Преди седмица се навършиха 24 години от подписването на Монреалския

Преди седмица се навършиха 24 години от подписването на Монреалския протокол – исторически законодателен акт, с който стартира последователното преустановяване на производството на озоноразрушаващи химикали, наречени хлорофлуоровъглеводороди (CFC). Тези химикали, познати и под комерсиалното название фреон, бяха нормални хладилни сътрудници и се използваха необятно в аерозолните флакони преди Монреалския протокол. През последните години учените употребяват най-съвременни компютърни модели на атмосферата, с цел да си зададат един забавен въпрос: Какво щеше да се случи с озоновия пласт, в случай че страните не бяха подхванали нищо за ограничение на изпускането на фреони в атмосферата? Моделирането демонстрира, че последствията от бездействието щяха да бъдат злокобни: повишен брой случаи на рак, катаракти и имунодефицитни болести са единствено някои от последствията.

Озоновата дупка, за която се говореше доста през 80-те и 90-те години на предишния век, се трансформира в знак на опасността за околната среда. Тя е открита за първи път през 1985 година, когато английски учени виждат, че озоновият пласт – невидимият щит, който защищава Земята от нездравословната ултравиолетова радиация – бързо понижава над Антарктида. Това изобретение провокира същинска суматоха и докара до незабавни интернационалните дейности, като да вземем за пример Монреалския протокол, който ограничи потреблението на разрушителни химикали. Дали по какъв начин се е трансформирала озоновата дупка от този момент насам? Наистина ли е почнала да изчезва, както ни беше дадено?

Озоновата дупка не се загатва доста през днешния ден, тъй като през днешния ден тя не е толкоз сериозен проблем

Какво съставлява озоновият пласт

Озоновият пласт е неповторим предпазен щит на Земята, ситуиран на 15 до 30 километра над повърхността на планетата. Той съставлява газова обвивка, която съдържа висока централизация на озон – вещество, което гълтам нездравословните ултравиолетови лъчи от Слънцето. Без този пласт животът на Земята би бил в непрекъсната заплаха, защото ултравиолетовата светлина може да унищожи клетките и да аргументи болести като рак на кожата.

Какво аргументи образуването на озоновата дупка

За страдание, през втората половина на 20-ти век учените виждат, че озоновият пласт на Земята стартира да изтънява. Основната причина за това събитие са химическите субстанции, най-опасните от които учените считат за хлорфлуорвъглеводородите (CFC), които се употребяват интензивно в аерозолните флакони, хладилните сътрудници и разтворителите. Попадайки в стратосферата, тези субстанции разрушаваха молекулите на озона, което докара до образуването на голяма „ дупка “ в озоновия пласт над Антарктида.

Карта на озоновата дупка над Южния полюс към 15-ти септември 2021 година

Какъв е размерът на озоновата дупка

Размерът на озоновата дупка над Антарктида непрестанно се трансформира, като доближава оптималната повърхност от 25 милиона квадратни километра. Това е съвсем два пъти повече от територията да вземем за пример на Канада. Тези големи мащаби я трансформират в една от най-плашещите естествени аномалии.

Размерът на озоновата дупка добре се вижда на това изображение

Какво съставлява Монреалският протокол

След откриването на озоновия пласт доста страни се загрижиха и започнаха интензивно да търсят способи за справяне с казуса.

През 1987 година е подписан Монреалският протокол, който е основна стъпка в битката за опазване на озоновия пласт. Този интернационален контракт забрани производството и използването на химикали като хлорофлуоровъглеводороди (CFC), които разрушаваха озоновия пласт. Заслужава да се означи, че до момента Монреалският протокол остава единственото съглашение на Организация на обединените нации, признато от всички 197 страни в света.

Монреалският протокол оказва помощ за възобновяване на озоновия пласт на Земята

Протоколът въплъщава интернационалното съдействие и потвърждава, че когато страните се обединят за общото богатство, е допустима същинска смяна. Благодарение на тези старания учените от дълго време предвиждат цялостното възобновяване на озоновия пласт доникъде на този век, при изискване че всички страни съблюдават поетите задължения.

Изглежда, че напъните не са били напразни.

Как наподобява озоновата дупка през 2024 година

Според изданието IFL Science през 2024 година озоновата дупка над Антарктида стартира да демонстрира признаци на възобновяване. Според маркираното от Световната метеорологична организация всяка година дупката се появява през август, а пикът ѝ е през октомври, само че с всяка година тя става все по-малка.

През 2024 година озоновата дупка се появява малко по-късно от нормалното заради внезапното стопляне в горните пластове на атмосферата, настъпило през юли. Това стопляне наруши естественото придвижване на студените въздушни маси към Антарктида, известно като полярен ураган. Възникналите разстройства се отразиха на размера на озоновата дупка, която бе по-малка, в сравнение с през предходните години.

Размерът на озоновата дупка на 10 септември 2024 година

Експертите от Службата за мониторинг на атмосферата Copernicus подчертаха, че макар въздействието на другите фактори, като да вземем за пример вулканичните изригвания и изменението на климата, главната причина за разрушаването на озоновия пласт към момента са химикалите, разпръсквани от хората. Благодарение на Монреалския протокол обаче озоновият пласт има опция да стартира да се възвръща, като цялостното му възвръщане над Антарктида се чака до 2066 година

Въпреки че актуалните данни за положението на озоновата дупка дават позитивна вероятност, учените означават и тревожни климатични промени, като да вземем за пример извънредно високите температури в Антарктида. Въпреки това общата картина демонстрира, че озоновият пласт е на път да се възвърне и цялостното връщане към равнищата от 1980 година е единствено въпрос на време.

Антарктида претърпява доста стопляне

Без Монреалския протокол светът можеше доста да се промени. Учени от НАСА стигнаха до заключението, че в случай че не бяха подхванати никакви ограничения, до 2040 година озоновата дупка щеше да покрие цялата планета. Това би представлявало сериозна опасност за здравето и екосистемите на Земята, защото жителите даже на умерените ширини биха рискували да получат слънчево изгаряне единствено след 10 минути престой навън.

Но с помощта на интернационалните старания и възбраната за потребление на рискови химикали този сюжет беше предотвратен. Озоновият пласт получи късмет да се възвърне.