Големият взрив не е това, което си мислите: 5 мита за началото на Вселената
Преди повече от 60 години учените публично признаха, че теорията за Големия гърмеж тъкмо разказва произхода на Вселената. Но има няколко мита за това събитие, в които доста хора имат вяра.
Големият гърмеж е нещо, за което множеството хора са чували, разбирайки, че това е водещата доктрина за произхода на Вселената. Но доста хора имат голям брой неправилни схващания за това какво е Големият гърмеж. Кои са петте най-често срещани мита, които учените чуват за Големия гърмеж, и по какъв начин те са опровергани, съгласно астрофизика Итън Сийгъл, разказва Big Think.
Вселената, каквато я познаваме през днешния ден, не е съществувала постоянно. Въпреки че можем да забележим няколко трилиона галактики, обхващащи дистанции от десетки милиарди светлинни години, има ограничаване за това до каква степен можем да забележим. Най-далечната вселена, която в миналото сме виждали, е на 34 милиарда светлинни години разстояние, а светлината ѝ подхожда на време, когато Вселената е била единствено на 280 милиона години, или единствено 2% от сегашната ѝ възраст. Защо не можем да забележим оттатък това? Не е тъй като Вселената е последна – в действителност тя може би е безкрайна – а по-скоро тъй като е имала начало, което се е случило преди краен интервал от време: Големият гърмеж.
Вселената е почнала като горещо, компактно, изпълнено с материя и радиация положение преди към 13,8 милиарда години и от този момент се уголемява. Ето за какво най-далечните галактики са доста по-далеч от 13,8 милиарда светлинни години. Ето 5-те най-разпространени мита за Големия гърмеж и какво в действителност се е случило.
Мит №1: Големият гърмеж е детонацията, която е дала началото на нашата Вселена
Всеки път, когато погледнем далечна вселена във Вселената и се опитаме да измерим какво прави нейната светлина, виждаме еднакъв модел: колкото по-далеч е галактиката, толкоз повече светлината ѝ се измества към все по-дълги дължини на вълната. Това се назовава алено отместване. Колкото по-далеч гледаме, толкоз повече обектът е преместен в алено.
Така че е разумно да мислим, че по-далечните обекти се отдалечават от нас с по-голяма скорост и че можем да проследим всяка вселена, която виждаме през днешния ден, до една единствена точка в предишното: голям гърмеж.
Но това е цялостно неправилно разбиране за това какво в действителност съставлява Големият гърмеж. Не става въпрос за това, че тези галактики се движат през самата галактика, а за това, че тъканта на пространството, която построява самата галактика, се уголемява. Галактиките като че ли се отдалечават една от друга с разширението на вселената.
С други думи, концепцията за първична детонация няма нищо общо с Големия гърмеж. Не първична детонация е предизвикала отдалечаването на галактиките една от друга, а по-скоро физиката на разширяваща се галактика, ръководена от общата доктрина на относителността на Айнщайн. Фактът, че имаме галактика, която се подчинява на общата доктрина на относителността като главен закон за гравитацията и че нашата галактика е отмерено запълнена с сила, кара пространството, дружно с галактиките, съдържащи се в него, да се уголемява. Не е имало детонация, а единствено бързо разширение, което е еволюирало въз основа на кумулативните гравитационни резултати на всичко, съдържащо се в нашата галактика.
Мит №2: Има точка в пространството, до която можем да проследим събитието Големия гърмеж
Всъщност няма централна точка в събитието Големият гърмеж. В началото може да си помислите, че щом всичко като че ли се уголемява надалеч от всичко останало, тогава можем да екстраполираме всичко назад все още, в който всичко е почнало на едно и също място.
Ако проследим придвижванията, които следим във всички галактики, назад до централната точка, може би се чудите: къде е тя?
Но даже задаването на този въпрос се основава на неправилното разбиране, че Големият гърмеж е бил като детонация. В разширяваща се галактика всяко място в космоса наподобява еднообразно, най-малко когато се огледа задоволително огромен размер. В огромни мащаби вселената има идентична компактност, идентична температура и еднакъв брой галактики на всички места. И в случай че екстраполирате това обратно във времето, ще наподобява по-горещо и по-плътно, само че това е по този начин, тъй като самото пространство също еволюира и се уголемява.
Големият гърмеж не се е случил в един миг, а по-скоро се е случил на всички места по едно и също време и е станал преди краен интервал от време. Фактът, че Вселената няма повтарящи се структури, няма идентифицируеми ръбове и няма желана посока, допуска, че няма съответна точка на генезис на Големия гърмеж.
Идеята за първична детонация въобще няма нищо общо с Големия гърмеж. Снимка: space.comМит №3: Цялата материя и сила в нашата Вселена са били компресирани в безпределно горещо, компактно положение по време на Големия гърмеж
Ако Вселената се уголемява и охлажда през днешния ден, тя би трябвало да е била по-малка, по-плътна и по-гореща в предишното. Този аспект на космологията е правилен. Всъщност, можете да си визиите да се върнете обратно, доколкото въображението ви разрешава, до момента в който достигнете размер, който става безпределно дребен, което води до безкрайна компактност и температура. Това ни припомня за концепцията за сингулярност, където цялата материя и сила в космоса са компресирани в една точка. Може да си визиите това като момента на Големия гърмеж: безпределно горещо, компактно положение. Това не е изцяло неправилно, само че е остаряла концепция за Големия гърмеж. Важното е, че това е догадка и единствено една концепция за това по какъв начин нашата Вселена може да е зародила.
Мит №4: Големият гърмеж прави неизбежно началото на нашата Вселена със сингулярност
Дори в случай че Вселената е достигнала оптималната си температура в ранните стадии на горещия Голям гърмеж, въпреки всичко е трябвало да има фаза, която да я предшества и да е сложила началото на тази гореща фаза.
Теорията, която дефинира началните условия за Големия гърмеж, е известна като галактическа инфлация и е подкрепена от няколко доказателства. Големият гърмеж може да разказва от кое място е произлязла нашата галактика, най-малко такава, каквато я познаваме, само че въобще не разказва какво е било преди този момент.
Но съществуването на сингулярност, откакто приемем интервал на галактическа инфлация, предшестваща Големия гърмеж, към този момент не е неизбежно. Всъщност, приемането на галактическата инфлация безусловно значи, че в случай че инфлацията е предшествала Големия гърмеж, тя не би довела до галактика, която би достигнала безпределно дребен размер в последна точка в предишното. Вселената се уголемява експоненциално по време на инфлацията, което значи, че ще се удвои по мярка в избрана времева канара, в случай че пуснете часовника напред, само че ще се понижи на половина в същата времева канара, в случай че се върнете обратно. Без значение какъв брой половини вземете, в никакъв случай няма да стигнете до нула.
Все още е допустимо да е съществувала обособена фаза преди да се случи галактическата инфлация. Ако това беше по този начин, тогава ще би трябвало да допуснем опцията Вселената да е почнала със сингулярност. За страдание, нямаме метод да следим, измерваме или тестваме тази догадка, употребявайки наблюдаемата Вселена. Можем единствено да заявим, въз основа на наблюдателните доказателства, с които разполагаме, че инфлацията е траяла най-малко дребна част от секундата, не е довела до самата сингулярност или при започване на горещия Голям гърмеж и че не знаем какво се е случило преди началото на инфлацията.
Мит №5: Пространството, времето и законите на физиката не са съществували преди Големия гърмеж
Ако достигнете същинска сингулярност или място, където достигнете безкрайна компактност и температура, законите на физиката биха се разпаднали. В общата доктрина на относителността сингулярност е мястото, където пространство-времето може или да влезе, или да излезе от битие, а без пространство-времето разпоредбите, които ръководят физическата галактика, не е наложително даже да съществуват.
Но ние не доближаваме до сингулярност, когато приказваме даже за най-ранните стадии на горещия Голям гърмеж, и не доближаваме до сингулярност, когато приказваме за интервала на галактическа инфлация, която го е предшествала. И затова законите на физиката не са нарушени. Това значи, че законите, които познаваме, сигурно би трябвало да са съществували по време на инфлационната фаза, която е основала самия Голям гърмеж, и че както пространството, по този начин и времето би трябвало да са съществували. Но със знанията, които имаме, доста въпроси остават без отговор.
Възможно е инфлацията да не е траяла постоянно и да е имала едно-единствено начало, само че е допустимо също по този начин да е траяла постоянно или даже да е имала повтаряем темперамент, като пространството и времето в последна сметка се връщат назад към себе си.
Можем да бъдем сигурни, че даже преди Големия гърмеж, пространството, времето и самите закони на физиката несъмнено са съществували, даже и да не можем да ги разберем изцяло.
Големият гърмеж е нещо, за което множеството хора са чували, разбирайки, че това е водещата доктрина за произхода на Вселената. Но доста хора имат голям брой неправилни схващания за това какво е Големият гърмеж. Кои са петте най-често срещани мита, които учените чуват за Големия гърмеж, и по какъв начин те са опровергани, съгласно астрофизика Итън Сийгъл, разказва Big Think.
Вселената, каквато я познаваме през днешния ден, не е съществувала постоянно. Въпреки че можем да забележим няколко трилиона галактики, обхващащи дистанции от десетки милиарди светлинни години, има ограничаване за това до каква степен можем да забележим. Най-далечната вселена, която в миналото сме виждали, е на 34 милиарда светлинни години разстояние, а светлината ѝ подхожда на време, когато Вселената е била единствено на 280 милиона години, или единствено 2% от сегашната ѝ възраст. Защо не можем да забележим оттатък това? Не е тъй като Вселената е последна – в действителност тя може би е безкрайна – а по-скоро тъй като е имала начало, което се е случило преди краен интервал от време: Големият гърмеж.
Вселената е почнала като горещо, компактно, изпълнено с материя и радиация положение преди към 13,8 милиарда години и от този момент се уголемява. Ето за какво най-далечните галактики са доста по-далеч от 13,8 милиарда светлинни години. Ето 5-те най-разпространени мита за Големия гърмеж и какво в действителност се е случило.
Мит №1: Големият гърмеж е детонацията, която е дала началото на нашата Вселена
Всеки път, когато погледнем далечна вселена във Вселената и се опитаме да измерим какво прави нейната светлина, виждаме еднакъв модел: колкото по-далеч е галактиката, толкоз повече светлината ѝ се измества към все по-дълги дължини на вълната. Това се назовава алено отместване. Колкото по-далеч гледаме, толкоз повече обектът е преместен в алено.
Така че е разумно да мислим, че по-далечните обекти се отдалечават от нас с по-голяма скорост и че можем да проследим всяка вселена, която виждаме през днешния ден, до една единствена точка в предишното: голям гърмеж.
Но това е цялостно неправилно разбиране за това какво в действителност съставлява Големият гърмеж. Не става въпрос за това, че тези галактики се движат през самата галактика, а за това, че тъканта на пространството, която построява самата галактика, се уголемява. Галактиките като че ли се отдалечават една от друга с разширението на вселената.
С други думи, концепцията за първична детонация няма нищо общо с Големия гърмеж. Не първична детонация е предизвикала отдалечаването на галактиките една от друга, а по-скоро физиката на разширяваща се галактика, ръководена от общата доктрина на относителността на Айнщайн. Фактът, че имаме галактика, която се подчинява на общата доктрина на относителността като главен закон за гравитацията и че нашата галактика е отмерено запълнена с сила, кара пространството, дружно с галактиките, съдържащи се в него, да се уголемява. Не е имало детонация, а единствено бързо разширение, което е еволюирало въз основа на кумулативните гравитационни резултати на всичко, съдържащо се в нашата галактика.
Мит №2: Има точка в пространството, до която можем да проследим събитието Големия гърмеж
Всъщност няма централна точка в събитието Големият гърмеж. В началото може да си помислите, че щом всичко като че ли се уголемява надалеч от всичко останало, тогава можем да екстраполираме всичко назад все още, в който всичко е почнало на едно и също място.
Ако проследим придвижванията, които следим във всички галактики, назад до централната точка, може би се чудите: къде е тя?
Но даже задаването на този въпрос се основава на неправилното разбиране, че Големият гърмеж е бил като детонация. В разширяваща се галактика всяко място в космоса наподобява еднообразно, най-малко когато се огледа задоволително огромен размер. В огромни мащаби вселената има идентична компактност, идентична температура и еднакъв брой галактики на всички места. И в случай че екстраполирате това обратно във времето, ще наподобява по-горещо и по-плътно, само че това е по този начин, тъй като самото пространство също еволюира и се уголемява.
Големият гърмеж не се е случил в един миг, а по-скоро се е случил на всички места по едно и също време и е станал преди краен интервал от време. Фактът, че Вселената няма повтарящи се структури, няма идентифицируеми ръбове и няма желана посока, допуска, че няма съответна точка на генезис на Големия гърмеж.
Идеята за първична детонация въобще няма нищо общо с Големия гърмеж. Снимка: space.comМит №3: Цялата материя и сила в нашата Вселена са били компресирани в безпределно горещо, компактно положение по време на Големия гърмеж Ако Вселената се уголемява и охлажда през днешния ден, тя би трябвало да е била по-малка, по-плътна и по-гореща в предишното. Този аспект на космологията е правилен. Всъщност, можете да си визиите да се върнете обратно, доколкото въображението ви разрешава, до момента в който достигнете размер, който става безпределно дребен, което води до безкрайна компактност и температура. Това ни припомня за концепцията за сингулярност, където цялата материя и сила в космоса са компресирани в една точка. Може да си визиите това като момента на Големия гърмеж: безпределно горещо, компактно положение. Това не е изцяло неправилно, само че е остаряла концепция за Големия гърмеж. Важното е, че това е догадка и единствено една концепция за това по какъв начин нашата Вселена може да е зародила.
Мит №4: Големият гърмеж прави неизбежно началото на нашата Вселена със сингулярност
Дори в случай че Вселената е достигнала оптималната си температура в ранните стадии на горещия Голям гърмеж, въпреки всичко е трябвало да има фаза, която да я предшества и да е сложила началото на тази гореща фаза.
Теорията, която дефинира началните условия за Големия гърмеж, е известна като галактическа инфлация и е подкрепена от няколко доказателства. Големият гърмеж може да разказва от кое място е произлязла нашата галактика, най-малко такава, каквато я познаваме, само че въобще не разказва какво е било преди този момент.
Но съществуването на сингулярност, откакто приемем интервал на галактическа инфлация, предшестваща Големия гърмеж, към този момент не е неизбежно. Всъщност, приемането на галактическата инфлация безусловно значи, че в случай че инфлацията е предшествала Големия гърмеж, тя не би довела до галактика, която би достигнала безпределно дребен размер в последна точка в предишното. Вселената се уголемява експоненциално по време на инфлацията, което значи, че ще се удвои по мярка в избрана времева канара, в случай че пуснете часовника напред, само че ще се понижи на половина в същата времева канара, в случай че се върнете обратно. Без значение какъв брой половини вземете, в никакъв случай няма да стигнете до нула.
Все още е допустимо да е съществувала обособена фаза преди да се случи галактическата инфлация. Ако това беше по този начин, тогава ще би трябвало да допуснем опцията Вселената да е почнала със сингулярност. За страдание, нямаме метод да следим, измерваме или тестваме тази догадка, употребявайки наблюдаемата Вселена. Можем единствено да заявим, въз основа на наблюдателните доказателства, с които разполагаме, че инфлацията е траяла най-малко дребна част от секундата, не е довела до самата сингулярност или при започване на горещия Голям гърмеж и че не знаем какво се е случило преди началото на инфлацията.
Мит №5: Пространството, времето и законите на физиката не са съществували преди Големия гърмеж
Ако достигнете същинска сингулярност или място, където достигнете безкрайна компактност и температура, законите на физиката биха се разпаднали. В общата доктрина на относителността сингулярност е мястото, където пространство-времето може или да влезе, или да излезе от битие, а без пространство-времето разпоредбите, които ръководят физическата галактика, не е наложително даже да съществуват.
Но ние не доближаваме до сингулярност, когато приказваме даже за най-ранните стадии на горещия Голям гърмеж, и не доближаваме до сингулярност, когато приказваме за интервала на галактическа инфлация, която го е предшествала. И затова законите на физиката не са нарушени. Това значи, че законите, които познаваме, сигурно би трябвало да са съществували по време на инфлационната фаза, която е основала самия Голям гърмеж, и че както пространството, по този начин и времето би трябвало да са съществували. Но със знанията, които имаме, доста въпроси остават без отговор.
Възможно е инфлацията да не е траяла постоянно и да е имала едно-единствено начало, само че е допустимо също по този начин да е траяла постоянно или даже да е имала повтаряем темперамент, като пространството и времето в последна сметка се връщат назад към себе си.
Можем да бъдем сигурни, че даже преди Големия гърмеж, пространството, времето и самите закони на физиката несъмнено са съществували, даже и да не можем да ги разберем изцяло.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ