Преди срещата на НАТО в Хага имаше няколко знакови изказвания.

Преди срещата на НАТО в Хага имаше няколко знакови изявления. Генералният секретар Марк Рюте беше убеден, че тя ще бъде „ историческа “ и че „ ще се одобряват смели решения за подсилване на груповата защита, които ще създадат НАТО по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен “. Характерно беше и държанието на президента Тпъмп. Според " Файненшъл таймс ", на въпрос за смисъла на член 5 от Вашингтонския контракт, президентът Тръмп дава отговор, че „ има доста тълкования на тази позиция “ и зависи „ към какво определение се придържате “. Това двусмислено пояснение на главен параграф от контракта слага под въпрос смисъла на съществуването на НАТО. По гледище на някои членове, с цел да няма друго пояснение на член 5, в признатия документ е записано, че страните-членки се придържат към досегашното му пояснение. Според The Telegraph това е направено като отплата за смекчената позиция по отношение на Русия. В него Русия не се преглежда като виновна за украинския спор, не се желае участие на Украйна в НАТО, като единствено се показва подготвеност да продължи поддръжката за нея.

Друг забавен миг е определението „ татенце “, което генералният секретар Марк Рюте прикачи на американския президент.

Поводът са неговите нареждания, дадени на Иран и Израел - Иран до две седмици да капитулира, а Израел да понижи подготвяния въздушен удар по ирански обекти. Излиза, че двете воюващи страни са деца, които „ татенцето “ е смъмрило и те се вразумили. Тази негова интервенция се окачествява в Съединени американски щати като дейности на „ уединен рейнджър “ (елитен боец), който уверено се разпорежда и раздава правдивост. В тази си роля президентът Тръмп смущава демократичните глобалисти от  Европа, привикнали да гледат на Съединени американски щати не като едноличен владетел, който постанова мнението си, а като на собствен покровител. Тази политика на Тръмп слага на напълно нова повърхност връзките сред Съединени американски щати и Европа.

Красноречиво е изказването на италианския боен министър Гуидо Крозето, направено, съгласно организация ANSA, на конференция в Падуа преди срещата в Хага: НАТО " в настоящия си тип към този момент няма причина да съществува “. Казаното не значи, че НАТО би трябвало да се разпусне, а съгласно него към този момент се постанова съюзът да одобри образ на международна организация, а освен на северноатлантическа. И прибавя „ в случай че НАТО е основан, с цел да подсигурява мир и взаимна защита, той би трябвало … да извършва тази задача като се ангажира с Глобалния юг и по този метод да се трансформира в кардинално друга организация “. Ако, като резултат от срещата в Хага, беше призната такава или сходна тактика за бъдещето на НАТО, то срещата фактически щеше да бъде историческа. Но защото в заключителния документ няма и помен за сходно развиване, то тя може да се оприличи като „ още от същото “. С тази разлика, че средствата за защита би трябвало да се усилят от два на 5 % от Брутният вътрешен продукт до 2035 година

Оправдаването на тези разноски е с заплахата от Русия, която, щом свърши войната в Украйна, ще нападне Европа. Това се твърди, макар че и на Брюксел, и на Москва е напълно ясно, че всеки местен спор на Русия със страна от НАТО ще прерасне в нуклеарна война в Европа. Затова е прекомерно малоумно непрекъснато да се употребява този мотив за оправдаване превъоръжаването на НАТО. Това го изисква не желанието на Русия да води война с НАТО, а новите оръжия и тактиката за потреблението им хода на съветската СВО и изключително навлизането на изкуствения разсъдък във военното дело.

НАТО има изгода от войната, тъй като съумя да наложи на членовете си да предадат на Украйна наличното руско въоръжение и да стартират превъоръжаване с американско.

Изразходваните обилни количества руски муниции ще стартират да се попълнят с нови по стандарта на НАТО. Освен това изводите от войната демонстрират, че натовската бронетехника не е ефикасна в актуалната война и ще би трябвало да се модернизира или напълно да се подмени. Ще се наложи и преструктуриране на войските и снабдяването им с ново оръжие и военно-техническо имущество. Всичко това значи бързо и огромно развиване на ВПК освен на Съединени американски щати, само че и на редица западноевропейски страни. На по-малките ще се дават рискови и екологично нездравословни технологии, като да вземем за пример произвеждане на барут, което нашите ръководещи одобряват с екстаз, без да се замислят за някои последици в бъдеще.

Всички европейски членки на НАТО заменят старите многоцелеви самолети на новите американски F-35, което за Русия е сериозен проблем, най-много тъй като са носители на новата нуклеарна авиобомба на Съединени американски щати В11-12, а се приготвя и усъвършенстван модел В11-13. Освен това превъзходството на НАТО в бойна авиация на Европейския ТВД е изрично – против към 3400 бойни самолета са почти 1300 съветски. Навярно, с цел да компенсира преимуществото на НАТО, а не да води война с него, Русия е приела на въоръжение, съгласно Military Watch Magazine, ракета „ въздух-въздух “ Р-37М с нуклеарна бойна глава. Можем да си  представим какво ще стане при масиран удар с нея по влитащи стотици самолети на НАТО. Но не е единствено тази нуклеарна ракета, с която разполага Русия, и точно заради това даже местен стандартен спор с НАТО няма да има. Точно по тази причина украинският народ ще продължи да се употребява до момента в който го има за изтощение и дезорганизиране на Русия, а дотогава под негово прикритие превъоръжаването на НАТО ще продължи.

Така НАТО както беше, по този начин си и остава като военно средство за битка против Русия. Но светът към този момент е различен, което се схваща в Съединени американски щати, само че не се схваща в Европа. Именно заради това италианският боен министър твърди, че „ НАТО няма смисъл в настоящия си тип, а Съединени американски щати и Европа към този момент не са център на света “. В Европа към момента имат вяра, че имат престиж в интернационалните каузи, само че вършат всичко допустимо да изгубят и това, което действително е останало от него. Една от аргументите за това е упоритата поддръжка на Украйна, с чиято помощ тя към момента си мечтае да се оправи с Русия. Само че в заключителния документ от срещата, под въздействието на президента Тръмп, не е упоменато, че Украйна има вероятност за участие в НАТО и дори много внимателно е казано, че ще продължи поддръжката й във войната.

Колкото и да се стараеше до момента Западът, изключително администрацията на президента Байдън, Англия и управлението на Европейски Съюз, да реализира тактиката си за военно  проваляне на Русия посредством Украйна, тя се провали. Това го установи неотдавна министър Сергей Лавров. Успешното, въпреки и постепенно развиване на СВО, не оставя  никакво подозрение в това. Известно е, че европейските членки на НАТО не могат да дават въоръжението, което могат Съединени американски щати и по тази причина са принудени да одобряват техния курс по отношение на Русия - без директна борба с нея. Оттук и решението за снабдяване на Украйна единствено на отбранителни оръжия. Това не значи, че задачата по отношение на Русия се трансформира. Напротив, само че за постигането й към този момент се трансформира метода, а точно посредством увеличение на морално-психологичното влияние върху съветския народ.  Досега то също се използваше, само че към този момент се приготвя разширеното му и предумишлено използване.

Методите и средствата за такова влияние са разнородни, само че измежду тях на напред във времето излизат военните като композиция от отдалечени ракетни удари в дълбочина и дейни диверсионно-терористични интервенции. Това, което не доближава на Украйна за осъществяване на отдалечени ракетни удари, ще се достави от Запада и по-конкретно от европейските страни-членки на НАТО. Проблем за тях е това, че доставяйки ракети с обсег най-малко 500 км и оказвайки помощ за потреблението им, те стават съучастници и, при несъмнено развиване на ситуацията, Русия може да отговори по този начин, че войната от местна да стане европейска.

Това обаче не го желае Западът и по тази причина би трябвало да направи по този начин, че да не може да бъде упрекнат в съучастничество. Засега признатият вид е Украйна сама да създава нужните й ударни средства и сама да ги употребява. Първенството за осъществяване на този вид принадлежи на Англия и Германия. При последното си посещаване в Лондон украинският президент съобщи, че е реализирана договореност за взаимно произвеждане на БЛА с огромен обхват, което значи доставка на комплектуващи елементи  и сглобяване на БЛА в Украйна, т.е. това ще бъдат не английски, а украински ударни средства. Освен това Англия ще достави 350 зенитни ракети. Същият метод употребява и Германия, с чиято помощ и с част от нужните комплектуващи детайли, се създава ракета с огромен обхват.

Проблемът при този метод е в това, че в последно време няма секрети за съветското разузнаване на украинското направление. Ето образец. През нощта на 12 юни масиран ракетен удар е нанесен по постройката на Киевския политехнически институт, авиозавод „ Антонов “ и в региона на летище „ Жулиани “ до Киев. Твърди се, че в тези обекти се създава украински вид на немската ракета „ Таурус “. Подобен удар по киевския квартал Оболони предотвратява монтаж на реактивна управляема авиобомба на шведската фирма  СААБ.

Това са единствено два образеца, а към този момент са осъществени десетки взаимни разработки на оръжия и броят им ще се усилва. С признатия от Европейски Съюз пакет от 150 млрд евро за въоръжаване ще се създават освен оръжия, само че и детайли, нужни на украинския ВПК за произвеждане на „ свое “ въоръжение. Очевидно е, че от подобен метод имат изгода и двете страни. Украйна ще продължи войната, а Европейски Съюз ще „ стои настрани “ от нея и ще се опита с произвеждане на оръжия да съживи изпадналата си в криза стопанска система.

Ще се усилват и диверсионно-терористичните интервенции против Русия, както и до момента с присъединяване на западните специфични служби, само че с украинско осъществяване.

Те по този начин ще се приготвят и реализират, че да провокират освен загуби, само че и необятен медиен резонанс. Такива да вземем за пример са двете интервенции на украинската работа да сигурност, които трябваше да се осъществят през втората половина на юни, т.е. преди срещата на НАТО в Хага - по този начин след интервенция „ Паяжина “ беше заречен нейния шеф Василий Малюк. Едната имала за цел ликвидиране на съветски военачалник, а другата заличаване командния пункт на  морския отряд със особено предопределение „ Еспаньола “, който е в основата на отбраната на Крим. Първата не съумява, тъй като диверсантите са открити и унищожени, а втората е трябвало да се извърши с украински ракети „ Нептун “. Часове преди удара от командния пункт са изведени хората и скъпото съоръжение, а въздушното разузнаване стартира да следи регионите, от които могат да се изстрелят ракетите. При старта им координатите на стартовите позиции се дефинират и след минути е унищожено всичко на тях. Тези образци не значат, че Русия няма да има проблеми в това отношение, само че надали плануваната диверсионно-терористична активност ще бъде осъществена в стремежи размер. Въпреки това в НАТО и Европейски Съюз имат действителна изгода от продължение на войната и няма да се откажат от нея досега, в който тя стане рискова за тях или Съединени американски щати и Русия реализиран съглашение за прекратяването ѝ.