Сами сме във Вселената
Преди повече от 400 години Николай Коперник доста смалил човечеството, показвайки, че нашата планета не е център на Слънчевата система.
С всяка последвала научна гражданска война са изчезвали от ден на ден от привилегированите позиции, които сме си мислели, че заемаме, стигайки най-после до извода, че не сме нищо повече от малко петънце в необятната Вселена.
Ново броене на екзопланетите сочи, че Земята е единствено една от 700 000 000 трилиона солидни планети в цялата забележима Вселена. Но междинната възраст на тези планети е много по-голяма от тази на Земята и нормално се намират в галактики, доста различаващи се от Млечния път – това е нещо, което може изцяло да преобърне Коперниковия принцип.
На базата на откритите дотук скалисти планети астрономът Ерик Закрисън (Erik Zackrisson) и сътрудниците му от университета Упсала са основали конспект на всички солидни екзопланети, които е допустимо да съществуват във забележимата Вселена.
Астрономите употребявали компютърна симулация, посредством която основали своя лична мини-Вселена, съдържаща модели от най-ранните галактики. Тогава присъединили и законите на физиката, доколкото науката ги схваща, отнасящи се до растежа на галактиките, еволюцията на звездите и зараждането на планетите. След това превъртели модела напред с 13,8 милиарда години.
„ Всъщност е озадачаващо, че се намираме във време, в което сме способни да вършим това “, споделя Андрю Бенсън (Andrew Benson) от обсерваторията Карнеги, който е съавтор на изследването, предадено на сп. The Astrophysical Journal и оповестено в arXiv.
Доскоро знаехме за съществуването на толкоз малко екзопланети, че всякаква сериозна екстраполация беше изцяло невъзможна, прибавя Бенсън. „ Определено има доста неясноти в изчисленията. Знанията ни за целия пъзел са лимитирани. “
Вземете екзопланетите за образец. Космическият телескоп „ Кеплер “ на НАСА евентуално е най-хубавият ловджия на планети, създаван от човечеството. И въпреки всичко методът, който употребява, бива сравняван с търсене на светулка денем от хиляди километри разстояние.
Тъй като телескопът следи за леки затъмнявания при звездите, породени от прекосяването на орбитиращи планети пред тях, по-вероятно е „ Кеплер “ да намира огромни планети, които са покрай звездата си. Ето по тази причина по-малките, земеподобни планети постоянно остават неоткрити и знанията ни за тези планетарни системи са извънредно нищожни.
Разбира се, астрономите употребяват и други способи в търсенето на дребни планети, намиращи се на по-голямо разстояние от звездата си, само че тези способи са релативно нови и изобщо не могат да се съпоставят с броя светове, открити дотук от „ Кеплер “.
„ Всичко, което знаем за екзопланетите, идва от дребен район в нашата вселена, в която множеството звезди са много сходни във връзка с няколко характерности, като да вземем за пример това какъв брой тежки детайли съдържат. Учените трябвало да екстраполират, с цел да схванат по какъв начин се образуват планети към звезди с по-малко тежки детайли като тези в дребните галактики или ранната Вселена.
След като взели под внимание възможните неточности, които може да са позволили, откривателите заключили, че Земята се явява леко нарушаване на Коперниковия принцип. Бледосинята точка може в последна сметка в действителност да се окаже специфична.
Закрисън счита, че въпреки всичко е допустимо Коперниковия принцип да бъде избавен от някакъв към момента незнаен фактор. „ Когато се открие нещо, което се отличава, това значи, че ние или сме резултат от много невероятна лотария, или не разбираме по какъв начин работи лотарията. “
Но мнението на Макс Тегмарк (Max Tegmark) от Масачузетския софтуерен институт (MIT) е надалеч по-радикално. Той счита, че Земята е голямо нарушаване на Коперниковия принцип, не поради местоположението си, а поради младата си възраст.
„ Ако съществуват цивилизации, които имат 3.5 милиарда години преднина пред нас, за какво към момента не са колонизирали галактиката ни? Според мен най-вероятното пояснение е, че даже планетите да са ужасно доста, интелигентния живот на тях еволюира доста рядко “, изяснява Тегмарк.
- Жива ли е Вселената?
- Вселената на Макс Тегмарк
Та, би трябвало ли да се усещаме маловажни? Или би трябвало да се усещаме като изцяло незначителна част от голямата Вселена? Точно противоположното счита Тегмарк: „ Може би един ден в далечното бъдеще огромна част от нашата Вселена ще кипи от живот с помощта на нас. “
Scientific American
