Закопани живи, за да спрат руските танкове: Мобилизирани разказват какво са видели на фронта
Преди шест месеца Владимир Путин разгласи началото на частична готовност на резервисти в зоната на СВО. И в този момент тези от тях, които бяха извикани първи, в този момент се прибират - кой на отмора, кой ранен... Стоят в общи опашки, от време на време ранени, с простите си движимости в камуфлажни чанти. Кореспондентът на " Първи съветски " отиде на летище Домодедово, с цел да попита бойците, летящи до разнообразни елементи на Русия, за това, което е трябвало да преживеят на фронта, и в това време да разбере по какъв начин се усещат цивилните пасажери и чиновниците на транспортния възел по отношение на бойците си.
Войната е работа на възрастните
Летищата и гарите са цялостни с хора в камуфлаж. Лаконични мъже с някакво изключително изражение в очите... В огромната си част са на междинна възраст. Защо по този начин - ми изясни един от тях, неотдавна инцидентно срещнат на тръгване от Калининград.
Около шестдесет, прошарен, с изтощено лице, той незабавно притегли вниманието ми. Срещнахме се, оказа се - доброволец от отряд " БАРС-9 ", позивна " Рим ". След къса отмора се върна в зоната на военни дейности. На въпроса ми дали не му е мъчно да се бори на тази възраст, той отговори:
" Трудно, несъмнено, само че какво да се прави. Служих " срочно " в Афганистан, след това в двете чеченски - снайперист. С моя опит, по какъв начин да не отида? Младите хора там могат да начупят такива дърва. Нека раждат деца по-добре, а ние ще пововюваме още ", очерта позицията си борецът.
И се бият. И се прибират от фронта на къси ваканции, след което се връщат и не престават да унищожават врага.
В Домодедово от камуфлажни облекла ти се появяват звездички в очите. Виждам две блестящо сини барети, само че опитът за връзка бързо се проваля. Чувам единствено следното:
" Няма потребност да ни снимаш даже откъм гърба, братко. И надали някой тук ще ви каже нещо. Случва се нещо, което мнозина просто не желаят да си спомнят - избират да се приберат у дома и да видят дамите си с деца ".
Въпреки това не преставам да диря събеседници и в последна сметка ги намирам. Пак са двама, като от униформата излиза наяве, че не са кадрови, а мобилизирани.
От дума на дума се заговорихме. И двамата са от Владивосток, отиват да видят фамилиите си за малко. Разбирайки, че имената и семействата няма да бъдат казани, запитвам за позивни. И тогава си припомням Ърнест Хемингуей.
Старецът и морето
Така ги назовават и сътрудниците – единият е Стареца, а вторият – Морето. Това са техните позивни. И в случай че Старецът повече мълчи, то движещо се и безпрепятствено, като живак, Морето споделя удивителни неща:
" Примери за подвиг? Да, на едро! Случвало се е двама-трима души да изскочат в горския пояс, тъкмо мобилизирани, и да стартират борба с врага, който е в пъти повече. Между другото, няма недоволства по отношение на снабдяването ", споделя той.
" Веднага щом пристигнахме, незабавно ни попитаха какви оръжия ни трябват - СВД, гранатомети - всичко беше раздадено. Е, има и проблеми, без тях на никое място... С психическа помощ, да вземем за пример ", изяснява боецът.
" Понякога въпреки всичко влизаш в землянката и виждаш по какъв начин човек на 40-45 години седи и плаче. А за какво плаче? Опитвате се да го попитате, само че разбирате, че той няма да каже ", прибавя мобилизираният.
Морето се замисли известно време, а по-късно изрази мнение, че сълзите на мъжете, които са износени от живота, към този момент не са изненадващи:
" Съседите споделиха, че поляците-наемници, откакто са получили информация за прекосяването на няколко от нашите танкове, са задържали стара жена от локалните поданици и са я заровили до врата в земята по средата на пътя. За да спрат тези танкове и умерено да ги изгорят. Поляците бяха оставени тъкмо там и дамата беше избавена, само че когато разберете с кого се биете, грехота е да не плачете от гняв. Нечиста работа - нечиста ", изяснява той.
Тук и да разясняваме - единствено ще развалим всичко. Казвам довиждане на момчетата и не преставам напред, възприемам чутото и поддържам връзка с други герои.
Смелата Лиза и Патрон
Познат шеврон на ръкава на червенокос и космат мъж. Гледам по-внимателно - това е, световноизвестната ЧВК. Мигновено се намират общи познати. Задавам много предвидим въпрос за Бахмут.
" А какво за Бахмут? Вече беше съвсем обграден и скоро ще бъде смачкан. Нашата борба знаете по какъв начин ", споделя той.
" По-добре погледнете ето този някого! Крайно време е Елизабет да даде уверение за участник във военните дейности! Героична дама. Представете си, от Далечния изток, от Благовещенск, тя е пристигнала във военната зона, откри нас и брачна половинка си, с който служим и който толкоз доста й липсваше, че прелетя цялата страна ", сочи събеседникът ми към спътника.
Ниската красива Елизабет стои безмълвно. Вижда се, че е изморена, а предстоят още 8 часа полет. Съпругът е останал да се бие, а нейният съгражданин ще я съпровожда до дома - този доста червенокос войник с позивната Патрон. Питам, по какъв начин се чувстваш?
" Настроението е така-така. Съпругът е жив, несъмнено, и даже не е ранен, само че от време на време е просто непоносимо ", споделя тя.
" Много от бойците тук се пробват да създадат " дойни крави ". От всички бойци, а освен от опълченците. Те знаят, че се прибират у дома с положителни пари и се пробват да пернат от тях за всяка дреболия. Те не схващат, нали ", дава отговор госпожата.
Патрон тъмно прибавя:
" Но всички ние, които сме на първа линия, имаме фамилии у дома. И те би трябвало да бъдат нахранени. Дъщеря ми е единствено на 4 години и някой желае рубла от мен за всяко кихане ", споделя той.
Какво можеш да кажеш? Как да назовем тези, които се пробват да осребрят кръвта на съветските бойци? Придружавам смелата Лиза и нейния другар до гишетата за паспортен надзор.
От позиция на " Цариград "
Войниците на първа линия наподобява ще бъдат постоянни гости на транспортните възли още дълго време. Стоят на общи опашки – от време на време ранени, а всички – изтощени, с една единствена мисъл по какъв начин да стигнат до околните си допустимо най-скоро.
" Първи съветски ефирен канал Цариград " желае да се обърне към управлението на летищата и гарите по тази тематика. Защо не уредим за нашите герои един тип от " най-благодарната нация " в работа? Регистрирайте ги за полети с приоритет, да вземем за пример. Или най-малко да ги почетат, тъй като го заслужават!
Можете да уведомите другите пасажери, че през днешния ден в чакалните има герои, ветерани от войната. За да не не помнят нито за момент хората, които се бият и умират за Русия сега.
Между другото, се обърнах към чиновник на една от самолетните компании и го помолих да оцени тази концепция. Той извърна очи и сподели безусловно следното:
" Имаме услуга за обособен конвой на пасажери, заобикаляйки опашките, само че се заплаща. Моля, вижте управлението ".
Ех, Елизабет! Колко права си, като приказваш за дребни реквизиции от съветски бойци.
Но пасажерите, пътуващи по лична работа, реагираха на нашата концепция с възторг. Елена Устюгова, чакайки да се качи на полета си, съвсем пророни сълза:
" Там имам племенник, сигналист. Мобилизиран. Разбира се, не би трябвало да се не помни за тях, откакто са изпълнили своя дълг. Особено за тези, които бяха ранени. Ако тук стартират да приказват за тях, мнозина биха им споделили благи думи ".
" Цариград " няма да остави тази тематика. Ще изпратим публични поръчки до летищата и съветските железници с нашето предложение. Не е добре, когато героите, които се връщат от фронта, се усещат като безполезни, второстепенни герои.
Какво от това?
Руската специфична интервенция е битка освен с врага. Това е битка против групов и мощен зложелател. Но толкоз по-почетна ще бъде успеха. Междувременно борбите бушуват - от ден на ден и повече от тези мъже в камуфлаж, с съсредоточени погледи, ще се появяват по улиците на нашите градове. И ние би трябвало да създадем всичко, с цел да подсигуряваме, че те са заобиколени от внимание. Защото би трябвало да се отдават почести освен на починалите, само че и на тези, които са съумели да оцелеят в най-трудните условия, тези, които са победили. Нашите.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Войната е работа на възрастните
Летищата и гарите са цялостни с хора в камуфлаж. Лаконични мъже с някакво изключително изражение в очите... В огромната си част са на междинна възраст. Защо по този начин - ми изясни един от тях, неотдавна инцидентно срещнат на тръгване от Калининград.
Около шестдесет, прошарен, с изтощено лице, той незабавно притегли вниманието ми. Срещнахме се, оказа се - доброволец от отряд " БАРС-9 ", позивна " Рим ". След къса отмора се върна в зоната на военни дейности. На въпроса ми дали не му е мъчно да се бори на тази възраст, той отговори:
" Трудно, несъмнено, само че какво да се прави. Служих " срочно " в Афганистан, след това в двете чеченски - снайперист. С моя опит, по какъв начин да не отида? Младите хора там могат да начупят такива дърва. Нека раждат деца по-добре, а ние ще пововюваме още ", очерта позицията си борецът.
И се бият. И се прибират от фронта на къси ваканции, след което се връщат и не престават да унищожават врага.
В Домодедово от камуфлажни облекла ти се появяват звездички в очите. Виждам две блестящо сини барети, само че опитът за връзка бързо се проваля. Чувам единствено следното:
" Няма потребност да ни снимаш даже откъм гърба, братко. И надали някой тук ще ви каже нещо. Случва се нещо, което мнозина просто не желаят да си спомнят - избират да се приберат у дома и да видят дамите си с деца ".
Въпреки това не преставам да диря събеседници и в последна сметка ги намирам. Пак са двама, като от униформата излиза наяве, че не са кадрови, а мобилизирани.
От дума на дума се заговорихме. И двамата са от Владивосток, отиват да видят фамилиите си за малко. Разбирайки, че имената и семействата няма да бъдат казани, запитвам за позивни. И тогава си припомням Ърнест Хемингуей.
Старецът и морето
Така ги назовават и сътрудниците – единият е Стареца, а вторият – Морето. Това са техните позивни. И в случай че Старецът повече мълчи, то движещо се и безпрепятствено, като живак, Морето споделя удивителни неща:
" Примери за подвиг? Да, на едро! Случвало се е двама-трима души да изскочат в горския пояс, тъкмо мобилизирани, и да стартират борба с врага, който е в пъти повече. Между другото, няма недоволства по отношение на снабдяването ", споделя той.
" Веднага щом пристигнахме, незабавно ни попитаха какви оръжия ни трябват - СВД, гранатомети - всичко беше раздадено. Е, има и проблеми, без тях на никое място... С психическа помощ, да вземем за пример ", изяснява боецът.
" Понякога въпреки всичко влизаш в землянката и виждаш по какъв начин човек на 40-45 години седи и плаче. А за какво плаче? Опитвате се да го попитате, само че разбирате, че той няма да каже ", прибавя мобилизираният.
Морето се замисли известно време, а по-късно изрази мнение, че сълзите на мъжете, които са износени от живота, към този момент не са изненадващи:
" Съседите споделиха, че поляците-наемници, откакто са получили информация за прекосяването на няколко от нашите танкове, са задържали стара жена от локалните поданици и са я заровили до врата в земята по средата на пътя. За да спрат тези танкове и умерено да ги изгорят. Поляците бяха оставени тъкмо там и дамата беше избавена, само че когато разберете с кого се биете, грехота е да не плачете от гняв. Нечиста работа - нечиста ", изяснява той.
Тук и да разясняваме - единствено ще развалим всичко. Казвам довиждане на момчетата и не преставам напред, възприемам чутото и поддържам връзка с други герои.
Смелата Лиза и Патрон
Познат шеврон на ръкава на червенокос и космат мъж. Гледам по-внимателно - това е, световноизвестната ЧВК. Мигновено се намират общи познати. Задавам много предвидим въпрос за Бахмут.
" А какво за Бахмут? Вече беше съвсем обграден и скоро ще бъде смачкан. Нашата борба знаете по какъв начин ", споделя той.
" По-добре погледнете ето този някого! Крайно време е Елизабет да даде уверение за участник във военните дейности! Героична дама. Представете си, от Далечния изток, от Благовещенск, тя е пристигнала във военната зона, откри нас и брачна половинка си, с който служим и който толкоз доста й липсваше, че прелетя цялата страна ", сочи събеседникът ми към спътника.
Ниската красива Елизабет стои безмълвно. Вижда се, че е изморена, а предстоят още 8 часа полет. Съпругът е останал да се бие, а нейният съгражданин ще я съпровожда до дома - този доста червенокос войник с позивната Патрон. Питам, по какъв начин се чувстваш?
" Настроението е така-така. Съпругът е жив, несъмнено, и даже не е ранен, само че от време на време е просто непоносимо ", споделя тя.
" Много от бойците тук се пробват да създадат " дойни крави ". От всички бойци, а освен от опълченците. Те знаят, че се прибират у дома с положителни пари и се пробват да пернат от тях за всяка дреболия. Те не схващат, нали ", дава отговор госпожата.
Патрон тъмно прибавя:
" Но всички ние, които сме на първа линия, имаме фамилии у дома. И те би трябвало да бъдат нахранени. Дъщеря ми е единствено на 4 години и някой желае рубла от мен за всяко кихане ", споделя той.
Какво можеш да кажеш? Как да назовем тези, които се пробват да осребрят кръвта на съветските бойци? Придружавам смелата Лиза и нейния другар до гишетата за паспортен надзор.
От позиция на " Цариград "
Войниците на първа линия наподобява ще бъдат постоянни гости на транспортните възли още дълго време. Стоят на общи опашки – от време на време ранени, а всички – изтощени, с една единствена мисъл по какъв начин да стигнат до околните си допустимо най-скоро.
" Първи съветски ефирен канал Цариград " желае да се обърне към управлението на летищата и гарите по тази тематика. Защо не уредим за нашите герои един тип от " най-благодарната нация " в работа? Регистрирайте ги за полети с приоритет, да вземем за пример. Или най-малко да ги почетат, тъй като го заслужават!
Можете да уведомите другите пасажери, че през днешния ден в чакалните има герои, ветерани от войната. За да не не помнят нито за момент хората, които се бият и умират за Русия сега.
Между другото, се обърнах към чиновник на една от самолетните компании и го помолих да оцени тази концепция. Той извърна очи и сподели безусловно следното:
" Имаме услуга за обособен конвой на пасажери, заобикаляйки опашките, само че се заплаща. Моля, вижте управлението ".
Ех, Елизабет! Колко права си, като приказваш за дребни реквизиции от съветски бойци.
Но пасажерите, пътуващи по лична работа, реагираха на нашата концепция с възторг. Елена Устюгова, чакайки да се качи на полета си, съвсем пророни сълза:
" Там имам племенник, сигналист. Мобилизиран. Разбира се, не би трябвало да се не помни за тях, откакто са изпълнили своя дълг. Особено за тези, които бяха ранени. Ако тук стартират да приказват за тях, мнозина биха им споделили благи думи ".
" Цариград " няма да остави тази тематика. Ще изпратим публични поръчки до летищата и съветските железници с нашето предложение. Не е добре, когато героите, които се връщат от фронта, се усещат като безполезни, второстепенни герои.
Какво от това?
Руската специфична интервенция е битка освен с врага. Това е битка против групов и мощен зложелател. Но толкоз по-почетна ще бъде успеха. Междувременно борбите бушуват - от ден на ден и повече от тези мъже в камуфлаж, с съсредоточени погледи, ще се появяват по улиците на нашите градове. И ние би трябвало да създадем всичко, с цел да подсигуряваме, че те са заобиколени от внимание. Защото би трябвало да се отдават почести освен на починалите, само че и на тези, които са съумели да оцелеят в най-трудните условия, тези, които са победили. Нашите.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ