак не приключват.
За триумфа си Луис получава сребърна купа, поръчана от Бреал, както и каруца и кон, и други дарове от атинските търговци. Тъй като по това време други маратони не се организират, той се прибира в родното си село Амарусион, на 15 километра северозападно от Атина, и в никакъв случай към този момент не взе участие лекоатлетическо съревнование. Постижението на Луис е забравено, преди уредниците на Олимпиадата в Берлин през 1936 година да го поканят за почетен посетител, където той връчва лавров венец на Адолф Хитлер.
През 2012 година сребърната купа, която Луис получава за успеха си, е продадена на търг в Лондон за 860 хиляди паунда. По този метод 15-сантиметровият трофей разрушава тогавашния връх за най-скъпо продадена движимост, обвързвана с Олимпийските игри. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ