Истината е по-силна от лъжата
Преди седмица с документи и въз основата на сложна експертиза потвърдихме, че проваленият някогашен правосъден министър Христо Иванов е позволил невъобразим административен безпорядък в късия интервал, в който оглавяваше Министерството на правораздаването. Оказа се, че освен подписите на Иванов върху публични документи на министерството са били фабрикувани, само че обект на имитация са били парафите и на половин дузина държавни чиновници.
И въпреки Иванов от дълго време да е надалеч от правосъдното министерство, отзвукът от злощастния му мандат продължава да кънти. Само в последния месец три решения на Върховния административен съд потвърдиха и друга истина за някогашния министър – с офанзивите си против обособени магистрати и цели институции в правосъдната власт, Иванов целенасочено се е опитвал да ерозира доверието към държавността. Прийом, прочут от годините на престъпната приватизация – първо сриваш финансовото положение на готвеното за продажба държавно дружество и по-късно го купуваш на безценица.
Година и половина Иванов се опитваше да демонизира прокуратурата и обособени съдии, с цел да може олигархичните му кукловоди да овладеят държавното обвиняване и основни правосъдни инстанции, които да им обезпечат индулгенция за осъществените престъпления. И въпреки отчасти сюжетът да сработи, в последна сметка, консервативна система като правосъдната, бързо построи имунитет против арогантните нападения по завладяването й. След три години забавяне, истината въпреки всичко победи, а причинителите на “атентатите ” против правораздаването още веднъж са дружно, в това, че са все “бивши ”.
Преди тъкмо три зими, по това време, един някогашен дипломат в София влезе в ролята на нападател против независимостта на българската правосъдна система. Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан хвърли бомбата с обвиняванията за “гнилите ябълки ” в съда, отпред със съдийката Румяна Ченалова. Година по-късно “гнилата ябълка ” бе превърната в “знаме на промяната ” на провалилия се Иванов, което е индикативен образец за моралните полезности на същите тези “реформатори ”.
Факт е, че тъкмо офанзивата на посланика даде самочувствието на послушника на олигархичните кукловоди – тогавашния правосъден министър, да започва чистка против неуместни съдии. Сред целите му попаднаха и магистратите Ивайло Родопски и Богдана Желявска от Софийския градски съд. Иванов доста се гордееше, че е първият правосъден министър, който е изискал образуването на дисциплинарни инспекции против магистрати, без да си дава сметката, че по този начин прекрачва линията на разделеност сред управляващите.
Недопустимото държание, което един посланик може да си разреши, докара до истински “възход ” в кариерата на амбасадора на родните олигарси, които комфортно го употребиха, с цел да овладяват основната правосъдна инстанция, като Софийския градски съд. Но и възмездието не закъсня – три години по-късно дьо Кабан е дипломат в Буркина Фасо, въпреки осанката му да остана съвсем незабелязана при неотдавнашното посещаване в африканската страна на френския президент Еманюел Макрон.
Държавният глава на Френската република е в прелестни връзки с българските президент и министър председател, демонстрирани и тази седмица. И надали някой от държавниците си спомня оня неприличен за българо-френските връзки интервал, в който дьо Кабан се бе трансформирал в посланик “на повикване ” от олигархията.
Три години по-късно, две години след позорното си абдикиране от държавното управление след следващ неуспех за заличаване независимостта на правораздаването и година след несполучливия опит да играе ролята на партиен водач, Христо Иванов получава сметката за своето надменно държание по отношение на неуместните му магистрати.
Петчленен правосъден състав на Върховен административен съд направи на пух и прахуляк опитите на Иванов за кавга със арбитър Родопски. Името на магистрата през днешния ден е изчистено от петното, което олигархията се опита да му залепи. На първа инстанция делото си са спечелили и Богдана Желявска, която също беше обект на искане за формиране на дисциплинарка от Иванов. Пред тричленен състав на Върховен административен съд делото си е спечелил и арбитър Иво Дачев, който пък беше обект на гонения от страна на избягалия от поста си ръководител на Софийски градски съд Калоян Топалов и на гуруто му – Лозан Панов, ръководител на Върховния касационен съд.
Опитите през разправата с неколцина съдии от Софийски градски съд да се всее боязън измежду останалите над 2200 магистрати от цялата страна се провалиха, а справедливостта спечелва, въпреки това да се крие от същите “медии ”-бухалки, които бяха инструмент в акциите по омаскаряване на неуместните.
Сигурно е, че в случай че съдът бе решил в интерес на някогашния правосъден министър, през днешния ден той щеше да се гордее с това. Сега мълчи, провален и в този си опит да обслужи кукловодите си. Маргинализирал се до такава степен, че заниманията му с политика се показват в среднощно облепяне на офиси и омаскаряването на българска компания, даваща работа на хиляди български жители и плащаща десетки милиони лв. налози.
Пропадналият като министър, а и като партиен водач не се свени да доносничи против български компании пред Европейската работа за битка с финансовите измами, до момента в който зад тила му стои лице, разследвано за злоупотреби точно от ОЛАФ – Надежда Йорданова. Всъщност, днешната служителка на политическото ГМО на олигархията би трябвало да е измежду лицата, които би трябвало да понесат отговорност и за абсолютно най-голямото проваляне в 138-годишната история на Министерството на правораздаването.
Йорданова бе шеф на кабинета на Иванов в проваления му министерски мандат и сигурно знае добре кой е фалшифицирал подписа на 6 държавни чиновници и на един министър, за който след още три години помним единствено прякора му – “Пинокио ”, поради всичките лъжи, които е изговорил.
И въпреки Иванов от дълго време да е надалеч от правосъдното министерство, отзвукът от злощастния му мандат продължава да кънти. Само в последния месец три решения на Върховния административен съд потвърдиха и друга истина за някогашния министър – с офанзивите си против обособени магистрати и цели институции в правосъдната власт, Иванов целенасочено се е опитвал да ерозира доверието към държавността. Прийом, прочут от годините на престъпната приватизация – първо сриваш финансовото положение на готвеното за продажба държавно дружество и по-късно го купуваш на безценица.
Година и половина Иванов се опитваше да демонизира прокуратурата и обособени съдии, с цел да може олигархичните му кукловоди да овладеят държавното обвиняване и основни правосъдни инстанции, които да им обезпечат индулгенция за осъществените престъпления. И въпреки отчасти сюжетът да сработи, в последна сметка, консервативна система като правосъдната, бързо построи имунитет против арогантните нападения по завладяването й. След три години забавяне, истината въпреки всичко победи, а причинителите на “атентатите ” против правораздаването още веднъж са дружно, в това, че са все “бивши ”.
Преди тъкмо три зими, по това време, един някогашен дипломат в София влезе в ролята на нападател против независимостта на българската правосъдна система. Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан хвърли бомбата с обвиняванията за “гнилите ябълки ” в съда, отпред със съдийката Румяна Ченалова. Година по-късно “гнилата ябълка ” бе превърната в “знаме на промяната ” на провалилия се Иванов, което е индикативен образец за моралните полезности на същите тези “реформатори ”.
Факт е, че тъкмо офанзивата на посланика даде самочувствието на послушника на олигархичните кукловоди – тогавашния правосъден министър, да започва чистка против неуместни съдии. Сред целите му попаднаха и магистратите Ивайло Родопски и Богдана Желявска от Софийския градски съд. Иванов доста се гордееше, че е първият правосъден министър, който е изискал образуването на дисциплинарни инспекции против магистрати, без да си дава сметката, че по този начин прекрачва линията на разделеност сред управляващите.
Недопустимото държание, което един посланик може да си разреши, докара до истински “възход ” в кариерата на амбасадора на родните олигарси, които комфортно го употребиха, с цел да овладяват основната правосъдна инстанция, като Софийския градски съд. Но и възмездието не закъсня – три години по-късно дьо Кабан е дипломат в Буркина Фасо, въпреки осанката му да остана съвсем незабелязана при неотдавнашното посещаване в африканската страна на френския президент Еманюел Макрон.
Държавният глава на Френската република е в прелестни връзки с българските президент и министър председател, демонстрирани и тази седмица. И надали някой от държавниците си спомня оня неприличен за българо-френските връзки интервал, в който дьо Кабан се бе трансформирал в посланик “на повикване ” от олигархията.
Три години по-късно, две години след позорното си абдикиране от държавното управление след следващ неуспех за заличаване независимостта на правораздаването и година след несполучливия опит да играе ролята на партиен водач, Христо Иванов получава сметката за своето надменно държание по отношение на неуместните му магистрати.
Петчленен правосъден състав на Върховен административен съд направи на пух и прахуляк опитите на Иванов за кавга със арбитър Родопски. Името на магистрата през днешния ден е изчистено от петното, което олигархията се опита да му залепи. На първа инстанция делото си са спечелили и Богдана Желявска, която също беше обект на искане за формиране на дисциплинарка от Иванов. Пред тричленен състав на Върховен административен съд делото си е спечелил и арбитър Иво Дачев, който пък беше обект на гонения от страна на избягалия от поста си ръководител на Софийски градски съд Калоян Топалов и на гуруто му – Лозан Панов, ръководител на Върховния касационен съд.
Опитите през разправата с неколцина съдии от Софийски градски съд да се всее боязън измежду останалите над 2200 магистрати от цялата страна се провалиха, а справедливостта спечелва, въпреки това да се крие от същите “медии ”-бухалки, които бяха инструмент в акциите по омаскаряване на неуместните.
Сигурно е, че в случай че съдът бе решил в интерес на някогашния правосъден министър, през днешния ден той щеше да се гордее с това. Сега мълчи, провален и в този си опит да обслужи кукловодите си. Маргинализирал се до такава степен, че заниманията му с политика се показват в среднощно облепяне на офиси и омаскаряването на българска компания, даваща работа на хиляди български жители и плащаща десетки милиони лв. налози.
Пропадналият като министър, а и като партиен водач не се свени да доносничи против български компании пред Европейската работа за битка с финансовите измами, до момента в който зад тила му стои лице, разследвано за злоупотреби точно от ОЛАФ – Надежда Йорданова. Всъщност, днешната служителка на политическото ГМО на олигархията би трябвало да е измежду лицата, които би трябвало да понесат отговорност и за абсолютно най-голямото проваляне в 138-годишната история на Министерството на правораздаването.
Йорданова бе шеф на кабинета на Иванов в проваления му министерски мандат и сигурно знае добре кой е фалшифицирал подписа на 6 държавни чиновници и на един министър, за който след още три години помним единствено прякора му – “Пинокио ”, поради всичките лъжи, които е изговорил.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ