Ужасът, който си струва да гледате: „Ренфийлд“ с Никълъс Кейдж
Преди прожекцията на „ Ренфийлд “ да стартира в киното, където отидох, с цел да виждам кино лентата, три от петте филмовия откъс, които предшестваха лентата, бяха за хорър филми. Бидейки човек, който не счита жанра за художествено изчерпателен или забавен по съвсем който и да е параграф, неизбежно се зачудих за каква публика се вършат всички тези хипотетични филми на ужасите.
‘RENFIELD’ starring Nicolas Cage releases on digital platforms on May 2
Read our review:
— The Hollywood Handle (@hollywoodhandle)
Предполагам, че смутните модерни времена основават апетит за ленти, в които се пробуждат зомбита или църковни чиновници се борят с демони: все сюжети, които са гледани повече пъти даже от филмите за супергерои, защото комиксовият род е във напредък от едвам към 25 години и е много разнороден, до момента в който еднотипни, глуповати хорър истории се котират измежду масите горе-долу откогато киното съществува. Но „ Ренфийлд “ ме накара да премисля скептицизма си.
Лентата е същински пастиш от жанрови детайли, само че ги балансира с огромен триумф и споделя история, която употребява някои изразни средства на хоръра, само че предава обръщение, което звучи тъкмо толкоз настоящо и човешки, колкото и изцяло реалистична драма от прехвален европейски режисьор да вземем за пример. Разликата е, че до момента в който гледа „ Ренфийлд “, фенът се и забавлява до пристъп.
I had a bloody good time watching. Expect to see hilarious & over the top kills that brought big laughs in the theater, as well as Nicolas Cage at his campiest & best self as Dracula!
Overall, it was a fun movie and worth seeing on the big screen.
— Ash Burkhardt (@AshNerdsMore)
Фокусът на сюжета е Робърт Монтагю Ренфийлд, правилният прислужник на граф Дракула в продължение на няколко епохи. Главната роля се играе от Никълъс Хоулт, пораждащ състрадание също толкоз естествено и ефикасно, колкото и в най-успешните си функции дотук във филми като „ Маркъс “, „ Горещи тела “, „ Лудият Макс: Пътят на яростта “ и поредицата.
Макар, че е потвърдил широтата на своя артистичен диапазон и с радикално разнообразни превъплъщения в ленти като, и сериала „ Велика “, синеокото изражение и съвършено тренирания свенлив фасон на Хоулт подготвят фена към това да изпитва благосклонност към героите му. В „ Ренфийлд “ това му разрешава да построи облик, който по едно и също време е занимателна подигравка и мъчително действително отражение на човек в токсична връзка.
Партньорът му във въпросната токсична връзка в тази ситуация е неговият садистичен и нарцистичен стопанин: самият граф Дракула от плът и кръв, изигран от носителя на „ Оскар “ Никълъс Кейдж с цялата ненормалност, пищност и скрити жестове на поклонение към минали реализатори на именитата роля, които човек, осведомен с екстравагантния жанр на Кейдж и културата му, може да чака от него. Амплоато пасва на опитния авангарден реализатор повече от идеално.
Сценарият разрешава на Кейдж да инжектира комизъм, харизма и опасност в равни дози в представянето си, а изключителните му актьорски качества на собствен ред му разрешават постоянно да бъде подобен, какъвто съответната екранна обстановка – била тя занимателна, експозиционна или екшън сцена – изисква от него. Зрителят непроменяемо се оглежда за него, когато персонажът му отсъства от действието за повече време.
‘RENFIELD’ earns $3.1M in the film’s domestic opening day.
Read our review:
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm)
Останалите поддържащи персонажи не могат да се съпоставят с него по никакъв метод и интервалите, в които на фокус са герои като гръмогласната, устата полицейска служителка, изиграна от комедиантката Акуафина, или мафиотското семейство, което служи за катализатор на сюжета, са от по-слабите в лентата. Загатнатите детайли на романтика се усещат непотребни във филм, който по този начин или другояче е зареден с толкоз доста разнородни жанрови характерности.
Режисьорът Крис МакКей въпреки всичко направлява сюжета, който настава границата на претовареността, със забележителна опитност и съумява с изразните средства на камерата си да направи съвсем всеки миг въздействащ и най-малко първосигнално подходящ. Екшън сцените в лентата са уместно кървави и хореографирани с нюх за представление и досетливост.
Но в последна сметка триумфът или неуспехът на кино лентата в очите на даден фен зависи напълно от възприемчивостта му към главното обръщение на лентата: че всеки може да се освободи от токсичните връзки в своя живот, даже в случай че отсреща му е могъщо наличие като самия граф Дракула. Ренфийлд безусловно посещава лечебни срещи за хора в такива взаимоотношения и тези подиуми следват напълно тънката граница сред хумора и сериозността.
‘RENFIELD’ debuts at #4 this weekend with $7.7M domestically.
Read our review:
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm)
Това е и главното качество на кино лентата, поради което в последна сметка ми е елементарно да го препоръчам: способността му да преценя по кое време да се взима насериозно и по кое време – не. Но в случай че гледате лентата с доза обичайно български цинизъм към позитивното му обръщение, едва ли ще ѝ се насладите изключително. „ Ренфийлд “ заслужава да бъде гледан с по-широко отворени очи, с цел да бъдат забелязани качествата под по едно и също време занимателната му и стряскаща обвивка.
‘RENFIELD’ starring Nicolas Cage releases on digital platforms on May 2
Read our review:
— The Hollywood Handle (@hollywoodhandle)
Предполагам, че смутните модерни времена основават апетит за ленти, в които се пробуждат зомбита или църковни чиновници се борят с демони: все сюжети, които са гледани повече пъти даже от филмите за супергерои, защото комиксовият род е във напредък от едвам към 25 години и е много разнороден, до момента в който еднотипни, глуповати хорър истории се котират измежду масите горе-долу откогато киното съществува. Но „ Ренфийлд “ ме накара да премисля скептицизма си.
Лентата е същински пастиш от жанрови детайли, само че ги балансира с огромен триумф и споделя история, която употребява някои изразни средства на хоръра, само че предава обръщение, което звучи тъкмо толкоз настоящо и човешки, колкото и изцяло реалистична драма от прехвален европейски режисьор да вземем за пример. Разликата е, че до момента в който гледа „ Ренфийлд “, фенът се и забавлява до пристъп.
I had a bloody good time watching. Expect to see hilarious & over the top kills that brought big laughs in the theater, as well as Nicolas Cage at his campiest & best self as Dracula!
Overall, it was a fun movie and worth seeing on the big screen.
— Ash Burkhardt (@AshNerdsMore)
Фокусът на сюжета е Робърт Монтагю Ренфийлд, правилният прислужник на граф Дракула в продължение на няколко епохи. Главната роля се играе от Никълъс Хоулт, пораждащ състрадание също толкоз естествено и ефикасно, колкото и в най-успешните си функции дотук във филми като „ Маркъс “, „ Горещи тела “, „ Лудият Макс: Пътят на яростта “ и поредицата.
Макар, че е потвърдил широтата на своя артистичен диапазон и с радикално разнообразни превъплъщения в ленти като, и сериала „ Велика “, синеокото изражение и съвършено тренирания свенлив фасон на Хоулт подготвят фена към това да изпитва благосклонност към героите му. В „ Ренфийлд “ това му разрешава да построи облик, който по едно и също време е занимателна подигравка и мъчително действително отражение на човек в токсична връзка.
Партньорът му във въпросната токсична връзка в тази ситуация е неговият садистичен и нарцистичен стопанин: самият граф Дракула от плът и кръв, изигран от носителя на „ Оскар “ Никълъс Кейдж с цялата ненормалност, пищност и скрити жестове на поклонение към минали реализатори на именитата роля, които човек, осведомен с екстравагантния жанр на Кейдж и културата му, може да чака от него. Амплоато пасва на опитния авангарден реализатор повече от идеално.
Сценарият разрешава на Кейдж да инжектира комизъм, харизма и опасност в равни дози в представянето си, а изключителните му актьорски качества на собствен ред му разрешават постоянно да бъде подобен, какъвто съответната екранна обстановка – била тя занимателна, експозиционна или екшън сцена – изисква от него. Зрителят непроменяемо се оглежда за него, когато персонажът му отсъства от действието за повече време.
‘RENFIELD’ earns $3.1M in the film’s domestic opening day.
Read our review:
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm)
Останалите поддържащи персонажи не могат да се съпоставят с него по никакъв метод и интервалите, в които на фокус са герои като гръмогласната, устата полицейска служителка, изиграна от комедиантката Акуафина, или мафиотското семейство, което служи за катализатор на сюжета, са от по-слабите в лентата. Загатнатите детайли на романтика се усещат непотребни във филм, който по този начин или другояче е зареден с толкоз доста разнородни жанрови характерности.
Режисьорът Крис МакКей въпреки всичко направлява сюжета, който настава границата на претовареността, със забележителна опитност и съумява с изразните средства на камерата си да направи съвсем всеки миг въздействащ и най-малко първосигнално подходящ. Екшън сцените в лентата са уместно кървави и хореографирани с нюх за представление и досетливост.
Но в последна сметка триумфът или неуспехът на кино лентата в очите на даден фен зависи напълно от възприемчивостта му към главното обръщение на лентата: че всеки може да се освободи от токсичните връзки в своя живот, даже в случай че отсреща му е могъщо наличие като самия граф Дракула. Ренфийлд безусловно посещава лечебни срещи за хора в такива взаимоотношения и тези подиуми следват напълно тънката граница сред хумора и сериозността.
‘RENFIELD’ debuts at #4 this weekend with $7.7M domestically.
Read our review:
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm)
Това е и главното качество на кино лентата, поради което в последна сметка ми е елементарно да го препоръчам: способността му да преценя по кое време да се взима насериозно и по кое време – не. Но в случай че гледате лентата с доза обичайно български цинизъм към позитивното му обръщение, едва ли ще ѝ се насладите изключително. „ Ренфийлд “ заслужава да бъде гледан с по-широко отворени очи, с цел да бъдат забелязани качествата под по едно и също време занимателната му и стряскаща обвивка.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ