bTV Репортерите: Източна връзка
Преди повече от 45 години, в края на 70-те, в България по държавна конвенция стартират да идват хиляди виетнамци.
Те не идват на екскурзия, a тъй като страната им е претърпяла 20 годишна война с Америка, в която са изгубили доста. Някои – всичко.
Идват небогати, гладни и необразовани и чакат България да ги изучи, нахрани и да им подаде ръка, което страната ни прави по най-хубавия метод за над 35 000 виетнамци.
А те няма в никакъв случай да го забравят…
Снимка: bTV
Това е история от предишното, която не е забравена. Тя се предава от уста на уста в фамилиите на хора от Ханой до Хошимин. История за другарство и избавление.
„ Историята ми е дълга. Аз съм учил в България от 1968 година. България за мен е втората ми татковина, аз доста обичам България. Защото България ми даде познания и всичко. Аз доста обичам, само че освен аз, а и доста виетнамски жители доста обичат България “, изясни Та Мин.
Снимка: bTV
„ Аз дойдох в България през 1967 година. Учих там до 1974 година После посолството ме уточни да управлявам и превеждам във Варна първия курс - към 600 души. България е втората ми татковина. Научих доста неща от България. Хората са толкоз положителни и помогнаха аз да стана индивида, който съм в този момент “, сподели Нгуен Гоу.
Снимка: bTV
„ Ние сме български ученици. Българите са доста положителни с задграничните студенти “, добави Дан Чо.
Снимка: bTV
Тези трима души са част от Българо-виетнамското сдружение, което наброява над 3000 души.
А на 10 000 километра - в България, също има хора, които още си спомнят за младежите, пристигнали от Виетнам. В село Габарево по систематизиране пристигнала цяла група. И локалните почнали и да ги учат, и да ги отглеждат.
Снимка: bTV
„ Поканихме ги и пристигнаха единствено двама - Фък който им беше шеф, и още един – Том. Дойдоха да видят по какъв начин ще ги посрещнем, очевидно разузнаваха и след това към този момент идваха всички. Фък беше като пълководец. Той им шиеше панталоните. Взимаха машина от нас. По отношение на войната нищо не споделят. Мълчаха си “, спомня си Пройно Господинов от село Габарево.
Снимка: bTV
Но последствията са били налице, споделя лекар Елена Гроздева, която също по систематизиране е доктор в Габарево и се сприятелява с групата виетнамци.
„ Невероятно дисциплинирани, работливи, виновни, с достолепие, не хленчат, справяха се с всички компликации и с работата, и в персонален проект със фамилиите им, които бяха останали там. Ограничаваха се в храненето, с цел да нямат проблеми поради глада, който е след войната във Виетнам. Имаше грип. Върнах се от отпуска и разбрах, че едното момче е в доста тежко положение. С кола за спешна помощ отидохме до Стара Загора. След дни видяха, че не е по силите им и го трансферираха в ИСУЛ, където 6 месеца се бориха за живота му и сътрудниците бяха виновни. Имаше консилиум по тропическа медицина и той здрав напусна нашата страна. Това е спомен и за него, и за всичко, което те пазят за България в сърцата си. Те милеят за страната ни и желаят да я посетят “, разяснява Елена Гроздева.
Снимка: bTV
Самите виетнамци споделят, че в никакъв случай няма да ни не помнят. И до момента в който спомените за България във Виетнам са живи, у нас те сякаш са избледнели.
Преди повече от 30 години един от регионите в София беше прочут като Виетнамските общежития. Оттам са минали хиляди виетнамски жители, които са учили и работили в България.
На фона на близо 35 хиляди виетнамци, учили у нас, има и българи, които са избрали Виетнам преди десетки години. Кирил Грудин е един от тях. Завършва виетнамска лингвистика в университета в Ханой и прекарва 33 години в страната, преди да реши да се завърне в България. Днес е преводач и постоянно пътува сред двете страни.
Снимка: bTV
„ Всичко идва от времето, когато огромен контингент от виетнамски студенти и служащи, беше в България. Мисля, че тогава нашият народ се е отнесъл доста добре към тях, приел ги е. Даже те са подготвени, работили са в български бригади и фабрики. Те са останали с най-хубави усещания и в този момент се отблагодаряват. Затова във Виетнам където и да ходите вие ще видите хора, които са били в България, знаят български и са запазили най-хубавите си усеща към нас “, разяснява Кирил Грудин.
Той следи развиването на Виетнам десетилетия наред и споделя, че макар името – Социалистическа република Виетнам, в нея всичко е раздържавено. Частният бизнес е на всички места, а страната дава гаранции за неговото развиване и непоклатимост.
„ Приличаме си и по манталитета. Ние сме една работлива нация, те също са доста работливи. И в културни връзки си приличаме. Ние имаме Пейо Яворов, те имат Сун Зиу - стихотворец, който написа за любовта едни от най-красивите стихове. Така че в България би трябвало да има повече информация и нашите хора да опознават повече и повече Виетнам “, добавя преводачът.
А българо-виетнамската дружба е оставила освен мемоари. Преди 45 години, през 1978 година, бащата на Исай Чунг Данг идва в България. Влюбва се в българка, женят се и остава тук вечно. Днес синът му е кмет на село Български извор.
Снимка: bTV
„ Аз съм роден през 1983 година. Вече 46 години е тук в България и не се е прибирал. Сигурно му е мъчително. Избягва да приказва по тематиката, тъй като му е мъчително. Дел е персоналният си живот, с цел да ни отгледа нас тук. Трудно е. Дано да иде най-малко веднъж “, изясни Исай Чунг Данг, кмет на село Български извор.
Снимка: bTV
Самият Исай също не е ходил до Виетнам, а споделя, че татко му има там братя и сестри, които с неспокойствие чакат да се срещнат.
Снимка: bTV
Ако погледнете картата, София и Ханой се намират на 10446 километра, само че даже там има хора, които приказват езика ни и са ни признателни за положителното, което сме създали за тях в предишното.
Автор: Десислава Ризова
Оператор: Иван Филчев
Монтаж: Калояна Климентова
Графики: Витали Варадинов
Продуцент: Веселина Петракиева
