Какво да очакваме от Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии
ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
Времетраене : 2 часа и 37 минути
Режисьор : Франсис Лорънс
В основните функции : Рейчъл Зеглър, Том Блайт, Питър Динклидж, Виола Дейвис, Хънтър Шейфър
Бюджет : 100 милиона $
С какво да се подготвим : " Игрите на глада " от 2012 година
Хляб и зрелища. Бихме предположили, че тази максима, родена в Древния Рим, от дълго време е изгубила своята новост. Обаче и до през днешния ден човешката цивилизация - или по-точно тези, които държат властта в нея, продължава да употребява това средство, с цел да държи масите в послушание.
Това е в основата на " Игрите на глада " - дистопичният свят на Сюзън Колинс, в който младежи от бедните и измъчвани от апетит окръзи на империята Панем (неслучайно името идва от латинското panem - " самун " ) се състезават до гибел, до момента в който остане единствено един. Напомня на гладиаторските борби, нали?
Цялата концепция беше отлично разгърната както в трите истински книги, по този начин и в четирите кино лентата на Франсис Лорънс с Дженифър Лорънс в основната роля ( " Игрите на глада ", " Възпламеняване ", " Сойка-присмехулка 1 " и " Сойка-присмехулка 2 " ). Там видяхме и жестокия президент на Панем Кориолан Сноу, изигран от Доналд Съдърланд.
" Балада за пойни птици и змии " ни демонстрира по какъв начин Кориолан се трансформира от почтено момче в човек, подготвен да пристъпи всяка морална граница и даже да жертва най-близките си хора с единствената цел - да се изкачи по стълбичката на властта.
Новият филм на Лорънс (режисьорът, не актрисата) излиза осем години след последния от истинската поредност - време, в което насилието и войните още веднъж пристигнаха на дневен ред в света, пропастта сред богати и небогати зейна още по-широка, а моралните устои на човечеството от ден на ден наподобяват на нежна хартиена кула, а не на устои.
На този декор историята за това до каква степен мизерията и страданията би могла да снижи човешкия дух стои напълно на място. Както и тази по какъв начин се появяват тираните. Защото всеки от жестоките водачи на днешните тоталитарни режими - не е нужно да посочваме имена - в миналото е бил дете.
Как и по кое време в почтената душа покълват първите семена на жестокостта, безскрупулността и упоритостта да постигнеш своето на каквато и да е цена, е комплициран въпрос. Въпрос, на който " Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии " частично се пробва да даде отговор.
Том Блайт е в ролята на младия Кориолан Сноу. А наследството от ролята на Доналд Съдърланд явно му се е отразило добре - 28-годишният артист родом от Бирмингам освен се е подложил на жестока диета и тренировки, с цел да добие физиката на Сноу, само че и е прекарал безсънни нощи в търсене на най-хубавия метод, по който да съобщи вътрешните спорове на героя си.
Получило му се е. Както се е получило и на Рейчъл Зеглър, която е родена за ролята на Луси Грей Беърд, извиняваме се за клишето. Едновременно нахакана и нежна, пряма и извънредно уплашена, Луси би трябвало да се изправи против най-страшния зложелател - този, който наподобява като другар.
На фона на всички тези значими въпроси, " Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии ", уви, има и няколко слаби звена. Любовната история - изключително в същинската си част, е маркирана едвам се досетим какво и по какъв начин се е случило. Бихме се радвали на малко повече време, отделено на това по кое време тъкмо се " счупват " нещата в душата на Кориолан.
Някои критици намират за прекомерно потреблението на музика и песни в историята - ние нямаме срещу. Смятаме за напълно подходящ стила и метода, по който те се появяват в сюжета. А е приятна изненада да научим, че са изпълнени от самата Рейчъл Зеглър.
Колкото до времетраенето - да, филмът на Франсис Лорънс е дълъг два часа и половина. И това са едни доста по-оправдани два часа и половина от изпразнените от необикновен смисъл три часа и половина на " Убийците на цветната луна " на Скорсезе.
Какво да чакаме от " Убийците на цветната луна "
Спорните режисьорски решения на Мартин Скорсезе
Но да приключим с позитивна нотка, сходно на самия филм: концепциите в него са значими не тъй като са нови. Напротив - те са добре познатите ни тегоби на човечеството като тиранията, бедността, триумфът на насилието и дъното, до което е готово да доближи човешкото създание, когато е изправено пред избора за личното си оцеляване.
" Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии " е по кината от 17 ноември
Времетраене : 2 часа и 37 минути
Режисьор : Франсис Лорънс
В основните функции : Рейчъл Зеглър, Том Блайт, Питър Динклидж, Виола Дейвис, Хънтър Шейфър
Бюджет : 100 милиона $
С какво да се подготвим : " Игрите на глада " от 2012 година
Хляб и зрелища. Бихме предположили, че тази максима, родена в Древния Рим, от дълго време е изгубила своята новост. Обаче и до през днешния ден човешката цивилизация - или по-точно тези, които държат властта в нея, продължава да употребява това средство, с цел да държи масите в послушание.
Това е в основата на " Игрите на глада " - дистопичният свят на Сюзън Колинс, в който младежи от бедните и измъчвани от апетит окръзи на империята Панем (неслучайно името идва от латинското panem - " самун " ) се състезават до гибел, до момента в който остане единствено един. Напомня на гладиаторските борби, нали?
Цялата концепция беше отлично разгърната както в трите истински книги, по този начин и в четирите кино лентата на Франсис Лорънс с Дженифър Лорънс в основната роля ( " Игрите на глада ", " Възпламеняване ", " Сойка-присмехулка 1 " и " Сойка-присмехулка 2 " ). Там видяхме и жестокия президент на Панем Кориолан Сноу, изигран от Доналд Съдърланд.
" Балада за пойни птици и змии " ни демонстрира по какъв начин Кориолан се трансформира от почтено момче в човек, подготвен да пристъпи всяка морална граница и даже да жертва най-близките си хора с единствената цел - да се изкачи по стълбичката на властта.
Новият филм на Лорънс (режисьорът, не актрисата) излиза осем години след последния от истинската поредност - време, в което насилието и войните още веднъж пристигнаха на дневен ред в света, пропастта сред богати и небогати зейна още по-широка, а моралните устои на човечеството от ден на ден наподобяват на нежна хартиена кула, а не на устои.
На този декор историята за това до каква степен мизерията и страданията би могла да снижи човешкия дух стои напълно на място. Както и тази по какъв начин се появяват тираните. Защото всеки от жестоките водачи на днешните тоталитарни режими - не е нужно да посочваме имена - в миналото е бил дете.
Как и по кое време в почтената душа покълват първите семена на жестокостта, безскрупулността и упоритостта да постигнеш своето на каквато и да е цена, е комплициран въпрос. Въпрос, на който " Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии " частично се пробва да даде отговор.
Том Блайт е в ролята на младия Кориолан Сноу. А наследството от ролята на Доналд Съдърланд явно му се е отразило добре - 28-годишният артист родом от Бирмингам освен се е подложил на жестока диета и тренировки, с цел да добие физиката на Сноу, само че и е прекарал безсънни нощи в търсене на най-хубавия метод, по който да съобщи вътрешните спорове на героя си.
Получило му се е. Както се е получило и на Рейчъл Зеглър, която е родена за ролята на Луси Грей Беърд, извиняваме се за клишето. Едновременно нахакана и нежна, пряма и извънредно уплашена, Луси би трябвало да се изправи против най-страшния зложелател - този, който наподобява като другар.
На фона на всички тези значими въпроси, " Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии ", уви, има и няколко слаби звена. Любовната история - изключително в същинската си част, е маркирана едвам се досетим какво и по какъв начин се е случило. Бихме се радвали на малко повече време, отделено на това по кое време тъкмо се " счупват " нещата в душата на Кориолан.
Някои критици намират за прекомерно потреблението на музика и песни в историята - ние нямаме срещу. Смятаме за напълно подходящ стила и метода, по който те се появяват в сюжета. А е приятна изненада да научим, че са изпълнени от самата Рейчъл Зеглър.
Колкото до времетраенето - да, филмът на Франсис Лорънс е дълъг два часа и половина. И това са едни доста по-оправдани два часа и половина от изпразнените от необикновен смисъл три часа и половина на " Убийците на цветната луна " на Скорсезе.
Какво да чакаме от " Убийците на цветната луна "
Спорните режисьорски решения на Мартин Скорсезе
Но да приключим с позитивна нотка, сходно на самия филм: концепциите в него са значими не тъй като са нови. Напротив - те са добре познатите ни тегоби на човечеството като тиранията, бедността, триумфът на насилието и дъното, до което е готово да доближи човешкото създание, когато е изправено пред избора за личното си оцеляване.
" Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии " е по кината от 17 ноември
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ